Р Е Ш Е Н И Е
№….………./.……..02.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №24 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и
И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, с банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
действащи чрез АД “Д.И. и съдружници“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2, представлявано от адв.Д.И.,
против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М.
С. М.-Г.и П. В. Д., действащи чрез адв.С.Р., с която са предявени субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците,
сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни
психически изживявания от загубата на майка им Т Р А, починала при ПТП на
10.08.2017г., причинено от С Н Д, водач на т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****,
застрахован договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в
Застрахователна полица №BG/22/117000758401 при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017г., в 04.35 часа, в Германия, 25551 Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, на 2-ри федерален път №77, км.001, 087, отсечка 110 е реализирано ПТП с т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, управляван от С Н Д, в следствие на което е настъпила смъртта на Т Р А, която е майка на ищците. Във връзка с инцидента, срещу С Н Д, е образувано наказателно производство Vg/493293/2017г. по описа на Полицейско управление Шенефелд /Щайнбург/-Република Германия, за извършено престъпление срещу личността по § 222 от Наказателния кодекс /Убийство по невнимание/ и нарушение на § 1 от Правилника за движение по пътищата. Сочи се, че според назначената в наказателно производство Vg/493293/2017г. Експертиза №**********, причина за настъпване на ПТП, е движение на т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№**** с превишена скорост от поне 82 км/час, при разрешена за участъка максимално допустима скорост 60 км/час и продължителна липса на реакция от страна на водача при отклоняването на автомобила. С Разпореждане №304 Js 20241/17 на Прокуратура при Окръжен съд Итцехое, е подадено искане за одобряване на временен отказ за подаване на публичен иск срещу виновния водач, в съответствие с § 153, ал.1 от НПК. С Разпореждане на съда от 26.09.2017г., е одобрено предварителното прекратяване на процеса, срещу С Н Д, като последният е осъден да заплати глоба в размер на 500 евро. Поради плащане на наложената глоба от страна на Димитров, воденото досъдебно производство, е прекратено на основание § 153а от НПК. Сочи се, че според Съобщение за смърт от 10.08.2017г. съставено от д-р Аксел Граубаум, непосредствената причина за смъртта на Т.А., е черепно-мозъчна травма в следствие на ПТП. Според данните в Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на възникване на деликта-10.08.2017г., т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№****, е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по Застрахователна полица №BG/22/117000758401, сключена в 12.18 часа на 08.03.2017г. и прекратена в 00.00 часа на 28.09.2017г. Поддържа се, че ищците понесли изключително трудно и тежко смъртта на своята майка, за която узнали от своята леля. Твърди се, че първоначалният шок бил неописуем и двамата останали безмълвни, като трудно възприели, това което им се казва и започнали да плачат. Твърди се, че въпреки навършеното пълнолетие и наличието на собствен живот, ищците имали изключително близка връзка с майка си. Сочи се, че въпросната връзка била особено сила, предвид обстоятелството, че 11 години по-рано ищците са загубили своят баща и майка им като единствен родител, е била опора и двигател на семейството. Твърди се, че двамата братя разчитали единствено на себе си и на своята майка, като между тях съществували чувства на разбирателство, взаимна обич и доверие, които били внезапно прекъснати. Сочи се, че след първоначалния шок, болката и страданието на ищците от загубата на тяхната майка, не преминавали. Твърди се, че ищеца И.П., се затворил в себе си, станал агресивен към околните и трудно общувал с тях, дори с най-близките си-неговите брат и леля. Случилото изключително много го потискало, като с течение на времето нещата не се подобрявали. Въпросната дистанцираност отблъснала приятелите му, което допълнително обременило неговата психика. Твърди се, че подобно било състоянието и на ищеца А.П., който изпаднал в емоционален срив, с повишена невротичност и емоционална лабилност. Скръбта от загубата на неговата майка, се отразила не само на психиката му, но и на неговото физическо състояние, изразяващо се в загуба на 5-6 килограма от собственото му тегло, в следствие на изживения стрес. Поддържа се, че връзката на ищците с тяхната майка, била изключително силна, предвид обстоятелството, че тя е родителят, който е полагал непосредствени грижи за тях, още от рождението им, като тази грижа продължила и в последствие, след навършване на пълнолетие. Сочи се, че загубата на майката, нанесла тежка травма на двамата ищци и неописуеми негативни чувства, болки, страдания. Състояние на ищците било особено тежко и предвид факта, че загубата им била внезапна, неочаквана и причинена по неестествен начин. В един момент животът им бил в хармония, а в следващия всичко рухнало. Поддържа се, че и към настоящия момент ищците, не са превъзмогнали загубата на своята майка. Твърди се, че често, провокирани от разговор за нея или от други събития засягащи техният съвместен живот, те започват да плачат, след което трудно успяват да се успокоят и да продължат да живеят нормално, както е било това преди процесният трагичен инцидент. Поддържа се, че в случая са налице всички нормативно предвидени предпоставки за репариране на претърпените неимуществени вреди, а именно наличие на застрахователно правоотношение, противоправно деяние на водача на товарния автомобил, причинени вреди и причинна връзка между тях и пътното произшествие. Сочи се, че с цел извънсъдебно уреждане на въпроса за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищците регистрирали претенция пред ответния застраховател, който с писма изх.№8067 и №8068, двете от 25.07.2018г., ги уведомил, че е образувана Преписка с №000-1709-17-614410 и застрахователно-експертната комисия на дружеството, е определила обезщетение при условията на съпричиняване, в размер на 56000лв. за всеки един от тях. Твърди се, че страните не са постигнали съгласие и към настоящия момент на ищците не е изплащано обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че тъй като представените документи, с уведомлението към застрахователя, са били достатъчни, за да може същия да се произнесе по предявената претенция, и защото и към настоящият момент не е изплатено обезщетение, то в случая е приложима хипотезата на т.1 на чл.497, ал.1 от КЗ, респективно застрахователната компания дължи законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г.-датата следваща датата на писма изх.№8067 и №8068.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Прави се възражение за съпричиняване, тъй
като пострадалата има принос за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ
се в неизползване към момента на процесното ПТП на инерционен обезопасителен
колан. Сочи се, че тялото на пострадалата, след инцидента е лежало на пътното
платно, наред с това по сведение на водача, непосредствено преди инцидента,
същата му е направила кафе и при това е откопчала колана си, като той не може
да си спомни, дали починалата отново си е закопчала колана. Сочи се, че
заключението на съдът и прокуратурата на Итцехое, Германия, на база
установените доказателства, е че починалата не е била с поставен колан.
Проведената експертиза е заключила, че по колана на страната на пътника до
водача и по-специално в направляващите му точки, не могат да се открият следи от
прегъване в следствие на натоварване. Това налага извода, че пътничката не е
била с поставен предпазен колан по време на катастрофата. Поддържа се, че
пострадалата е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
Правилника за прилагането му, като е пътувала без поставен обезопасителен
колан, като с това си поведение е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и е
допринесла в значителна степен за повечето от получените травми. Поддържа се,
че получените от пострадалата травми, са следствие на нейното виновно поведение
и неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник в МПС, с което
същата е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния
резултат. Оспорват се твърденията на ищците за отношения на общност,
привързаност, обич и доверие, които да обосновават предявеният размер на
претенциите за обезщетение. Поддържа се, че размера на претенциите е прекомерно
завишен и не кореспондира с обективните фактори определящи понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г., и с трайно
установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични
случаи.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че не е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата по никакъв начин със
свои действия не е допринесла за настъпване на вредоносният резултат. На следващо място се поддържа, че размера на
предявените искове, е изцяло съобразен с критерия за справедливост визиран в
чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г. Твърди се, че ищците са преживели изключително
тежко загубата на своята майка, като последиците от тази загуба са неизмерими и
не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин. Сочи се, че дори времето трудно
би заличило всички последици и празнината, която са останали у ищците, в
качеството им на децата претърпели загуба на родител, независимо от възрастта,
на която са те. Сочи се още, че в случая връзката между ищците и починалата, е
по-силна от обичайното, предвид по-ранната смърт на бащата на ищците.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени от
ответника в първоначалният отговор.
В съдебно заседание
ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявените искове и молят за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват
доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявените искове
и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото са приети
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 10.08.2017г. в
Германия, Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, по вина на водачът С Н Д на т.а.“DAF“,
модел “****“, с рег.№****, е настъпило ПТП, в резултат, от което е починала Т Р
А, както и че към датата на въпросното ПТП, посоченият товарен автомобил, е бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество. Прието е за безспорно също така, че
ищците са предявили претенция за обезщетение, пред ответния застраховател, по
които е образувана Преписка с №000-1709-17-614410, като с писма изх.№8067 и
№8068, двете от 25.07.2018г. застрахователя ги е уведомил за определено
обезщетение при условията на съпричиняване, в размер на 56000лв. за всеки един
от тях, което не е изплатено, предвид непостигане на съгласие между страните.
Установява се от
приетия заверен препис от Удостоверение за наследници изх.№АУ077202МЛ от
28.08.2017ф. на Община Варна, че починалата на 10.08.2017г. Т Р А, е оставила
за свои наследници по закон ищците.
По делото са приети
заверени преписи от материалите по наказателно производство Vg/493293/2017г. по
описа на Полицейско управление Шенефелд /Щайнбург/-Република Германия, ведно с
легализиран превод на български език.
От заключението на
назначената по делото КСМАТЕ, изготвено от вещите лица на база данните от
горецитираното наказателно производство, което се цени от съдът като
компетентно дадено и неоспорени от страните, се установява, че процесния инцидент е настъпил в резултат от самокатастрофа на застрахованият
товарен автомобил, който се е движил с превишена за пътния участък скорост и е
напуснал в дясно платното за движение, като са последвали удари с крайпътни дървета.
В резултат от настъпилите удари, е увредена силно кабината на влекача и
ходовата му част, основно в предна дясна ос. При реализираното произшествие, е
настъпила смъртта на Т Р А-пътник в кабината на товарния автомобил. Според посоченото
в констативно съобразителната част на заключението, колана на водачът, е бил
закопчан в ключалката, но долният му ремък, е бил прекаран под допълнителна
постелка за сядане на седалката на водача, т.е. налице е неправилно използване
на предпазния колан. По десният обезопасителен колан /този на пътника в
кабината на влекача/, не се установяват сгъвания и протривания в точките на
прикрепване, което сочи, че към момента на ПТП, коланът не е бил използван.
Според вещото лице-медик, получената при инцидента черепно-мозъчната травма от Т
Р А, е довела до нейната смърт, като от данните по делото, не могат да бъдат
установени конкретните травматични увреждания на починалата. Също така не може
с категоричност да се установи дали следите от зацапвания с кръв в предната
дясна част и в областта на спалния отсек /кушетката/ на кабината на товарният
автомобил, са в резултат от травмите на водача или от тези на пътника. Вещото
лице е посочило, че с оглед липсата на данни и по конкретно поради факта, че
аутопсия на пострадалата Атанасова, не е извършена и не са отразени травматичните увреждания по главата и тялото
ѝ, не може да се отговори на въпроса, дали ако пострадалата е била с
поставен предпазен колан, биха настъпили същите по вид и тежест травми, съответно
би ли настъпил леталният за нея изход от катастрофата.
В показанията си
свидетелката Д. П. С./леля на ищците/ сочи, че до настъпване на процесният
инцидент Т.А., се грижила за своите синове-ищците, като ги подпомагала финансово
и те били зависими от нея. Сочи, че тя първа узнала за инцидента, след което
уведомила ищците, който първоначално отказвали да повярват и приели много тежко
новината. Сочи, че ищците били много близки със своята майка, като близостта им
допълнително била засилена с оглед настъпилата смърт на техния баща, в резултат
от заболяване. Сочи, че починалата и по-малкият от синовете ѝ, живеели в
общо домакинство, като тя полагала грижи и за двамата си синове, чрез
предоставяне на парични средства, с чистене и хранене. Сочи, че трудовата
ангажираност на пострадалата била извън страната, като същата се прибирала на всеки
три месеца в България, за около месец, което време прекарвала с децата си.
Сочи, че в периодите на отсъствие, ищците и тяхната майка, поддържали постоянен
контакт по телефона. Сочи, че ищците изживели много тежко смъртта на майка си,
като по-големият от тях загубил много от тегло си, често плачел, късно вечер
водил телефонни разговори със свидетелката и загубил надежда за хубав живот.
Сочи, че по-малкият от ищците, се затворил в себе си и останал почти без
приятели. По думите на свидетелката, ищците продължават да страдат в резултат
от загубата на родителят си, което е дало негативно отражение на техният живот.
Свидетелката Д. Р.
О./без родство с ищците/, в показанията си, сочи, че няколко дни след
процесното ПТП, се срещнала с ищците, като те били във видимо неадекватно
емоционално състояние. Сочи, че и двамата били разстроени, разтреперени,
възбудени и не невярващи, че майка им е починала в резултат от катастрофа.
Сочи, че влошеното емоционално състояние на ищците продължило в значителен
период от време, като същите били потиснати и неразговорливи. Сочи, че преди
катастрофата, майката на ищците е имала силно присъствие в живота им, като е
замествала и липсващите грижите от техния баща, който е починал по-рано, в
резултат от заболяване. Сочи, че понастоящем е налице положителна промяна у
ищците, но те все още изпитват тъга, по затворени са и не толкова
общителни. Сочи, че ищците са били
зависими от финансовата подкрепа, която им е оказвала тяхната майка.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба
на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя,
по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно
съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
По делото липсва
спор, че към датата на процесното ПТП по отношение на товарният автомобил, с
който е настъпил инцидента, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.
Липсва спор, а и от
заключението на КСМАТЕ, се установи, че процесният инцидент, е настъпил в
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, който се е движил с превишена скорост и без причина е напуснал
пътното платно, в следствие от което е настъпило ПТП, довело до смъртта на
майката на ищците.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че в случая, са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на лицето, ползващо
се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат-смърт на наследодателката на ищците в резултат от пътнотранспортно
произшествие.
Относно
определянето на размера на обезщетението при съблюдаване на критерия за
справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
От показанията на
свидетелите Стефанова и Отева, който се кредитират от съдът като кореспондиращи
помежду си, логични, изградени в резултат от лични възприятия и неопровергани
от насрещната страна, се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в морални
болки и страдания, и негативни психически
изживявания, вследствие на кончината на техният родител при процесното ПТП. Ищците,
са преживели изключително тежко загубата на своята майка, с която са
поддържали непрекъснати контакти и са имали много близки взаимоотношения, като
тя е участвала активно в живота им, включително с непосредствени грижи и с
финансова помощ. Отражението на смъртта на родителят, е с по-голям интензитет
от обичайният, предвид факта, че ищците вече са били загубили своя баща, който
е починал преди това в резултат от заболяване. Негативните изживявания от
кончината на майката на ищците, са довели до влошаване на психичното им
състояние, като същите са се дистанцирали от околния свят и са се отдали на
мрачни мисли. В случая следва да се отчете и факта, че смъртта поставя край на
живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
ѝ от една страна невъзвратими и от друга най-големи, ето защо за това
житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, спрямо този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, сумата, която ответникът следва да заплати на всеки от ищците,
е в размер на 120000лв.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредата от пострадалата, респективно за наличие
на предпоставките за редуциране на дължимото обезщетение при условията на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, остана недоказано. За да е налице съпричиняване, е
необходимо установяването на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съобразно константната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване,
трябва да е направен въз основа на установен при условията на пълно и главно
доказване, принос на пострадалия, а не да е предполагаем, като
доказателствената тежест е за страната, която е направила възражението. Ето
защо в разглежданият казус ответника, следваше по безспорен начин да докаже, че
пострадалата с конкретни действия или бездействия, обективно е способствала за
вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила неговото
настъпване. В случая установяването, че пострадалият пътник при ПТП, е пътувал
в товарният автомобил, без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за
прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, още повече предвид механизма на
процесното ПТП, а имено челен удар в предна дясна част на автомобила, т.е. на
мястото на пътника. В този смисъл намаляването на обезщетението за вреди, би
било възможно, само при наличието на събрани в процеса категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалата, е ползвал предпазен колан, като такива
доказателства не се събраха в настоящият процес.
В заключение съдът
намира, че с оглед липсата на пълно доказване на съпричиняване от страна на
пострадалата, не е налице основание за редуциране на определеният по-горе размер
на обезщетението за неимуществени вреди, респективно че претенциите за
заплащане на такова, са основателни и следва да бъдат уважени до размера от
120000лв., като за разликата до претендираните 200000лв., следва да се
отхвърлят.
На основание чл.409
от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380,
ал.3 от КЗ. Наред с това съгласно чл.497, ал.1 от КЗ лихва за забава се дължи,
ако застрахователя не е определил и изплатил в срок обезщетение, считано от
по-ранната от двете дати-от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичането
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 от КЗ.
Според чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изиска от увредено лице,
явяващо се ползвател на застрахователна услуга по застраховка “Гражданска
отговорност“, доказателствата за установяване на основанието и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. В случая, в отговор на предявените от ищците
застрахователни претенции, ответника е определил обезщетение, но не е заплатил
същото, поради непостигане на съгласие между страните. Липсата на изплатено
обезщетение, следва да бъде приравнено на отказ от заплащането на такова,
поради което и с оглед гореизложеното ответникът е изпаднал в забава, считано
от изтичане на срока от 15 работни дни от предяване на претенциите, тъй като от
отговора на същият, обективиран в писма изх.№8067 и №8068, двете от
25.07.2018г., става ясно, че ангажираните доказателства са били достатъчни за
произнасяне на искането на ищците.
От съдържанието на
въпросните писма, е видно, че претенциите на ищците са заведени на
12.07.2018г., респективно че срока за плащане е изтекъл на 27.05.2018г. Ето
защо, считано от следващият ден, т.е. от 28.07.2018г. ответникът е изпадна в
забава и дължи мораторна лихва. В резултат, от което искането на ищците за
присъждане на законната лихва върху дължимите обезщетения, считано от
26.07.2019г. до 28.07.2018г., следва да бъде отхвърлено, съответно уважено в
периода след втората посочена дата.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците се дължат деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива от тяхна
страна не са направени, тъй като са освободени от заплащането им на основание
чл.82, ал.2 от ГПК. Процесуалния представител на ищците, обаче е направил
искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с
чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, като условията за това са налице. Ето защо в
полза на адв.П.К.Р., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на всеки от ищците по делото, чиито размер съобразно
уважения размер на иска и изчислен по реда на НМРАВ възлиза на по 3930лв., или
общо 7860лв. Във връзка с освобождаването на ищците от заплащане на държавни
такси и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на
9600лв. и направените разходи от бюджета на съда в размер на 350лв., или общо
сумата от 9950лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответника, следва да се присъдят деловодни разноски,
съобразно претендираните и доказани такива в размер на 350лв. за внесен депозит
и съразмерно с отхвърлената част от иска. Изчислен по посоченият начин размерът
на дължимите в полза на ответника разноски възлиза на 140лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М. С.
М.-Г.и П. В. Д., да заплати на А.В.П.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и на И.В.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от по 120000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-морални болки и страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, причинени от смъртта на майка им Т Р А, настъпила при
ПТП на 10.08.2017г., по вина на водача на т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****,
който е застрахован при ответника по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“ със Застрахователна полица №BG/22/117000758401, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от изтичане на
срока за застрахователя да заплати обезщетение-28.07.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците за
неимуществени вреди за разликата над 120000лв.
до претендираните от всеки от тях по 200000лв. и искането за заплащане на
законната лихва върху главниците за
периода от 26.07.2019г. до 28.07.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М. С.
М.-Г.и П. В. Д., да заплати на адв.П.К.Р., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в общ размер от 7860лв., за осъществено
безплатно представителство на А.В.П., с ЕГН ********** и на И.В.П., с ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М. С.
М.-Г.и П. В. Д., да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд Варна, сумата
от 9950лв., от която 9600лв.-дължима държавна такса за производството и
350лв.-заплатено от бюджета възнаграждение на вещи лица, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано
заедно от М. С. М.-Г.и П. В. Д., сумата
от 140лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: