Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260683/18.6.2021г.
гр.в., 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
4647 по описа за 2020 год.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа
на жалба предявена от Ц.П.Е. против НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. на Началника
на група при сектор „ПП“ към ОД на МВР- в., с което на основание чл.
174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, както и на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага становище,
че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Б.Р., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.
В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага становище, че от
събраните по делото доказателства не се установяват безспорно нарушенията,
визирани в обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че нормата на чл.
174 ал.3 от ЗДвП съдържа две самостоятелни алтернативни нарушения, като в
обстоятелствената част на НП не е посочено кое от тях е нарушено, поради което
не може да се извлече действителната воля на АНО относно конкретното нарушение,
а именно – дали въззивникът е осуетил извършването на
проверката или не е изпълнил даденото медицинско предписание. Сочи се, че по
обективни причини въззивникът не е могъл да изпълни
медицинското предписание, доколкото е бил задържан, видно от представените по делото доказателства. Твърди
се се, че от приобщеното по делото копие на протокол
за обиск се установява, че въззивникът е носил в себе
си контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк
Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.
Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обоснован, а административно-наказателното
производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.
След преценка доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 28.05.2020 г. св. М. забелязал л.а. А.с ДК№ *, управляван
от въззивника да преминава от ул. Б. М.към ул. И. Драсов в гр. в., като автомобилът се движел в платното за
насрещно движение, създавайки предпоставка за ПТП с преминаващите в правилната посока
автомобили. Автомобилът се движел бавно, като от същия излизал пушек. Св.М. бил
придружаван от свой приятел, неустановено по делото лице, с когото последвали
превозното средство, и впоследствие установили че автомобилът е навлязъл и
спрял на кръстовището на бул. С. и ул. Г..К.. След като
се приближили до превозното средство, лицата възприели автомобила с работещ
двигател, а водачът на превозното
средство се намирал седнал на шофьорското място зад волана, във видимо спящо
състояние и подали сигнал на тел. 112 за възприетата ситуация.
Малко по-късно на място пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-в.
– св. Д.С. и св. Е. Б., които след като констатирали, че автомобилът се намира
в рамките на горепосоченото кръстовище, огледали купето на превозното средство
и установили, че въззивникът се намира на шофьорското
място, седнал с клюмнала глава, с една ръка хванал волана, а с друга –
скоростния лост. Полицейските служители отворили вратите на превозното средство
и изключили двигателя му. Около 3-4 минути полицейските служители се опитвали
да събудят лицето, а когато дошъл в съзнание, въззивникът
започнал да се държи грубо и неадекватно. Изпитвал затруднения да намери
документите си за самоличност, въз основа на които впоследствие бил
идентифициран. Подигравал се на полицейските служители. Отправял заплахи и
обиди към същите , както и към св. М. и придружаващото го лице, като им заявил:
„Вие какви сте?“, „Свалете си маските, за да ви видя подкупени мишки!“, „Излез
да те видя какво ще направиш!Ще ти разбия зъбите!“.
Предвид неадекватното, грубо и арогантно
поведение на въззвника и поради излъчваната от
него миризма на алкохол, полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР-в. се
усъмнили, че същият е употребил алкохол и сигнализирали колегите си от ПП“КАТ“
при ОД на МВР за случая. Дежурни служители от ПП-КАТ при ОД на МВР-в.
пристигнали на място и направили опит да тестват водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARDM-0232. На въззивника били дадени указания за ползване
на техническото средство при тестването. Въпреки това, той отново демонстрирал
арогантно, пренебрежително и несериозно отношение, като подавал въздух за няколко секунди, след което спирал и се
смеел на полицейските служители.
Полицейските служители при ПП-КАТ неколкократно
му показвали какъв е начинът за провеждане на тестването, но въззивникът продължил да не оказва съдействие за
реализирането му, като подавал за кратко въздух, спирал и се смеел
демонстративно.
Първоначално въззивникът отказал да представи на
полицейските служители документ за самоличност, но след настояване на същите го
представил. Не представил на същите обаче контролния талон от свидетелството за
управление и свидетелството за регистрация на МПС, които носел в себе си.
При така установените факти, св. П.М. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, нарушение на чл. 100 ал.1 1 от ЗДвП и нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗдвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, но същия отказал
да подпише същият, като фактът на реализирания отказ бил удостоверен с подписа
на полицейския служител Е. Брайков. На въззивника бил съставен и талон за изследване № 0069260, с
който било указано на същия да се яви за медицинско или химико-токсологично
изследване в МБАЛ „Св.Анна“ до 45 минути от връчването на талона. Било
предприето връчване на талона в 00.45 ч., като въззивникът
отказал да подпише същия и да получи екземпляр от него.
Впоследствие със Заповед за задържане на лице от 28.05.2020 г., в 01.30
ч. въззивникът
е задържан в сградата на Първо РУ при ОД на МВР-в. с оглед данни за извършено
престъпление по чл. 325 от НК.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца, на основание чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева и на основание
чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10/десет/ лева.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
П.М., свидетелите по акта – св. Х.М. и св. Д.С. и свидетелят на отказа нда подпише акта и издадения екземпляр от талона за
медицинско изследване – св. Е. Б.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверени
копия на амбулаторни листи №№
775/10.06.2020 г.; 902/29.05.2020 г.; 1027/08.07.2020 г., заверено копие резултат
от изследване, подписано от д-р Р. Й.; заверено копие резултат от изследване от
09.07.2020 г.; заверено медицинско направление, заверено копие на констативен
протокол, писмо с рег. № 433р2117/19.01.2021 г. на Началника на
Първо РУП при ОД на МВР – в., ведно с копия на заверени за вярност с оригинала
на: заповед за задържане на лице от 28.05.2020 г. с разписка, декларация от Цв. Е. с дата 28.05.2020 г., протокол за личен обиск на Цв. Е. от 28.05.2020 г., разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице от 28.05.2020 г., непопълнена декларация /бланка/, заповеди
относно зачисляване за хранене на лице, задържано в РУП, на осн.
чл. 72 ЗМВР №№ 1012 и 1013.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в съдебното производство писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно
наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Началника на
група в сектор ПП при ОД на МВР- в.,
съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно
от приложеното към АНП заверено копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра
на вътрешните работи.
В хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и
самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на въззивника за опорочаване на административно-наказателното
производство. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и
конкретната форма на изпълнителното
деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която се
твърди, че е осъществена, а именно – отказ
да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Съдът намира, че
неизпълнението на предписанието на талона за медицинско изследване е признак от
обективна страна на извършеното нарушение, доколкото именно при наличието му е
осъществен състава на нарушение от чл. 174 ал.3 от ЗДвП. В случая същият е описан в обжалваното НП,
наред с твърдяното изпълнително деяние на нарушението.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът намери за установено от правна страна следното:
1/ по пункт първи от
обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната отговорност на възззивника
Вследствие на анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери, че по делото е безспорно установено, че на
посочената в НП дата въззивникът е демонстрирал
поведение, чрез което с конклудентни действия по
несъмнен начин е реализирал отказ да изпълни указанията на полицейските
служители, съотв. умишлено е възпрепятствал реализирането на предприетата проверка с
техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта на същия.
В тази връзка събраните гласни доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви, като св. П.М. заявява: Указано му беше , че шест, седем
секунди се издишва в уреда…Доколкото си спомням два, три пъти му дадох му
възможност. Той задържаше две, три секунди в уреда и това е, т.е. не подаваше
достатъчно време въздух“. В съответствие с показанията на св. М. са и
показанията на св. М., който твърди:
„Въпросният водач се съпротивляваше на полицаите… Отказваше да даде
документ за самоличност…полицаите се опитваха да изпробват въпросния водач на
автомобил с дрегер…той се лигавеше, не духаше
правилно и отказваше да бъде изпробван…правеше се на важен на полицаите.
Заплашваше единият от тях като му казваше, че ще го пребие…не изпълняваше това,
което му казваха полицаите…смееше се и се подиграваше…духаше кратко, спираше и
се смееше…Поведението му беше неадекватно…употребяваше такива изрази: „Ще ви
видя. Ще ви намеря някъде и ще се разправяме после…Единият полицай беше в
колата, а този въпросният човек му каза: „Излез да те видя какво ще направиш!
Ще ти разбия зъбите!“. С цитираните гласни доказателства кореспондират и
показанията на св. Д.С., който в съдебно заседание твърди: „Лъхаше на
алкохол…Изключително лигаво се държеше…Заяждаше се с момчетата. Викаше им: Вие
какви сте?...компрометира проверката…Служител на „Пътна полиция“ му обясни
какво трябва да прави…колко време трябва да подава въздух, а той се
хилеше…подаваше въздух две, три секунди…след това спираше и се смееше…почна да
се търкаля пред автомобила…събори колегата ми…“. Показанията на цитираните свидетели се
потвърждават и от заявеното в разпита на св. Брайков,
който пред съда споделя възприятията си в следния смисъл: …беше неадекватен.Не
можехме три, четири минути да го събудим.После стана и започна да се държи
грубо с нас, подигравателно…дълго му се молихме да даде документите си за
самоличност.Той не искаше да си ги дава…екип на КАТ…искаха да го тестват за
алкохол, …Служителите на КАТ му показваха как се ползва уреда, колко време се
подава въздух, за да отчете дрегера, но той нарочно
правеше така, че да не отчете пробата и впоследствие отказа да даде проба…Прав
беше по време на пробата.Обикаляше около колата, заяждаше се…постоянно
отправяше обиди спрямо полицията…Държеше се грубо, арогантно, подигравателно“.
Съдът намира, че посочените изводи не се оборват и от представените по
делото от процесуалния представител на въззивника и приобщени към доказателствения
материал медицински документи, а именно – медицинско направление от 09.07.2020
г., резултат от изследване, заверено от невролог д-р Румяна Йорданова,
амбулаторен лист от 08.07.2020 г., амбулаторен лист от 29.05.2020 г. и амбулаторен лист от 10.06.2020 г. В
цитираното изследване не е обективирана обективна
находка за отклонение при въззивника от нормалното
физиологично състояние, а останалите медицински документи отразяват данните по
снета анамнеза според твърденията на жалбоподателя пред съответния медицински
специалист. По делото не са наведени твърдения и не са направени искания за
събиране на доказателства относно влошено здравословно състояние на лицето,
възпрепятствало го да реализира надлежно поведение по време на проверката с
конкретното техническо средство, в т.ч. и СМЕ. С оглед на изложеното и предвид
целия наличен по делото доказателствен материал съдът
намира, че назначаването на такава не се налага с оглед изясняване на фактите
предмет. Това е така, доколкото видно от събраните гласни доказателства към
момента на проверката въззивникът не е проявил
признаци на слабост, отпадналост, респ. други симптоми свидетелстващи за
влошено здравословно състояние, респ. не е споделил за налричие
на здравословни проблеми на полицейските служители, а напротив, същият е бил
във видимо нетрезво състояние, с неадекватно поведение, лъхаш на алкохол и
проявяващ грубост и арогантност към полицаите и гражданите, подали сигнала за
инцидента. Като косвено доказателство относно причината за наличието на умисъл
в демонстрираната от лицето проява, която освен административно нарушение по
чл. 174 ал.3 от ЗДвП , осъществява и признаците на хулигански действия, по
отношение на които компетентните органи не са предприели действия за
санкционирането им, съдът съобрази служебно известният му факт за реализирано
наказателно производство спрямо лицето по нохд № 2429/2015 г.
по описа на ВРС за извършено престъпление по чл. 325 от НК. Посоченият факт,
освен като указващ характера и субективната страна на осъществените от въззивника действия, следва да се съобрази при преценка на
характеристичните данни на лицето.
Като неоснователни съдът оцени доводите на адв. Р.
за несъставомерен характер на извършеното деяние, с
оглед твърдението, че въззивникът е бил лишен от
възможността да се ползва от издаденият му медицински талон за изследване,
поради неговото задържане.
Действително, съгласно нормата на
чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ се
установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания.
Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се
извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания. За целта
на медицинското изследване, се издава талон за изследване, който се връчва на
водача срещу подпис с указани в него лечебното заведение, в което водача следва
да се яви и срока на явяването му.
В настоящия случай на лицето е издаден медицински талон за изследване, видно от отбелязването в същия, на 28.05.2020
г. в 00.45 ч. Съгласно нормата на чл. 6 ал. 6 т. 2 от Наредбата срокът за
явяването на лицето в съответното здравно заведение е до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото за установяване с доказателствен анализатор
или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, какъвто е настоящия
случай. Видно от приобщеното по делото копие от заповед за задържане от
28.05.2021 г., лицето е задържано в 01.30 ч. на посочената дата, след като само
се е лишило от възможността в посочения времеви интервал от 45 минути да се възползва от възможността концентрацията на алкохол в кръвта му да се
установи чрез извършване на медицинско изследване, след като е отказал да
подпише и получи издадения му талон, което е надлежно удостоверено с подписа на
св. Брайков.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, както и ако не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Съобразно конкретиката на настоящия случай
и предвид изложените по-горе доводи, съдът намира, че жалбоподателят е
реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство, след което не се е възползвал от
възможността да му се извърши медицинско изследване, въз основа на издадения му
талон, доколкото липсват по делото доказателства в този смисъл, с оглед на
което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност въз
основа на посочената разпоредба.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които да сочат отсъстваща или незначителна обществена опасност
на извършеното нарушение. Нещо повече, доколкото като отегчаващи отговорността
на нарушителя обстоятелства следва да се съобразят и последиците от деянието,
които нямат съставомерен характер, съдът прецени като
такива действията, с което лицето е нарушило обществения ред с демонстрираните обиди, заплахи към служители на реда и случайни граждани. В
посочената категория обстоятелства следва да се вземат предвид и лошите
характеристични данни на лице то, към които съдът отнесе служебно известния му
факт, че по отношение на същия има влязло в сила съдебно решение за проява със
сходен характер, свързана с нарушаване на обществения ред.
Като взе предвид, че наложените на въззивника
санкции за констатираното нарушение, са предвидени в цитираната норма в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същите.
2/ по пункт 2/ и 3/ от
обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.1 т. 1 пр. 2 и 3 е ангажирана
административно наказателната отговорност на въззивника
Въз основа на приобщения по делото доказателствен
материал, съдът намира, че е установена различна фактическа обстановка от
визираната в обжалваното НП по отношение на посочените нарушения. От
свидетелските показания е видно, че въззивникът е
възпрепятствал хода на извършваната проверка, като след дълги увещания от
полицейските служители е представил документите си за самоличност. Видно от
приобщеното по делото копие на протокол за личен обиск на лицето,
свидетелството за регистрация на моторно превозно средство и контролния талон от
свидетелството за управление са били във фактическата власт на въззивника към момента на проверката и задържането. С оглед
на изложеното, поведението на същия не реализира съставите на административни
нарушения на разпоредбите на чл. 100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП, а е свързано с
неизпълнение на полицейско разпореждане, което се санкционира според друга
материално правна разпоредба. При липса на надлежно посочени факти,
квалификация на нарушенията правно основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника
за описаното в посочените пунктове на НП поведение, съдът е лишен от възможност
едва в съдебното производство да измени обвинението по отношение на същите.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
в тази му част като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на издаденото НП, но не и за отмяна на същото. Доколкото разпоредбата на чл.
143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на
отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78
ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, както и на процесуалния представител на
жалбоподателя, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с
размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден
в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр.
с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 79,20 /седемдесет и девет 0,20/
лева.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. на Началника на група при
сектор „ПП“ към ОД на МВР- в., с което на Ц.П.Е. на основание чл. 174
ал. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
както и
ОТМЕНЯ НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. на Началника на група при сектор
„ПП“ към ОД на МВР- в. в частта, с което
на Ц.П.Е. на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100 ал.1
т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева
за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП
ОСЪЖДА Ц.П.Е. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОД на МВР-в. сумата от 79,20
/седемдесет и девет 0,20/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при PC- в.: