Решение по дело №1683/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р.Г.Г., с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.М., против Заповед № 23-0460-000272/19.07.2023г. на Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че видно от представените тестове, които представя, не се откриват наркотични вещества. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Твърди и че представените две проби от жалбоподателя не са направени по реда на наредбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед № 23-0460-000272/19.07.2023г. на Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От представеният по делото АУАН Серия GA №1037211/19.07.2023г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за това, че на 19.07.2023г., в 21:17ч., в общ. Варна, К.К. „**“, срещу хотел И, посока хотел „Адмирал“, управлява лек автомобил ****с рег. № ****, собственост на Р.Р., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARJF -0034, който е отчел положителна проба за кокаин с проба номер 273 и на водача е издаден талон за медицинско изследване 133335/19.07.2023г., с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, като са иззети СУМПС, Контролен талон. Отразено е в акта, че Г. има възражения, но не са посочени такива.

Приложена е докладна записка за случая до началника на V РУ при ОД на МВР-Варна, ведно с описаните в него материали. С мотивирана резолюция № 23-0460-М000081/19.07.2023г. началник група в ОДМВР на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и образувано ДП №315/2023г. по описа на V РУ при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343Б НК е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1037211/19.07.2023г. против Г..

Приложена е справка за нарушител/водач на Г..

От Заповед № 23-0460-000272/19.07.2023г. се установява, че Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, като е взел предвид, че е съставен АУАН № GA1037211/19.07.2023г. за това, че на 19.07.2023г., около 21:17ч., в общ. Варна, К.К. „**“, срещу хотел „И“, посока хотел „Адмирал“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил *******с рег. № ****, собственост на Р.Р., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARJF -0034, който е отчел положителна проба за кокаин с проба номер 273 е наложил принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 27.07.2023г.

От заповед №365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, сред които е органът издал оспореният акт.

От представените от жалбоподателя изследвания от 20.07.2023г. е видно, че резултатите са отрицателни за наркотичните вещества, посочени в тях, вкл. и кокаин.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед № 23-0460-000272/19.07.2023г. на Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Посочената ПАМ се прилага на водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 19.07.2023г., около 21:17ч., в общ. Варна, на частен път № без номер К.К. **, срещу хотел „И“, посока хотел „Адмирал“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил *******с рег. № ***, собственост на Р.Р., като при извършена му проверка с техническо средство DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARJF -0034 е отчетена употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно положителен резултат за кокаин, като му е издаден талон за медицинско изследване № 133335/19.07.2023г., връчен в 22.20ч. на 19.07.2023г., и е отведен за изследване във ВМА гр.Варна.

По делото липсват доказателства за изготвена съдебно-химическа експертиза от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия, от която да е установено, че в изследваните проби-биологични проби /кръв и урина/, иззети на 19.07.2023ч. от Р.Г.Г. е открито наличие на наркотични вещества или техни аналози.

Предвид горното не е доказано по надлежния ред управлението на МПС от жалбоподателя след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3.

Съгласно и чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174 ал.4 ЗДвП. Към момента на издаване на оспорената заповед, както и към момента на приключване на делото в хода по същество, не са налице резултати от медицинското изследване от ВМА Варна.

Съгласно и изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в този случай. Такова изследване не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.6 ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Друг тест - 5000 с номер ARJF -0034, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, заведен е за вземането на биологична проба в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направено изследването. Видно и от представения от жалбоподателя изследвания, направени на 20.07.2023г. по негово желание не са открити наркотични вещества в пробите.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Такова не е представено по делото, поради което оспореният акт е недоказан. Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, от които 10лв. за ДТ и 600 лв. - адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 23-0460-000272/19.07.2023г. на Началник група при V РУ към ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на Р.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Р.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 610 лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: