Решение по дело №152/2021 на Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 82/05.11.2021 г. ПО АНД № 152/2021 г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД П., 3-ТИ СЪСТАВ, изготвени на 14.12.2021 г.:
Районна прокуратура /РП/- П. е внесла постановление с предложение за
освобождаване на обвиняемия Н. С. С. от гр.П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на *******г., в гр.П., в условията на домашно
насилие е причинил лека телесна повреда на М.Р. от гр.З., изразяваща се в повърхностна
разкъсно-контузна рана и отоци в главата, охлузване и кръвонасядане на дясно рамо,
кръвонасядания и охлузвания на десен горен крайник, кръвонасядане на десния долен
крайник, които са причинили на пострадалата болка и страдания- престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК.
В съдебно заседание прокурор М.М., представител на РП-П., поддържа внесеното
предложение, като счита за безспорно установени по делото времето, мястото, механизма на
извършване на деянието и неговото авторство, както и че събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства подкрепят обвинението. Прокурор М. анализира
пространни събраните доказателства. Сочи, че обвинението се доказва от показанията на
свидетелите М.Р., Х.Р. и Д.М., които са последователни и непротиворечиви и сочат на
постоянно упражнявано във времето от страна на дееца над пострадалата Р. насилие.
Показанията на Т.С. и К. С. прокурорът намира за нелогични и противоречащи на
останалите събрани доказателства, които съвсем не характеризират обвиняемия С. като
търпелив и склонен към компромиси човек, какъвто го обрисуват неговите родственици.
Сочи се, че неподкрепени с каквито и да е доказателства са останали предположенията на
свидетелката Т.С., че пострадалата Р. може да се е самонаранила, а не травмите й да са
причинени от обвиняемия. Прокурорът счита, че видеотехническата експертиза е в подкрепа
на обвинителната теза, независимо, че заради качеството на записите не може да се
потвърди кои точно са лицата, заснети на записа. Според Прокурора, описаният от
пострадалата механизъм на деянието изцяло съвпада с този, който се установява от
видеотехническата експертиза. Счита, че от доказателствата се установява и проявената
системност от страна на обвиняемия в упражняване на домашно насилие спрямо
пострадалата- така, както го изисква чл.93, т.31 НК. Медицинските документи и разпитите
на свидетелите се счита, че установяват по несъмнен начин, че инкриминираното деяние от
*******г. е било предшествано от многобройни подобни прояви, извършени в период от 5
години преди това. Сочи се, че доказателствата очертават С. като отмъстителен и склонен
към агресия човек. Доказано било престъплението от обективна страна. Съдебно-
медицинската експертиза потвърждава според Прокурора описания от свидетелката Р.
механизъм на причиняване на телесната повреда. От субективна страна деянието било
извършено при пряк умисъл. Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление
са налице условията за приложение на чл.78а НК, Прокурорът иска от съда да освободи
обвиняемия С. от наказателна отговорност и да му наложи наказание „Глоба“ към средния,
предвиден размер по чл.78а, ал.1 НК, което ще е справедливо и съответно на извършеното
деяние. Прокурорът моли, при определяне на наказанието, да се отчете степента на
обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, като се вземат предвид
многобройните увреждания, причинени на пострадалата, както и че в някои случаи
агресията е причинявана в присъствие на детето.
Обвиняемият Н. С. С. се явява лично в съдебните заседания и бива защитаван от
упълномощения свой защитник- адв.С.П. от САК. Обвиняемият категорично отрича да е
извършил деянието, в което е обвинен. В хода на съдебните прения адв.П. подробно се
мотивира кое налага решението спрямо неговия подзащитен да е оневиняващо. На първо
място, адв.П. поддържа виждането си, заявено още в първото съдебно заседание, по което
съдът се е произнесъл с определение, че внесеното обвинение е несъобразено с изискванията
постановлението да посочва точната фактическа обстановка. Липсва според защитата
изискуемото посочване в коя част на деня е извършено деянието, както и къде. Счита, че
1

още с внасянето на обвинението е налице подход, при който са ограничени правата на
подзащитния му да е наясно с всички фактически обстоятелства, на които Прокуратурата е
основала изводите си и така той бил поставен в невъзможност да осъществи обема на една
адекватна защита. Според адв.П. обвинението изцяло се основава на показанията на М.Р., на
които обаче не следва да се дава безрезервно вяра. Счита, че показанията на М.Р. относно
това, че на *******г. обвиняемият й е нанесъл побой, остават висящи и непотвърдени от
други доказателства. Свидетел на сочените от Р. действия нямало. От видеотехническата
експертиза не можело да се направи извод кои лица са на кадрите, а и от начина, по който
видеоматериалът бил приобщен /не бил снет от компетентното лице/, не можело да се
установи, че това е материалът, приложен към албума на заключението, нито че случилото
се е от *******г., както и не могло да е сигурно, че този снимков материал е изцяло от
камери в имота, ползван от обвиняемия и свидетелката Р.. Адв.П. счита, че са събрани
доказателства, че по време на съжителството си с неговия подзащитен М.Р. е имала
агресивно поведение спрямо него и го е предизвиквала, като показанията в тази насока
следвало да се кредитират, независимо от родствените отношения. След прекратяване на
съжителството им, агресивното й поведение пък се пренесло към новата приятелка на
обвиняемия- свидетелката Р.А.. Тези неща следва според адв.П. да се вземат предвид като
характеристика на свидетелката М.Р. и с оглед показанията й, че тя не е взимала никакво
участие в конфликтите с обвиняемия, а безпричинно и системно е била малтретирана от
обвиняемия С.. Адв.П. изразява колебание до колко обективната медицинска находка при
свидетелката М.Р., констатирана от съдебен лекар, би могло да се счете, че е от автор Н.С.,
предвид че свидетелката Х.Р. не е възприела описаните наранявания по дъщеря си на
инкриминираната дата, когато я е видяла. Адв.П. счита, че т.нар. „версия за
самонараняване“, за възможната истинност на която свидетелката Т.С. се е обосновала, не
би трябвало да се изключва, тъй като доказателствата са в подкрепа на това, че в унисон с
отношенията на Р. и С. е било „да си вредят“ един на друг още по време на съвместното им
съжителство. Адв.П. заявява, че изискване на наказателното право е обвинението да бъде
доказано по несъмнен начин и така, както е внесено, но в конкретния случай не се
установило по несъмнен начин неговият подзащитен да е извършил това, което е записано
като обвинение в диспозитивната част на постановлението. Счита, че не са събрани
категорични доказателства, които да потвърждават обвинението на Прокуратурата. Моли
Съда да се абстрахира от емоционалната страна и на база на фактите да приеме, че
обвинението не е доказано съобразно изискванията на чл.301 и сл. НК, поради което да
оправдае подзащитния му с всички законни последици от това. Самият обвиняем поддържа
всичко казано от адв.П. и желае да бъде оправдан.
Съдът, въз основа на събраните и приложени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Н. С. С. е роден на ********г. в гр.С., с постоянен адрес в с.Ч.. Българин
е, български гражданин, с висше образование. Работи като майстор в анодни пещи към
„А.Б.“ АД- гр.П.. Същият не е осъждан.
Обвиняемият Н. С. С. и пострадалата М. М. Р. са били във връзка доста години преди
датата на процесното събитие- *******г., като от декември 2015г. съжителствали
фактически на съпружески начала /в Англия - до февруари 2018г., след което – в Република
България/, като на 11.07.2016г. се родила дъщеря им К. Н.С.а.
Съжителството им било съпроводено с проблеми и скандали, продължили и след
раждането на детето. През годините обвиняемият Н.С. се държал грубо с М.Р., обиждал я,
удрял я, която агресия ескалирала през 2019г., след като се нанесли да живеят в
наследствена къща на Р. в гр.П., на ул. „***********“ №2, където С. й нанасял побой
нееднократно, като за един от предхождащите инкриминирания случай побой от
2

28.09.2019г. Р. се снабдила дори със Съдебно-медицинско удостоверение.
През януари 2020г. обвиняемият С. и свидетелката Р. се разделили заради проблемите
си в съвместния живот, но през март 2020г. се събрали отново заради детето, две седмици
след което С. отново упражнил насилие над Р., за който случай тя скрила от родителите си.
На *******г. вечерта родителите на М.Р. отишли на гости в дома, който тя обитавала
съвместно с Н.С., като по време на вечерята С. се ядосал от факта, че майката и бабата на
детето К., което било с вирусно заболяване, не разрешили на бащата да му даде определена
храна. След тръгването на родителите на Р. се развил конфликт между двамата, при който С.
я замерил със стъклена чаша, след което я съборил на земята и започнал да я удря. Същата
успяла да избяга на двора, където С. я настигнал, хванал я за косата и я съборил на земята,
като отново и отново й нанасял удари. Влачил я за косата и насила я вкарал в къщата. Тогава
се върнала майката на М.Р.- Х.Р., която носела лекарство за детето и видяла, че дъщеря й е
разстроена и сваля кичури коса от главата си. Свидетелката заявила на С., че ще извика
полиция, при което той отговорил: „Извикайте полиция, ще ви покажа как в България
работят съдилищата и полицията“. В крайна сметка не била сигнализирана полицията, а
свидетелката Х.Р. успяла да успокои С., като той заявил, че не може веднага да си тръгне, но
на следващия ден ще си събере багажа и ще се изнесе, което направил след няколко дни. На
22.06.2020г., със съдействието на свидетелката Д.М., М.Р. посетила Съдебна медицина към
УМБАЛ „Александровска“ АД, от където й било издадено съдебномедицинско
удостоверение, констатиращо причинените й от С. на 21.06.2021г. наранявания, а именно:
повърхностна разкъсно-контузна рана и оток на главата, охлузвания и кръвонасядане на
десния горен крайник, кръвонасядане на дясното бедро и дясното коляно. След инцидента
М.Р. предала на разследващ полицай към РУ-П. записите от охранителните камери,
поставени в дома й с изричното съгласие на Н.С., на които впоследствие била извършена
Видеотехническа експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в досъдебното
производство и в съдебната фаза на делото доказателства, ценени и анализирани в
съвкупност, а именно: гласни доказателства - показания на свидетелите: М. М. Р. /л.52-64 от
делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК от л.55-56 от ДП/, ХР. К. Р. /л.65-75
от делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК от л.58 от ДП/, Д. ИВ. М. /л.75-
82 от делото, както и прочетените по реда на чл.281, ал.5 НПК от л.60 от ДП/ и обясненията
на самия обвиняем, дадени в качеството на такъв няколкократно /л.17-18, л.64, л.107-112,
л.115, л.122 от делото/; писмени доказателства – жалба от М.Р. до РП-П. /л.11-15 от ДП/,
жалба от Н.С. до РУ-П. /л.16 от ДП/, жалба от Х.Р. до РУ-П. /л.17 от ДП/, 3 бр. Съдебно-
медицински удостоверения /л.30-34 от ДП/, болничен лист и 2 бр. фиша за спешна
медицинска помощ /л.35-37 от ДП/, протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР /л.38 от
ДП/, характеристика на Н.С. /л.92 от ДП/, материали от приобщено гр.д. №229/2020г. по
описа на РС-П., справка за съдимост на Н.С. /л.103 от делото/, заповед за задържане на Н.С.
и докладна записка от полицейски орган за същия случай /л.47-48 от делото/, постановление
за отказ да се образува досъдебно производство /л.104-105 от делото/; експертни
доказателства – Съдебномедицинска експертиза /л.62-65 от ДП/, прочетена, защитена от
експерта и приета в съдебно заседание /л.35-39 от делото/, Видеотехническа експертиза
/л.76-83 от ДП/, прочетена, защитена от експерта и приета в съдебно заседание /л.39-42 от
делото/.
Не е спорно между страните, а и същото се установява от показанията на всички
свидетели, че обвиняемият Н. С. С. и М. М. Р., са живели във фактическо съжителство на
семейни начала. Видно от намиращото се в кориците на гр.д. №229/2020г. по описа на РС-
П. удостоверение за раждане, издадено на 30.06.2020г. от община З., двамата имат дъщеря-
К. Н.С.а, родена на 11.07.2016г. във Великобритания, упражняването на родителските права
3

по отношение на което дете е предоставено на майката М. М. Р. по силата на Протоколно
определение от 02.09.2020г. по гр.д. №229/2020г., с което РС-П. е одобрил постигната
спогодба между родителите.
Деянието, дало повод за настоящото производство, бива подробно описано от
свидетелските показания на пострадалото лице М. М. Р., както и предхождащите го
отношения между нея и обвиняемия Н.С.. Свидетелката сочи, че с Н.С. имали връзка от
2015г., която започнала в България, след което се преместили да живеят заедно в Англия и
там неговото поведение започнало да се променя- да упражнява психическо насилие, да я
обижда, бута, да й удря шамари, като по това време свидетелката била вече бременна.
Характеризира поведението на С. спрямо себе си като агресивно, нагрубяващо,
причиняващо й физически и психически тормоз. Твърди, че същият употребявал алкохол и
за незначителни причини налитал на бой. Свидетелката М.Р. разяснява накратко
предисторията на процесния случай- гостуване на майка й и баща й по-рано същата вечер,
като след тръгването им тя започнала да отсервира масата, при което Н.С. реагирал с думите:
„Питала ли си ме дали съм свършил, за да взимаш чиниите, ма?!“. Описва, че след това С.
започнал да я удря, хванал я за косата, съборил я на земята и започнал да я рита, което
станало вътре в къщата- в кухнята. Тя успяла да избяга някак навън, но той я догонил,
хванал я за косата, отново я съборил на земята и продължил да я рита в областта на торса,
дърпал я и с влачене я вкарал отново в къщата, казвайки й: „Влизай вътре да си гледаш
детето!“. Свидетелката казва, че викала за помощ, но нямало никой, само един човек минал,
който не спрял и тогава С. й казал, че няма кой да й помогне. В този момент се върнала и
майка й, която трябвало да донесе лекарства на детето. Свидетелката твърди, че в този
момент била още в шок и просто си сваляла кичури коса от главата, а за да заблуди майка й
С. й казал: „Е, не помниш ли как ти падаше косата в Англия?!“. Майка й заявила, че ще
извика полиция, а той й отговорил: „Извикайте полиция, ще ви покажа как в България
работят съдилищата и полицията“. Майка й разговаряла с него и той обещал да не й посяга
повече. Последните обстоятелства се потвърждават от разпитаната Х.Р., която разказва, че
било неделя и била извикана да гледа детето, което било болно и с разстройство. Мъжът й
пък през това време им докарал къщичка за куче, която направил, след което седнали да се
почерпят. Вечеряли. Когато си тръгвали свидетелката Х.Р. казала на дъщеря си, че ще се
върне да донесе прахче за разстройството на детето. Минали не повече от 15-20 минути до
връщането й. Там заварила Н., след малко дошла и М. и започнала да си дърпа косата, от
която падали цели кичури. Видяла, че дъщеря й мълчи и трепери цялата, а детето молело
баба си да не се карат. Свидетелката твърди, че попитала Н. какво става. Не разбрала
веднага какво става, не видяла и наранявания, охлузвания или синини по дъщеря си, тъй
като тя била облечена с връхна дреха, но същата се държала за рамото. Свидетелката казала
на Н., че ще извика полиция, а той казал да извика и че М. всъщност го е бутнала и си е
убил лакътя и крака. Продължила да му говори, той казал, че ще се изнесе и съответно
свидетелката не извикала полиция, а си тръгнала. Казва, че на другия ден М. й пратила
записите от камерите с думите: „Мамо, ще ти пратя да видиш колко беше страшно!“ и на тях
видяла как Н. я влачи, дърпайки я за косата, при което се спънал и паднал, от където били и
неговите наранявания. Свидетелката я питала защо предната вечер не е казала нищо, а тя
отговорила, че се е страхувала да не нападне и нея. Именно на следващия ден майката
видяла, че дъщеря й е цялата охлузена – по ръцете, по краката и й казала, че непременно
трябва да си извади медицинско удостоверение. Свидетелката Х.Р. счита, че неправилно са
записани показанията й в досъдебното производство, че още вечерта е видяла охлузни рани
по ръцете и краката на дъщеря си, тъй като в действителност ги е видяла на другия ден. На
следващия ден М. й докарала детето, което било болно и с нейна приятелка отишли да си
извади медицинско удостоверение, след което потърсила съдействие и от адвокат.
Свидетелката М.Р. също твърди, че на следващия ден, след събитията от *******г., ходила в
гр.София в Съдебна медицина, което се потвърждава от самия документ, с който се е
4

снабдила- съдебномедицинско удостоверение, чийто констатации ще се обсъдят малко по-
надолу в изложението. От показанията на свидетелката Д.М. става ясно, че именно тя е
приятелката, придружила М.Р. на два пъти до Съдебна медицина в гр.София, като вторият
път е за процесния инкриминиран случай. Разказва, че М. й се обадила и казала, че пак са се
карали и Н. пак я е бил. Отишли заедно до Съдебна медицина, но свидетелката останала
отвън в колата, а М. влязла вътре. Свидетелката лично видяла, че М. има рани по ръцете, по
краката и даже по гърба. Показанията на свидетелката Д.М. от досъдебното производство са
прочетени по искане на защитата на обвиняемия и е установено, че за този втори случай,
при който твърди, че е придружавала М. до Съдебна медицина, не е дала показания пред
разследващите. На свидетелката е предявен протоколът с показанията й от досъдебното
производство и същата си обяснява факта, че не е дала показания за втория случай, с
вероятността да не са й задавани въпроси за него. Заявява обаче, че това, което е закрепено в
показанията й от досъдебното производство е за предходна дата, но това не е бил
единственият случай, в който е придружавала М. до Съдебна медицина. Не е сигурна на
какво се дължи пропускът да го каже в досъдебното производство, но е категорична, че е
ходила с М. два пъти.
В дадените обяснения обвиняемият Н.С. потвърждава само някои от обстоятелствата,
заявени от свидетелите и коментирани по-горе. Заявява спомен, че в конкретния следобед-
преди вечерта, били дошли майката и бащата на М., за да поставят един басейн на детето и
къщичка на кучето, която баща й бил направил. После родителите й останали на гости. След
това те си тръгнали, а двамата с М. се скарали, започнали викове и разправии и тогава
окончателно решили да се разделят. Карали се, викали и даже детето ги чуло от другата
стая, обаче не й бил нанасял щети. Малко по-късно майка й се върнала и обвиняемият
говорил и с нея, като й казал, че ще си събере багажа.
Свидетелката Х.Р. твърди, че няколко дни след *******г. Н.С. все още не се бил
изнесъл и със съпруга й се наложило да го предупредят да напусне къщата. Камерите в
къщата изведнъж спрели и след като се изнесъл Н. разбрали, че е взел „драйверите“.
Записите от охранителните камери в дома им, които свидетелката М.Р. успяла да свали от
процесната дата, е предала на разследването, което се установява от Протокол за доброволно
предаване от **.07.2020г. и същото свидетелката потвърждава и пред съда, като пояснява,
че охранителните камери в къщата са поставени със знанието и съгласието на Н.С. през
2020г., след като е имало случай на надраскване на колите им. Предоставеният от Р. запис е
станал обект на Видеотехническа експертиза, изготвена от вещо лице-експерт към РУ-П. –
Н.Ж.. Експертизата е достигнала до извод, че видеофайловете са цифров презапис от
оригинални файлове, записани върху твърдия диск на система за видеорегистрация, като не
са установени следи от манипулация върху записаната информация. Прегледаните от
вещото лице файлове са два, с черно-бели изображения, заснети в тъмната част на
денонощието, с вкопирани данни за дата и часово време в горния ляв ъгъл на изображението
и обозначение номера на камерата в долния десен ъгъл. Записаните изображения на първия
файл са от камера, заснемаща част от външно пространство на сграда и двор и обхваща
периода от 22:02:43 часа до 22:07:08 часа на *******г. Прегледът на този запис е установил,
че в 22:02:43 часа лице от женски пол, облечено в тъмен панталон и блуза с дълъг ръкав,
стоящо в двор с плочки между две сгради, пали цигара. В 22:02:47 часа от вратата на сграда
в ляво на кадъра излиза лице от мъжки пол, облечено в панталони тип „бермуди“ и
фланелка с къс ръкав и се насочва към лицето от женски пол, което от своя страна отстъпва
назад. Достигайки до лицето от женски пол, лицето от мъжки пол й нанася удар с лява ръка
в областта на дясната част на главата, след което я хваща с две ръце за главата и косата и я
поваля на земята и й нанася удар с крак. Лицето от женски пол се опитва да се предпази,
като за момент с крака успява да избута лицето от мъжки пол. Лицето от мъжки пол отново
се насочва към лицето от женски пол и се навежда над нея, след което я хваща за главата и я
изправя, като същевременно я избутва в посока на камерата. Лицето от женски пол минава
5

покрай него и се насочва към ъгъла на сградата в дясно, като същевременно на няколко пъти
се навежда/кляка и вдига предмети от земята и излиза от кадър. През този период лицето от
мъжки пол я следва и я застига на ъгъла на сградата, като й нанася удар, след което излиза
от обхват (минава зад сградата). В 22:03:47 часа лицето от женски пол бяга в посока срещу
камерата по двора с плочки между двете сгради и излиза от кадър, следвано от лицето от
мъжки пол, което също бяга и излиза от кадър. В 22:06:45 часа лицето от мъжки пол,
държейки лицето от женски пол за главата, се насочва към сградата в ляво, като лицето от
мъжки пол отваря врата и избутва лицето от женски пол през нея – от ф.к. №4 до ф.к. №22.
Записаните изображения на втория файл са от една камера, заснемаща част от външно
пространство на двор на имот, улица и тротоар пред имота и обхваща периода от 22:05:31
часа до 22:06:50 часа на *******г. Прегледът на този втори запис е установил, че в 22:06:15
часа отдясно на камерата по тротоара попада лице от мъжки пол, облечено в панталон тип
„бермуди“ и фланелка с къс ръкав, което дърпа (влачи) лице от женски пол, облечено в
тъмен панталон и блуза с дълъг ръкав. Достигайки средата на спрения на улицата автомобил
лицето от мъжки пол пада на земята, след което се изправя и влачейки лицето от женски пол
за ръцете влиза през вратата на двора, пуска лицето от женски пол и затваря вратата.
Навежда се над лицето от женски пол, хваща я за косата, изправя я и я повежда към долната
лява част на камерата и излизат от обхват – от ф.к. №22 до ф.к. №33. При прегледа на
записите експертът е установил, че те са с качество, което не позволява отграничаване на
частни и част от общите признаци, характеризиращи заснетите лица. Като причина за това е
посочена ниската разделителна способност на заснемащите устройства, недостатъчната
запълненост на кадъра от заснетия обект и ъгъла, под който са заснети. Заключено е, че
поради недостатъчна информация за характерни индивидуални признаци, както общи, така и
частни в заснетите лица, същите не са годни за идентификационно изследване.
Видеотехническата експертиза е прочетена и приета в съдебно заседание. Експертът Н.Ж.
поддържа заключението. Заявява, че не са му възникнали съмнения за неавтентичност на
представените файлове, но сочи, че е изследвал само диска, не и самото устройство, от
което записът е снет. Заявява още, че е описал всичко, което се вижда на записа, но че не
може да се направи лицева идентификация на лицето, което извършва действията.
Описаното от експерта е ясно и подробно и съвпада като описани действия на лицето от
мъжки пол с действията, които свидетелката М.Р. твърди, че Н.С. е извършил спрямо нея на
*******г. Датата на деянието, която свидетелката сочи и за която е повдигнато обвинението,
съвпада с датата, отразена върху обсъдените от експерта по Видеотехническата експертиза
фотокадри. За съда не възниква съмнение за евентуална манипулация в записите във връзка
с това, че същите са снети от М.Р. и предадени на полицията на CD-диск, а не са снети от
експерта директно от записващото устройство. Същите записи е гледала и свидетелката
Х.Р., която познава дома на дъщеря си и с убеденост заявява, че записът, който дъщеря й е
изпратила, отразява действия на Н.С. спрямо дъщеря й М.Р.. Обвиняемият, в едно от своите
обяснения, при предявяване на снимките от видеотехническата експертиза, сам заявява, че
разпознава на част от тях дома, в който са съжителствали с М.Р., но не разпознава себе си.
Видно е от жалба вх. № 302 от 25.06.2020г. в РП-П., че за процесния случай
пострадалата М. М. Р. е сезирала компетентния орган- Прокуратурата и в жалбата, подадена
три дни след събитията, е описала подробно и еднопосочно със заявеното пред съда
събитията от 21.06.2021г., както и развитието на отношенията между нея и Н.С.,
включително предходни ситуации от подобен характер. С протокол от 02.07.2020г. на
полицейски инспектор от РУ-П. Н.С. е бил предупреден да не нанася физическо и
психическо насилие над лицата М.Р. и Х.Р., да не отправя закани и заплахи спрямо тях, а
всички спорни въпроси по между си да решават по предвидения правов ред.
Свидетелката М.Р. убедено заявява, че е имало преди и други случаи на агресия от
страна на С., като за тях не си е вадила медицински удостоверения, мислейки че нещата
между тях ще се оправят, но последните пъти на физическа саморазправа от страна на С. я
6

накарали да се страхува. В показанията си от досъдебното производство М.Р. разказва за
тези други случаи. Разказва и че на 01.01.2020г. с Н.С. решили да се разделят, но след това
Н. започнал да се държи нормално и затова през март месец пак се събрала с него- за да
осигури на детето отрастване в нормално семейство. Две седмици, след като се събрали,
една вечер, след като поискала от него да помага за разходите и домакинството, той отново
проявил физическа агресия- хванал я за шията, блъснал я, тя паднала върху леглото на
детето, което се счупило, след което започнал да й удря главата в стената. Този случай
твърди, че скрила от родителите си. С наличието на предишни случаи на агресия е запозната
и свидетелката Х.Р.. Тя разказва пред съда, че проблемите между Н. и М. започнали много
преди случая, за който е делото. Казва, че детето им се родило в Англия, след което решили
и се прибрали в България, където свидетелката им предоставила майчината си къща, тъй
като била свободна, ремонтирали я и живели там. Два или три дни обаче, след като се
преместили, Н. я бил пребил с юмруци в гърдите и се наложило свидетелката-нейна майка
да я води в Бърза помощ, защото трудно дишала. Свидетелката изразява съжаление, че още
тогава със съпруга й не са се намесили за прекратяване на отношенията на дъщеря им с Н.С..
През септември месец 2019г. също имало случай, при който дъщеря й се обадила с баща й
да отидат у тях и там заварили Н. от външната страна на вратата, като М. се била заключила
вътре, а той я заплашвал и викал по нея. След това разбрали, че я е заплашвал и влачил по
земята. Имала охлузвания по рамената. Имала и медицинско удостоверение за този случай.
Свидетелката Д.М. потвърждава, че по повод този случай е придружила М.Р. до Съдебна
медицина, дори лично я е закарала и видяла, че има рани по себе си – от дясно била
охлузена, по краката и по главата също имала рани. М. й споделила, че с Н. са имали семеен
скандал и той я е влачил и бил. Свидетелката М. си спомня, че когато ги изпращала
служителката от Съдебна медицина посъветвала М. да се раздели с лицето, което й е
причинило нараняванията, в противен случай ще дойде отново, както и станало
впоследствие през 2020г. По делото в действителност има приложено Съдебно-медицинско
удостоверение, издадено от д-р М.Г.- специалист по съдебна медицина, издадено на
29.09.2019г. От него е видно, че освидетелстваното лице М. М. Р. е съобщила, че на
28.09.2019г. за пореден път й е нанесен побой от бащата на детето й. При прегледа са
установени следните травматични увреждания: отоци, кръвонасядания и охлузвания в
областта на десния лакът и дясната предмишница; охлузвания на гърба вдясно; охлузвания
на дясното коляно, които травматични увреждания са получени в резултат на ударни,
притискащи и триещи въздействия на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат
да имат части от човешкото тяло, елементи от терена, както и други предмети и могат да
бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалата. За случая от септември
2019г. свидетелката Х.Р. твърди, че разговаряли много с дъщеря си и понеже всички искали
детето да расте с майка си и баща си, М. продължила да живее с Н.. Следващият инцидент
обаче, по нейните думи, станал през ноември месец. След това, след посрещане на Новата
2020 Година, М. си дошла при родителите си с багажа, като свидетелката Р. не знае какво
точно е станало, но е била свидетел на последващите убеждавания от страна на С. към М.,
че за детето раздялата няма да е здравословна и да е добре и че той повече няма да се държи
като преди и така в началото на март месец 2020г. се събрали, но дали имало и седмица след
това пак я бил, като я бил хвърлил така, че счупил решетката на детското легло. Тогава М.
не им споделила веднага, защото била предупредена преди това от брат си, че щом сама е
решила да се събере с Н., то да не занимава родителите им повече. Следващият случай, за
който свидетелката Х.Р. знае, е този от юни 2020г., за който е делото. За всички тези случаи
свидетелката Х.Р. знае подробностите от дъщеря си и в действителност заявява, че в нейно
присъствие С. не е удрял дъщеря й, което обаче не дискредитира показанията на тази
свидетелка, която е най-близкия роднина на пострадалата Р. и с която тя е споделяла почти
непосредствено преживяванията си- претърпените физически и психически болки и страха
си.
7

Според свидетелката М.Р. имало е случаи, при които Н.С. е проявявал агресия към нея
в присъствие на детето им, като такъв е и последният случай- от *******г., когато детето
било в другата стая, но като я видяло след побоя, се уплашило. Разказва за друг случай,
отново вечерно време, когато С. хвърлил чаша по нея, счупил телевизора, счупил й след
това телефона, бутал я и я удрял, а детето стояло на дивана. Именно за този случай от
ноември месец 2019г. споделя и свидетелката Х.Р.. Казва, че тя и съпругът й заминали на
хижа и ги нямало, но след това М. й разказала, че след употреба на алкохол от страна на Н.,
се скарали. Причината за караницата било това, че той държал връзка и си пишел с млади
момичета- 15/16/17-годишни и М. виждала това. Тогава Н. хвърлил чаша с алкохол, строшил
телевизора, след това потрошил и телефона й до неузнаваемост. В същото време детето
ревало, повръщало, пищяло от това, което ставало. Според свидетелката Х.Р., декември
месец пък Н. ходил на дискотека и го прибрали с полиция след дискотеката, а детето се
стресирало, защото го е страх от полицаи. Видно е от материалите по гр.д. № 229/2020г. на
РС-П., че на 09.07.2020г. М.Р. е подала жалба до Дирекция „Социално Подпомагане“ /ДСП/
- П., в която е заявила, че е била обект на дългогодишен физически тормоз от страна на
бащата на детето и скандали, случвали се пред детето. По същото дело е приобщен и
социален доклад от ДСП-П., в който е отразено, че е събрана информация, че майката М.Р. е
била жертва на домашно насилие от страна на бащата на детето, на което то е било
свидетел, поради което майката и детето са насочени за ползване на социални услуги в
Център за обществена подкрепа /ЦОП/-П.. Становището на психолога от ЦОП-П., което
също се намира в кориците на гражданското дело, е че М.Р. е жертва на физически и
психически тормоз, а дъщеря й К.- на психически тормоз от страна на Н.С..
Свидетелката М.Р. заявява, че няколко дни след процесния случай от *******г. Н.С. се
изнесъл от дома, който обитавали заедно, но след раздялата им отново имало случаи, при
които той да упражнява насилие спрямо нейни познати. Характеристиката на Н.С., която се
очертава по делото от събраните доказателства, е на избухлив, груб и склонен към насилие
човек, въпреки че в самите заседания същият запазва пълно спокойствие, а според
характеристиката, изготвена му от полицията, същият се ползва с добро име сред колегите
си и жителите на гр.З.. Свидетелката Х.Р. споделя, че държането на Н. спрямо дъщеря й
принципно било грубо и не проявявал нежност и интимност. По същия начин описва и
самата пострадала- М.Р., поведението на С. спрямо нея. Твърди обаче, че не само към нея е
проявявал агресия. Разказва за случай от ноември 2020г., когато С. с още групичка хора
нанесли жесток побой на новия й приятел- Г.Г., който тя видяла на охранителните камери.
Свидетелката Х.Р. също е запозната с този случай и факта, че след него М. е прекратила
връзката си с въпросното момче, което Н.С. е пребил. В подкрепа достоверността на тези
показания, от прокуратурата са представени заповед за задържане на Н.С. от 27.11.2020г.
заради съществуващи данни за извършено престъпление по чл.129 НК и докладна записка от
полицейски служител от РУ-П. до неговия началник, според която се е отзовал на сигнал за
сбиване и установил на място като пострадало лице Г.Г.. Свидетелката М.Р. разказва и за
случай на саморазправа от страна на С. с момче, което й докарвало стока и с което били
приятели. За коректив на тези нейния показания прокуратурата представя постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, касаещ случай от 12.12.2019г., при който
жалбоподатели са съобщили, че са били обект на физическа агресия от страна на братята Н.
и Иван С.и, но Прокуратурата е преценила, че се касае за леки телесни повреди, за които
наказателното преследване се възбужда пред съда по тъжба на пострадалите. Свидетелката
Х.Р. пък разказва, че след раздялата на дъщеря й с Н.С., имало случай, когато самата тя била
с детето на тротоара, чула стъпки и тичане зад себе си, като бил С., който се развикал, че не
може да му забранява да си вижда детето, издърпал детето от бабата, а нея изблъскал, при
което свидетелката паднала и си наранила таза, като за този случай и тя си извадила
медицинско и подала жалба. Последното се потвърждава от наличните в досъдебното
производство жалба вх. № *********-1899/29.06.2020г. до РУ-П. и медицински документи –
8

болничен лист, фиш за спешна медицинска помощ и Съдебномедицинско удостоверение
/СМУ/ № 175.06 от 29.06.2020г., издадено от съдебен медик при Медицински университет-
София. При прегледа, освидетелстваната Х.Р. е съобщила, че е била блъсната на 28.06.2020г.
от познат мъж, който живее на семейни начала с дъщеря й. Установени са при свидетелката
кръвонасядания по дясната ръка и дясната седалищна област и охлузвания на двете ръце,
които са резултат от действието на твърди тъпоръбести предмети и могат да са получени по
време и начин, както съобщава прегледаната. За последния случай, при който е пострадала
Х.Р., версията на Н.С., описана в негова жалба до началника на РУ-П. от 28.06.2020г., е
различна- че Х.Р. е дръпнала детето, той го задържал, при което тя залитнала и паднала на
земята. Твърди, че М. излязла и взела детето, а майка й и баща й започнали да го бутат и да
го заплашват.
Установява се по несъмнен начин какви наранявания е получила М.Р. при
инкриминирания случай от 21.06.2021г. Нараняванията, за причиняването на които е
привлечен към наказателна отговорност Н.С., са констатирани от специалист съдебен медик
и описани в Съдебномедицинско удостоверение № 418/2020г., издадено от д-р М.А. към
УМБАЛ „Александровкса“ ЕАД. Пред него М.Р. е съобщила, че на *******г., около 22.00ч.
за пореден път й бил нанесен побой от мъжа, с когото живее на семейни начала. Описани са
подробно обективните находки, като в заключение при прегледа на М.Р. лекарят е
установил: повърхностна разкъсно-контузна рана и оток на главата; охлузвания и
кръвонасядане на десния горен крайник; кръвонасядания на дясното бедро и дясното
коляно. Посочено е, че тези увреждания са получени в резултат на действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар с или върху такива, както и от косото им действие и
могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Впоследствие, в хода
на досъдебното производство е изготвена Съдебномедицинска експертиза от вещо лице
съдебен лекар, според който от данните от документацията, се установява, че пострадалата
М.Р. на *******г. е получила: повърхностна разкъсно-контузна рана и отоци по главата;
охлузване и кръвонасядане на дясното рамо; кръвонасядане и охлузвания на десния горен
крайник; кръвонасядания на десния долен крайник. Според експертизата установените
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да се обяснят с нанесен побой, като са причинили на пострадалата болки и страдание.
В съдебно заседание заключението е прочетено и прието, като вещото лице Р.Х. е завило, че
поддържа заключението; че същото е изготвил на база писмените материали по досъдебното
производство, въз основа на които е направил заключение със съответните изводи относно
вида на уврежданията, механизма им, начина на получаване, респ.- тяхната характеристика.
Вещото лице заявява, че механизмът на деянието, който описва пострадалата в своите
показания, отговаря на медицинската находка, но единственото сигурно е, че уврежданията
са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, които може да са човешка
ръка, човешки юмруци, ритници, падания върху терен, върху предмети или блъскане в стени
и др., тъй като това всичко са твърди тъпи предмети. Вещото лице е заявило, че
установените при М.Р. увреждания сами по себе си всяко могат да се получат от падане, но
в цялата си съвкупност не могат да се обяснят с едномоментно падане. Давността на
уврежданията в случая според вещото лице отговаря на увреждания, които са получени в
еднакъв или подобен интервал от време с този, който е съобщила пострадалата. Според
вещото лице няма такива увреждания, които да покриват критерия „разстройство на
здравето“, тъй като са описани охлузвания, кръвонасядания и една повърхностна рана, която
никъде няма данни да е обработвана хирургически.
Свидетелката М.Р. категорично отрича някога да се е самонаранявала, каквито
твърдения е направила свидетелката Т.С. и както заявява обвиняемият С.. Такава вероятност
изключва и майка й Х.Р., която я познава най-добре и с която се установява, че са
изключително близки. Според вещото лице Р.Х., изготвило Съдебномедицинската
експертиза, в материалите, въз основа на които той е работил, нямало данни за
9

самонараняване. Свидетелката Т.С. обяснява, че стигнала до извод, че М.Р. се
самонаранявала, тъй като един път през лятото на 2019г., когато пила кафе у тях, видяла че
М. има синини по ръката и я питала дали не се е ударила, при което Р. замълчала и се
засмяла, което я навело на мисълта, че е самонараняване. При този случай Н. дори не си бил
у дома, а според свидетелката бил в Калояново, където работел тогава с мобилната си
работилница за гуми. Свидетелката Т.С. няма знания и наблюдения за 2020г., тъй като
твърди, че тогава М.Р. била прекъснала контакт с нея по неясни за свидетелката причини. Не
я е виждала през юни 2020г.
В обясненията си обвиняемият Н.С. заявява, че М.Р. е „лъжкиня, която постоянно
лъже и манипулира“, включително и съда. Не се установява обаче неискреност, лъжа или
опити за манипулация в показанията на М.Р.. Напротив- същата добросъвестно отговаряше
на всички поставени й въпроси, като не се откроиха разминавания между фактите, които тя
заявява и фактите, които очертава останалата част от доказателствения материал. Според
обясненията на Н.С. агресивният персонаж е М.Р., а не той. Обяснява пред съда, че към
момента има нова приятелка, която Р. се опитала да блъсне с колата и я заплашвала, че ще я
пребие. Тази нова приятелка е 18-годишната свидетелка Р.А., която съдът е разпитал и която
твърди, че знае коя е М.Р. и че на 28.10.2021г. сутринта, чакайки нейна приятелка да я вземе,
за да отиват на училище, на пешеходна пътека в гр.З., на която искала да пресече, М.Р. я
засякла с джипа си, в който се намирало и детето й- вместо да спре и да й осигури
предимство, подала повече газ и спряла на пешеходната пътека, за да завие наляво, след
което реагирала спрямо свидетелката с викове от автомобила „Какво искаш, ма? Да сляза
ли?“, при което свидетелката заобиколила джипа и си продължила пътя. Впоследствие – на
01.11.2021г. подала жалба в полицията за този случай, като твърди, че обвиняемият не й е
оказвал влияние за подаване на жалбата. Такова засичане спрямо нея и опит от страна на Р.
да я блъсне не било за първи път. Свидетелката Александрова твърди още, че била
заплашвана от приятелки на М.Р. и получавала закани. Самата Р. пък се случвало да й
показва знаци- средни пръсти, юмруци и др. Твърди, че изпитва страх от Р..
В обясненията си Н.С. твърди, че М. постоянно и за всякакви работи правела
конфликти, дори когато той закъснява от работа. Твърди, че от най-малките неща тя правела
скандали. Свидетелката М.Р. е запитана дали е предизвикала Н.С., че да я нарани на
*******г. В отговор тя заявява, че явно го е предизвикала, щом го е направил, но тя не знае
каква може да е причината, която да го накара да постъпи така с човешко същество. Счита,
че не е направила нещо чак толкова сериозно, че той да реагира по този начин. Казва, че
може би го е разгневило това, че му е търсела сметка, че не си поема отговорността като
глава на семейството /преди това сочи, че му е търсила сметка, че общува постоянно с други
момичета/. Тук следва да се коментират показанията на свидетелките К. С. и Т.С., в които и
двете твърдят, че М.Р. го е предизвиквала. Свидетелката Т.С. твърди, че е била много близка
с М.Р. и често пиела кафе у тях, като се случвало М. да провокира братовчед й, а той да
става и да излиза, само за да не стават скандали. Провокациите към братовчед й Н. били с
вулгарни изрази и постъпки. М. просто започвала да крещи и вика спрямо него, наричала го
„боклук“, а той ставал и излизал. Такива случки свидетелката наблюдавала през 2019г.
Според свидетелката Т.С. причината за раздялата на М.Р. и братовчед й Н.С., било
отношението на Р.. Свидетелката К. С.- майка на обвиняемия Н.С. твърди, че на последния
случай, когато Н. е изгонен от къщата, не е присъствала, но предишни случаи е видяла с
очите си и е изпитвала лично грубото отношение на М.. Лошото отношение на М. към сина
й било непрекъснато- обиди, скандали, ангажиране на хора да го следят, когато се прибрал в
България. Свидетелката определя М.Р. като ревнива. Казва, че в 99% от случаите, на които е
присъствала, М. е предизвиквала скандала, защото с идването си започвала да крещи и да го
удря. Казва, че лично е виждала как М. го удря по гърдите, крещи и го обижда, което се е
случвало и докато са били в Англия, където живели заедно осем месеца, и след това в
България, когато Н. и М. живеели в дома на свидетелката за 4 месеца. Виждала била лично
10

как Н. лежи, а М. скача върху него на леглото и го обижда. Разказва за случай още от
съжителството им в Англия, когато според нея нещо безобидно, с което синът й закачал
детето, предизвикало крясъци и викове от страна на М.. Не смята, че синът й е провокирал
поведението на М.Р. към него, което свидетелката е наблюдавала. По думите на
свидетелката К. С. синът й и преди е имал приятелки, но такива скандали никога не е
чувала. Свидетелката казва, че се е случвало Н. също да я обижда, да я гони, да й казва да се
маха, но не я е удрял. Свидетелката Д.М. пък твърди, че лично е чувала М. и Н. да се карат и
да се обиждат взаимно- той я обижда, тя му отвръща и така. Самият обвиняем в обясненията
си признава, че наистина нещата по между им не вървели и много пъти са се карали.
Според защитата и самия обвиняем с иницииране на наказателно производство М.Р. е
искала своеобразно да накаже С. и да изпълни, давана от нея заявка пред други хора, че „ще
му съсипе живота“. Самата Р. пред съда смирено заявява, че подавайки жалбата, е целяла
единствено защита, като наскоро е установила, че това е единственото, което иска, а към
момента не може да получи такава посредством дело за защита от домашно насилие, тъй
като е минало много време. Свидетелката Х.Р. споделя, че към момента дъщеря й не общува
по никакъв начин с Н.С., а когато той трябва да го взима, детето бива предавано или от нея
като негова баба или от дядото, което е нормална житейска ситуация с оглед
преживяванията, които М.Р. е имала, докато е съжителствала със С.. Липсата на отношения
между обвиняемия и пострадалата към момента потвърждава и свидетелката К. С..
Видно от приобщената справка за съдимост на обвиняемия Н. С. С., същият не е
осъждан. През 2006г. е освобождаван от наказателна отговорност по НАХД № 81/2006г. на
РС-П. с налагане на административно наказание „глоба“ за извършено престъпление по
чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената от съвкупния доказателствен материал по делото фактическа
обстановка, съдът счета, че обвиняемият Н.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.5a вр. чл.130, ал.2 НК.
Преди да се обсъди обаче по същество съставът на престъплението, Съдът следва още
веднъж (доколкото веднъж въпросът е подложен на преценка в първото съдебно заседание и
има произнасяне с определение за отказ за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Прокуратурата на осн. чл.377, ал.1, т.1 НПК) да се спре на въпроса за
евентуалната непълнота на обвинението, каквато твърди защитата, че е налице и че е
нарушила правата на обвиняемия, най-вече на пълноценна защита и би довела до порок и в
съдебния акт.
Според съда, в обвинителния акт се съдържат всички изискуеми негови реквизити и
обвинението е достатъчно конкретизирано, че за обвиняемият да е ясно в какво точно бива
обвинен, като яснотата му за фактите се установява от обясненията, които дава в хода на
процеса. В обвинителния акт са посочени всички факти от значение за формулиране на
фактическите и правни рамки на обвиненията срещу обвиняемия Н.С.. От него се
установяват всички изискуеми от чл.**6, ал.2 и 3 НПК обстоятелства. Безспорно е, че
обвинителният акт трябва да съдържа всички посочени в цитираната норма обстоятелства,
но неговото конкретно съдържание се определя от спецификата на всяко престъпление и
неговите съставомерни признаци. В конкретния случай прокурорът е изложил
обстоятелства, обуславящи времето на извършване на деянието и действията, осъществени
от С., нанесените от него увреди, довели до съставомерния резултат, тяхната
последователност, включително и начина, по който е причинена телесната повреда на
пострадалата М.Р., както и квалифициращите обстоятелства, водещи до извода, че телесната
увреда е нанесена в условията на домашно насилие. В действителност не е посочен
конкретен час или времеви отрязък от инкриминираната дата- *******г., когато е било
извършено деянието, но това не е съществен порок, тъй като датата е конкретна. За
11

законосъобразното гарантиране на правото на защита на обвиняемия е необходимо да не се
приемат недопустимо широки времеви рамки на обвинението, които не предоставят никаква
конкретна и точна информация за времето на деянието и блокират възможностите за
адекватна защита. Разглежданият случай не е такъв – независимо от посочването само на
дата, не и на час или част от деня, през който е била осъществена престъпната дейност на
обвиняемия С., времето на престъплението все пак е посочено достатъчно ясно. Времето на
извършване, ограничено в рамките на един единствен ден е разумно за обвинението, не
препятства защитата на обвиняемия и не го поставя в недопустимо положение да се
защитава срещу практически неопределени периоди с дълготрайност от месеци и години.
Същото се отнася и за мястото на извършване на престъплението. В диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че престъпното деяние е извършено в гр.П., без да се уточнява
конкретно място. От една страна, дори и само така посочено, мястото е конкретно- населено
място и то малко населено място, като в случай че обвиняемият не се е намирал в това
населено място, е могъл да провежда линия на защита в тази насока. От друга страна, в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено къде са живели заедно обвиняемият
и пострадалата (с конкретен адрес) и е описано, че на процесната дата родителите на М.Р. са
им били на гости, като след тръгването им се развила деятелността на С., осъществяваща
състав на престъпление, т.е. ясно е, че това се е случило в дома им и с интелигентността на
обвиняемия и ангажираната от него защита от опитен, квалифициран адвокат, не може да
има съмнение, че инкриминираното място на осъществяване на деянието е било ясно за
обвиняемия и защитата му. С оглед събраните доказателствени средства в хода на
досъдебното производство изчерпателно са възпроизведени, макар и в обстоятелствената
част на обвинителния акт, действията на С., като логично е в тази част Прокуратурата да
цитира показанията на свидетелката Р. (което защитата намира за проблем), доколкото друг
пряк свидетел на деянието не е имало, който да възпроизведе по-добре последователността
на случилото се. Относно престъпния резултат, същият е описан и в обстоятелствената част
и в мотивите - представлява телесна увреда с конкретни изражения, за възприемането на
които Прокурорът е цитирал съдебномедицинската експертиза. В този смисъл
обвинителният акт е съдържал всички необходими елементи, за да се приеме, че
обвиняемият С. е бил наясно с пълния обем на повдигнатото срещу него обвинение – време,
място и начин на извършването му, както и пострадалото лице и причинените му вреди.
Посочването на тези обстоятелства е достатъчно конкретно и детайлно, с което
обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. **6 ал.2 и ал.3 НПК и на тълкуването,
направено в т.4 на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по т.д. № 2/2002, ОСНК на
ВКС.
С оглед на горното, при установяване на обективната и субективната страна на
престъплението съдът се е ръководил от законосъобразен обвинителен акт, който съдът не е
„дописвал“ /както се изрази защитата/, като функцията на съдебното следствие е именно
изясняване на всички относими и съставомерни обстоятелства, от което се е ръководил
Съдът при събиране на доказателствената съвкупност, без по недопустим начин да
разширява обема на обвинението. Със съдебния акт също не е разширявана фактическата
рамка на обвинението, а съдът се е произнесъл съобразно точното обвинение.
От обективна страна, обвиняемият Н. С. С. доказано е извършил престъплението по
чл.131, ал.1, т.5a вр. чл.130, ал.2 НК, като на *******г. в гр.П., в условията на домашно
насилие е причинил лека телесна повреда на М.Р. от гр.З., изразяваща се в повърхностна
разкъсно-контузна рана и отоци в главата, охлузване и кръвонасядане на дясно рамо,
кръвонасядания иохлузвания на десен горен крайник, кръвонасядане на десния долен
крайник, които са причинили на пострадалата болка и страдания.
За горното М.Р. е подала жалба до Районна прокуратура-П.. Не се събраха
доказателства, които да наведат на довода, че с подаване на жалба до РП-П. М.Р. е целяла
нещо различно, от сезиране на компетентен орган в съответствие с правото й на гражданин
12

на Република България и лице, пострадало от престъпление.
Авторството на деянието съдът счита за безспорно установено въз основа на
свидетелските показания на пострадалата М.Р., на нейната майка- Х.Р., на Д.М., както и въз
основа на Видеотехническата експертиза и медицинските документи, залегнали в основата
на Съдебномедицинската експертиза, които доказателства в съвкупност очертават
достатъчно ясно събитията и поставят фокус на техния автор. Относно авторството на
деянието съдът кредитира показанията на трите свидетелки, които са разпитвани още на
досъдебното производство, а след това и непосредствено от Съда и чиито показания
достатъчно ясно и еднопосочно описват фактологията. Независимо, че основен свидетел е
именно пострадалото лице, чийто показания следва да се преценяват внимателно, с оглед
възможната му заинтересованост и емоционална ангажираност към случая, както беше
посочено и при обсъждане на доказателствата, не се установи недобросъвестно излагане на
фактите от страна на М.Р.. Напротив- същата без колебание и подробно описа случките и
фактите, за които бе питана и същите съвпадат с това, което е разказала на своята майка
непосредствено след инцидента и което е отразено на кадрите, които са обект на изследване
от Видеотехническата експертиза. Пострадалото лице в действителност е заинтересовано от
изхода на делото, но неговите показания са надлежно доказателство и следва да бъдат
подложени на обективна оценка. В конкретния случай бе установено, че разказът на М.Р.
съответства относно фактическата обстановка, която тя е заявила, на фактическата
обстановка, описана по-горе, която се формира от съвкупността с останалите доказателства.
На първо място описаните от експерта по Видеотехническата експертиза събития, отразени
на видеата, кадър по кадър, са аналогични с това, което М.Р. заявява, че е било извършено
спрямо нея от страна на Н.С.. Независимо, че на кадрите не могат да се идентифицират
точно лицата, видно е че същите са лице от мъжки пол, което извършва насилствени
действия спрямо друго лице от женски пол. Съвпада и описанието на облеклото на двете
лица, дадено от свидетелите. Съвпада и датата, която М.Р. и Х.Р. са заявили, с датата,
отразена в горния ляв ъгъл на изследваните видеозаписи. Кадрите от записите установяват с
точност до минути и секунди момента на извършване на деянието. Съдът не може да се
съгласи с довода на защитата, че понеже видеозаписите не са снети от експерта, а са
предадени от пострадалата, не са годни да са обект на изследване от Видеотехническа
експертиза и че едва ли не последната следва да се дискредитира като доказателство. На
първо място, обитателите на дома, който се охранява с камери, обикновено са тези, които
имат права на администратори на записите от устройствата и е дори логично пострадало от
престъпление лице, което знае, че има камери в дома му, да свали записите, преди те да се
самоизтрият или да бъдат изтрити от извършителя на деянието, който също е обитател на
дома в случая и би имал достъп до тях, както и се случило според свидетелите Русекови със
записите. Свидетелката Х.Р. заявява, че при напускане на дома от Н.С. камерите са спрели,
което наистина може да се обясни с намесата на С.. Освен това, по делото няма спор, че в
дома на М.Р. и Н.С. е имало поставени охранителни камери и то с изричното съгласие на С..
Това се потвърждава и от самия обвиняем. Мястото от кадрите също потвърждава, че това е
именно техният дом, който и самият обвиняем разпознава на част от тези кадри.
Следователно, а и доколкото няма съмнение от страна на експерта за манипулация на
кадрите, следва да се имат предвид като годно доказателствено средство, надлежно
приобщено чрез Видеотехническа експертиза. В действителност, предвид липсата на
възможност за идентификация на автора на деянието, отразено на видеозаписите,
констатациите на експертизата са косвено доказателство за авторството, но в наказателния
процес комплексът от косвени доказателства, наред с преките, може да формира
непротиворечиви изводи. Такъв е случаят, тъй като косвеното доказателство- видеозаписите
от охранителни камери, възпроизведени и приобщени чрез експертиза, съвпада и подкрепя
изводите на прякото доказателство- показанията на пострадалата М.Р.. Още едно косвено
доказателство, което подкрепя тезата за авторството на деянието от С., са показанията на
13

Х.Р., която макар да не е присъствала на нанасянето на побой от страна на С. над дъщеря й,
е пристигнала в дома им минути след събитията и е заварила дъщеря си в необичайно
състояние- разстроена, трепереща и с падаща коса. Съдът кредитира твърдението, че тази
свидетелка в действителност е била в дома на Н.С. и М.Р. вечерта на *******г.
Присъствието й там за вечеря и връщането й впоследствие потвърждава и самият обвиняем.
Тук следва да се спомене, че при домашно насилие (в условията на каквото се твърди, че е
извършено деянието) рядко има свидетели на актовете на самото насилие, както в случая, но
жертвите често споделят на най-близките си хора, с което ги запознават пряко със
ситуацията, а и в конкретния случай най-близкият роднина на пострадалата Р., е нейната
майка- свидетелката Х.Р., с която, както вече бе посочено, тя е споделяла почти
непосредствено преживяванията си, не само за процесния случай, но и за предишни такива.
Преживяванията си М.Р. е споделила и с приятелката си Д.М., когато последната я е взела,
за да я придружи до Съдебна медицина. Макар и по-лаконично пострадалата е запознала и
тази свидетелка със случилото се, на следващия ден след събитията. Тази свидетелка е
видяла лично, че Р. има наранявания по себе си. Нараняванията е видяла и нейната майка-
също на следващия ден, като съдът няма съмнения за истинността на това обстоятелство,
независимо, че в протокола за разпита й пред разследването, е отразено, че е видяла
наранявания още вечерта, когато се е върнала до дома на дъщеря си. Свидетелката се
коригира в съдебното заседание, като фактът, че се коригира в насока по-неблагоприятната
за обвинението теза, още веднъж показва желанието й да заяви истинни факти пред съда.
В светлината на гореизложеното, показанията на прекия свидетел, потърпевш от
действията на Н.С.- М.Р., са подкрепени от медицинските находки (които ще бъдат обсъдено
по-надолу в изложението през призмата на установеното от експертите-медици, а не на
свидетелските показания), от видеотехническите находки и от свидетелските показания на
Х.Р. относно завареното от нея в дома на М.Р. непосредствено след събитията.
Макар обвиняемият С. да отрича авторството си относно деянието и да определя Р.
като „лъжкиня“, всъщност от съвкупния доказателствен материал, се стига до извод, че
обвиняемият в своите обяснения затаява истина относно част от фактите, отричайки да са се
случили. Доколкото обаче обясненията на обвиняемия имат двойствен характер- на
доказателство в процеса и на средство за защита, в тази им част, съдържаща твърдение, че
не е посягал на Р., съдът ги приема като опит за лансиране на защитна теза, което е негово
право - да подбере линията си на защита. В случая обаче, твърденията на обвиняемия, че не
е удрял Р. и че са се карали, но физическо насилие не е имало и не й е причинил телесни
увреди, остават изолирана версия. В подкрепа на тази изолирана версия С. е ангажирал
свидетелските показания на своята майка- К. С. и братовчедка си- Т.С., които са заявили, че
никога не се е случвало Н. да удря М.. Тези показания, както изтъкна и Прокурорът, са
нелогични, доколкото свидетелите обясняват как непремерено и постоянно Р. е
предизвиквала С., дори го е удряла, но същевременно той не е реагирал. Характеровата му
характеристиката, очертана от доказателствата, не подкрепя тезата за прекалено спокойния
персонаж на Н.С., която двете свидетелки С.и се опитват да прокарат. Самият Н.С.
потвърждава пред съда, че в процесната вечер двамата с М., след тръгването на родителите
й, са се скарали и са решили да се разделят. Установено е от събраните доказателства, че при
тях караниците не са протичали балансирано, а всеки пък се е стигало до викове, обиди и
физическа грубост. Затова съдът приема, с оглед събраните доказателства, че и този път не е
бил по-различен, а обвиняемият, който и преди си е позволявал физическа саморазправа с
М.Р., е преминал границите на допустимите действия и е извършил описаното от
пострадалата.
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи
на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за
типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието е необходимо
14

увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до болки и страдания от
страна пострадалия. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че М.Р. е
претърпяла увреждания, характеризиращи ги като лека телесна повреда, тъй като
причинените й повърхностна разкъсно-контузна рана и отоци по главата, охлузване и
кръвонасядане на дясното рамо, кръвонасядане и охлузвания на десния горен крайник и
кръвонасядания на десния долен крайник са довели до болки и страдалия при пострадалата.
В тази насока, относно медико-биологичната характеристика на телесните увреждания,
съдът възприе изцяло заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, което е компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
В тази насока са и останалите медицински документи, приложени по делото-
съдебномедицинското удостоверение, на база на което е работил и експертът.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на обвиняемия Н.С.
и причинените на пострадалата М.Р. телесни увреждания. Тук следва да се посочи, че
обстоятелството, че Р. е посетила Съдебна медицина на следващия ден, не е проблемно за
установяване на причинната връзка, доколкото е установено от съдебния медик, че е
възможно нараняванията да са получени по време и начин, както съобщава пострадалата.
Както вече бе посочено, има и свидетел- Д.М., която е придружила пострадалата до Съдебна
медицина, за да се подложи на освидетелстване от съдебен медик, като преди това
пострадалата е съобщила на свидетелката от къде са нараняванията. Експертът, изготвил
Съдебномедицинската експертиза отрече възможността нараняванията да са получени
например от падане, тъй като са доста и не биха могли да се обяснят с едномоментно
падане.
Опитът на обвиняемият и защитата да внесат съмнение в обвинението с твърдение, че
М.Р. е възможно да се е „самонаранила“, остана неуспешен. Единственото, което навежда на
подобна възможност, са показанията на свидетелката Т.С., която обаче нито е била свидетел
на такова „самонараняване“, нито пред нея е било признато такова нещо, а същата просто си
е извадила свое заключение от това, че М.Р. не й е разказала кога и как е получила
наранявания, които свидетелката е забелязала и защото по времето, когато видяла
наранявания по М., братовчед й Н. работел в друго населено място. Свидетелката С.
разказва, че до такъв извод е стигнала за случай от 2019г., който няма общо с процесния и че
през 2020г. не е общувала с М.. Освен това, изводът на тази свидетелка не убеди съда, че
следва да бъде приет, тъй като почива на предположения. Нещо повече, вещото лице по
Съдебномедицинската експертиза, опроверга подобен извод, като заяви в съдебно
заседание, че според него не се касае за „самонараняване“, тъй като всички травми са с
еднаква давност и то съвпадаща с тази, която пострадалата е съобщила.
В конкретния случай съдът прие, че е налице квалифициращият признак по чл. 131
ал.1 т.5а НК, а именно телесната повреда да е нанесена в условията на домашно насилие.
Съгласно легалната дефиниция на понятието дадена в чл. 93, т.31 НК престъплението е
извършено в условията на домашно насилие ако е предшествано от системно упражняване
на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода, личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице от което има дете,
лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или лице, с
което живеят или е живяло в едно домакинство. Безспорен по делото факт е, че
пострадалото от престъплението лице- М.Р., е лице, с което деецът е бил във фактическо
съжителство и от което има дете, като извършеното на *******г. е предшествано от
системно упражнявано от страна на обвиняемия спрямо това лице на физическо насилие.
Системността изисква да има поне три такива акта на насилие, които в случая според съда
се установяват от показанията на свидетелките М.Р. и Х.Р., описващо подробно тези
предхождащи процесния актове на насилие, случвали се в периода 2018-2020г. Поради това,
налице е квалифициращият признак на деянието – същото да е извършено в условията на
15

домашно насилие, който е и водещ за нормотвореца да изведе престъплението като такова от
общ, а не от частен характер.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ -
обвиняемият С. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а именно: че с
действията, които извършва, засяга защитени от закона човешки блага- човешкото здраве и
физически интегритет и е предвиждал общоопасните му последици, искал е и целял тези
последици- причиняване на болки и страдания на жената, с която е съжителствал на
съпружески начала.
При преценката си за освобождаване на С. от наказателна отговорност с налагането
му на административно наказание, съдът намира, че са налице всички законоустановени и
кумулативно необходими от закона предпоставки на чл. 78а НК. За престъпление по чл.131,
ал.1, т.5a вр. чл.130, ал.2 НК законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от
свобода“ до една година или пробация. Обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ
характер. Същият е освобождаван веднъж от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК,
но от тогава е изминал период от 14 години и последиците му следва да се считат заличени,
доколкото, реабилитацията следва да се прилага и за престъпленията, по които лицето е
освободено от наказателна отговорност, за да не се достига до по-неблагоприятно третиране
на така наказаните лица. Такава реабилитация е допускана и преди в практиката, но с ТР №2
от 28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. ОСНК на ВКС, бе закрепена изрично допустимостта й,
дори да не е изпълнено наказанието „глоба“, като в случая са изтекли срокове, достатъчни за
настъпване на реабилитация, независимо дали глобата, наложена на С. през 2006г. е била
или не е била заплатена, доколкото е и установено, че няма образувано изпълнително дело
за събирането й (видно от докладна записка на л.90 от ДП). Поради това и последиците на
освобождаването на Н.С. от наказателна отговорност през 2006г. са заличени и няма пречка
за процесното престъпление да се приложи отново разпоредбата на чл.78а НК. От
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Всичко това обуславя
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагането му на
административно наказание по реда на чл.78а НК. Не са налице пречките, визирани в чл.78а,
ал.7 НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне на административното наказание съдът счете, че наказанието „глоба“,
предвидено в чл.78а НК, следва да бъде в средния предвиден размер, а именно: *****.00
лева, каквото искане е заявил и представителят на РП-П.. Този размер на глобата съдът е
преценил като справедлив, след преценка на обществената опасност на деянието и дееца и
обстоятелствата, които могат да се квалифицират като отегчаващи или смекчаващи
отговорността на обвиняемия.
От така събраните доказателства, за съда е видно, че Н.С. е лице, което държи на
доброто си име в обществото, същевременно обаче не уважава в достатъчна степен правовия
ред, чувства се безнаказан и го демонстрира пред тези лица, които е решил, посредством
агресивно поведение и заявки, че няма да бъде санкциониран за това поведение. Същият е
образован и интелигентен, но с изразено чувство за безнаказаност, което е първопричината
да не се опитва да сдържа агресията си и да прибягва до саморазправа, каквато многократно
е извършвал спрямо майката на детето си. Видно от доказателствата, инкриминираното
деяние С. е извършил с изключителна грубост и бруталност спрямо лице, значително по-
слабо от него като физически възможности. Освен това, деянието е било извършено при
присъствието на детето в съседна стая, което впоследствие е станало свидетел на
състоянието на майка си. Това свидетелства, че С. не може да сдържа приливите си на
агресия, независимо дали същите биха могли да нанесат психологична травма на детето.
Честотата на подобни прояви от страна на С. към Р. е била висока, а не се касае за
изолирани случаи, ограничени до 3, както изисква НК, за да се квалифицира деянието като
16

такова по чл. 131 ал.1 т.5а НК. Склонността към такива действия правят Н.С. лице с по-
висока обществена опасност, лишен от състрадание към жертвата на насилие, а самият
инкриминиран случай на насилие също е с по-висока степен на обществена опасност, тъй
като е извършен с множество действия (удари, ритници, дърпане и влачене за косата), в
близост до детето им, без съчувствие или разкаяние от страна на дееца. Смекчаващото
отговорността на С. обстоятелство е напрежението, което е имало в отношенията му с М.Р.,
за което несъмнено е имала принос и тя, предвид доказателствата, че също многократно е
реагирала остро, с агресия към С. и това по всяка вероятност във времето е засилило и
неговия праг на търпимост към нейното поведение. В случая няма събрани доказателства Р.
да е предизвикала по някакъв начин С. да извърши спрямо нея насилствените действия от
21.06.2021г., но съдът кредитира обясненията на обвиняемия, че същата вечер са се карали,
което, през призмата на очертания характер на пострадалата Р., за съда е достатъчно да
покаже, че скандалът, в който и Р. е участвала, е допринесъл за ескалацията на агресивното
поведение на С.. С оглед на всичко това, средният размер на наказанието от *****.00 лв. е
справедлив.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и
обезпечи целите на закона, визирани в чл.36 НК, съответства на тежестта на извършеното
престъпление, настъпилите от него общественоопасни последици и личността на
обвиняемия и затова ще може в адекватна степен да постигне целите на личната и генерална
превенция, като постигне поправящ и превъзпитателен ефект върху обвиняемия и
предупреди останалите членове на обществото, че подобни деяния се наказват.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и признаване на Н.С. за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен, на основание чл.189, ал.3 НПК, обвиняемият бе осъден
да възстанови сторените от Районен съд-П. и от разследващия орган разноски в
производството, които са в размер на 382.14 лв. в за ОДМВР-София /към която се числи РУ-
П./, представляващи разноски за изготвяне на експертизи и 129.42 лв. за РС-П.,
представляващи разноски в съдебната фаза на делото.
По изложените Мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Д.П./
17

Номер на акта:	82
Дата:	5 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия:	Донка Иванова Паралеева

Дело:	20211860200152
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Решение по дело №152/2021 на Районен съд - Пирдоп

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите