О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 4 юни 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 306 по описа за
2020 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е
образувано по въззивна жалба подадена от Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София против Решение № 328/13.02.2020 г. на EРС,
постановено по гр.д.№ 695/2019 г., в частта, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на Х.Д.Х. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 1603.34 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016г.
до 25.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата от 1437.28 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.09.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 166.06 лева,
считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 205.55 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1437.28 лева, начислена
за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими до датата на
подаване на иска в съда - 25.09.2019 г. и разноски на ищеца, както и такива
на ЕРС. Желае се отмяна на решението в атакуваните части, отхвърляне на
исковете изцяло и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете инстанции.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 15.09.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че
районният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил
служебния статут на служителя в МВР и приложимите спрямо него норми. Сочи се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на
положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния
закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи, Според въззивника това е
нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно
районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са
приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът
сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ,
тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки
не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.
Излага се, че ЗМВР е специален
закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно
разпоредбите на КТ и издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ.
Отделно от това въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на
чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и
служители по трудово правоотношение, работещи на намалено работно време, като
според приложено становище на проф.Мръчков статутът
на служителите в МВР е специален и за
същите е приложим специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът
не е обсъдил и всички правнорелевантни факти, относими към главния иск, което е в нарушение на
съдопроизводствените правила, като неправилността на решението по главния иск
обуславя неговата неправилност и по отношение на уважения акцесорен
иск по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение,
с което предявените искове да бъдат
отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.