ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10768
гр. Пловдив, 23.10.2018
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на 23.10.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
разгледа гр. д. № 10749/2018 г. и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Н.Д.И., ЕГН **********,*** против Г. П. А.,
ЕГН ********** ***, ***, чрез *** Т.Д. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконно уволнение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение е отменена заповедта
за уволнение, с която е бил прекратен трудовият договор на ищеца . Твърди се,
че още с отговора на исковата молба ответникът е започнал действия, целящи да
бъде обявен за психично болен, искайки назначаване на СПЕ, като искала да го
обяви за негоден за работа и психично болен.
Сочи се, че ответникът е знаела, че не може да уволни ищеца и въпреки
това е издала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, обявена за
незаконна и отменена, като това нейно противоправно деяние е извършено против
лице с увреждания, ползващо се с нормативна закрила, включително и закрепена в
Конституцията на Република България.
Посочва се, че въз основа на искова молба от ищеца против
работодателя ***, на който ответникът е
бил *** е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, който е отхвърлен с
влязло в сила решение. Твърди се, че е
налице противоречива практика по отношение на това дали следва ответник по
искове от незаконно уволнение да бъде юридическото лице или лицето, издало
заповедта за уволнение, поради което се сочи, че е предявен настоящия иск
против прекия причинител – *** постановил отменената заповед за прекратяване на
трудово правоотношение. Относно
претърпените неимуществени вреди се твърди, че от момента на връчване на
заповедта за уволнение, ответникът е претърпял стрес, чувство на униженост и
подтиснатост, преживял е психотрамва, която отключила депресивен период и се
наложило да се проведе антидепресивно лечение. Било накърнено самочувствието му
на гражданин и търпял душевни болки и страдания. Твърди се, че е накърнено и
доброто му лично и професионално име, както и е прекъсната педагогическата му
кариера. С оглед изложеното се моли
предявеният иск да се уважи.
В исковата молба е направено искане
ищецът да се ползва с писмените доказателства по гр.д. № 12338/2013 г. с
предмет отмяна на заповедта за уволнение и гр.д. № 15028 /2014 г. с предмет чл.
49 ЗЗД и двете по описа на ПРС за присъединяване към настоящото производство,
като се позовава на разпоредбата на чл. 232, ал.2 ГПК.
С оглед така заявеното от ищеца искане и предвид изложеното в отговора на
исковата молба съдът изиска за послужване гр. д. № 15028/2014 г. по описа на
ПРС.
След проверка на материалите по гр.д. № 15028/2014 г. по описа на ПРС,
съдът установи, че исковата молба депозирана по делото е идентична с исковата
молба, предмет на настоящото производство, като ищецът се е позовал на същите
противоправни действия на лицето, издало заповедта за уволнение. Отговорността
на възложителя/ работодателя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно – обезпечителна, като
той отговаря за последиците от действията на свои служители, като неговата
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител -
издателят на незаконната заповед за уволнение и е ответник в настоящото производство.
Цитираната от ищеца съдебна практика не е приложима в настоящия случай, тъй
като тя разграничава отговорността на
работодателя при отмяна на заповедта за уволнение, изразяваща се в заплащане на
обезщетения, уредени в закон и отговорността на лицето, което е издало
заповедта за уволнение, а не отговорността на възложителя и на прекия причинител
на твърдените вреди.
Съдът счита за неправилно становището на
ищеца, че съгласно цитираната практика издателят на заповедта следва да
се съди лично. Доколкото лицето, подписало заповедта за уволнение е било *** и в рамките на своите правомощия е издал
същата, то искът за вреди, причинени от
негови противоправни действия, би могъл да се предяви или пряко против него или
против лицето, което е възложило извършването на тази работа.
Възложителят на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД и прекият причинител
отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди – това е общоприето
в практиката и теорията, макар, че солидарността произтича от закон или
договор, а за тази хипотеза ЗЗД не я предвижда изрично. При това положение е
недопустимо всеки от тях да бъде осъден самостоятелно за причиняване на едни и
същи вреди. Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или
срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД или срещу
възложителя на работата на основание чл. 49 ЗЗД или и срещу двамата за
реализиране на солидарната им отговорност. В случаите, когато искът е бил
предявен и е уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен
интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е възложителят
на работата, след като докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД /Р. № 89/1997 г., ВКС,
ІV г. о./. Ако възложителят на работата заплати обезщетение на увредения той
има на разположение обратния иск по чл. 54 ЗЗД срещу прекия причинител, заедно
със законната лихва от деня на плащането. Така цитираната съдебна практика,
обаче касае случаите, в които е уважен предявения иск по чл. 49 ЗЗД или по чл.
45 ЗЗД с оглед на формираната между
страните сила на присъдено нещо с оглед
защитата на ответника, който не е взел участие в съответното
производство.
Видно от предмета на гр.д. №
15028/2014 г. по описа на ПРС ищецът е предявил иск за причинените от ответника
в настоящото производство неимуществени вреди в качеството му на лице, издало
заповедта за уволнение в изпълнение на възложените му трудови функции, против
възложителя на работата – ***. Исковете
по чл. 49 ЗЗД са отхвърлени не с оглед твърдяната от ищеца противоречива
практика относно отговорността на прекия причинител и възложителя, а поради
липса на противоправност на деянието. (л. 5 от Определение № 873 от 21.12.2016
г. по гр.д. № 3095/2016 г. по описа на ВКС).
Предвид гореизложеното съдът счита,
че липсва правен интерес от предявяването на иска, предмет на настоящото
производството, доколкото с влязъл в сила съдебен акт е прието, че не е налице противоправното поведение, сочено
от ищеца в исковата молба, осъществено от лицето, издало незаконната заповед за
уволнение. С оглед функционалната обусловеност на иска по чл. 49 ЗЗД от
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на прекия причинител
по чл. 45 ЗЗД, то при отхвърляне на иск по чл. 49 ЗЗД за осъществено от
служителя деяние, иск по чл. 45 ЗЗД против същия служител се явява недопустим,
поради липса на правен интерес. В случая е установено с влязъл в сила по
отношение на ищеца съдебен акт, че липсват предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, който към датата на постановяване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е бил *** на ***. Целта на закона при ограничаване на кръга на
лицата, обвързани от СПН, е защитата на третите лица, на които може да се
противопостави решението и които могат да заявят самостоятелни права върху
спорното право. В настоящия случай ищецът се позовава на наличието на
противоправно поведение по повод незаконно уволнение, което е отречено с влязъл
в сила по отношение на него съдебен акт, поради и което ищецът не би могъл
успешно да се позовава и съдът не следва да разглежда повторно този въпрос.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да
бъде върната, а производството по делото прекратено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба
от Н.Д.И., ЕГН **********,*** против Г.П.
А., ЕГН ********** ***, ***, чрез *** Т.Д. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконно уволнение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10749/2018 г. по описа на ПРС, V-ти състав.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред ОС – Пловдив в 1 –
седмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ