Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от К. И. В., [ЕГН] и Й. И. Н., [ЕГН].

Сочи се, че ищците са съсобственици на имот с планоснимачен № 701 в местността Лозницата, [населено място] и след като получили предложение за закупуване на имота, на 27.09.2023 г., подали в община Бургас заявление за снабдяване със скица, която не им била издадена, поради необходимост от извършване на процедура по вписването им като собственици в регистъра към плана на новообразуваните имоти. В исковата молба се твърди, че поради бездействие и мълчалив отказ за издаване на скица и протокол за вписване на собственици на имот, ищците загубили вяра в институциите, изпитали гняв, усещане за малозначителност, неудобство и безсилие, породено от невъзможността да изхранват семействата си. Искат съдът да овъзмезди иск на стойност 1000 лв. за пропуснати ползи, неудовлетвореност, усещане за малозначителност, гняв и загуба на доверие в институциите, като същите не били овъзмездени до настоящия момент. Исковият период е определен от 06.11.2023 г. до 19.02.2024 г.

В съдебно заседание ищците, се явяват лично и се представляват от процесуален представител, поддържат предявения иск, ангажират доказателства, претендират разноски.

Ответникът – Община Бургас представя писмен отговор. Чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва исковата молба, намира същата за неоснователна и недоказана. Иска присъждане на разноски.

Представителят на прокуратурата намира исковата молба за допустима. По същество намира, че предявеният иск не е доказан по основания и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.

Факти

Ищците се легитимират като собственици на част от имот с планоснимачен № 701 в местността Лозницата, [населено място], съгласно нотариален акт за дарение №113, том XV, дело 4876 от 26.06.1996г. (л.5 от гр.д. № 57/2024г. на БРС).

Със заявление с вх.№ 94-01-32088/27.09.2023 г. (л.6 от гр.д. № 57/2024 г. на БРС) В. поискал от общинска администрация Бургас да му бъде издадена скица за имота. Тридесет 30 дни след подаване на заявлението ищите били уведомени от административния орган, че не са вписани като собственици в регистъра към плана на новообразуваните имоти, поради което е необходимо да се подаде заявление за извършване на това вписване, след което ще бъде издадена исканата скица.

С последващо заявление с вх.№ 94-01-35216/23.10.2023 г. (л.7 от гр.д. № 57/2024 г. на БРС) е направено искане за вписване на собствениците на имот с планоснимачен № 701 в местността Лозницата, [населено място].

С молба от 17.11.2023 г. (л.50) ищците сезирали кмета на общината за упражняване на контрол над общинските служители, отговорни за соченото вписване и издаване на скица, на която не получили отговор.

С писмо вх.№ 94-01-4174/22.12.2023 г. (л.8 от гр.д. № 57/2024 г. на БРС) ищците уведомили кмета на община Бургас за подадените заявления и за липса на предприети действия от страна на служителите на администрация по издаване на исканите документи. В писмото се посочва, че исканите документи били свързани с евентуална продажба на имота, която не се е реализирала, поради забавяне със снабдяване с документите.

На 30.11.2023г. комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) разгледала подаденото заявление за вписване в регистър към план на новообразуваните имоти (ПНИ) на с.о. Лозницата, землище [населено място], по отношение на новообразуван поземлен имот № 143.263 (имот планоснимачен № 701 по кадастрален план). Видно от протокола от заседанието на комисията (л.47) имотът, описан в нотариален акт № 113, том XV, дело № 4876/26.06.1996 г., отговаря на имот пл.№ 701 по кадастрален план /КП/ на м. Лозницата, [населено място], от 1989 г. В технически архив на община Бургас се съхранявали 2 бр. регистри към КП, като в единият имот пл.№ 701 е записан на Д. М. С. с цитиран нотариален акт № 113, том XV, дело № 4876/26.06.1996 г. (един от собствениците, описан в нотариален акт № 113/1996 г.), а в другия регистър имот пл.№ 701 е записан на А. Ж. и Д. Т. С.. Със заповед № РД-09-203/15.06.2005 г. на областен управител на област Бургас е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ и помощен план /ППУ към ПНИ на с.о. Лозницата, землище [населено място]. Имот пл.№ 701, описан в нотариален акт № 113 от 1996 г., по КП на м. Лозницата, [населено място], от 1989 г. отговаря на ползвателски имот № 150.701 по ПП на на с.о. Лозницата, землище [населено място], с площ 937 кв.м. В регистъра към ПП имота е записан на Д. М. С. с нотариален акт № 113, том XV, дело № 4876/26.06.1996 г. Ползвателски имот № 150.701 по ПП към ПНИ отговаря на НПИ № 143.262 с площ 937 кв.м. по ПНИ на с.о. Лозницата, землище [населено място]. В регистъра към ПНИ НПИ № 143.262 е записан като „неустановен собственик“ с документ за собственост „н.а. № 113, т.15, р…. д. 4876“.

Комисията приела, че са налице условията за изменение на ПНИ на с.о. Лозницата, землище [населено място], в частта относно процесния имот, като за собственици се записват Й. И. Н., А. И. В., К. И. В. и Д. И. В.. За решението за вписване като собственици, последните са уведомени с писмо с изх.№ 94-01-35216/2/22.01.2024 г. (л.42), получено от адресатите лично (л.43-44).

Срещу решението на комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в 14-дневния срок от съобщаването му на заинтересованите собственици не са постъпили искания и възражения (л.39).

Със заповед № 583/22.02.2024 г. (л.37) кметът на община Бургас, във връзка с проведената процедура по вписване в регистъра на ПНИ, е изменен ПНИ на с.о. Лозницата, землище [населено място], по отношение на новообразуван поземлен имот № 143.263, като за собственици са вписани лицата, съгласно документ за собственост нотариален акт за дарение № 113, том XV, дело 4876 от 26.06.1996 г. След изпращане на заповедта на заинтересованите страни (л.34) и липсата на възражения и искания, заповедта е вляза в сила на 01.04.2024 г. (л.32).

Ищците са представили по делото пълномощно от А. В. от 02.10.2023 г.; декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от А. В. от 25.03.2024 г.; декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от А. В. от 25.03.2024 г.; декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП от А. В. от 25.03.2024 г.; 2 бр. екранни снимки от приложение Viber.

В писмен отговор ответникът по иска, чрез процесуален представител, оспорва иска и сочи, че иницираната от ищците процедура за собствения им имот представлява комплекс от множество действия при това в законово определена последователност и взаимна връзка, нуждаещи се и от свикване на нарочна комисия съставена не само от общински служители, но и от представители на други администрации. Това по естеството си е процес изискващ не само технологичното време за разглеждане и подготовка за внасяне на преписката за разглеждане, но и за свикване на седемчленната комисия по §4к, ал.12 от ПЗР към ЗСПЗЗ, която от своя страна се назначава въз основа на издадена от кмета на общината нарочна писмена заповед за това, а не по инициатива на един или друг служител, спрямо които са отправени упреци с иска. За посочения от ищците срок в продължение, на който претендират претърпени неимуществени вреди се твърди, че административния орган е извършвал действия, подробно описани в отговора на исковата молба.

Правни изводи

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Искът е допустим като предявен от лица с правен интерес. Предявен е срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК – община Бургас, юридическото лице от действия, на чийто служители се твърди, че са причинени вредите.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразни актове, действия или бездействия; 2. претърпени реално вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между действието/бездействието и вредите.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.82 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ и нейното прилагане следва да е при наличието на достатъчна сигурност, безспорно установена причинена вреда. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване – чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищците е да установят наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на общината по този ред.

В исковата молба се твърди наличие на бездействие и мълчалив отказ.

Понятието „действие” е употребено, както в чл.7 и чл.120, ал.1 от КРБ, така и в чл.203, 204 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ. Легално определение на понятието „действие”, респ. „бездействие”, липсва в посочените нормативни актове, но под „действие” следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице „бездействие”, то задължително е необходимо да се установи дали държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е „бездействие” от страна на съответния административен орган, и дължали ли са те определено фактическо действие, неопосредено от административен акт.

Бездействие може да бъде налице само при задължение за изпълнение на фактически действия, пряко дължими от правна норма и това следва да се има предвид под незаконосъобразно бездействие, съобразно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Незаконосъобразното действие (бездействие) по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да е юридическо (правно) действие и съставлява фактически, а не юридически акт.

В конкретния случай като незаконосъобразно бездействие на администрацията се сочи неиздаването на скица на поземления имот, собственост на ищците.

Настоящият състав счита не е налице твърдяното притовоправно фактическо бездействие, което да съответства на изискванията на закона. С оглед твърденията на ищците и доказателствата по делото, съдът прием, че те не твърдят фактически, а правни бездействия, които не подлежат на съдебен контрол по претендирания ред на чл.204, ал.4 от АПК, съответно не могат да бъдат основание за отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (в този смисъл – решение № 6897 от 8.07.2022 г. на ВАС по адм.д. № 11353/2021 г.).

Според настоящия състав административният орган е длъжен да се произнесе по направеното от ищеца искане, като безспорно това е правно, а не фактическо действие, а извършването на предхождащите това действия са част от сложния фактически състав по издаването на крайния акт и също не може да се приравни на фактически действия.

От събраните по делото доказателства се установява, че от страна на органа са били издавани съответни административни актове, целящи изпълнението на задължението на ответника да издаде искания документ. Във връзка със заявената от ищците услуга служителите на общинската администрация са предприели действия, за реализирането, на които е необходимо време и това не означава, че е налице фактическо бездействие, в какъвто смисъл са разписаните от законодателя елементи на фактическия състав от отговорността на Общината. По делото безспорно се установи, че за издаване на исканата скица е следвало да се извърши процедура по изменение на ПНИ в частта на регистъра за процесния имот и общинските органи не са демострирали пасивно поведение, не са пренебрегвали проблема, а напротив. В този смисъл не е налице и соченият мълчалив отказ за издаване на исканата скица, доколкото същата е възможно да бъде издадена, след провеждане на необходимите за това процедури.

С оглед изложеното съдът намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като сочените от ищеца бездействия не са фактически, а правни, както и не е налице мълчалив отказ.

При липсата на тази предпоставка е излишно да се обсъждат останалите, доколкото, за да възникне отговорността на ответника, следва да са налице кумулативно елементите от фактическия състав, но за пълнота на изложеното съдът, следва да посочи и следното:

По отношение на втората предпоставка следва да се установят реални претърпени имуществени и неимуществени вреди, каквито в настоящия случай не са налице. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че действително ищците са имали желание да продадат собствения си имот и за това е бил налице потенциален купувач. Допълнително представените пълномощно и декларации не са достатъчно доказателство за наличието на потенциален купувач, а представените разпечатки на текстови съобщения от приложение Viber, съдът не следва да цени, доколкото липсват данни кой, на кого и кога е изпращал съобщения. В открито съдебно заседание, провело се на 17.09.2024 г., ищецът К. В. изрично заяви, че не желае да предостави собствения си телефон за извършване на експертиза по отношение на текстовите съобщения. Още повече, че от съдържанието на съобщенията не може да се направи обоснован извод, че те касаят конкретна продажба на процесния имот.

На следващо място липсват данни за евентуалната цена, която са щели да получат от продажбата, с оглед твърдението за наличие на пропуснати ползи и при съобразяване на факта, че ищците не са единствени собственици на имота. Не на последно място след издаване на искания документ за ищците е налице възможност да продадат имота си и да удовлетворят нуждата си от средства. Съдът не намира основания да приеме, че в случай, на реализиране на продажбата към датата на подаденото заявление за скица, ищците са щели да получат значително по-висока сума, от тази която могат да получат и към момента на завеждане на иска и към настоящия момент. За покупко-продажбата на имота не е сключван предварителен договор, съответно не са плащани неустойки, които евентуално да дадат основание за претърпени имуществени вреди. По отношение на твърдените неимуществени вреди, причинени от неудовлетвореност, усещане за малозначителност, гняв и загуба на вяра в институциите, по делото не са събрани доказателства в тази насока. Действително във връзка със снабдяването с необходимите са продажбата документи, ищците може да са изпитали неудобство и гняв от хода на процедурата, но техният интензитет и продължителност не обосновават обезщетение по реда на ЗОДОВ при липса на останалите кумулативно изискуеми предпоставки.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на третата предпоставка за възникване на отговорността на ответника, съдът намира, че в настоящото производство ищците не успяха да докажат, че в следствие на незаконосъобразно бездействие или мълчалив отказ на административния орган са претърпели вреди. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на незаконосъобразното поведение, каквото в случая не се установи.

По горните съображения съдът счита, че не са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на община Бургас по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в полза на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата молба от К. И. В., [ЕГН] и Й. И. Н., [ЕГН] срещу община Бургас на стойност 1000 лв. за пропуснати ползи, неудовлетвореност, усещане за малозначителност, гняв и загуба на доверие в институциите.

ОСЪЖДА К. И. В., [ЕГН] и Й. И. Н., [ЕГН] да платят на Община Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.