Р Е Ш Е Н И Е
№ 596/23.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Десислава Ангелова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 336 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.
118 от КСО и е образувано е по жалбата на Б.Г.Ш., ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. М. *** против Решение № 2153-22-10/23.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ
- София, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-22-01287019/24.01.2023 г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО, с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови
сумата от 1136,68 лева, представляваща изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност за периода от 25.01.2019 г. – 23.09.2020 г.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменено оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба с вх. №
7634/25.09.2023 г. от адв. М., пълномощник на жалбоподателя, с която моли съдът
да уважи подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването, редовно призован, не се представлява. Постъпили са писмени бележки
с вх. № 7633/25.09.2023 г. от гл. юрисконсулт Б., която по изложени съображения
моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-22-10/23.02.2023 г.
на Директора на ТП на НОИ - София, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-22-01287019/24.01.2023
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на жалбоподателя е разпоредено
да възстанови сумата от 1136,68 лева, представляваща изплатени парични обезщетения
за временна неработоспособност за периода от 25.01.2019 г. – 23.09.2020 г.
Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на
06.03.2023 г. по пощата с обратна разписка (лист 12), като в
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
Със Заповед № ЗР-5-22-00876906/18.01.2021 г. на Началник
отдел при ТД на НОИ – София-окръг е възложено на Даниела Проданова – старши
инспектор по осигуряването, да извърши пълна ревизия по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Багора I“ ЕООД – Мирово, ЕИК *********, като ревизията да се извърши в срок от 5
работни дни, считано от датата на връчване на заповедта.
При извършената ревизия е установено, че за периода
25.01.2019 г. - 23.09.2020 г., на Б.Ш. са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност, по 5 (пет) броя болнични листове, общо в размер на 1136,68
лева. Болничните листове са представени от името на осигурителя „Багора І“
ЕООД, с. Мирово по електронен път, по реда на НРПНОИДИБЛРО, с данни относно
правото на парично обезщетение.
С цел установяване на факти и обстоятелства свързани с
дейността на осигурителя „Багора І“ ЕООД, с. Мирово, административният орган е
възложил и извършил проверки от контролните органи на ТП на НОИ - София област,
ТД на НАП - София и ИА „ГИТ“, които са приключили с изготвянето на констативни
протоколи. Установено е по безспорен начин, че са извършени документални
нарушения от страна на „Багора І“ ЕООД, с. Мирово, свързани с подадени и приети
уведомления за регистрация на трудови договори по реда на чл. 62 от КТ, подадени
данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и др.
Установена е също така липсата на документи
удостоверяващи обстоятелството, че между жалбоподателя и търговското дружество
са възникнали осигурителни правоотношения. На основата на събраните факти са
издадени Задължителни предписания № ЗД-1-22-01121554/28.04.2022 г., с които е
разпоредено заличаване на подадените от дружеството данни по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, за периода след 25.09.2018 г. Предписанията са връчени лично на
собственика и управител на дружеството, не са обжалвани и са влезли в законна
сила. На 12.10.2022 г. неправилно подадените данните за Б.Г.Ш., за периода
25.09.2018 г. - 31.01.2021 г., са били заличени от регистъра на осигурените
лица, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. на МФ, за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от
работодателите/осигурителите, за осигурените при тях лица.
Административният орган е приел, че отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Административният орган е мотивирал издадения от него
административен акт като е посочил, че видно от данните по образуваната
преписка, за периода от 25.09.2018 г. - 31.01.2021 г. Б.Г.Ш. не е бил осигурен
за риска общо заболяване и майчинство на друго основание, от което следва, че
за този период той не може да се приеме за осигурено лице по смисъла на този
Кодекс, респективно, че няма право на парично обезщетение за временна
неработоспособност.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО гласи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. Предвид заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен
доход на жалбоподателя за периода 25.09.2018 г. - 31.01.2021 г. включително,
подадени от „Багора І“ ЕООД, с. Мирово, очевидно са налице нови данни по
смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които водят до обоснования извод, че
паричните обезщетения по процесните болнични листове са неправилно изчислени и
неправомерно изплатени на жалбоподателя.
По делото е разпитан свидетелят К. А. Г., който заяви пред
съда, че от края на 2018 е започнал работа в „Багора І“ ЕООД заедно с Б.Ш..***
в индустриалната зона, близо до автогарата. Цехът се състои от халета, в които
се произвеждат мебели. Свидетелят реално е бил на работа само 10 дни, след
което е излязъл в болнични. Заявява, че на 11.12.2018 г. е подписал договора с
„Багора І“ ЕООД и преди Коледа са го посъветвали да си намери друга работа.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира,
че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването ѝ (чл. 10 от КСО). Едно
от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено,
е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Правилно административният орган е приел, че
наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото
на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и
обезщетение за бременност и раждане, а е необходимо лицето реално да е
осъществявало трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от
задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане. Наличието на
трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води
до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него
осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително
престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е. ако не е
предоставена реално работна сила.
Следва да бъде отбелязано, че доказателствената
тежест за установяване на положения труд е на самото лице (така Решение № 2524
от 18.02.2020 г. по адм. дело № 12220/2019 г. на Върховния административен съд
на Република България – Шесто отделение). В хода на административния процес
както пред НОИ – София, така и пред административния съд, жалбоподателят не
представя доказателства относно осъществяваните трудови функции във „Багора І“ ЕООД,
с. Мирово. По делото е разпитан свидетелят Г., който твърди, че е работил около
десет дни в „Багора І“ ЕООД, след което е бил със здравословни проблеми,
изключващи възможността да работи. От неговия разпит не може да се установи
дали настоящият жалбоподател е изпълнявал трудови функции, каква длъжност е
изпълнявал, нито времето през което е бил на работа. Събраните
в хода на административното производство доказателства са довели органите на ТП
на НОИ - София до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност
в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „Багора І“ ЕООД.
Тези изводи съдът намира за правилни.
Материалното право на парично обезщетение
за безработица е регламентирано в чл. 54а и сл. от КСО, като право на такова обезщетение
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това
легално определение следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за
което са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването
ѝ. В случая спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че
жалбоподателят не е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо
дължимостта на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива
вноски от страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение
в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно
за целите на осигуряването, както правилно е приел административният орган. Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Лице, за което не
е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено
лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и при внесени осигурителни
вноски.
Предвид извършената проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - София област по разходите на ДОО на „Багора І“ ЕООД, с която
е установено, че дружеството не извършвало дейност и няма регистрирани търговски
обекти. Дружеството не е развивало дейност и данните в Регистъра на осигурените
лица са неправомерно подадени. Фирмата е неактивна и няма качество на осигурител,
тъй като не е възможно изпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 1 от КСО и
§1, т. 3 от ДР на КСО. Не е спорно също така, че са издадени задължителни предписания,
които са влезли в законна сила, с които „Багора І“ ЕООД е задължено да заличи данните
по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на Б.Г.Ш., за периода 25.09.2018 г.
– 31.01.2021 г., поради това че е констатирана липса на основания и доказателства
за извършване на трудова дейност на наетото по трудово правоотношение лице. Задължителните
предписания са изпълнени на 12.10.2022 г., като неправилно подадените данни, за
настоящия жалбоподател, са били заличени от регистъра за осигурените лица.
С оглед на това, съдът намира, че
правилно е прието за установено, че дружеството не извършва стопанска дейност и
Б.Ш., за който са подадени данни в регистъра на осигурените лица, не притежава такова
качество. По делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че не е налице осъществена трудова дейност. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са много общи и не дават реална
представа за начина и мястото на извършване на трудова дейност. С оглед събраните
доказателства, недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че реално е осъществявал
трудова дейност и че е полагал труд в полза на осигурителя. Представеният по делото
трудов договор, както и показанията на разпитания свидетел, не установяват по безспорен
начин извършването на трудова дейност. Всички тези данни не свидетелстват по безспорен
начин за реализиране на търговска дейност от дружеството. Те могат да бъдат индиция
за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства,
обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално извършвана търговска
дейност на дружеството, съответно полагането на труд от жалбоподателя.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решенията на административния съд подлежат на касационно
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените
по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за
суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Ш., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против
Решение № 2153-22-10/23.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - София, с което е
потвърдено Разпореждане № РВ-3-22-01287019/24.01.2023 г. на ръководителя на контрола
по разходите на ДОО, с което на жалбоподателя е
разпоредено да възстанови сумата от 1136,68 лева, представляваща изплатени парични
обезщетения за временна неработоспособност за периода от 25.01.2019 г. – 23.09.2020 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Ш., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ - София, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.