№ 5797
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110133918 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД моли за осъждането на
ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да му плати следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - 752,09 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 1.7.2020 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на т.а. с
рег. №РА2897СН, в чиито права е встъпил с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №440220151001794, срещу
ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №Х7418КР , ведно със законната лихва
от подаване исковата молба – 15.6.2021 г. до изплащане на сумата и на осн. чл.78,
ал.1 ГПК – обезщетение за направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва иска и моли
за отхвърлянето му. Оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
От приетата по делото САТЕ, двустранния протокол за ПТП от 1.7.2020 г. и
показанията на разпитаните по делегация свидетели пред РС-Пловдив – свид.ДЖ.
З. Т. и свид.П.А.М. се установява, че на 1.7.2020 г. в гр.София, на водачът на л.а. с
рег. №Х7418КР причинява ПТП с т.а. с рег. №РА2897СН, като причината за
настъпване на произшествието е несъобразяване със знак „стоп“ и отнемане на
предимството за преминаване на товарния автомобил и му причинява повреди.
От приетата по делото полица №440220151001794 се установява, че между
собственика т.а. с рег. №РА2897СН и ищеца към исковия момент е действал
договор за застраховка и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна
премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорно е по делото че е сключен твърденият от ищеца договорът за
застраховка Гражданска отговорност между ответника и собственика на л.а.а с
рег. №Х7418КР , въз основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да
носи риска водач на това превозно средство да причини вреди на трети лица при
1
управлението му.
Не се спори и че ищецът е обезщетил собственика на т.а. с рег. №РА2897СН
по реда на чл.405 КЗ с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
2865,09 лв. и че е направил разноски по чл.411 КЗ за определяне на размера на
обезщетението – т.нар. ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., които са
съответни на обичайния размер на тези разноски.
От приетата по делото САТЕ е видно, че повредите по товарния автомобил
са в причинна връзка с деянието на водача на л.а. с рег. №Х7418КР, размерът на
средните пазарни цени за отстраняване на повредите по същия се равнява 8451,60
лв., цената на автомобила към датата на произшествието е в размер
на 5758,00 лв., поради което вещото лице приема, че е
налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ и приема че стойността на
запазените части се равнява на 25% от пазарната цена на автомобила, тоест
1439,50 лв.
Не се спори по делото, че ответникът е платил на ищеца обезщетение по
чл.411 КЗ, в размер на 2128,00 лв., в т.ч. и 15 лв. – ликвидационни разноски.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД. С плащането на
обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до
доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване
на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността,
необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-
транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по
т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и много други/.
Съгласно чл.390, ал.2 КЗ Тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия
ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:
1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на
вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. В
процесния случай, от приетата САТЕ е видно, че средните пазарни цени за
отстраняване на повредите от произшествието надхвърлят изцяло средната
пазарна цена на превозното средство, поради което следва да се приеме, че е
налице хипотезата по чл.390, ал.2, т.2 КЗ.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест. От приетата по делото САТЕ се установява, че средните
пазарни цени на повредения автомобил след приспадане на цената на запазените
му части е по-висока от платеното обезщетение по чл.405 КЗ. Следователно искът
е основателен и следва да се уважи изцяло.
Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Принос по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД има, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
2
вреди, респ. увеличил е техният размер. Необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и последният да е тяхно следствие. Тежестта за доказването
на съпричиняване се носи от страната, която се позовава на него (т.7 от
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК), в
случая - от ответника, който е въвел това възражение. В случая по делото не са
събрани доказателства поведението на водача на товарния автомобил да е
допринесло за настъпването на произшествието.
Показанията на разпитаните по делото свидетели опровергават това
възражение на ответника, защото пълноценно, еднопосочно и непротиворечиво
описват механизма за произшествието, причиняването му от водача на лекия
автомобил, който не се е съобразил със знак „стоп“ и не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство товарен автомобил и с това е станал причина за настъпване
на произшествието.
Останалите възражения на ответника, които са свързани с оценката на
вредите се опровергават от заключението на приетата по делото САТЕ.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи
на ищеца плащането на направените по делото разноски, съразмерно на уважените
части от исковете – изцяло – 810,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, бул.Г.М.Димитров 1 да плати на ищеца ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, бул.Витоша
89Б, и съдебен адрес в гр.София, ул.Г.С.Раковски 145, вх.В, ет.2, ап.11, чрез адв.
Р.Д. от САК с тел. ********** следните суми:
- на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 752,09 лв., представляваща
обезщетението за претърпените на 1.7.2020 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на т.а. с рег. №РА2897СН, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№440220151001794, срещу ответника като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег. №Х7418КР,
ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 15.6.2021 г. до изплащане
на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 810,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3