Определение по дело №726/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1597
Дата: 23 май 2019 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220100726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  гр. Пазарджик, 23.05.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа гр.д. № 726 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт И. твърди, че между него и Иван Красимиров Димов в качеството му на длъжник и  ответника С.А.М. в качеството му на солидарен длъжник е съществувал валиден договор за потребителски кредит № ********** от 29.04.2014 г., по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на длъжника паричен заем в размер на 2 200 лв. при ГЛП в размер на 76,89 % и ГПР в размер на 110,70 %, а длъжникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената му в заем сума на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 148,50 лв., като е преустановил плащанията по договора, поради което договорът е прекратен на 10.03.2015 г., вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми и е начислена неустойка в размер на 50 % върху целия размер на заема.

За дължимата главница по договора за кредит в размер на 3 602,89 лв. и неустойка в размер на 651,59 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3015/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните съществуването на вземанията по договора за потребителски кредит и да му бъдат присъдени разноските по делото.

            Представя писмени доказателства: договор за потребителски кредит, декларация, Общи условия, карта на клиента, преводно нареждане, извлечение по сметка.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 3015/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответникът С.А.М. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и неустойка по договор за потребителски кредит, по отношение на които ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение.

            За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем на длъжника, а по иска за съществуване на вземане за неустойка – съществуването на валидна неустоечна клауза и настъпването на изискуемостта на неустойката.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            С оглед указанията в т. 1 и 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, а и предвид обстоятелството, че се претендират вземания, произтичащи от правоотношение с потребител, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора и общите условия и за валидността на неустоечната клауза, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките, включително за индивидуалното им уговаряне и за валидността на неустоечната клауза.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 05.07.2019 г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 3015/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора и общите условия и за валидността на неустоечната клауза, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките, вкл. за индивидуалното им уговаряне и за валидността на неустоечната клауза.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: