№ 2862
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110203237 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3237 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление /НП/, с
изходящ № СОА24-РД11-21, издадено от кмет на СО, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални
предпоставки за издаване на НП, поради което иска наложеното административно
наказание да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 26.10.2023 г. А.Н. – инспектор в ЦГМ София съставил срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на
20.08.2023 нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един
свидетел. Нарушителят подписал АУАН като посочил, че има възражения. Такива
били депозирани в законния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като възраженията са
изложени отново в жалбата.
Въз основа на АУАН ВТ – кмет на СО издал НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП. Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На първо място в НП, в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗАНН, липсва посочване по ясен и непротиворечив начин на датата на издаване
на НП, като чрез допълнително залепен върху НП стикер е отбелязано единствено кога
е „регистриран“ наказателното постановление. ЗАНН изисква изрично посочване на
дата на издаване на НП, която следва да бъде инкорпорирана в текста на НП -
съставено и подписано от издалия го орган, а не да бъде извличана по тълкувателен
път от стикери, допълнително залепени от неизвестни лица върху НП. Тази непълнота
в НП възпрепятства преценката на проверяващата инстанция относно това дали са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаването му и представлява съществено
процесуално нарушение.
На следващо място е налице непълнота и неяснота в АУАН и НП при описание
на обстоятелствата по нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени,
съобразно изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В
настоящия случай е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в
която разпоредба обаче е налице изброяване на няколко отделни задължения на
участниците в движението. При описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението е посочено, че жалбоподателят е „паркирал собствения си лек автомобил
в зоната на действие на пътен знак В27 и табела Т17“, от което по тълкувателен път
може да се изведе, че твърдяното нарушение според АНО се свежда до неизпълнение
на вмененото в чл. 6 от ЗДвП задължение на участниците в движението да съобразяват
2
своето поведение с пътните знаци. Въпросната разпоредба е бланкетна и следва да
бъде запълнена не само с посочване на кода на пътния знак, но и с описание на
конкретните задължения/забрани, които вменява на участниците в движението този
пътен знак и с посочване на нормативните разпоредби, уреждащи въпросните пътни
знаци. В настоящия случай това не е сторено, поради което от НП не може да се
установи по ясен начин в какво се състои противоправното поведение на
жалбоподателя. Съдържанието на пътен знак В27 - "Забранени са престоят и
паркирането" би могло да се изведе от Наредба №18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, ако същата бе посочена в НП, но съдържанието на
забраната, въведена с посочената табела Т17 („Табела с текст“ съгласно чл. 177 от
Наредбата), е невъзможно да бъде установено без посочване на текста на табелата,
което също не е сторено от АНО.
На следващо място в НП е посочено, че притежаваното от жалбоподателя МПС е
паркирано с посока на движение ул. „Шейново“. Стандартът при указване на посоката
на движение изисква да бъдат посочени две улици, указващи от коя, респективно към
коя улица би се движело МПС. Посочването само на една улица без предлог пред нея
прави невъзможно да се разбере посоката на движение на процесното МПС,
обстоятелство, което е относимо към направените от жалбоподателя възражения и към
впоследствие изложеното в НП обстоятелство, че процесните знаци В27 и Т17 се
отнасят за автомобили, паркирани срещу движението. Така обсъдените непълноти и
неясноти при описание на съдържащите се в АУАН и в НП фактически твърдения,
ограничават възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява вмененото
му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си.
Административнонаказателната отговорност не може да се обосновава по
тълкувателен път. Допуснати са поредица съществени нарушения на процесуалните
норми, които са основание за отмяна на НП.
При така констатираните нарушения, според настоящата инстанция е
безпредметно да се извършва преценка за това дали възприетата от АНО фактическата
обстановка се подкрепя от събраните делото доказателства и дали спрямо нея е
приложен правилно материалния закон, доколкото поначало фактическата рамка на
административнонаказателното обвинение не съдържа пълния обем от факти,
относими към посочената като нарушена разпоредба. Действително, разпитан пред
настоящата инстанция актосъставителят попълва допуснатите празноти в НП, но
съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за
проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП. Съдът не
разполага с правомощие да разширява и запълва с нови обстоятелства очертаната с НП
фактическа рамка, поради което не може и дадено обстоятелство да се изследва и
установява за пръв път пред настоящата инстанция.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има
право на разноски и своевременно претендира присъждане на такива в размер на 400
лв. - адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна прави своевременно
възражение за прекомерност, което настоящият състав намира за основателно, като
след съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото както и
актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на
ВКС, ТК, І т.о., намира, че на жалбоподателя следва да се присъди по-нисък размер на
претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сумата от 300 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/, с изходящ № СОА24-РД11-21,, издадено
от кмет на СО, с което на Х. Ц. Ц. на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична община да заплати на Х. Ц. Ц.,
ЕГН ********** сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4