№ 1307
гр. Варна, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110203171 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Граф Игнатиев“ №34, ет. 3, ап. 3, с управител и законен представител на
дружеството Е.И.Н. против Електронен фиш Серия Г № 0052031, издаден от ОД на
МВР Варна, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1
от КЗ на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Излагат се
аргументи, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочи се, че същият макар и издаден по реда на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не отговаря по своето съдържание на изчерпателно изброените
атрибути, предвидени в същия текст от нормативния акт. В съдържанието на фиша
отсъствала нарушената административнонаказателна разпоредба, предвидена в
Кодекса за застраховането, който факт, опорочавал изцяло особената форма за
реализиране на административнонаказателна отговорност. В електронния фиш не биля
посочена датата на неговото издаване, която, можело да е различна от датата на
нарушението, описано във фиша, т.е. 24.09.2022 г.. Не бил посочен конкретният
служител, оформил електронния фиш за налагане на имуществена санкция и не била
предоставена информация на наказания правен субект относно това има ли право да
обжалва фиша, пред кой орган и в какъв срок.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно упълномощен
1
процесуалн представител, който поддържа жалбата, като моли ЕФ да бъде отменен на
посочените в жалбата основания и моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0052031 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че
на 24.09.2022г., в 15:49ч., по главен път I-9 от к.к.“Златни пясъци“ в посока гр.Варна,
на пътен възел „Ален мак“, при ограничение на скоростта от 60 км./ч. , въведено с
пътен знак В-26 от ЗДвП било установено движение на МПС- лек автомобил „Ауди
КУ 7“, peг. № В 8112 ТК, регистрирано в РБългария което не е спряно от движение и за
което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.2
вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство САМ S1 120 № ccd1, представляващо преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации /мобилна камера
тип „тринога“/, въведено в експлоатация в часовия интервал от 14:00ч. до 16: 00ч. от
служител на Пето РУ-Варна. За използването на АТСС бил съставен протокол, като
след приключване на заснемането, на 24.09.22г. информацията от мобилното АТСС
била предадена на съхранение в Пето РУ-Варна
След заснемане на горепосоченото МПС било установено, че към дата
24.09.2022г. за него няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на съдебното следствие бе изискана справка от информационните масиви
на МВР от която е видно, че МПС-то е собственост на „ДЖОБ СТАР“ ООД , ЕИК
*********, представлявано от Ц.П.К.. ЕФ бил издаден на собственика на МПС-
„ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД, с ЕИК *********.
В хода на съдебното следствие, от съда бе служебно приобщена разпечатка от
интернет страницата на гаранционен фонд, общодостъпна за всички, т която е видно,
че към 24.09.22г. за лек автомобил „Ауди КУ 7“, peг. № В 8112 ТК няма активна
застраховка гражданска отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
2
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът напълно кредитира писмените доказателства, както и веществените
/фотоснимки/, приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647,
ал.3 от КЗ и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна
поради следното:
Въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно
който - договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ:
глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е
допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
3
В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в
Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН
и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП),
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Електронният фиш,
предмет на настоящото обжалване съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което
съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими,
тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и
съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на
орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не
фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш
не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката
дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура
на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за
допуснато съществено процесуално нарушение.
Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към които
препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в
случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
4
размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи. В електронния фиш е посочено и описание на нарушението, което също е един
от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В
конкретния случай нарушението е описано от фактическа и от правна страна.
Посочено е, че е било установено управление на МПС / л.а. „Ауди КУ 7“, peг. № В
8112 ТК /, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. Поради това и съдът намира, че Електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити, респективно ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата , към който препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ. По този
начин както за нарушителя, така и за съда е напълно ясно какво се твърди да е
извършено от него. Като в този аспект наведените в жалбата доводи не се споделят от
настоящия състав.
Настоящият съдебен състав намира, че КЗ се явява специален законов акт спрямо
ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за
юридическото лице – собственици на МПС при несключен застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е
неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и не следва, а и не може да се
наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно
видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, където е посочено, че член 189,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото от , че АТСС, с което е заснет л.а. „Ауди КУ 7“, peг. № В
8112 ТК, е мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение с възможност
за заснемане и автоматично разпознаване на рег. номера. Видно от приложените по
АНП Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.45126 се
установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване от така
наречения тип пътна радарна система, притежаваща възможност за автоматично
разпознаване на регистрационни номера. Установява се от приетите писмени
доказателства, както и от веществените доказателствени средства - снимкови
разпечатки от АТСС и справки за регистрация на МПС по рег.№, че л.а. . „Ауди КУ 7“,
peг. № В 8112 ТК е заснет на 24.09.2022 г. да се движи по главен път I-9 от к.к.“Златни
пясъци“ в посока гр.Варна, на пътен възел „Ален мак“.
Следва да се посочи, че КЗ препраща към приложимост на разпоредбите на ЗДвП
единствено по отношение на условията и реда за издаване на ЕФ /чл.647, ал.3 от КЗ/, но
не и по отношение на условията и редът за използване на автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, които се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи -Наредба № 8121з-532 от 2015 г..
5
Изготвянето на протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС, не е изискуем за
нарушение заснето от „Система за автоматично разпознаване (идентификация) на
регистрационни номера (САИРН).
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд
за процесния автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. В този смисъл към дата
24.09.2022г. е било налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към
тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи
задължителната застраховка „ГО“. Без значение за съставомерността е кога е
възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 24.09.2022. безспорно е
видно, че това задължение не е изпълнено. Относно датата на адм. нарушение следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, релевантна за нея е
датата на управлението на МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор
за задължителна застраховка "ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира в
процес на движение.
В случая съдът намира, че от данните по делото е видно, че нарушението е
установено и заснето с АТСС, с оглед на което и може да бъде приложена
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Според настоящия състав на съда правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС.
Достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС,
като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата
се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се
извлича от данни от официална информационна система, същата общодостъпна за
всички. Ето защо и съдът счита, че в случая не е приложим общият ред за съставяне на
АУАН и НП. В този смисъл е и практиката на Административен съд- Варна- например
Решение по КАНД №48/2020г. по описа на АдмС-Варна, Решение по КАНД №
114/2020 г. по описа на АдмС-Варна и много др., която се възприема от настоящия
съдебен състав. Действително е налична и съдебна практика на АС-Варна, според
която електронният фиш е продукт изцяло на „изкуствен интелект" , като „електронно
изявление" не е акт на правен субект, а на машина, техническо средство и други
подобни, като за първи път българското законодателство делегира правомощия на
6
технически средства да изпълняват функциите на административнонаказващ орган.
Съдът, в настоящия си съдебен състав намира, че в случая следва да се ръководи от
определението за електронен фиш дадено в законодателството ни и съдържащо се § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведено и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно които
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Затова се издава въз основа на постъпили и обработени данни, като за по-голяма
сигурност относно констатациите в него са извършени и допълнителни проверки за
собственост и в Гаранционния фонд. Ноторно известно е , че „Изкуственият интелект“
има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които
увеличават възможността за постигане на определени цели. В случая постъпилата
информация от АТСС не се анализира от самото техническо средство, на което е
придадена единствено възможност да заснема нарушението- а именно движение на
МПС, което няма сключена застраховка ГО.
На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Ето защо не би могло да се ангажира
отговорността на представляващия възз. дружество като физическо лице, т. к. не той е
собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което
е различен административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Именно с посочването в ЕФ на тази
разпоредба, както и с посочване на собственика на МПС е видно, че той е издаден
срещу дружеството собственик, а не срещу неговия управител. Действително известна
непрецизност има във фиша с посочване на обръщението „Уважаеми
госпожо/господине“, но същата не е от естеството да опорочи ЕФ, тъй като от неговото
съдържание е безспорно видно, че е издаден срещу ЮЛ. Отделно от това, очевидно, че
възз. дружество чрез неговия законен представител и управител- г-н Николов е
разбрало , че санкцията е наложена на ЮЛ след като жалбата е подадена от
дружеството чрез неговия законен представител /управител/ т.е. е подадена от самото
ЮЛ чрез неговия представителен орган. Нещо повече, фактът, че се налага
„имуществена санкция“, като е посочено ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за процесното
извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана
отговорността именно на ЮЛ. Следва да се посочи, че с ЕФ за нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственика на МПС,
което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е собственик, но го е
7
управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент за това е
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която сочи: "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени
в ЗДП". Разпоредбата продължава с това, че: "Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или
имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага". Последното изречение на цитираната норма указва, че
собственикът не може да представи пред наказващия орган декларация с данните за
лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т. е. не може да се
ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се издаде нов
против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От това
категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде само
против собственик. С оглед на което и съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на възз. дружество за соченото нарушение. В този смисъл Решение на
АДмС-Варна по касационно дело № 3420 по описа на съда за 2019 г. и много други.
От страна на възз. дружество, чрез неговия представител, не се ангажират
доказателства в с.з., че автомобилът не е негова собственост или пък, че към датата на
визираното нарушение е имало сключена задължителна ГО. Напротив от
доказателствата по делото е видно точно обратното, а и нарушението не се оспорва от
въззивника.
Въпреки горното, настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата, че в
хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
счита, че производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш се е развило в разрез с установените процесуални
правила. В случаят е налице нарушение на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН при
издаване на ЕФ. Въпросът за приложението на чл.34 от ЗАНН при издаване на ЕФ е
дискусионен в съдебната практика и не е получил разрешение чрез постановяване на
тълкувателен акт от ВАС. Преобладаващата част от съдебната практика, в това число и
на Варненския административен съд, която се споделя и от настоящия съдебен състав,
счита, че в производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете
по чл.34 от ЗАНН, и конкретно този визирани в ал.2. Тази съдебна практика споделя
становището, че ЕФ съвместява функциите на АУАН и правните последици на НП,
както и че сред задължителните му реквизити липсва дата на издаване. Такава, обаче,
не е и необходима за преценката за спазване на посочения срок , а е необходимо
извършването на преценка кога е издаден ЕФ. Това задължение възниква поради
8
факта, че еднаквото прилагане на правилата на административното правораздаване не
предоставя възможност срокът за образуване на АНП за едно и също административно
нарушение да зависи от начина на установяването му - физически от полицейски
служител чрез съставяне на АУАН, или по електронен път чрез издаване на ЕФ, при
което в първия случай срокът да е 3-месечен, респективно - 1-годишен, и пропускането
му да води до преклудиране на възможността за административно наказване на
нарушението, а във втория случая срокът да е минимум 3 години - т.е. до момента на
изтичане на давността за преследване на нарушението, което санкционира фишът.
Противното тълкуване създава нееднаквото третиране на наказаните лица, което е
недопустимо в производство с наказателен характер, каквото по съществото си е
административнонаказателното производство. Допълнителен аргумент в тази насока е
фактът, че ЕФ се издава в една ускорена процедура и има за цел по-бързо реализиране
на административнонаказателната отговорност в сравнение с общия случай на АУАН и
НП, именно с оглед елиминирането на човешкия фактор в това производство. Поради
изложеното и при наличната законодателна уредба следва да се приеме, че срокът за
издаване на ЕФ е този по чл.34 ал.2 от ЗАНН - три месеца от откриване на нарушителя
или една година от извършване на нарушението. В този мисъл изобилства съдебна
практика на АдмС-Варна- например : Решение № 492 от 10.04.2023 г. по к. адм. н. д. №
392 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна;Решение № 515 от
13.04.2023 г. по к. адм. н. д. № 364 / 2023 г. на XXVIII състав на Административен съд
– Варна, Решение № 539 от 20.04.2023 г. по к. адм. н. д. № 492 / 2023 г. на V състав на
Административен съд – Варна; Решение № 310 от 15.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 2521 /
2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна; Решение № 299 от 10.03.2022
г. по к. адм. н. д. № 1734 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна
;Решение № 345 от 16.03.2023 г. по к. адм. н. д. № 58 / 2023 г. на XXVI състав
на Административен съд – Варна и много други.
В случая нарушението е извършено на 24.09.2022г., а ЕФ видно от приложената по
АНП разпечатка от информационен масив на МВР е съставен на 24.02.23г. и е връчен
на нарушителя на 21.06.2023г. т.е. ЕФ е издаден точно пет месеца след извършване на
нарушението. Съдът споделя виждането в жалбата, че ЕФ не е съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН / в редакцията към момента на
съставянето на АУАН/, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на
9
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и
2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и
по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 , пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението /в случая ЕФ/ в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на
нарушението, по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е
неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по
установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия
тримесечен срок. Видно от материалите по делото, нарушителят е бил известен на
контролните органи при ОД на МВР-Варна още към 27.09.2022г., когато са снети
записите от АТСС, видно от приложената по делото фотоснимка, на която е изписана
дата на изготвяне в горната част. Собствеността на МПС е била установима към тази
дата /27.09.22г./ тъй като видно от изисканата от съда справка от Сектор ПП-Варна,
собствеността на МПС е придобита от възз. дружество още през м.07.2021г., а
общодостъпната информация находяща се на интернет страницата на Гаранционен
фонд е направила безпроблемно проверима и информацията, дали за МПС има
сключена застраховка ГО. И тъй като за процесното нарушение КЗ предвижда санкция
за собственика на МПС, независимо от лицето управлявало МПС , то за наказващия
орган нарушителят е бил известен именно в деня на разпечатване на снимката от
АТСС, установила движението на МПС. Т.е. към дата 27.09.2022г. , след извличане на
информацията от АТСС, нарушителят е бил известен за органите на ОД на МВР-Варна.
Следователно, тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече най-късно
от 27.09.2022г. и е изтекъл на 28.12.2022г. т.к.27.12.22г. е бил почивен ден, част от
Коледните празници. ЕФ е бил съставен на 24.02.2023г., т.е. след като е бил изтекъл
тримесечния преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Поради това и АНО е следвало
да прекрати административно наказателното производство, както е изричната повеля
на ЗАНН, а не да издава ЕФ. С оглед на това ЕФ е незаконосъобразно и като такъв
трябва да бъде отменен.
Относно искането на страните за присъждане на разноски
10
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на ЕФ. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като същото е определено в минималните размери. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
04.09.2023 г. , се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Р.Г. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда
11
по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер
на 500 лева и е заплатено в брой- съгласно отбелязването в договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от
ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност е направено от процесуалния представител на наказващия орган в
писменото становище, депозирано в съдебно заседание. Въпреки горното съдът следва
да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли
2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (зм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по дела
с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 500 лв.. В случая е
договорено възнаграждение под минималния размер, установен в Наредбата и не може
да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая. Поради това и ОД на МВР –Варна, което е издало процесния ЕФ,
следва да заплати на възз. „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №34, ет. 3, ап. 3, с управител и законен
представител на дружеството Е.И.Н. сумата от 500,00 /петстотин/ лева ,
представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0052031, издаден от ОД на МВР Варна, с
който на „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №34, ет. 3, ап. 3, с управител и законен представител
Е.И.Н. за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр.чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР –Варна да заплати на „ЕВРОЗЕМЕДЕЛИЕ 1“ ЕООД, с
ЕИК *********, адрес на управление: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ №34, ет. 3, ап. 3,
с управител и законен представител Е.И.Н. сумата от 500,00 /петстотин/ лева ,
представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13