№ 868
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100902075 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че на 07.12.2021 г. е сключил договор
за покупко-продажба на нерегистрирано МПС с ответното дружество с предмет лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел “S400 DIESEL 4MATIC” на цена от 185 803,85 лв., за
което е издадена и фактура № 665 от 07.12.2021 г..
Сочи, че в изпълнение на задълженията си е предал движимата вещ на купувача, като
от страна на ответника е извършено частично погасяване, в резултат на което е останал
непогасен остатък от 148 643,08 лв. Сочи и че вземането му е изискуемо по аргумент от чл.
303а, ал. 3 от Търговския закон и ответникът е изпаднал в забава в периода от 23.12.2021 г.
до датата на депозиране на исковата молба, за което дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва - от 13 171,43 лв. Претендира разноски и законна
лихва.
Във връзка с възраженията на ответника оспорва договора за цесия, като твърди, че е
антидатиран, подписан от бивш управител на търговеца в момент, когато вече не е имал
представителна власт, както и всички свързани с цесията документи, поради което и не са
породили действие по отношение на него и ги счита за непротивопоставими, както
поддържа и че не са били осчетоводени от ищцовото дружество. Претендира разноски.
Ответникът „СФ К.“ ЕООД, ЕИК *******, възразява, че за останалата непогасена
цена по договора за продажба вземането е било цедирано на 07.03.2022 година от ищеца на
дружество „М.Д.“ ЕООД, за което ответникът е уведомен на 09.03.2022 г. от стария
кредитор, а впоследствие и от цесионера. Поради това намира, че цесията е породила
действие спрямо длъжника, а носител на процесното вземане към настоящия момент не се
явява ищецът „Е.Е.К.“ ЕООД, тъй като правното действие на договора за цесия се проявява
още със сключването му. Претендира разноски.
Третото лице помагач също оспорва материалната легитимация на ищеца, като
твърди, че е притежател на вземането по договор за цесия, чиито правни последици са
противопоставими на длъжника – ответник.
1
В тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор и предаването на
вещта, предмет на продажбата, уговореното възнаграждение, както и началната дата на
забавата и размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга, в случай, че ищецът докаже
горните факти, както и ответникът носи тежест да докаже сключен договор за цесия на
посочената в представения документ дата, тоест, носи доказателствената тежест за
установяване на обстоятелствата относно действителното време на съставяне на документа.
Третото лице помагач носи тежест да докаже възраженията си.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Между страните не са спорни и съответно установени в процеса са следните факти.
На 07.12.2021 г. ищецът и ответникът са сключили договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство за лек автомобил, марка и модел „Mercedes S400 Diesel 4Matic“ с
рама № W1K2231331А014383 при уговорена цена от 185 803,85 лв. с включен ДДС, за което
е издадена фактура № **********/17.12.2021 г., без уговорен срок за плащане /тези
обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства на л. 8 и 9 от
делото/. По фактурата и по задължението е извършено частично погасяване от 37 160, 77
лева, в изпълнение задълженията по договора от страна на ответника и по издадената
фактура.
От представените от ищеца и неоспорени в производството писмени доказателства се
установява, че вещта, предмет на договора е предадена на купувача на 07.12.2021 година
/протокол и стокова разписка на л.10-11/. Всъщност ответното дружество не оспорва да е
получило закупения от него лек автомобил. Нито в договора, нито във фактурата е
уговорен/посочен срок за изпълнение задължението на купувача – ответник за заплащане на
цената на вещта. Тези обстоятелства се установяват и от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, според което процесната фактура е осчетоводена в съответните
данъчни периоди от двете страни /на датата на издаване/, като на същата дата – 07.12.2021
година е извършено и частично плащане на сумата в размер на 37 160,77 лева.
Осчетоводяването на фактурите и в двете дружества е съобразно нормативните изисквания
и заведено редовно и има доказателствена сила относно неизгодните за съответната страна
факти – предаване вещта на ответника и извършено частично плащане на цената.
Или, установи се сключен договор за продажба на МПС, изпълнение на
задължението на продавача да предаде вещта и съответно - изискуемо задължение на
ответника да заплати остатъка от продажната цена от 148 643,08 лева с ДДС по договора.
Установи се и забава на ответника, която предвид липсата на уговорен падеж на вземането,
е с начало, определено по реда на чл. 303а ТЗ, според която норма, когато не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това. Няма спор, че стоката и фактурата са получени от
ответника на 07.12.2021 година, поради което същият е в забава от 22.12.2021 година и
претенцията за забава е основателна за исковия период и размер, в случай, че се установи
дължимост на главното вземане /чл. 99, ал. 2 ЗЗД/.
За основателност на исковете, обаче, на следващо място, следва да се отговори и на
въпроса дали ищецът притежава активна материална легитимация по отношение на
претендираните вземания, предвид възраженията на ответника и третото лице помагач в
тази насока.
2
Видно от договор за цесия от 07.03.2022 година, представен от ответника, ищецът
„Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******* е прехвърлил процесното вземане на „М.Д.“ ЕООД, а именно:
вземане по фактура №********** от 07.12.2021 г. с остатъчна сума за погасяване, в размер
на 148 643,08 лева с получател по фактура „СФ К.“ ЕООД, ЕИК ******* и с посочено
основание на вземанията – договор за покупко-продажба на МПС. Длъжникът е бил
уведомен за цесията от предишния кредитор – на 09.03.2022 година, което се установява от
Уведомление и разписка за получаване на л. 24 – 26, подписани от законните представители
на дружествата.
Трайна е установената съдебна практика, възприела становището, че придобиване на
вземането от цесионера става по силата на сключването на самия договор за цесия,
доколкото от този момент последният поражда действие за страните по него. Уведомяването
на длъжника е относимо към настъпването на задължението за изпълнение на
прехвърленото задължение от страна на последния към придобилия вземането цесионер и в
този смисъл не е изключва активната легитимация на цесионера, а е от значение само за
пасивната такава на ответника-длъжник /така напр. решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. №
986/2017 г. на ТО и др./.
Следователно, в случай, че се установи сключен на предхождаща датата на смяна на
управителя на дружеството /и липса на хипотезата по чл. 301 ТЗ/ и на предявяване на иска
договор за цесия, ще бъде изключена активната материална легитимация на ищеца по
отношение на претендираните вземания.
В този аспект основното възражение на ищеца е, че договорът за цесия е
антидатиран, като в действителност е съставен след датата 25.03.2022 година /когато
подписалото го лице вече не е законен представител на дружеството и съответно – не е имал
представителна власт по отношение на търговеца и договорът не го обвързва/ и изготвен
само за целите на настоящия процес. Същевременно, документът не е оспорен досежно
неговата автентичност.
Договорът за цесия е частен диспозитивен документ и като такъв може да бъде
оспорван досежно своето съдържание, което в случая включва и датата на съставяне на
документа, като всяка от страните по него има тежест да докаже изгодния за нея факт –
твърдяната действителна дата/време на създаване на документа. Спрямо ищеца, освен това,
договорът за цесия не представлява документ без достоверна дата и му е противопоставим в
тази част, тъй като е участвал при съставянето му и не е необходимо установяване на някоя
от предпоставките по чл. 181 ГПК за достоверност на датата. Същевременно, ответникът по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед направеното оспорване, ангажира достатъчно
доказателства обосноваващи извод за това, че посочената в договора дата е действителното
време на съставяне на документа /така Решение № 23 от 11.09.2017 г., постановено по т.д. №
2413/2015 г. по описа на ВКС, II Т.О./. От друга страна, липсват доказателства, сочещи за
различна дата на съставяне от посочената в съдържанието на документа, каквито са
мотивите на ищеца.
На първо място, в този смисъл следва да се кредитира заключението на вещото лице,
което е констатирало наличието на редовно осчетоводяване на цесията в счетоводството на
цесионера „М.Д.“ ЕООД, което също не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и
посочената дата в договора му е противопоставима. Според вещото лице, осчетоводяването
и аналитичните записи при третото лице помагач са извършени и на посочената в договора
дата 07.03.2022 година. Съответно, при длъжника „СФ К.“ ЕООД, ЕИК *******,
прехвърлянето на вземането е осчетоводено, макар и със закъснение, на 26.09.2022 година
/преди предявяване на исковата молба на 14.11.2022 година/, като прехвърленото
задължение е на основание договора от 07.12.2021 година и е прехвърлено от кредитор
„Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******* към кредитор „М.Д.“ ЕООД. Редовно осчетоводените
документи /макар и със забава при длъжника/ в счетоводството на длъжника преди датата на
3
предявяване на иска и в счетоводството на цесионера на датата, посочена в договора за
цесия, в съвкупност и с останалите събрани по делото доказателства /писмен договор/ и по
силата на нормата на чл. 182 ГПК, установяват основанието за извършване на счетоводните
записи, а именно сключен договор за цесия от 07.03.2022 година. Поради това и липсата на
осчетоводяване на цесията при ищеца и съответно – на отписване на вземането му от „СФ
К.“ ЕООД, ЕИК ******* само по себе си и като изолиран факт, не може да обоснове извод
за липсата на сключен договор за цесия на посочената в документа дата, преди
представянето му по делото. Отделно, ответникът, не оспорва уведомяването му по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД за цесията, да е извършено на 09.03.2022 година, както е удостоверено в
представената по делото разписка, което съответства и на останалите събрани и посочени
по-горе доказателства.
Поради това съдът приема, че договор за цесия е сключен на посочената в него дата и
това изключва възможността на цедента да претендира по съдебен ред изпълнение на
задължението от ответника, тъй като не се легитимира като негов притежател, а се е
разпоредил със същото. Или, искът е неоснователен поради липса на активна материална
легитимация на ищеца по договора, както по отношение на главната, така и акцесорната
претенция.
При този изход от производството, разноски са дължими само на ответника, но
въпреки отправеното искане за присъждане, не е представил списък или доказателства
такива да са сторени.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „СФ К.“ ЕООД,
ЕИК ******* искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумите от 148 643,08 лева с ДДС,
представляваща незаплатен остатък от дължима цена по Договор за покупко-продажба на
нерегистрирано МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел “S400 DIESEL 4MATIC”,
сключен на 07.12.2021 година и издадена и фактура № 665 от 07.12.2021 г. и сумата от 13
171,43 лева– лихва за забава върху горната главница, дължима за период от 23.12.2021
година и до 14.11.2022 година.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника, а именно - „М.Д.“ ЕООД, ЕИК: *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4