№ 9965
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110153828 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени при условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца СТ. В. Б.,
извършено със Заповед № ЛС-79/01.09.2021 г. на командира на
НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ, и неговата отмяна и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „Старши експерт“ в Представителния ансамбъл
на Въоръжените сили на Националната гвардейска част.
В исковата си молба ищецът С.Б. твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор на
02.11.2017 г. Съгласно допълнително споразумение от 01.07.2019 г. ищецът
заемал длъжността „старши експерт“ в Представителния ансамбъл на
Въоръжените сили в Национална гвардейска част. Ищецът твърди, че на
01.09.2021 г. му било връчено предизвестие рег. № СИ-16-3713 от 01.09.2021
г. и заповед № ЛС-79 от 01.09.2021 г. на работодателя Национална гвардейска
част, с която се прекратява трудовото му правоотношение, считано от
01.09.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът счита, че
уволнението му било незаконно, тъй като издадената заповед не била
мотивирана, била издадена при липса на представителна власт на посоченото
1
в заповедта лице, не било налице реално съкращаване на щата, както и че
работодателят не е упражнил законосъобразно правото на подбор по реда на
чл. 329, ал. 1 КТ. Изложени и са конкретни доводи за незаконност на подбора
при следните въведени фактически твърдения: критериите за подбор
съдържали субективен критерии за оценка на професионалната
квалификация, ищецът имал по-висока квалификация в сравнение с
останалите съпоставени служители– притежавал висше музикално
образование, за разлика от други участници, останали на работа; в
извършения подбор следвало да участват всички служители „певци“, заемащи
длъжността „старши експерт“, а не само „певците“- солисти, както и
служителите, с които били сключвани всяка година трудови договори по
допълнително щатно разписание; комисията нямала нужната професионална
квалификация за оценяване на кандидатите, не било налице съответствие
между оценките и действителните качества на съпоставяните, вкл. ищеца,
който получавал отлични и много добри оценки от всепризнати авторитети, в
т. ч. световно признати звезди на певческото изкуство, като Маестра
Христина Ангелакова, Проф. Павел Герджиков, Маестро Борис Спасов,
Ермила Швайцер, а след дипломирането специализирал няколко пъти в
Цюрих при водещия солист на Опера Цюрих и велик български тенор
Маестро Бойко Цветанов. С допълнителна малба ищецът е конкретизирал
твърдението си по отоношение липсата на образователен ценз, свързан със
заеманата длъжност –висше музикално образование, като е посочил, че
служителите Емилия Дуцолова и Антония Маркова не притежавали
изискуемото съгласно длъжностната характеристика висше музикално
образование, а Райко Кирилов не притежавал образователна степен
„бакалавър“.
Единствено така посочените от ищеца доводи настоящият състав е
компетентен да обсъжда като основания за незаконност на извършеното
уволнение. Това е така, защото съдът не може да основе решението си по иск
за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но
не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт,
който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /виж в
този смисъл решение № 23/02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/2015 г. на ВКС,
2
ІV г.о./. В този смисъл съдът не обсъжда довода на ищеца във връзка с
предвидена в колективния трудов договор синдикална закрила по чл. 333, ал.
4 КТ и евентуално нейното нарушаване, тъй като този довод не е въведен като
основание за незаконосъобразност на уволнението с исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът
НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ /НГЧ/ твърди, че в изпълнение на
заповед на министъра на отбраната №ОХ-633/23.07.2021г. били извършени
реорганизации в длъжностното разписание, засягащи и Представителния
ансамбъл на Въоръжените сили. С цитираната заповед е утвърдено
измененото щатно разписание. Поради настъпила промяна в длъжностното
разписание останали само 4 броя солисти - певци. Подборът бил извършен
сред седем старши експерти „Солисти“ от комисия, назначена със заповед
№РД-378/20.08.2021 г. на командира на НГЧ. Било извършено прослушване,
оценка и класиране на участвалите в подбора, които били запознати с
резултатите, като същите били обективирани в протокол № СИ-16-
3701/01.09.2021 г. Ответникът счита, че поради липса на редукция в състава
на останалите формации – певци, същите не подлежат на подбор и не са
предмет на иска. Сочи, че служителите, назначени по допълнително щатно
разписание са извън утвърдената численост на персонала, поради което са
извън предмета на спора. Твърди, че са съкратени броят солисти „певци“, за
сметка на новооткрити длъжности в щата „танцьори“, а именно двама старши
експерти и двама главни специалисти. Поддържа също така, че оспорената
заповед на работодателя Национална гвардейска част била мотивирана. По
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Тежестта на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението,
принадлежи на работодателят, който следва да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които
обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение поради
съкращаване в щата.
3
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /поради съкращаване на
щата/ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1.
съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на
трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е
взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят
на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва
самата длъжност.
Съкращаването на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Съкращаване на щата е налице както
при пълно премахване на определена длъжност от щата на работодателя, така
и при частично намаляване на бройките за служителите, които я изпълняват.
Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не
само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни
бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за
длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на
длъжности.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Старши експерт” в
Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на Национална гвардейска
част, с код по НКПД 2422 6046, код по длъжностни нива Е3-6, видно от
допълнително споразумение от 01.07.2019 г. За длъжността са били
предвидени 6 бройки в утвърденото на 21.12.2018 г. от министъра на
отбраната длъжностно разписание № БМ-650 на Национална гвардейска част
4
/л.146 от делото/. На 01.09.2021 г. на ищеца е връчено едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ. Със заповед от 01.09.2021 г., връчена на същата дата,
трудовото правотношение с ищеца за заеманата длъжност е прекратено,
считано от 01.09.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, във връзка с
посоченото в мотивите на заповедта изменение в длъжностно разписание №
БМ – 650, извършено със заповед № ОХ-633/23.07.2021 г. на министъра на
отбраната, протокол с рег. № СИ-16-3701/01.09.2021 г. за извършване на
подбор на цивилните служители на НГЧ. С цитираната заповед № ОХ-
633/23.07.2021 г. на министъра на отбраната са извършени изманения в
длъжностното разписание на НГЧ, като е разпоредено измененията да се
нанесат с червен цвят в екземпляр единствено копие № 1 на длъжностно
разписание № БМ-650 на Национална гвардейска част, като изпълнението на
заповедта е възложено на командира на НГЧ. Съгласно заповед № ОХ-
633/23.07.2021 г. щатната численост за заеманата от ищеца длъжност
„Старши експерт Е3-6- СлП -2422 6046“ е намалена от 6 на 4 бройки. Видно
от представеното длъжностното разписание № БМ – 650 за НГЧ /л. 146—148
от делото/, утвърдено от министъра на отбраната, в сила от 01.01.2019 г., на
стр. 46, т. 3.4.1.3. Солисти е извършена промяната от командира на НГЧ в
изпълнение на горецитираната заповед на министъра, която промяна влиза в
сила на 01.09.2021 г. - за длъжността „старши експерт - Солисти“ са
предвидени 4 щатни бройки. Видно от представената от ответника заповед на
министъра на отбраната от 10.04.2019 г., за командир на НГЧ е назначен
полковник Кънчо Иванов.
В най- новата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК е
посочено, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в
заповедта за уволнение правното основание по чл.328, ал. 1, т. 2 КТ, но
работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на
закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени.
Същевременно в някои решения на ВКС /напр. решение по гр. д. №1244/2012
г. на ВКС, IV г.о./ разбирането за несъвместимост на двете основания по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ е изоставено, като е прието, че дори и работникът да не е
узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на
това основание. Настъпването на двете или на едно от двете основания,
5
посочени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- закриване на част от
предприятието, съотв. съкращаване на щата, дава право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се
извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита
на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да
оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му
изисквания. В този смъсил възражението на ищеца, че заповед № ЛС-76 от
01.09.2021 г. не е мотивирана, което счита като самостоятелно основание за
признаване за незаконно прекратяването на процесното трудово
правоотношение, се явява неоснователно. Издадената заповед е мотивирана и
ищецът е бил напълно наясно с фактическото основание за прекратяване на
трудовото му правоотношение и е могъл да организира защитата на правата и
на своите интереси. Това е направено именно с предявяването на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като от обстоятелствената част на исковата молба
е видно, че ищецът е в известност за това на какво основание е прекратено
трудовото му правоотношение и е изложил възраженията си срещу него.
Затова не може да бъде прието, че прекратяването на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразно само поради това, че в заповедта за
прекратяването не е посочено точното основание. Уволнението би било
незаконно, само ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на
приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. В случая съдът приема, че уволнението е извършено от
надлежен представител на работодателя, тъй като заповед №ЛС-79/01.09.2021
г. е издадена от командира на НГЧ, назначен със заповед от 10.04.2019 г. на
министъра на отбраната, който съгласно чл. 11, т.12 от Правилника за
структурата, организацията и реда за използване на НГЧ, е компетентен да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца. Към момента на уволнението -
01.09.2021 г. е налице изменение в длъжностното разписание на НГЧ,
извършено със заповед на министъра на отбраната и в съответствие с чл. 5,
ал. 2 от Наредба Н-10 от 31.03.2010 г. за изготвяне, утвърждаване, изменение
и съхраняване на длъжностните разписания и длъжностните характеристики в
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия. Считано от 01.09.2021 г. са
премахнати щатни бройки за длъжността, която ищецът е заемал. Промените
в щата са извършени при съблюдаване на нормативните изисквания, като
6
причините за съкращаването са ирелевантни и в този смисъл не подлежат на
съдебен контрол. Не се установява също така фиктивно закриване на
заеманата от ищеца длъжност, тъй като не е установено, че е създадена
длъжност със същите функции като съкратената и че е променено само
наименованието на длъжността, поради което доводите на ищеца в този
смисъл се явяват неоснователни.
При съкращаване на част от бройките за заеманата от ищеца длъжност,
подборът е задължителен, а доколкото извършването му по критериите на
чл.329 КТ е оспорено от служителя, работодателят носи доказателствената
тежест и следва да докаже главно и пълно законосъобразното извършване на
подбора.
Съгласно Тълкувателно решение №3/16.01.2012 година, постановено по
тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС при съкращаване на една или
няколко от съществуващите в щата повече на брой еднородни длъжности
/трудови функции/, прекратяването на трудовите договори с част от
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност задължително
се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. При спор
за законосъобразното извършване на подбора съдът упражнява контрол.
Правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на
подбор като част от него. Точното прилагане на закона, към което е насочен
съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране
формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ , а обхваща
проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или
служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е
осъществено съобразно установения правен режим. Т.е. по силата на т. 1 от
ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329,
ал. 1 КТ, а именно кой от работници или служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при който
съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на
законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от
работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и
тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и
7
правото на уволнение, което при спор се преценява от съда.
Подборът по чл. 329, ал. 1 КТ обаче следва да се извърши не в рамките на
цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената
структура, в която се извършва съкращаването на щата. Обособена структура
в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено
или звено, което е отделено финансово- икономически /отделен източник на
приходи, отделна разходна сметка/, но и всяко образувание, което е
обособено в организационно – управленската структура на предприятието –
самостоятелна единица в цялостната структура и организация на
предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово
поделение, но и отделните отдели и цехове /срв. решение № 149/18.07.2018 г.
по гр. дело № 4113/2017 г. на ВКС, IV г.о./. В този смисъл неоснователни са
доводите на ищеца, че в подбора е следвало да участват всички „старши
експерти“ по основното и допълнителното щатно разписание. При
задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на
същия - между работници и служители, чиито длъжности се съкращават или в
по-широк кръг, чрез включване на работници и служители, които заемат
близки или сходни длъжности / виж и ТР №3/16.01.2012 г. на ВКС/. С оглед
различието във функциите на служителите, определени от различната
насоченост на дейността на всяка формация , а именно квартет „Армейска
песен“, квартет „Ладена“ и „Солисти“ съгласно длъжностното разписание на
ответника, и доколкото заповедта на министъра на отбраната от 23.07.2021 г.
касае съкращаване на две щатни бройки за формация „Солисти“,
работодателят е бил длъжен да извърши подбор единствено измежду
служителите на тези длъжности.
С отговора на исковата молба е представена извадка от протокол с рег.
№ СИ-16-3701/01.09.2021 г. за подбора на служители, заемащи длъжности
„Солисти“ от състава на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили
при ответника. От протокола се установява, че подборът е извършен от
комисия, назначена със заповед № РД -378/20.08.2021 г. на командира на
Националната гвардейска част. Посочено е, че в изпълнение на цитираната
заповед комисията следва да извърши подбор между цивилните служители,
заемащи длъжности „Солисти“ от състава на Представителния ансамбъл на
Въоръженитеа сили, посочени в протокол с рег. № СИ-16-3574/20.08.2021 г.
8
по следните показатели за оценяване на служителите „1. По- добра
квалификация: по- добри вокални възможности, професионални знания и
умения, съобразно изискванията в длъжностната характеристика, по- добра
творческа биография и по- високи профасионални достижения; и 2. Работи по
– добре: активното участие в музикалните прояви на НГЧ, спазване на
трудовата дисциплина, награди, наказания и умения за работа в екип“.
Посочено е, че подборът следва да се извърши при стриктно спазване на
определените критерии за подбор, като по всеки показател от посочените
критерии членовете на комисията да поставят оценки от 0 до 5. Крайното
класиране да се извърши на базата на получения общ бал от сбора на
оценките по двата критерия за подбор. Видно е от протокол от 20.08.2021 г.
/л.100 от делото/, че комисия, назначена със заповед № РД-359/11.08.2021 г.
на командира на НГЧ е определила цивилните служители „Старши експерт“ в
„Солисти“, които подлежат на подбор – това са служителите, които отговарят
на изискванията за образование или тези по т. 9.7 /При доказване на вокални
възможности и/или профасионален опит, и/или профасионални постижения
като певец пред комисия, назначена със заповед на работодателя,
изискванията, описани в профасионална област, професионално направление
и специалност отпадат/, определени в новите длъжностни характеристики за
„Старши експерт“ в „Солисти“. Посочени са следните служители: Станислава
Стефанова Димитрова- по образование, Емилия Евгениева Дуцолова – по т.
9.7; Антония Иванова Маркова- по т.9.7., СТ. В. Б. /ищеца/ - по образование;
Райко Кирилов Величков- по образование; Виолета Станева Вълкова- по
образование и Орлин Александров Горанов- по образование. От протокола за
подбор с рег. № СИ-16-3701/01.09.2021 г. е видно, че ищецът е получил общ
сбор от 181 точки и е предложено трудовия му договор да бъде прекратен.
Мотиви за оценяването в протокола за подбор не се съдържат и няма
обосноваване на оценки, не са посочени служителите, участвали в подбора,
нито е видно каква оценка е дала комисията на всеки от участвалите в
подбора служители. Не са ангажирани други доказателства в тази насока от
страна на ответната страна.
С оглед на горното основателен се явява доводът на ищеца за
неустановено обективно съответствие на дадените оценки с действително
притежаваните от съпоставените служители квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. В разглеждания случай от протокола за
9
подбор не се установява какви качества на ищеца са обсъдени и защо той е
оценен по- неблагоприятно в сравнение с останалите при подбора служители.
За участвалите в подбора служители не са обсъдени какво образование и
квалификация имат, както и какви са качествата, които обуславят по- добро
или по- лошо изпълнение на възложената работа съобразно приетите от
работодателя критерии. Ответникът е ангажирал писмени доказателства-
дипломи за завършено образование на трима служители относно преценката
по критерия „квалификация“- за Райко Кирилов, Антония Маркова и Емилия
Дуцолова. Не са ангажирани никакви доказателства от ответника за
съответствието на оценките на участващите в подбора по критерия ниво на
изпълнение на възложената работа- т.е. кой от оценяваните при подбора
служители работи по – добре. В протокола за подбор изобщо не са обсъдени
какво образование и квалификация имат подлежащите на подбор служители,
както и какви са качествата, които обуславят по-добро или по-лошо
изпълнение на възложената работа. В протокола за подбор от 01.09.2021 г.
изобщо не се съдържат оценки на други служители, в т.ч. и по отношение на
отделните показатели от критериите за подбор, приети от работодателя
съгласно заповед №РД-378/20.08.2021 г., според която крайното класиране
следва да се извърши на базата на получения общ бал от сбора на оценките по
посочените критерии за подбор. Следователно работодателят е прекратил
трудовия договор с ищеца, приемайки, че се справя с работатата си по-
незадоволизително от предпочетените да останат на работа, но без по делото
да е установено от какви факти е мотивирана тази преценка. Следователно
работодателят-ответник не е ангажирал доказателства, от които да се
формира извод за обективно съответствие между поставените оценки при
подбора по посочените критерии на обективно проявените професионални
качества за всички участващи в него.
Действително законодателят е посочил общо критериите за оценка по
чл. 329, ал. 1 КТ, без поредността на изброяването им да има значение за
тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на
работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е
почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът
за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не
може да бъде контролирана от съда. Но съдът проверява обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с
10
действителните качества на работника/служителя. Съдът проверява извършен
ли е подбор, приложени ли са законовите критерии и основават ли се
приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на
работника. В тази връзка следва да се посочи, че един от въведените от
работодетеля показатели по критерия „квалификация“ е „професонални
знания и умения, съобразно изискванията в длъжностната характеристика“. Т.
е. този показател има самостоятелно значение при формиране на крайната
оценка и не може да бъде игнориран, още повече че работодателят е въвел в
длъжностната характеристика изискване за висше образование, свързано със
заеманата длъжност – професионална област: изкуства, професионално
направление: музикално и танцово изкуство, в т.ч. специалност:
класическо/оперно пеене /л. 106 от делото/. Същевременно служители, които
не са между съкратените /което обстоятелство е признато от работодателя/
нямат висше образование, свързано със заеманата длъжност. Установено е по
делото, че ищецът притежава диплома за завършено висше образование, със
специалност „музикално изкуство“ и с професионална квалификация
„магистър по оперно пеене“, специализация: „класическо пеене“, но
служители които нямат изискуемото според длъжностната характеристика
образование са получили по- висока оценка от ищеца без да са налице данни
за другите показатели по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ.
Следователно не е установено с какви профасионални умения са
превъзхождали ищеца предпочетените да останат на работа и кои факти са
обусловили преценката на работодателя за по- ниско ниво на изпълнение на
възложената на ищеца работа. При това положение оценката на ищеца, не
може да се приеме, че е обективно обоснована с оглед на установените
показатели по всеки от законоустановените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии за
подбор.
В заключение настоящият състав приема, че работодателят, чиято е
доказателствената тежест не е установил по делото, че е оставил на работа
служители, които работят по-добре, което да доведе до прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца СТ. В. Б.. Изложеното налага извода, че
законосъобразността на оспорения подбор не е доказана пълно и главно от
ответника, поради което прекратяването на трудовия договор на ищеца е
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ
11
се явява основателен и следва да бъде уважен. Незаконосъобразността на
уволнението и неговата отмяна, обуславя и основателността на втория
обективно съединен иск - искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа, който следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в размер на 720,00 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да плати по сметка на
СРС дължимата държавна такса за уважените искове в размер на 100,00 лв.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на СТ. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Чарлз Дарвин“ № 33, ет. 4, ап. 10, извършено със Заповед №
ЛС-79/01.09.2021 г. на командира на НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ,
с адрес: гр. София, бул. „Асен Йорданов“ № 2.
ВЪЗСТАНОВЯВА СТ. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Чарлз Дарвин“ № 33, ет. 4, ап. 10, на заеманата преди уволнението длъжност
– „Старши експерт”, в Представителния ансамбъл на Въоръжените сили на
Националната гвардейска част, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ, с адрес: гр. София,
бул. „Асен Йорданов“ № 2, да заплати на СТ. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Чарлз Дарвин“ № 33, ет. 4, ап. 10, на основание чл.78, ал.1
ГПК направените разноски по делото в размер на 720,00 лв. /седемстотин и
двадесет лева/.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ, с адрес гр. София,
бул. „Асен Йорданов“ № 2, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляваща дължимата държавна такса по
уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
12
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване
на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13