№ 477
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000448 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба ,подадена от „ Първа
инвестиционна банка „ АД срещу Решение № 260103/19.01.2021год., постановено по т.д.№ 1010 по
описа на СГС за 2019год. , с което са отхвърлени предявени от „ Първа инвестиционна банка „ АД
срещу „ Холдинг Българки държавни железници „ ЕАД искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЦОП / отм./ за заплащане на сумата от 77 181.15
евро,представляваща главница от втората неизплатена вноска след месец март 2014год. по
Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от 02.06.2007год.,
вземанията по който са били прехвърлени на „Първа инвестиционна банка „ Ад с Договор за
продажба на вземане от 10.07.2007год.,цялата в размер на 93 617 евро,както и 23 476.58 евро
законна лихва върху дължимата падежирала и неплатена главница в размер на 77 181.15евро за
периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год. и с което „ Първа инвестиционна банка „ АД е осъдена
да заплати на „ Холдинг Български държавни железници“ ЕАД разноски по делото в размер на
7 997.78лева.
Въззивникът поддържа ,че решението е недопустимо ,тъй като е постановено по непредявен
иск и неправилно –тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон и е необосновано.Във връзка с твърденията за недопустимост излага
,че предмет на исковата претенция е сумата от 77 181.15 евро,представляваща главница от
вноската с падеж 01.06.2014год. съобразно окончателният обобщен Погасителен план към Договор
ЮД 57/02.06.2007год. за доставка на пътнически вагони между ARWEX AG и „ БДЖ“ ЕАД с
кредитор по договор за цесията цесия от 10.07.2007год. „-Първа инвестиционна банка „ АД,която
вноска е цялата в размер на 93 617.00евро е и част от цялата неплатена част от вноските в размер
на 4 451 471.20 евро,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящата искова молба и сумата от 23 476.58 евро, представляваща законна лихва върху
неплатената вноска с падеж 01.06.2014год. съобразно окончателния обобщен Погасителен план
към Договор ЮД 57/02.06.2007год. за доставка на доставка на пътнически вагони между ARWEX
1
AG и „ БДЖ“ ЕАС с кредитор по договор за цесията цесия от 10.07.2007год. „Първа
инвестиционна банка „ АД за периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год. Посочва ,че
претендираната главница съставлява вноска с пореден номер 77 от окончателен погасителен план
№ 2 и Погасителен план № 3, както и вноска номер 77 от окончателния обобщен погасителен
план,в който смисъл е и направеното уточнение по делото. Поддържа ,че така направеното
уточнение не съставлява изменение на основанието на иска ,както неправилно бил приел
първоинстанционния съд , поради което с произнасянето по отношение на вноска ,
индивидуализирана в диспозитива на решението като „главница от втората неплатена вноска след
месец март 2014год. по договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от
02.06.2007год.“, е налице произнасяне по непредявен иск . От друга страна твърди, че искът не е
бил предявяван за вноска , определена като „ втора неплатена вноска“ след месец март.2014год. ,
но дори и да се възпроизведе използваната от съда формулировка, то процесната вноска не е втора
неплатена , а трета неплатена вноска след последната платена вноска по договора след месец март
2014год. Така , поддържайки че първоинстанционният съд не бил определил правилно предмета
на спора и се е произнесъл по незаявена искова претенция, въззивникът счита че е налице
произнасяне по непредявен иск, което е основание за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо.
В случай на констатация за допустимост на обжалваното решение, жалбоподателят
поддържа, че същото е неправилно. Твърди ,че първоинстанционният съд не бил възприел
правилно правилно фактическата обстановка по делото свързана с предвидения финансов ресурс
за осъществяване на процесната обществена поръчка , във връзка с определяне предмета на
договора за обществена поръчка и неговия характер,поддържайки че се касае за договор за
лизинг, а не за договор за продажба. Определя като неправилен извода на първоинстанционния
съд ,че процесната вноска е погасена по давност и твърди ,че е налице прекъсване на давността на
основание чл. 116, б.“ А“ от ЗЗД. Излага съобразения за дължимост исковата претенция, такава
,каквато счита че е предявена по делото- вноска с падеж 01.06.2014год., в размер на 72 121.14евро
главница и 21 495.86евро-лихва , както и такива за недопустимост и неоснователност на
възраженията на ответната страна относно характера и предмета на ДОП и за неговата
нищожност, за нищожност на договора за цесия и погасителна давност.
По изложените по – горе съображения за недопустимост на обжалваното решение
въззивникът прави искане за неговото обезсилване и връщане делото за разглеждане на
действително предявените искове, а в случай че същото се приеме за допустимо- прави искане за
отмяната му като неправилно и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да
бъдат уважени. И в двете хипотези се претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество –„Холдинг Български Държавни
железници“ ЕАД е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Оспорва твърденията за недопустимост на обжалваното решение като сочи ,че предмета на спора
е правилно определен от първоинстанционния съд и че същият се е произнесъл по предявения от
ищеца иск касаещ втората от неплатените вноски след м.март 2014год. Счита ,че
първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение направеното от ищеца искане за
допускане на изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК и че правилно бил приел ,че бил
процесната вноска е 76-тата такава, а не сочената от ищеца 77-та вноска по окончателния
обобщен погасителен план. Оспорва оплакванията на въззивника по съществото на спора като
поддържа, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото
, че е приложил релевантната нормативна уредба, че е дал правилна квалификация на процесния
договор за обществена поръчка. Определил е като законосъобразни и изводите на съда, че
претендираната от ищеца вноска № 76 е погасена по давност,че не е налице прекъсване на
давността и че по отношение на процесното вземане е приложима тригодишната давност по чл.
111, б.“В“ от ЗЗД.
По изложените съображения въззиваемото дружество прави искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.При отхвърляне на въззивната жалба претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
Третото лице-помагач „ БДЖ Пътнически превози“ ЕООД не е подал писмен отговор .
В представена по делото писмена защита въззивникът излага доводи за недопустимост на
2
обжалваното решение основани на твърдения , че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
за присъждане на сума , представляваща вноска с пореден № 77 от окончателните Погасителен
План № 2 и погасителен план № 3,както и номер 77 от окончателния обобщен Погасителен план и
лихва върху нея , но се е произнесъл по непредявен иск- за присъждане на вноска по цитираните
погасителни планове , но същите с пореден номер 76.По съществото на делото излата доводи за
основателност на исковите претенции.
В писмена защита по делото ,въззиваемото дружество -“ Холдинг Български държавни
железници“ ЕАД прави искане за отмяна на хода по същество на делото и спиране на настоящото
производство на основание чл.229,ал.1, т.4 от ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на
производството по т.д.№ 817/2019год. по описа на СГС.Излага доводи в подкрепа възприетото от
първоинстанционния съд във връзка с предмета на спора и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение като допустимо , правилно и обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона
от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо тъй
като е постановено по непредявен иск. Съображенията на съда за това са следните :
В СГС е депозирана искова молба от „ Първа инвестиционна банка „ АД срещу „ Холдинг
Български Държавни железници“ ЕАД, с която е поискано да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата в размер на 100 657.73 евро, представляваща част от претенция в общ
размер на 4 451 471.20 евро, дължима на основание Договор за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. и Договор за продажба на вземане
от 10.07.2007год. , формирана по следния начин: 77 181.15 евро ,представляваща главница от
вноска с падеж 31.05.2014год. , цялата в размер на 93 617.00 евро и 23 476.58 евро, представляваща
законна лихва върху дължимата, падежирала и неплатена главница в размер на 77 181.15 евро за
периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год..В исковата молба дружеството- ищец е изложило
твърдения, че процесната главница съставлява част от вноска/ цялата в размер на 93 617.00 евро/
,която от своя страна е част от цялата продажна цен за доставени по Договор за доставка на
второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. вагони, плащането на
която е било договорено да бъде извършвано на 120 вноски съгласно приложени към договора
погасителни планове. Посочва също така ,че ответникът не е погасил 46 броя месечни вноски с
ежемесечен падеж, считано от 30.04.2014год. до 31.12.2017год. ,че остатъчното задължение по
договора е в общ размер на 4 451 471.20 евро, от които 3 735 007.23 евро и 716 463.97евро лихви и
разноски, което вземане е прехвърлено от доставчика на ищеца с Договор за продажба на вземане
от 10.07.2007год. .Част от така прехвърленото вземане е и процесната сума като главница и лихва ,
определена като вноска.
Към исковата молба са представени:1. Договор за доставка на второкласни пътнически вагони
втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. ,неразделна част от който са погасителен план за
безкупейни вагони-приложение № 2 и погасителен план за купейни вагони-приложение № 3.,
2.Протокол към договор № ЮД 57 за доставка на на вагони, сключен на 02.06.2007год. от
11.юли.2014год.,с приложен към тях нов погасителен план –Приложение № 2 за 40 броя
безкупейни вагони3. Протокол към договор № ЮД 57 за доставка на пътнически вагони,сключен
на 02.06.2007год. от 27.08.2007год.,с приложен нов погасителен план –приложение № 2 за 70
безкупейни вагони, 4.Протокол към договор № ЮД57 за доставка на пътнически багони, сключен
на 02.06.2007год. от 11.10.2007год. с приложен нов погасителен план-Приложение № 2 за 90
безкупийни вагони., 5. Протокол към договор № ЮД57 за доставка на пътнически вагони, сключен
на 02.06.2007год. от 25.10.2007год. с приложен нов погасителен план-Приложение № 2 за 90
безкупейни вагони.,погасителен план –приложение № 2 ,6.Договор за продажба на вземане от
10.07.2007год. ,7.погасителен план към Договор ЮД57 за доставка на пътнически вагони, сключен
на 02.06.2007год.с кредитор по Договор за цесия от 10.07.2007год. „ Първа инвестиционна банка“
АД.8.Писмо вх.№ 37-00-586/01.11.2007год.,9.Споразумение към договор за доставка на
3
второкласни вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. във връзка със сключен Договор за
продажба на вземане от 10.07.2007год. от 28.12.2012год. с приложение № 1 към него- погасителен
план за разсрочване на просрочени вноски за 2012год. и др.
С допълнителна искова молба по чл. 372 от ГПК е уточнено от ищеца ,че сумата от 77 181.15
евро представлява главница от вноската с падеж 01.06.2014год. ,съобразно окончателния обобщен
Погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007год. за доставка на пътнически вагони с кредитор
по договора за цесия от 10.07.2007год.,която вноска е цялата в размер на 93 617.00 евро и е част от
цялата неплатена част от вноските в размер на 4 451 471.20 евро,ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и 23 476.58 евро,представляваща
законна лихва върху дължимата и неплатена вноска с падеж 01.06.2014год., съобразно
окончателния обобщен погасителен план в размер на 93 617.00 евро за периода от 30.05.2016год.
до 31.05.2019год. Посочено е ,че уточнението на претенцията като размер и падеж е направено въз
основа на погасителните планове към процесния договор за доставка, които съставляват
Приложение № 2 за безкупейни вагони и приложение № 3 за купейни вагони и въз основа на
окончателните погасителни планове- приложение № 3 за 10 броя купейни вагони,приложен към
протокол от 11.07.2007год. и приложение № 2 за 90 безкупейни вагони - приложен към протокол
от 11.10.2007год. Посочено е също така ,че след сключване на договора за цесия падежът на
вноските е изместен на първо число на следващия месец, което е отразено в изготвен от служител
на ответното дружество обобщен погасителен план. Сочи се ,че промяната в падежите на
вноските, а именно на първо число на месеца било отразено и в ГФО на „ Български държавни
железници“ ЕАД към 31.12.2018год., където изрично било посочено ,че падежът на последната
вноска е 01.01.2018год. Към отговора по чл. 372 от ГПК е представено извлечение от Годишен
доклад за дейността, Индивидуален финансов отчет на „ Холдинг БДЖ“ ЕАД от 31.12.2014 год.
След постъпване на допълнителен писмен отговор от ответника делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание,където му е даден ход по същество.
С определение от 04.02.2020год. първоинстанционният съд е отменил определението си , с
което е дал ход по същество на делото и е указал на ищеца да уточни коя по ред вноска
претендира по делото-76-та или 77-ма от първоначалните погасителни планове към договора ,
съответно по окончателния обобщителен план.
С молба вх.№ 25906/26.02.2020год. и в изпълнение дадените му указания ищецът е
уточнил , че процесната главница е част от вноска с пореден номер 77 от окончателните
Погасителен план № 2 и Погасителен план № 3, както и номер 77 от окончателния обобщен
погасителен план. Посочено е, че това е вноската номер 77 с падеж 01.06.2014год. с главница
72 121.14 евро по окончателния обобщен погасителен план, съответно вноска с номер 77 по
окончателния погасителен план № 2 с главница от 51 371.50 евро,както и вноска с номер 77 по
окончателния погасителен план № 3 с главница 20 749.64 евро. Разяснил е ,че в изготвения след
прехвърляне на вземанията обобщен погасителен план/ лист 28-29 от делото / са обединени
дължимите суми по всяка една от определените вече 120 вноски като в полза „ Български
държавни железници“ ЕАД е изместен падежът на вноските на първо число на следващия месец.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява ,че по
първоначалният погасителен план към Договор № ЮД 57 за доставка на пътнически
вагони,сключен на 02.06.2007год. между „ ARWEX“ и „ Български държавни железници“ ЕАД
/приложение № 2 и приложение № 3 / фактическият брой на вноските е 123 броя, по погасителен
план към протокол от 11.07.2007год. / приложение № 2 и № 3 / - фактическия брой на вноските е
120 броя, по погасителния план към протокол от 27.08.2007год. /приложение № 2 и № 3 / , броят
на вноските е 120 броя,като същия брой- 120 са и вноските по погасителен план /приложение № 2
и 3 / към протокол от 25.10.2007год. Установява се също така ,че по погасителен план към Договор
за продажба на вземания от 10.07.2007год. ,т.н. обобщен погасителен план фактическия броя на
вноските е 120 броя.
От експертизата се установява също така ,че погасителната вноска № 74 в размер на 93 617
евро/в т.ч. главница в размер на 70 908.85евро и 22 708.15 евро договорна лихва е последната
заплатена от „ Холдинг БДЖ“ ЕАД към „ ПИБ“ АД по договор ЮД57/02.06.2007год. и
окончателен обобщителен погасителен план,като първата незаплатена вноска по същия договор и
погасителен план се явява вноска № 75 с посочен период 01.04.2014год. Изрично е посочено , че
плащанията от „ Холдинг БДЖ „ ЕАД към „ ПИБ“ АД по процесния договор са извършвани само
4
по Окончателен обобщителен погасителен план като плащанията са илюстрирани в приложение №
1, таблица 6 към експертизата .Последната съдържа данни относно документите , въз основа на
които е изготвен окончателния обобщен погасителен план / Приложение № 1 ,таблица 5 /част от
които е и Споразумение от 28.12.2012год. за просрочени плащания между „ ПИБ“ АД и „ Холдинг
БДЖ“ ЕАД и погасителен план към него. Налице са и данни ,че претендираната по делото сума в
размер на 77 181.15 евро отговаря като стойност на погасителна вноска № 89 от окончателен
обобщителен погасителен план със записан период 01.06.2015год.
С постановено по делото Определение от 21.10.2020год. първоинстанционният съд е приел
, че предмет на делото се счита 76 вноска по погасителните планове към договора от
02.06.2007год. ,съответно втората неплатена след спиране на плащанията по този договор от март
2014год.Изложил е съображения, че изменение на иска чрез промяна на претендираната вноска на
77-ма и трета неплатена, при запазване размера на претенцията не може да бъде допуснато,тъй
като токова изменение би било неуместно с оглед защитата на ответника- чл.214, ал.1, изр.1 от
ГПК. Посочил е ,че предмет на иска следва да се счита първоначално предявената претенция , а
именно – за присъждане на вноска с падеж 31.05.2014год., отговаряща на вноска номер 76.
По така очертания от него предмет на делото , първоинстанционният съд е постановил и
обжалваното в настоящото производство решение, с което е отхвърлил предявените от „ Първа
инвестиционна банка „ АД срещу „ Холдинг Българки държавни железници „ ЕАД искове по
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЦОП / отм./ за заплащане на
сумата от 77 181.15 евро, представляваща главница от втората неизплатена вноска след месец
март 2014год. по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от
02.06.2007год., вземанията по който са били прехвърлени на „Първа инвестиционна банка „ АД с
Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год.,цялата в размер на 93 617 евро, както и
23 476.58 евро законна лихва върху дължимата падежирана и неплатена главница в размер на
77 181.15 евро за периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год.
Настоящият състав счита ,че първоинстанционният съд не е имал основание да приеме, че
извършеното от ищеца уточнение на исковата претенция с допълнителната искова молба и
последващите молби по делото съставлява недопустимо изменение на основанието на предявения
иск съгласно чл. 214, ал.1, изр.1 от ГПК. Действително в исковата молба ищецът е
индивидуализирал процесната вноска чрез посочване на размера и падежа й - 31.05.2014год., а в
допълнителната искова молба и в последващите уточняващи молби я е определил като такава с
падеж 01.06.2014год. , но е изложил обстоятелства във връзка с промяната на падежна дата. При
липса на законова забрана за промяна ,след цедиране на вземането, на вноските по погасителния
план, която промяна може да касае както размера на вноската ,така и нейния падеж ,то не би могло
да се приеме ,че с посочване на нов падеж ищецът предявява нов иск , на ново основание, различно
от вече предявеното. В случая ищецът не само че сочи, но и доказва промяната в падежа на
вноската ,но идентичността на първоначално сочената като вноска с падеж 30.05.2014год. и
последващата, сочена като вноска с падеж 01.06.2014год.От констатациите на изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че плащанията към цесионера-„ ПИБ“ АД по
процесния договор за доставка са извършвани от ответното дружество по погасителен план-
приложение към договор за цесия / таблица 5 , приложение № 1 към заключението на вещото лице
вещото лице/,като именно този план е посочен като основание в счетоводните документи във
връзка с извършените плащания. Видно от посоченото в цитирания обобщен погасителен план
падежите за плащания на отделните вноски по него,в това число и вече платените такива до 74
вноска в размер на 93 617 евро , е именно първо число на месеца, а не уговореното в договора за
доставка 30 число на месеца . В него като падеж на 74-тата вноска е посочена дата
01.03.2014год.,като плащането е извършено на 06.03. 2014год. Първо число на месеца е посочен в
окончателния обобщителен план като падеж на предходно платените вноски, както и на
неплатените 46 броя вноски , първата от която вноска с номер 75.Падежът на тази вноска е
посочен като 01.04.2014год., на вноска номер 76-на 01.05.2014год. и на вноска номер 77-на
01.06.2014год. Идентичен падеж за плащане –на първо число на месеца е договорен между
страните и в цитираното от вещото лице Споразумение от 28.12.2012год.,съгласно което е било
извършено плащане на просрочени задължения за 2012год. през 2013год. За начина на плащане на
просрочените задължения е изготвен погасителен план, подписан от страните по споразумението и
представляващ неразделна част от него и в който погасителен план като падеж на просрочените
вноски е посочено първо число на месеца. Именно това споразумение е залегнало и в основата на
5
изготвения в последствие обобщителен погасителен план,по който са извършвани всички
плащания към цесионера –нов кредитор и по който се индивидуализира и процесната неплатено
вноска.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав да приеме ,че първоначално
индивидуализираната в исковата молба вноска с падеж 30.05.2014год. е идентична на
индивидуализирана в допълнителната искова молба вноска с падеж 01.06.2014год, поради което не
е налице изменение на основанието на вече предявения иск, което да е недопустимо съгласно
чл.214, ал.1,изр.1 от ГПК.Така направеното уточнение на исковата претенция следва да бъде
зачетено.
От констатациите на съдебно-икономическата експертиза ,както и чрез съпоставката между
приложените по делото погасителни планове -приложение № 2 и 3 /към процесния договор за
доставка / и окончателния обобщителен план /към договора за цесия/ се установява , че процесната
вноска с падеж 01.06.2014год. е идентична на вноска по тези планове с номер 77 , а не с вноска
номер 76. Вноска 77 се явява трета неплатена по ред след извършеното през м. март 2014год.
плащане по окончателния обобщителен план . Обстоятелството ,че липсват данни за предявен от
цесионера иск за присъждане на вноска с номер 75 не може да бъде критерий или аргумент при
определяне на предмета на спора по настоящото дело, тъй като кредиторът преценява по
отношение на кое неплатено вземане ще реализира правата си .
Извод за липса на идентичност между вноските не може да се направи и от констатациите на
съдебно икономическата експертиза, обективирани в т.3 от заключителната му част, тъй като
критерият за преценка е бил единствено размера на вноската. Посочената вноска под номер 86
може да е идентична по размер на процесната , но същата е с различен падеж- 01.06.2015год.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че предмет на предявения иск е
вноска номер 77 по окончателен обобщителен погасителен план към договор за цесия от
10.07.2007год./таблица № 5, приложение № 1 към заключението на вещото лице В. Г./,
съставляваща главница от трета останала неплатена вноска след м.март 2014год.по договор за
доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от 02.06.2007год. , а
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск касателно вноска с номер 76 по окончателния
обобщителен погасителен план , представляваща главница от втора останала неплатена вноска
след м.март 2014год.по цитирания договор. Това налага извода ,че първоинстанционният съд не се
е произнесъл по предявения иск, а в противоречие с диспозитивното начало , е изменил предмета
на делото, разглеждайки непредявен иск.Това прави недопустимо обжалваното
първоинстанционно решение по смисъла на чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, тъй като съдът е разгледал
непредявен иск, вместо действително предявения, поради което същото следва да бъде
обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по
действително предявения иск.
Изложените доводи във връзка с предмета на иска- вноска с номер 77 по окончателния
обобщителен план , дори и при направен извод , че предмет на иска по гр.д.№ 817/2019год. по
описа на СГС е вноска № 76 по същия план, правят неоснователно искането за отмяна на дадения
ход по същество на делото и за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1 ,т.4
от ГПК . С оглед на това , искането в горния смисъл , формулираното в писмената защита на „
Холдинг Български държавни железници“ ЕАД , следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София , ТО,9-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „ Холдинг Български Държавни железници "ЕАД„,
формулирано в писмена защита вх.№ 7750/06.04.2022год. за отмяна хода по същество на делото и
за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, на основание чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК, Решение №
260103/19.01.2021год., постановено по т.д.№ 1010/2019год. по описа на СГС, ТО, VІ -23 състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
6
Решението е постановено при участието на „ БДЖ-Пътнически превози“ ЕАД като трето
лице-помагач на страната на „ Холдинг Български Държавни железници“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7