Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1052
В ИМЕТО НА НАРОДА
06.07.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 730 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1279 от 17.10.2019 г. на Заместник-кмет „Обществен ред“ в
Община Пловдив, с което на И.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП/ и на основание чл.43, ал.3 от НРСППППСТГП е наложена
ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П., ЕГН **********
сумата в размер на 360 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 1279 от 17.10.2019 г. на Заместник-кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на И.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив /НРСППППСТГП/ и на основание чл.43, ал.3 от НРСППППСТГП е
наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез
адв.П., жалбоподателят П. обжалва Наказателното постановление /НП/ като
незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – Община Пловдив, чрез юрк.М.
пледира съда да остави без уважение жалбата и да потвърди НП, като излага
доводи за това. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.08.2019 г. от актосъставителя В.Й.П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № КТ 040108/13.08.2019 г. против
И.М.П., с ЕГН ********** за това, че при извършена проверка на 11.06.2019 г. в 14:34
часа в гр.Пловдив на ул.“Панайот Пипков“ срещу № 15 било установено, че жалбоподателя
е паркирал МПС, марка „Хонда“ с рег.№ ***
върху тротоара на посочения адрес, без разрешение на собственика на пътя или
администрацията. Нарушението било установено с глоба с фиш №
**********/11.06.2019 г., като наложената глоба била в размер на 50 лв. Като
водач на автомобила към момента на извършване на нарушението, П. обжалвал
наложената глоба пред Районен съд – Пловдив. С Разпореждане № 12785/26.06.2019
г. на ІІ н.с. по АНД № 3905/2019 г. по
описа на ПРС, съдът оставил жалбата без разглеждане и върнал преписката в ОП
„Общинска охрана“ – Пловдив за предприемане на действия по реда на чл.39, ал.3
от ЗАНН. С писмо изх.№ 19 ОР-1095/4/24.07.2019 г. жалбоподателят бил поканен в
офиса на ОП „Общинска охрана“ Пловдив за съставяне на АУАН. Поканата била
получена от майката на П. срещу подпис на 29.07.2019 г. В присъствието на
нарушителя бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за извършено от П. нарушение
на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В хода на настоящото производство като свидетел беше разпитан актосъставителя
В.Й.П., която заявява, че поддържа съставения от нея АУАН. Уточнява, че тя е
съставител и на фиша, с който е наложена глоба. При констатиране на нарушението
свидетелката сочи, че не са установили на място водача на МПС, като е написала
глобата с фиш в отсъствие на водача. Не си спомня дали при съставяне на акта,
нарушителят е оспорил авторството на нарушението, но след като се бил подписал,
според свидетелката означава, че се е съгласил. Актосъставителят сочи, че не
установяват собствеността на автомобила, като при съставяне на фиша вписват в
него нарушението, марка, модел на МПС, място на паркиране.Чрез Общинска полиция
се нанася собственикът на автомобила, който бил установяван от ръководителите
на свидетелката. Работата на актосъставителя била да узнае кога ще бъде
съставен акта, да състави акта, като нарушителят се подписвал и вписвал, ако
има претенции. Уточнява, че ул.“Панайот Пипков“ се намира зад Семинарията, за
която улица имало подадени жалби за спрели на новите тротоари автомобили в
продължителен период от време. В тази връзка Общината била принудена да постави
на това място ограничители, които да възпрепятстват качването на автомобили.
Свидетелката не си спомня конкретния случай, но помни глобите, които налагали и
при паркиране на старите плочки.
При така изложената по делото фактическа обстановка и след
извършена служебна проверка, Съдът намира, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение по чл.6, ал.2 от
НРСППППСТГП, предвиждащ забрана за престой и паркиране на МПС върху тротоарите.
Хипотезата, при която това правило за поведение намира приложение, е описана
като „във всички останали случаи“. На практика разпоредбата мълчаливо препраща
към чл.6, ал.1 от Наредбата, за да се направи преценка за всеки конкретен
фактически случай дали попада в приложното поле на хипотезата по ал. 1 или по
ал. 2. Следователно „всички останали случаи“ ще са всички случаи, които не
попадат в обхвата на хипотезата по чл.6, ал.1 от НРСППППСТГП. Последната от
своя страна предвижда, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци. Следва да се има предвид и че АУАН изпълнява
аналогична функция на обвинителния акт като очертава фактическите рамки на
своеобразното обвинение, което се повдига на нарушителя, а така също и кръга на
подлежащите на доказване факти в производството. В настоящия случай нито в
акта, нито в НП са обсъждани въпросите за допустимата максимална маса на
превозното средство, как спрямо оста на пътя е бил паркиран лекият автомобил и
какво е било разстоянието откъм страната на сградите за преминаване на
пешеходци.
Предвид на обсъденото по-горе, настоящият състав намира, че е
допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като правилната правна
квалификация на деянието е следвало да бъде по чл. 6, ал. 2 вр. ал.1 от
НРСППППСТГП. Разпоредбата на ал.2 мълчаливо препраща към ал.1, за да се прецени
дали е налице хипотеза, при която да се приложи правилото за поведение по чл.6,
ал 2 от Наредбата. Посочването като нарушен само на чл. 6, ал. 2 води до
посочване на ясно правило за поведение, но на една абсолютно неясна хипотеза на
правната норма, при която това правило за поведение ще се приложи - „във всички
останали случаи“. Видно и от процесния случай е, че за да се опише хипотезата,
при която се прилага чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, се използват обстоятелства от
разпоредбата по ал. 1 – в случая дали мястото е било определено от собственика
на пътя или от администрацията. Без да бъде направена привръзката с
разпоредбата на ал. 1 на чл.6 от Наредбата, жалбоподателят е поставен в
положение да гадае кои са тези „всички останали случаи“, т.е. коя е хипотезата,
при която се прилага правилото по чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП. Именно по тези
съображения настоящият състав намира, че за да бъде надлежно изпълнено
задължението по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН и за да бъде осигурена възможността
на нарушителя да разбере за какво е наказан и адекватно да може да се защитава,
е следвало деянието да бъде квалифицирано по чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1 от НРСППППСТГП.
Това нарушение също е съществено и само по себе си е основание за отмяна на НП.
Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление според Съда като незаконосъобразно е и неправилно приложената
санкционна норма, което се явява в противоречие с изискванията отново на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН и представлява допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Както се посочи и по – горе административното наказание
глоба в размер на 50 лв. е наложена на санкционирания П. на основание чл.43,
ал.3 от НРСППППСТГП, която гласи, че на
нарушителите на забраната на чл.4, ал.3 и ал.4, чл.5, чл.6, ал.2, чл.7, ал.1 и
чл. 8 от настоящата Наредба, се налага глоба в размер на 50 (петдесет) лева. Според
чл.41 от приложената НРСППППСТГП „При констатирани и/или установени нарушения
на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция
в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали
нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата наредба.”. В случая,
административно наказание "глоба" в размер от 50 лв. е наложена на
основание чл. 43, ал.3 от Наредбата. За нарушаване обаче на правило за
паркиране е предвидена изрична и конкретна санкция в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на лице извършило нарушението – чл. 178е от ЗДвП, в която
е предвидена изрична и конкретно определена санкция в размер от
50 до 200 лева за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места. Наличието на изричната и
конкретна санкция в ЗДвП за нарушаване на забраната за паркиране на пътно
превозно средство изключва по аргумент от цитираната норма на чл.41 от
НРСППППСТГП налагането на санкция /на административно наказание/ на основанието
посочено от административнонаказващият орган – на основание чл.43, ал.3 от
НРСППППСТГП. Неправилното приложение на Закона се преценя за допуснато
съществено нарушение, а наличието му налага и отмяна на порочно издаденото
наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства действително се установява
процесният лек автомобил „Хонда“ с рег. № *** да е бил паркиран върху тротоара
на посочените в НП време и място, както и същият да е собственост на
жалбоподателя П., но поради допуснатите съществени процесуални нарушения
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право
на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 360
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна
в пълния си размер.
Предвид отмяна на разглежданото НП, направената от
административнонаказващия орган претенция за присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ