№ 331
гр. См., 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20225400500327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-чл.273 ГПК.
С обжалваното решение № 194/26.07.2022 г. по гр. д. № 998/2021 г.
районен съд-См. е отхвърлил предявените от „А. – 2006“ ЕООД гр.
Пл.,искове с правно основание чл. 124 ал. 1, във вр. с чл. 440 ГПК да бъде
признато за установено по отношение на ищеца „А. 2006“ ЕООД и ответника
„М. – См.“ ЕООД, че ответното Сдружение с нестопанска цел в обществена
полза -Туристическо дружество „К.“ гр. См. не е собственик на недвижимите
имоти: А. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***** ** * * * по
КККР на гр. См., община См., област См., със застроена площ от 61. 20 кв.м.,
с предназначение: жилище, апартамент, /съответстващ на апартамент А2, от
сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор *****.**.*/, ведно с
2.051 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *****.**.*, в който е
построена сградата; Б. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
*****.**.*.1.15, представляващ АТЕЛИЕ № А202 , със застроена площ от 63
кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, ведно с 2.112 % идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху ПИ с идентификатор *****.**.*, в който е построена сградата
/съответстващ на апартамент А-11 от сграда № 1, построена в поземлен имот
с идентификатор *****.**.*/; както и да бъде отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени
1
доказателства № 31 том І дело № 30/2019 г. на Нотариус № 613 на НК – Ана
Шопова, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК. Ищецът е осъден да заплати на
Сдружение ТД „К.“ разноски в размер на 1 000 лева и на „М. – См.“ ЕООД
разноски в размер на 500 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх№4131/16.08.2022г пред См.ски
окръжен съд от„А. 2006“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Ел. Р., с оплаквания,
че е незаконосъобразно и необосновано, като съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила, както и неправилно е приложил материалния закон и
правилата на логическото мислене, а в отделни части счита ,че решението
страда и от вътрешни противоречия.Във въззивната жалба се твърди, че
решението е постановено при вътрешно убеждение на съда, което убеждение
намира ,че не почива на правни норми и принципите на правото, като не са
обсъдени доводите и съображенията, които не са в съответствие с
вътрешното му субективно убеждение за изхода на делото. Твърди се, че не е
ясно дали според съда нотариалният акт за учредяване право на строеж и
реализирането на сградата не поражда права, ако не се докаже, че
физическото строителство е извършено от суперфициаря или акцентът е, че
липсват доказателства това да е сторено в 5-годишния срок. Твърди се, че
физическото изграждане на сградата от кого е осъществено е правно-
ирелевантен въпрос относно вещноправния ефект на реализирането на
сградата при наличие на валидно учредено и непогасено право на строеж.
Излагат се доводи, че извода, че са отпаднали правата на „А.2006“ ЕООД с
оглед отпадането правата на праводателя предвид решението по гр. д. №
109/2011 г. По описа на окръжен съд – См., не е съобразен с изричната
разпоредба на чл. 88 ал. 2 ЗЗД.Твърди ,че ищеца е придобил права на
04.12.2008 г. и очевидно е трето лице, чийто права не следва да се засягат от
развилото се съдебно производство за разваляне на договор по вписана от
01.06.2011 г. искова молба. Прави се позоваване на Тълкувателно решение №
1/2011 г. На ОСГК на ВКС.Твърдят се във въззивната жалба противоречия на
мотивите на районния съд, тъй като См.ски районен съд е отрекъл
приложението на разпоредбатана чл. 88 ал. 2 ЗЗД, а след това по аргумент за
противното я е зачел , но счита, че правото е погасено порА. неупражняването
му в срок.
По отношение възраженията по чл. 67 от Закона за собствеността се
твърди от жалбоподателя, че тези възражения са преклудирани с факта на
построяването на обектите с оглед констативния протокол по чл. 181 ЗУТ от
02.11.2018 г. Счита ,че възражението по чл. 67 ЗС е преклудирано и не може
да бъде зачетено дори и суперфицията да е била осъществена след изтичането
на срока, след като е реализирано правото на строеж и същото се е
трансформирало в право на собственост. Според жалбоподателят
позоваването на факта на изтичане на срока по чл. 67 ал. 1 от ЗС може да бъде
извършено само и докато сградата не е построена в груб строеж, като се
позовава на решение № 576/27.11.2009 г. по гр. д. № 2137/2008 г. на ІІ г.о. на
ВКС, решение № 86/11.08.2010 г. по гр. д. № 3576/2008 г. на ІV г.о. на ВКС и
решение № 107/29.10.2018 г. по гр. д. № 3628/2017 г. на ІІ г.о. на ВКС. Сочи,
че строителството на сградата е реализирано преди образуване на настоящото
2
производство и възражение от собственика на земята до реализирането на
грубия строеж на сградата спрямо ищеца не е направено.Твърди във
въззивната жалба, че конструкцията на сградата е изградена още на
28.11.2008 г., видно от Акт образец 14; състоянието на сградата се установява
и от Протокол за опис на недвижим имот от 03.02.2011 г. по изп. дело №
290/2009 г., удостоверяващ наличие на сграда в груб строеж към тази дата,
като именно праводателят на ищеца е извършил горното.Твърди ,че за
периода 01.06.2011 г. до 19.11.2013 г. строителството не е извършвано по
обективни причини – наличието на висящо производство по гр. д. №
109/2011г.по описа на окръжен съд –См. ; през 2015 г. издаденото разрешение
за строеж е изгубило действието си,като до 05.10.2016 г., когато е издадена
Заповед № 24/05.10.2016 г. За допълването му, строителство не е било
възможно както за ищеца, така и за което и да е друго лице. Твърди , че тези
обстоятелства установяват, че правото на строеж е реализирано в
предвидения срок, доколкото строителството не е било обективно възможно в
посочените периоди от време, през който период следва да се приеме, че
давността по чл. 67 от ЗС е била спряна и не е текла.Твърди ,че по
отношение фактическият извършител на строителството се сочи, че исковата
претенция не се основава на обстоятелства кой е извършвал
строителството.Счита ,че фактическото извършване на строителството е
въпрос без каквото и да е правно значение за придобиването на правото на
собственост в хипотезата на чл. 63 от ЗС – ако то е извършено от лице, което
не е носителя на правото на строеж, без наличието на възлагане, то
отношенията между притежателя на правото на строеж и лицето, извършило
фактическото строителство или пък финансирало същото, следва да се уреди
изцяло на плоскостта на облигационните отношения. В тази насока се сочи
съдебна практика – решение №77/18.07.2017 г. по гр. д. № 1370/2017 г. на І
г.о. на ВКС, определение №85//15.12.2013 г. по гр. д. № 940/2012 г. на І г.о. на
ВКС, определение № 496/27.12.2016 г. по гр. д. № 3283/2016 г. на ІІ г.о. на
ВКС.
Относно приложимостта на чл. 92 ЗС в жалбата се сочи, че
собственикът на земята става собственик на построеното върху нея,
доколкото не е установено друго .Счита ,че в случая е налице установено
друго, а именно надлежно прехвърлено в полза на ищеца ограничено вещно
право на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС, което не е развалено спрямо ищеца
с оглед нормата на чл. 88 ал. 2 ЗЗД и продължава да съществува в правния
мир Намира ,че след като сградата е реализирана, то собствеността върху нея
е придобита от ищеца по силата на чл. 63 ал. 1 ЗС, която разпоредба дерогира
нормата на чл. 92 от ЗС, още повече тъй като не е налице надлежно
упражнено възражение за погасяване правата на ищеца.Твърди се, че
изложеното в жалбата обосновава по категоричен начин очевидната
неправилност на първоинстанционното решение, което налага неговата
отмяна като неправилно и вместо това моли въззивния съд да постанови
съдебен акт ,с който да уважи исковата претенция,ведно с всички законни
последиции за двете съдебни инстанции.
В законният срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
3
от Сдружение Туристическо дружество „К.“ гр. См., чрез пълномощник адв.
Д. К., с който изразява становище занеоснователност на жалбата, както и че
първоинстанционното решение еправилно, обосновано, постановено при
спазване на материалния закон исъдопроизводствените правила.В отговора се
прави позоваване на Тълкувателно решение №1/04.05.2012 г. на ОСГК, както
и на Решение № 57/04.03.2010 г. по гр. д. №17/2009 г. на І г.о. на ВКС и
Решение № 171/08.07.2010 г. по гр. д. №5400/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, в
които се приема, че давността за погасяване правото на строеж започва да
тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му,
изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване
на достъп до имота за суперфициара.Прави възражение ,че с прехвърляне
правото на строеж на нов правен субект от този, на когото е учредено, не
започва да тече нова петгодишна давност.
В писмения отговор се сочи , че основното възражение на ТД „К.“
е, че правото на строеж, прехвърлено на ищеца, е погасено по давност порА.
неупражняването му в 5-годишния срок от учредяването, порА. което ищеца
не се легитимира като собственик на процесните обекти. Твърди ,че от ищеца
не са въведени твърдения относно реализиране строителството по НА №
98/2008 г., свързани с началото на строителството, т.е. кога е започнал да тече
срока по чл. 67 от ЗС, кога е трябвало да изтече и кога конкретно правото на
строеж е реализирано.Намира ,че в тежест на ищеца е да установи кога
правото на строеж се е трансформирало в право на собственост в негова
полза, порА. което са неоснователни възраженията, че позоваването на
погасителната давност от ответниците е преклудирано. Твърди се, че до
момента на предявяване на иска ищецът не е заявявал свои вещни права,
срещу които да бъдат въведени възражения; за извършеното с НА № 98/2008
г. прехвърляне на части от ОПС в полза на ищеца собственикът на земята не е
уведомен; не са осъществявани действия по построяване на обектите,
посочени в НА, ищецът не е вписан допълнително като възложител в
разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г.; придобитите вещни права не са
вписани и в регистъра към кадастралната карта. Сочи се, че с оглед
уточненията на исковата молба с представените писмени доказателства – Акт
образец 14 от 28.11.2008 г. и Протокол за опис от 03.02.2011 г. и че ищеца
смята, че конструкцията на сградата е изградена до 28.11.2008 г. и към този
момент правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху
конкретните имоти, като сградата вероятно е изградена от праводателя му.
С допълнителен отговор, при условията не евентуалност,
пълномощникът на ТД „К.“е заявил , че процесните имоти са придобити от
доверителя му на основание чл. 79 ал. 1 ЗС – осъществявано от дружеството
в периода от 28.11.2008 г. До 23.09.2021 г. трайно и необезпокоявано
давностно владение върху сградата и обектите в нея.Сочи в отговора, че с
решение № 196/06.06.2012 г. по гр. д. № 109/2011 г. на ОС – См., влязло в
сила на 19.11.2013 г., порА. виновното му неизпълнение договорът за
суперфиция между ТД „К.“ и „Б. СС“ ЕООД е развален; със Заповед №
24/05.10.2016 г. е допълнено разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г. и „Б.
СС“ ЕООД е заличен като възложител,които доказателства са приложени към
4
НА № 31/2019 г. Твърди , че възражението за погасителната давност от
страна на собственика на земята ТД „К.“ е направено своевременно, преди
сградата да бъде завършена във фаза „груб строеж“. Твърди се, че до
02.04.2013 г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 67 ал. 1
ЗС, грубият строеж на сградата не е изпълнен, като състоянието на строеж е
установено с писмо № 730/25.04.2016 г. на Община – См., порА. което
решаващият извод на съда счита ,че е в съответствие с ТР № 1/04.05.2012 г.
на ОСГК на ВКС. С оглед възражението за изтекла погасителна давност се
позовава на решение № 171/08.07.2010 г. по гр. д. № 5400/2008 г. на ІV г.о. на
ВКС.Твърди , че от доказателствата по делото се установява, че ТД„К.“ е
собственик на процесните имоти съгласно влязлото в сила решение по търг.
д. № 109/2011 г. и законно извършено строителство, тъй като от влизане в
сила на това решение правото на строеж се е върнало в патримониума на
собственика на земята; посредством действията по построяване на сградата,
извършени с намерението за реализиране на правото на строеж, то се е
трансформирало в право на собственост в полза на ТД„К.“. Сочи в този
смисъл решение № 523/25.11.2010 г. по гр. д. №548/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС.В
отговора се излагат доводи за неоснователност на възражениетона ищеца, че
давностният срок е спирал по обективни причини, като наличието на висящо
съдебно производство по търг. Дело № 109/2011 г. не е сред хипотезите,
които прекъсват давностния срок по чл. 67 ЗС, в който смисъл сочи решение
№ 57/04.03.2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на І г.о. и решение № 539/10.06.2010
г. по гр. д. № 1077/2009 г. на І г.о. на ВКС. С отговора се поддържат и
възраженията на ответника ТД„К.“ за недопустимост на исковете. Прави се
позоваване на ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и се твърди, че с
представения НА № 98/2008 г. Ищецът не се легитимира като собственик на
процесните обекти, доколкото същият касае придобиване на вещно право на
строеж, а липсват надлежни писмени доказателства за реализиране на това
право в срока по чл. 67 ЗС. С оглед предмета на иска по чл. 440 ГПК се
твърди, че само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е
започнало и е налице идентичност между правото, предмет на исковата
защита и изпълняемото право, ще е налице правен интерес от този иск.
Позовава се на определение №352/27.06.2019 г. по гр. д. № 1467/2019 г. на ІІ
г.о. на ВКС и твърди, че ищеца не представя доказателства за собственост на
процесните обекти, а притежава само право на строеж, порА. което за него
липсва правен интерес от иска по чл. 440 ал. 1 от ГПК. Сочи , че с оглед
разясненията, дадени в ТР№ 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС и предвид
спецификата на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, иска по чл. 537 ал. 2 ГПК е
недопустим, тъй като отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с
което се признават правата на третото лице, а в случая с отрицателния
установителен иск не биха се признали права на собственост за ищеца.С
отговора прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано , претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба и от
5
ответника „М. – См.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Р. Ис., с който изразява
становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на въззивната
жалба.В отговора се изразява становище за правилност и обоснованост на
обжалваното решение. Прави позоваване на тълкувателно решение №
1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС относно приложение разпоредбата на чл. 67
ЗС, на която се позовават ответните страни, като в тази връзка твърди,че
петгодишният давностен срок за ищеца тече не от сключения от него договор
с НА № 98/2008 г., а от учредяване право на строеж на неговия праводател.
Твърди се, че доказателствата по делото установяват, че в рамките на
петгодишният давностен срок строителството не е било реализирано. Сочи се,
че договорът, с който е било учредено право на строеж на праводателя на
ищеца е бил развален с влязлото в сила на 19.11.2013 г. решение по гр. д. №
109/2011 г. на ОС – См., при което са отпаднали и правата на ищеца
независимо, че не е участвал в производството по гр. д. № 109/2011 гпо описа
на окръжен съд См. ; Счита ,че след като договорът е развален с обратна сила,
не следва да тече нов срок за реализиране правото на строеж за приобретателя
на същото основание. Твърди , че тъй като ищецат „А.-2006“ ЕООД черпи
права от „Б.-СС“ЕООД, то ищецът не може да бъде в по-благоприятно
положение от първоначалния суперфициар; правото на строеж е погасено не
само порА. това, че не е реализирано в срока по чл. 67 от ЗЗД от
първоначалния суперфициар, но в същия този срок не е реализирано и от
ищцовото дружество. Твърди , че порА. това следва намери приложение
разпоредбата на чл. 92 ЗС.В отговора се излагат доводи, че неоснователно
ищцовото дружество се позовава на разпоредбата на чл. 88 ал. 2 ЗЗД предвид
последиците на разпоредбата на чл. 67 ЗЗД и тъй като ищцовото дружество
не е доказало то да е реализирало правата си на строеж върху процесните
имоти; прави се позоваване на Решение № 74/16.07.2021 г. по гр. д. №
4064/2020 г. на ВКС. Сочи , че ищцовото дружество в кадастралния регистър
е регистрирано като носител на право на строеж и няма представени
доказателства от ищеца, че правото на строеж е реализирано, порА. което
незаконосъобразно е извършено записването на процесните имоти по
партидата на СГКК – См. и което потвърждава извода, че няма налични
писмени доказателства, от които да се установи реализирането на правото на
строеж в рамките на петгодишния давностен срок. По отношение
представените с молба-уточнение /л. 128 делото/ доказателства се сочи, че
Протокол – образец 14 е съставян от първия ответник – ТД „К.“ и тослед
разваляне на първоначалната суперфициарна сделка, след като трето лице, а
не ищецът е завършил грубия строеж в сградата; по отношение описана
недвижим имот също не представлява писмено доказателство за установяване
упражнено и реализирано от ищецът право на строеж съобразно изискването
на ТР 1/04.05.2012 г. и не може да служи за установяване на това
обстоятелство; други доказателства, които по безспорен начин да установяват
и доказват упражненото право на строеж в срока по чл. 67 от ЗС от ищецът не
са ангажирани, порА. което предявените искове правилно и законосъобразно
са отхвърлени от районният съд.Твърди се от вторият ответник, че
ответниците изцяло са доказали възраженията си; ответникът ТД „К.“ по
6
категоричен начин е установил правото си на собственост на поддържаното
основание – предвид погасеното право на строеж върху процесните имоти,
включително и порА. разваляне на договора за учредяване на строеж за целия
строеж /обект/, като собственик на земята придобива и изградената част от
сградата по силата на приращението с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗС.
Твърди , че заключението на съдебнотехническата експертиза напълно
кореспондира с възраженията на ответниците.Счита ,че разпоредбата на чл.
88 ал. 2 ЗЗД урежда конкуренцията на права между ищеца по чл. 87 ал. 3 ЗЗД
и лицата, придобили собственост върху имота от приобретателя по
разваления договор, но не и последиците от уважен иск или възражение по
чл. 67 от ЗС между тези лица; този обект също се връща в патримониума на
собствениците на земята. С отговора на „“М. – См.“ ЕООД се прави искане да
бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно, претендират се разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд жалбоподателят „А.-2006
„ЕООД гр.Пл. се представлява от адв.Ел. Р. която изцяло поддържа
депозираната въззивна жалба .Моли съда да обсъди съображенията, които
подробно са развили в хода на производството до настоящия момент.Намира
,че оплакванията и във въззивната жалба следва да бъдат приети за
основателни, което да доведе до отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските в
производството, съобразно списъците, които са представили пред първата и
настоящата инстанция.
Въззиваемият Туристическо дружество „К.“ гр.См.,редовно
призован , се представлява от адв.Д.К. ,който поддържа становище, че
следва въззивната жалба да бъде оставена без уважение, да присъди съда на
доверителия му разноски в настоящото производство по представен списък на
разноските по чл.80 ГПК. Поддържа възражението си, изложено пред
първоинстанционния съд за недопустимост на исковата претенция
изначално, както по иска по чл. 440 ГПК, така и по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК,
които възражения първоинстанционния съд счита ,че не е коментирал.Счита ,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно, навадените в
жалбата доводи намира за несъстоятелни. Счита ,че ищеца не е реализирал
строителство в законовия 5-годишен срок. Намира ,че неговото право е
погасено, а доверителят му Туристическо дружество „К.“, на Б. извършено
строителство и след постановяване на съдебно решение, с което е прекратен
Договора за суперфиция с първоначалния строител „Б.-СС“ ,доверителят му
е станал собственик на процесните обекти, на годно правно основание.Моли
съда да вземе предвид депозираните отговори в двете съдебни инстанции и
писмени защити.
Въззиваемият „М.“ ЕООД гр.Пл. редовно призован ,се
представлява от адв.Р. Ис. ,който поддържа становище ,че следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение и
моли съда да има предвид депозираните писмени отговори и писмени
защити.Претендира разноски .
См.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
7
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен
акт ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Пред районен съд См. са били предявени от „А.2006“ ЕООД
срещу ответниците Туристическо дружество „К.“ и „М.- См.“ ЕООД, искове
с правно основание на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.440 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на ищеца„А. - 2006“ ЕООД и ответника
„М. -См. “ ЕООД, че ответното Сдружение с нестопанска цел в обществена
полза с наименование Теристическо дружество „К.“ /длъжник по изп. дело
№52/2018г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с район на действие окръжен съд
- См./ не е собственик на описаните по-горе недвижими имоти и да бъде
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз
основа на писмени доказателства №31, т о м I, дело№30/2019г. на нотариус
№613 на НК-Ана Шопова, вписан в Служба повписвания-См. на 06.02.2019г.
с дв.вх.№ 205, вх. per. № 211, акт № 93, том I, дело № 79/2019г., на основание
чл. 537, ал.2 ГПК.
Първото възражение ,което се прави в хода на производството от
страна на ответниците е че предявените искове са недопустими.Това
възражение е неоснователно В мотивите на своето решение /стр.11/районен
съд -/См. се е обосновал ,че така предявените претенции с правно основание
чл.124,ал.1 във вр. с чл.44 ГПК от страна на ищеца „А. -2006“ЕООД са
допустими ,тъй като за ищеца е налице правен интерес от търсената защита
с оглед учреденото му право на строеж и влязлото в сила решение
№196/06.06.2012г. по гр.д. №109/2011г. по описа на окръжен съд См. ,с
което е развален по иск на Сдружение туристическо дружество „К.“-См. на
основание чл.87,ал.3 ЗЗД с обратна сила договор между същото и „Б. –СС“
ЕООД –Септември гр.Пл.. Ясно е че по това дело „А.-2006“ЕООД не е бил
страна и по отношение на него това влязло в сила решение е
непротивопоставимо.
Няма спор ,че исковата молба по гр.д. №109/2011г. по описа на
окръжен съд См. е вписана след изповядването на нот. Акт за продажба на
недвижим имот № 98, том V, дело № 838/04.12.2008 година по описа на
нотариус № 366 на НК- Ан. Сл. на 04.12.2008 година.Следвателно „А.-2006“
ЕООД, което е придобил права на 04.12.2008 година е трето лице, чийто
права не следва да се засягат от влязлото в сила решение по гр.д. №109/2011г.
по описа на окръжен съд См. .ПорА. това законосъобразно и обосновано
районният съд е приел ,че ищеца“ А.-2006“ЕООД има правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 във вр. с чл.440 ГПК .В този смисъл е и тълкувателно решение
№8/27.11.2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС
По делото са представени доказателства ,че на 02.04.2008 г. между
ТД „К.“ и “Б.-СС” ЕООД, с Нотариален акт № 24, том II, per. № 1822, дело
8
№ 206/2008 г. по общия регистър на М. К. - нотариус с № 166 по РНК е
сключен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот с
идентификатор *****.**.* по кадастрална карта на град См., находящ се в
местността хижа Ст., к.к.П.. Като насрещна престация ответникът се е
задължил да построи и извърши изцяло преустройство, пристрояване и
надстрояване на съществуващата триетажна сграда хижа „Ст.” и обектите в
нея, съгласно одобрен инвестиционен проект, със свои средства, инвестиции,
труд и материали, сам или с подизпълнители в срок до 20.12.2008 г. Издадено
е Разрешение за строеж №68/10.04.2008г., като на04.06.2008г. с подписване на
Протокол обр. № 2 за откриване на строителна площадкаи определяне на
строителна линия и ниво на строежа е започнало строителството на обекта. С
нотариален акт № 66, том IV, per. № ****, дело № 589/2008 г. по общия
регистър на същия нотариус срока на договора е удължен до 08.12.2009г.
С нот акт за продажба на недвижим имот №98, том 5, рег.№11468,
дело№838/04.12.2008 г. на нотариус Ан. Сл. - рег.№366 ищецът „А.-
2006“ЕООД е закупил от „Б. СС“ ЕООД гр.Септември правото на строеж на
следните обекти -апартамент № А- 2, апартамент № А-10 и апартамент № А-
11 от тяло „А“,представляващо пететажна със сутерен сграда, строяща се
съгласно разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г. на Главния архитект на
община См., в поземлен имот с идентификатор 65653,11,1. „А.-2006" ЕООД
гр. Пл., ЕИК ********* не е допълнен като възложител в издаденото
разрешение за строеж № 68/10.04.2008 г.
С Решение № 196/06.06.2012 г. по гр.д. 109/2011 г. по описа на Окръжен
съдСм., влязло в сила на 19.11.2013 г., порА. виновното му неизпълнение
договорът за суперфиция между ТД „К.“ гр.См. и „Б. СС“ ЕООД гр
.Септември е развален с обратна сила. Със Заповед №24 от 05.10.2016 г. е
допълнено разрешение за строеж №68/10.04.2008 г . като „Б. СС“ ЕООД е
заличен като възложител.
В полза на ТД „К.“ е издаден констативен нотариален акт №31, том 1,
рег.№ 772, дело №30/2019г. на нотариус № 613 на НК - Ана Шопова.
По делото има данни за сключен договор за строителство от
31.07.2017г.по силата на който ТД „К." е възложил на "А.-21" ЕООД да
изпълни възмездно, с негови средства, материали, механизация и други
ресурси, качествено и в срок, по представени одобрени работни проекти,
строително - монтажни работи в степен на завършеност „груб строеж” на
обект: „Надстройка, преустройство и пристройка на съществуваща сграда -
хижа „Ст.” в ПИ 110001, к.к. П., к.т.я „Ст.”- Втори етап тяло „А” (буква iA”)
— строеж трета категория, съгласно одобреният инвестиционен проект на
обекта и Разрешене за строеж №68/10.04.2008 г. (допълнено на 2010. г.,
28.10.2011 г и 05.10.2016 г.) на Главен архитект при Община
См..Уговорената по договора цена е заплатена от Възложителя чрез
учредяване в полза на Изпълнителя, на вещно право на строеж за изграждане
на конкретно посочени самостоятелни обекти в сграда , находящи се в тяло
,Д”(буква „А”).След изпълнение на СМР от община См. е издаден
констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ №663/02.11.2018 г.,като ТД „К."
е внесъл искане до СГКК См. за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с
9
идентификатор *****.**.*.1.
В първата инстанция е била назначена , изслушана , приета и
неоспорена СТЕ като в.л.М. установява ,че описаните в нот.акт №98,томV
нот.д. _№838/2009г. по описа на нотариус №366,обекти –апартамент №А-2 с
площ от 6120 кв.м. ,находящ се на трети етаж и апартамент №А-11 ,с площ
от 63 кв.м. ,находящ се на ІV етаж са идентични с отразените в КККР
самостоятелни обекти в сграда съответно с идентификатори ***** ** * * * и
*****.**.*.1.15.
В конкретният случай „А. -2006“ЕООД е придобил по силата на
извършаната продажба с нот. Акт.№98/04.12.2008г. правото на строеж на
процесните по –горе посочени апартаменти / и по отношение на него е
непротивопоставимо влязлото в сила на 19.11.2013г. решение по гр.д.
№190/2011г. по описа на окръжен съд См.,тъй като това дружество не е било
страна в онзи процес.Освен това договора за учредяване на право на строеж в
полза на „А. 2006“ЕООД е сключен на 04.12.2008г. ,много преди вписване на
исковата молба по гр.д. №190/2011г. по описа на окръжен съд –См.
Независимо от разваляне на договора за право на строеж,“А.-2006“ЕООД си е
запазил правата на основание чл.88,ал.2 ЗЗД .Именно тази правна последица
е посочена и в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №1 /04.05.2012г. на
ВКС по т.д. №1/2011г. ОСГК/
Спорният по делото обаче въпрос е направено ли е своевременно
възражение ,че правото на строеж не е реализирано и е погасено по давност
и ако е така основателно ли е това възражение ?
Срокът по чл.67 ЗС е давностен,порА. което и при погасяване на
правото на строеж върху чужда земя се прилагат общите правила на ЗЗД за
погасителната давност ,в това число и правилото на чл.120 ЗЗД ,че давността
не се прилага служебно.
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя
,че не било направено своевременно възражение ,че правото на строеж е
погасено по давност. Още с първоначалните отговори на исковата молба пред
районен съд и от двамата ответници е било направено възражение ,че
правото на строеж е погасено по давност порА. неупражняването му в 5
годишен срок от учредяването ,порА. което „А.-2006“ЕООД не се
легитимира като собственик на процесните самостоятелни обекти
.Състоянието на строежа се установява по делото с писмо изх.
№УТ000730/25.04.2016г. на община См. /стр.41 от първоинстанционното
дело/
Разпоредбата на чл.63 ЗС е ясна и тя не предизвиква колебания в
съдебната практика –правото на строеж се учредява именно ,за да може
носителят му да придобие собствеността върху построеното ,като правото на
собственост възниква от момента на създаване на обекта ,независимо от
това кое лице и с какви средства реализира строежа В този смисъл е
определение №496/27.12.2016г. по гр.д. №3283/2016г.на ВКС ІІ гр.о/С
изграждане на постройката в груб строеж правото на строеж се
трансформира в право на собственост и не може да се установи погасяване
10
на право ,което вече не съществува в този вид/В този смисъл е решение
№86/11.08.2010г. по гр.д. №3576/2008г на ВКС Ігр.о/
Съгласно тълкувателно решение №1/04.05.2012г. по тълк.д.
№1/2011г. на ВКС ,ОСГК давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от
момента , в който договорът за учредяването му породи действие ,независимо
от всякакви последващи прехвърляния Собственост върху сграда ,построена
въз основа на учредено право на строеж ,може да възникне само ако тя е
обособена като вещ ,съдържаща минимални признаци за самостоятелност за
да може да бъде годен обект на вещни права Дефиниция на понятието „груб
строеж „/карабина / е посочено в параграф 5 ,т.46 от ДР на ЗУТ .От събраните
по делото доказателства се установява ,че на 04.12.2008г. е учредено в полза
на „А. -2006“ ЕООД право на строеж ,което включва да се построят и
процесните апартаменти Договорът за суперфиция е породил действие от
момента на сключването му ,порА. което 5 годишният давностен срок е
изтекъл на 04.12.2013г.Видно от привложения по делото констативен
протокол по чл.181,ал.2 ЗУТ с №663/02.11.2018г. сградата е била завършена
в груб строеж едва през 2018г.След като правото на строеж не е било
реализирано в срока по чл.67,ал.1 ЗС ,то е погасено по давност в полза на
собственика на земята –ТД „К.“Липсват писмени доказателства по делото
,от които би могло да се установи реализирането на правото на строеж в
рамките на законния петгодишен давностен срок Представеният по делото
акт образец14,с който ишцовото дружество иска да докаже ,че към
28.11.2008г. конструкцията на сградата е била изградена ,не представлява
писмено доказателство за установяване на упражнено право на строеж
/чл.181,ал.2 ЗУТ/,тъй като не е съставен от компетентния орган
С прехвърлянето на правото на строеж на нов правен субект от този на
когото е учредено ,не започва да тече нова петгодишна давност
Прехвърлянето на правото на строеж не е от обстоятелствата които визират
чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността /В този смисъл е
решение №57/04.03.2010г. по гр.д. №17/2009г. на Ігр.о на ВКС и решение
№539/10.06.2010г. по гр.д. №1077/2009г. Ігр.о на ВКС /
В този смисъл след като е отхвърлен главния отрицателен
установителен иск по чл.124,ал.1 във вр. с чл.440 ГПК ,правилно е бил
отхвърлен и иска по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт. №31 по нот.д.
№30/2019г. .
С оглед на обстоятелството ,че въззивния съд потвърждава като
законосъобразно и обосновано изцяло обжалваното решение,препраща по
реда на чл.272 ГПК към мотивите му.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден „А. -
2006“ЕООД да заплати в полза на Сдружение Туристическо дружество „К.“
сума в размер на 300 лева ,представляваща адв. възнаграждение за адв.Д.К..
Ще следва да бъде осъден „А. -2006“ЕООД да заплати в полза
на „М. –См. „ ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лева
,представляващи адв. възнаграждение за адв.Р. Ис..
Водим от гореизложеното См.ският окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №194/26.07.2022г. по гр.д.
№998/2021г. по описа на районен съд –См. ,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСЪЖДА „А.-2006“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от
управителя Пл. М., седалище и адрес на управление гр.Пл., район Централен ,
бул.“В. Апр.“ №14А, да заплати на СДРУЖЕНИЕ ТУРИСТИЧЕСКО
ДРУЖЕСТВО „К.“, Булстат *********, представлявано от Д. Кр., адрес
гр.См., к.к.П., х-л Ст., направените съдебни разноски за въззивната инстанция
в размер на 300/триста / лева ,заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ А.-2006“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от
управителя Пл. М., седалище и адрес на управление гр.Пл., район Централен ,
бул.“В. Апр.“ №14А, да заплати на „М.[1]См.“ ЕООД, ЕИК*********,
представлявано от управителя М. Кр., седалище и адрес на управление гр.Пл.,
ул.“Ген. Н. Ив.“ №10, направените съдебни разноски за въззивната инстанция
в размер на 500 лева /петстотин лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12