Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
394
Година 2019, 21.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд.,
ІIІ състав
на 05.02.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА
с участието на прокурора Росен Каменов като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм.дело номер 3212 по описа за 2018 година и като обсъди:
Производството е по реда на чл.72 ал.4 от Закона за
министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл.145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба А.Д.К., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощника му адв.Д., против Заповед за задържане рег.№ 43233278 от 22.10.2018г.
на полицейски инспектор при І РУ „Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.325 ал.2 от НК, е разпоредено
задържането на А.К. за срок от 24 часа.
В жалбата се твърди, че в заповедта липсват мотиви
което води до издаването на необоснован,незаконосъобразен и неправилен
административен акт.Твърди се също така, че липсват безспорни доказателства,
които да дават основание да се направи извод, че задържаното лице е извършило
престъпление. Иска се от съда да отменени заповедта като незаконосъобразна.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна – полицейски орган при Първо РУ „Полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата. Поддържа издадения документ като
законосъобразен и издаден при спазване на правните норми.
Окръжна прокуратура – Пловдив се представлява от прок.
Каменов, който счита жабата за неоснователна и към момента на издаването е била
законосъобразна. Впоследствие, при извършената проверка прокурорът е
преквалифицирал деянието, като такова по УБДХ.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира
следното:
От доказателствата по делото съдът намира, че жалбата
до съда е подаден в предвидения за това срок. В случая видно от акта същият е
връчен лично срещу подпис на лицето на датата на съставяне на заповедта.
Жалбата до съда е пода-дена на 22.10.2018г.
Предвид изложеното и доколкото същата е подадена при
наличие на пра-вен интерес, се следва изводът, че е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съобра-жения.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2018 г. около 10:40 при младши полицейски
инспектор /МПИ/ З. Ч., в приемната за граждани в сградата на общ. К., се явява
лицето И.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и заявява, че на входа на града
от към гр. Пловдив, на отбивка вляво преди моста, е спрял със служебния си
автомобил, за да проведе телефонен разговор, и вижда тъмен на цвят автомобил,
с Пазарджишка регистрация, да се движи по черен път към главния асфалтов такъв.
Водачът на автомобила явно не може да го овладее, тъй като навлиза в храстите
встрани на пътя. Н. е категоричен, че водачът е употребил алкохол, тъй като е
правил опити да излезе от превозното средство, но не е успял и е залитал.
Двамата потеглят с автомобила на Н. и на място
установяват работещ двигател на л. а. „Ровър“ с рег. № ***, а вътре е водачът
на автомобила. МПИ Ч. установява, че водач на МПС-то е А.Д.К., ЕГН **********,***.
К., който, във видимо нетрезво състояние започва да блъска полицейския служител
и да прави опити да вземе документите си.
МПИ Ч. предупреждава К. многократно, че пречи на
изпълнението на задълженията му, като последният, след няколко опита да вземе
документите, става агресивен и действията му са съпроводени с думите: „Какъвм
си ти, ще те убия, ще те уволня, познавам адвокат, който е бивш прокурор и
всички в Първо районно ме познават“.
Ч. използва физическа сила и поставя помощни средства
/белезници/ на К., който продължавал да сипе заплахи.
Впоследствие, на място пристигат МПИ П.М. и МПИ Г.К.,
които оказват съдействие на Ч. и лицето е отведено в Първо РУ при ОД на МВР –
Пловдив за отработване на случая.
Със случая е запознат дознател Р., която е докладвала
на дежурен прокурор С. П. и са дадени указания за образуване на БПП по чл.325
ал.2 от НК срещу К..
А.Д.К. е задържан за 24 часа в арестното помещение на
Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във
връзка с чл.325 ал.2 от НК, със Заповед№
432з-278/22.10.2018 г. на ПИ С.Ч.. К. е подписал доброволно и саморъчно заповедта,
и в момента на изготвянето й, не е възрлазил. След задържането К. бил
обискиран, като подписал протокола за обиск от същата дата, без възражения. Попълнил
и декларация за това, че: желае адвокатска защита по негов избор; няма
здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по свой избор и за
негова сметка; няма нужда от специална хранителна диета; желае медицински
преглед от лекар, желае семейството му да бъде уведомено за задържането му.
Съгласно т.7 и 9 от декларацията, с подписите си К. удостоверил, че е уведомен
за правото му на свиждания и, че е уведомен за правата си по чл.72, 73 и 74 от ЗМВР.
В Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив е извикан екип от
ЦСМП- Пловдив с д-р С. А. и е изготвен фиш за спешна медицинска помощ рег. №
1622310/ 2018 г. К. обаче отказал медицински преглед и хоспитализация. По
случая е образувано БПП № 827/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР –
Пловдив., по което са разпитани: МПИ З. С. Ч., МПИ Г.Д.К., МПИ П.Р.М., всички
служители на Първо РУЕ при ОД на МВР – Пловдив и подалият сигнала – И.Н.Н.. На
база показанията на посочените лица, К. е задържан.
При извършена справка е установено, че К. е
неправоспособен, не притежава СУМПС, за което му е съставен АУАН.
При извършена проверка в Централния полицейски регистър
е установено, че А.К. има: - криминалистическа регистрация № 57659 от РУ „ТП“ –
Пловдив за престъпление по чл.325 от НК; криминалистическа регистрация № 16114
от 01 РУ – Пловдив за престъпление по чл.194 ал.1 от НК; криминалистическа
регистрация № 18184 от 01 РУ – Пловдив за престъпление по чл.129 от НК – по
същото има повдигнато обвинение на 21.09.2018 г. от прокурор С. И.; съдебно
дело от 29.06.2004 г. на РС – Пловдив – проява по чл.325 ал.1 от НК –
ефективност - условно наказание.
При извършена проверка в Справка за лице – установен
извършител на престъпление е установено, че А.К. има: - извършител ЗМ № 93800
на РУ Стамболийски проява: чл.194 от НК; - извършител ЗМ № 93830 на РУ Стамболийски
проява: чл.194 от НК; - извършител ЗМ № 93925 на РУ Стамболийски проява: чл.194
от НК; - извършител ЗМ № 93948 на РУ Стамболийски проява: чл.194 от НК; -
извършител ЗМ № 99814 на РУ Стамболийски проява: чл.194 от НК; - извършител ЗМ
№ 02983 на Първо РУ Пловдив проява: чл.325 ал.1 от НК; - извършител ЗМ № 04196
на РУ „ТП“ Пловдив проява: чл.325 ал.1 от НК; - извършител ЗМ № 09696 на Първо
РУ Пловдив проява: чл.216 ал.1 от НК; - извършител ЗМ № 16278 на Първо РУ
Пловдив проява: чл.194 ал.1 от НК; - извършител ЗМ № 18438 на Първо РУ Пловдив
проява: чл.129 от НК.
За произшествието, станало на 22.10.2018 г. в с. К., С.Ч.,
ПИ при Първо РУ – Пловдив, изготвил до началника на управлението докладна
записка рег.№ 432р-17147/23.10.2018 г. Според същата се касае за престъпление по
чл.325 ал.2 от НК.
На 01.11.2018 г. от прокурор в Районна прокуратура –
Пловдив, е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство
по отношение на А.Д.К., което е изпратено на 01 РУ „Полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив да осъществяване на процедура по УБДХ.
Във връзка с посоченото постановление, на 23.11.2018 г. от служител при 01 РУ –
Пловдив е изготвена докладна записка до началника на управлението, с която е
предложено ДЗ да бъде приложена към преписка АУАН № 22/23.11.2018 г. и и
преписката да бъде изпратена в Районен съд – Пловдив по компетентност. По повод
сочената преписка, в Районен съд – Пловдив е образувано а.н.д. № 7460/ 2018 г.,
XI н.с., който
с Решение № 1998/23.11.2018 г. признава А.Д.К., в това, че на 22.10.2018 г. около
10:40 ч., в близост до кръстовище с път III – 8606 в посока с. Брестник за гр. К.,
е извършил противообществена и непристойна проява, като е отправил обидни думи
към полицейски служител, поради което и на основание чл.1 т.2 от УБДХ, му е
наложил административно наказание глоба в размер на 150.00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от
приобщения писмен доказателствен материал, както и от разпитаните в хода на съдебното
производство като свидетели: И.Н.Н., МПИ Звезделин С. Ч., мл. експерт П.Р.М. и
мл. експерт Г.Д.К.
От показанията на свид. Н. се установява, че в ден
понеделник, на 2018 г., преди около два месеца, работейки като дистрибутор,
търговски агент, на пътя между Брестник и К., спирайки встрани от пътя и съвсем
случайно вижда кола, застанала на 3 метра от пътя. Вижда, че отдолу се задава
кола, без светнали фарове и, някъде към
20 метра отдолу, тя кривва надясно и се удря в храстите, при което разбрал, че
нещо става, тъй като колата и изведнъж тръгнала надолу и се ударила пак отдясно
със задницата, при което спира. От колата едва излязъл въпросния човек, хванал
се за вратата, не можел да стои на крака. Свидетелят, в първия момент си
помислил, че му е станало лошо. Не е очаквал, че ще бъде в толкова пиян. Човекът
слязъл и започнал да си гледа гумите, които били застанали в един много голям
коловоз и явно не е могъл да излезе от него. Гледал отпред, отворил вратата и
пак се мъчил с дясната ръка да мърда волана. Н. твърди, че не знаел какво да
прави. Мислел си, че водачът е пиян и,
ако излезе на пътя ще стане страшно. Не се сетил да позвъни на 112, ами излязъл
на пътя и започнал да маха някой да спре, защото искал да остави колата там и
да намери полицаи. По пътя минавала много коли, включително и негови колеги.
Знаел, че в К. има полицай, но никой не спрял в продължение на 2-3 минути. Свидетелят
сочи, че издебнал момента, когато
водачът пак излязъл от колата, която работела. Запалил своята кола, по
най-бързия начин отишъл в кметството, намерил въпросния полицай и веднага му
обяснил за какво става въпрос. Качил го
на неговата кола, защото той нямал патрулка, нямал нищо, и отишли долу, където
шофьорът пак се мъчил да изкара колата. Свидетелят твърди, че обяснил на
полицая, че според него, водачът е пиян
и то доста, защото не можел да ходи. Полицаят веднага отишъл, отворил вратата и
му казал: „Добър ден, документите, моля Ви се“ и тогава шофьорът му казал: „Кой си ти, няма да
ти дам никакви документи“, махнал му ключа, за да не си тръгне, тъй като колата
все още работела, изкарал го отвън и му казал: „Моля, документите да си дадете,
книжка, лична карта“. Шофьорът едва си вадел документите. Отвсякъде лъхал на
алкохол. Изкарал от жабката някакви документи на колата. Той му ги дал на него
и му казал: - „Оставете ги на Вашата кола на капака“. Оттам нататък той взе да
нарича полицая всякакъв: „Кой си ти, нищожество, помак“; „Шъ тъ, аз знаеш ли
кой съм, сега ще се обадя на Р.Д.“. Тръгнал да вади телефона да звъни на някакъв
си Р.Д.. Свидетелят сочи, че не разбрал за какво иде реч. Шофьорът не можел
явно да намери някакъв телефон, изкарал си пак телефона, пак започнал: „Дай си
ми документите“, а полицаят му поискал книжката, но той казал: “Няма да ти дам книжката“
– така на два пъти, а шофьорът му казал – „Няма да ти дам, аз ще те унищожа, ще
те уволня, знаеш ли кои са ми приятели, сега ще се обадя на един телефон и ще
видиш какво ще стане“ и не си дал книжката. Полицаят се обадил в Първо районно
за подкрепление, защото шофьорът започнал
да буйства много, започнал да заплашва и свидетеля. Отишли до колата, която
била паркирана така, че да не може той да избяга и, тогава лицето започнало да
блъска полицая, което било отвратително, а полицаят го предупредил няколко пъти
да стои настрана, докато дойдат колегите му. Шофьорът обаче пак продължил да
блъска полицая с ръце. След третия или четвъртия път полицаят не издържал, го
свалил на земята и му сложил белезници, като преди това няколко пъти го предупредил
за белезниците, но лицето пак продължило да го блъска и обижда със страшно
обидни думи, псувал го и на майка. Тогава полицаят го свалил, при което лицето
се одраскало малко, тъй като там имало храсти – малинак ли, къпинак ли. Макар и с белезници, лицето
продължи да блъска и да обижда полицая. След това дошли колегите му от първо районно, качили го в
патрулката и отишли да дават показания в първо районно. Там шофьорът бил в
стаята, а свидетелят – отвън, и видял как му вземали данните там на личната
карта. След това Н. влязъл в стаята за даване на показания и не е имал повече
никакви контакти с него. Там лицето продължило пак да обижда. Случилото се било
на 10 метра от централния път и станало към 10 часа, 10 и нещо. Времето, което
му отнело да потърси съдействие от полицейския служител, било не повече от 3-4
минути. Твърди, че общо да се е забавил заедно с полицая - около 7-8 минути.
Сочи, че около 3 минути да е махал на пътя, след това запалил колата, бил
навътре от пътя - 3 метра. На 1 км бил оттам, където намерил полицая на 3 етаж.
Дотам отишъл със собствената си кола. След като полицаят извадил ключовете от
колата, не ги е предавал на никого - останали в него. В полицая не останали
документи, те били на капака на колата на свидетеля, която била срещу неговата,
за да не излезе на пътя евентуално. Полицаите, които дошли с патрулната кола,
те взели документите. Сочи, че Ч. е извън залата в момента, и това е
мл.полицейски инспектор от К., който намерил в кметството. Ч. не е упражнил физическа
сила спрямо К..
Н. твърди, че никой не го е
ритал. Полицаят го свалил на земята и му сложил белезниците. Спрямо свидетеля имало
много малко обиди, не както при полицая. Тръгнал към него, но полицаят му
попречил, когато били до капака на колата, стояли и документи били зад нас, тъй като К. искал да си ги
вземе. Свидетелят не може точно да опише движенията му, защото били много
неадекватни и според него той е бил смъртно пиян, не можел дори до говори; залитал
отвсякъде и удрял каквото му падне.
От показанията на свид. Ч. се установява, че обслужва района
на гр. К. и на 22.10.2018
г. се прибрах от оперативка в канцеларията. Около 10:30 часа в канцеларията се
явил гражданин, който Ч. не познавал и казал, че търси полицая, който отговаря
за района. След като го поканил, гражданинът му обяснил, че на влизане сега в К., един автомобил, тъмен
на цвят, по черния път се опитвал да влезне на главния път. На въпросът къде е
това, лицето му отговорило: „Тук точно на входа на К.“ На въпроса, какво го
притеснява, той отговорил: „Човекът прави опити да слезе, но не може. Прави
маневри напред, назад, отиде в храстите с автомобила. Той е пиян, аз съм
сигурен, че е пиян, защото залита, качва се. Аз се опитах да спра коли, но
никой не спира и реших да търся полицай“. Свидетелят сочи, че тогава решил да
потърси съдействие на колегите, понеже бил сам в района, а колегите били
останали в Районното, че имали други ангажименти. Обадил на един от колегите и
му казал, какъв сигнал имали, и се разбрали колегата да тръгне веднага към К..
Тогава свидетелят взел решение да отиде на мястото, тъй като не знаел в какво
състояние е господина, да не излезе на пътя и не дай си, Боже, стане беля.
Попитал господина, дали ще му е удобно да
ме закара до това место да му го покаже. Качили се в автомобила, пристигнали
на място. Видял въпросния г-н вътре в автомобила, приближил се и му се представил,
поискал му документите. Лицето слязло, отворило вратата, със слизането си се
подпирало с едната ръка на вратата и уринирало между вратата и между автомобила,
където бил застанал. Изчакали го, после той си подал личната карта, а при
поискване на документите на автомобила, той отговорил, че не е кара той колата.Поискал
му повторно документите за проверка. Представил документите на автомобила и от
личната карта установил, че това е К.,
го познавал го, тъй като бил от К.. Извадил телефона и започнал да прави справки,
тъй като, не знаел той да има такъв автомобил. След направените справки, той
започнал да се приближава до свидетеля,
започнал да си дърпа документите, обяснявал, че той не е карал и си ги искал
обратно. Ч. му казал да изчака настрани, че ще направи справка и ще му обърна
внимание. В следващия момент К. станал агресивен, започна да се блъска в него,
да се опитва да стигне документите. Свидетелят го предупредил на няколко пъти и
когато онзи се опитал да го удари, му сложил белезниците. Обадил се на
колегите, те в това време вече пристигали. Качили го в служебния автомобил и го закарали в
районното, където отишъл и той. Там му съставили акта. Автомобилът бил с
включен двигател, не е имало други лица, той бил сам в автомобила, на задната
седалка, имало, доколкото си спомня, кашони със зеле и някакви ябълки. Обиждал
го и го заплашвал през цялото време, аз докато се държах така, той може би
вследствие на моето държане е заел това по-грубо поведение. Обидите били: „Помак
мръсен, ще те уволня, познавам те много добре, след работа ще те намеря“. Псувните
продължили и в районното, колегите допълнително го предупредили там да
престане. Ч. твърди, че К. е бил до някъде агресивен към гражданина, защото в един
от случаите, когато тръгнал да си взима документите, по-скоро към него бил
тръгнал, като той застанал пред него и разбрал, че най-вероятно не се опитва
вече да стигне до документите, а до
гражданина, което Ч. не можел да позволя. Възприел го като заплаха към
гражданина, затова застанал така. Не му е нанасял никакви удари, единствено му
сложих белезници, тъй като той вече посегнал да го удари с лявата си ръка.
Повалил го на земята, за да му сложа белезници. Всъщност бил доста пиян, залитнал сам и паднал встрани. Това е един
стар път, който е обрасъл в храсти и той, по- скоро, там си наранил лицето, от
бодлите на храстите. Гражданинът искал да му помогне, за да му сложа
белезниците, но Ч. не позволил. В първо районно всички отишли около обяд -
около 12:00 – 13:00 часа. Действието се развило в 10:30 – 10:40 сутринта.
Ключовете от колата видял лично как господинът си заключил автомобила и останали
в неговия джоб. Не е взимал ключ от колата. Не помни за документите - мисли, че
останали у колегите. Той взел документите
по време на проверката, не помни къде останали документите, не помни кой
ги е прибрал, но мисля, че не е той.
Свидетелят твърди също така, че там, където заварили
колата, било на път, който свързва гр. К. - изхода с входа на с. Брестник и
минава през Института по лозарство и винарство. Не може да каже какъв е пътят,
дали е официален. Не е асфалтиран пътя. Като отишъл на място, автомобилът бил
запален и въпросното лице било вътре, на седалката на шофьорското място, но не
се е движел. Твърди, че дори не го бил попитал дали той е карал, той, без да го
е питал, започнал да се оправдава, че той не е карал колата. Не помни да му е
казал, че някой друг е карал колата. Сигурен е на 100%, че той лично си е заключил
автомобила и си прибрал ключа в джоба. Не са се отбивали никъде по пътя за
районното. Една част от автомобил била в едни храсти и по данни на свидетеля
/гражданинът/, който дошъл при мен, той е правил опити да изведе автомобила от
тези храсти напред – назад. Когато Ч. отишъл заварил един автомобил, който
работи.
От показанията на свид. М. се установява, че не помни
датата вече, но може би някъде около 22.10. му звъннал колегата Ч.. Бил с Г.К. и
тъкмо тръгвали от районното с колата, когато Ч. се обадил, че има нужда от
помощ и съдействие, като обяснил, че на влизане в К. ще ги видим. Били спрели
до пътя. Когато отишли, имало и цивилен гражданин с някаква кола, а колегата Ч.
бил клекнал до К. и го бил подпрял с длан. Отстрани била и колата - Роувър с
пазарджишка регистрация. К., докато лежал на земята псувал: „Ти ще видиш какво
ще ти се случи, мръсен помак“. Казал на
колегата Ч. да се дръпне настрана, вдигнал К.. Колегата К. бил до него. „Какво
става тука, ще видиш, ще му еба майката на тоя помак мръсен, ще го унищожа, не
ме гледай“ - не спирал К.. Свидетелят му казал да млъкне. Познавал го лично
него и брат му. Понякога му казвал Н., понякога К.. Те са трима братя и всички
имали от време на време различни преписки. Той: „Няма да млъкна“. Казал му: „Н.,
млъкни, недей да говориш абсолютно нищо. Каквото било, било, дотук. „Не ме
интересува“ и пак продължавал да се отнася по този начин. Лъхал на алкохол. Явно
беше в някакво нетрезво състояние, защото, освен че лъхал на алкохол, бил силно
афектиран, раздразнителен. Колегата и
момчето казали, че е карал колата в това
си състояние. Казал, че ще му напишат актове, но той се дърпал и тогава взели
решение да отидат в районното и там вече да правят каквото ще правят. Колата на
К. била на около 10–15 метра от главния път, по черния път, който свързва
Института по винарство, и оттам се излиза пак на главния път за Пловдив. Била с
изгасен двигателя, не работела. Доколкото си спомня, документите на лицето били
на капака. Не си спомня кой точно взел документите, най-вероятно той самият. Не
е видял ключа за колата. Качили го в колата и отишли в районното. Лицето продължило
в колата да ругае, а свидетелят изрично му казал, че ако продължава в този си
дух, ще бъде задържан, и ще му се образува дело за хулигански действия. Той
казал: „Не ми пука“. Отишли в районното, където К. продължил с това си
поведение. В районното вече М. му съставил актовете за това, че отказва да бъде
проверен с дрегер, при това и горе му предложил да бъде тестван, но той отказал. Долу в районното пак му предложил да бъде
тестван с дрегер, той пак отказал и вече направили справки и установили също
така, че е и неправоспособен. И му
съставил два броя актове, единият - за отказ да бъде тестван с дрегер; другият –
за това, че управлява МПС, след като е неправоспособен. Като свидетел в акта
писал цивилният гражданин, който е бил с колегата Ч. и е подал сигнала. По
време на писането на заповедта за 24-часово задържане не е бил там, но смята, че
е задържан за това, че му се образува бързо производство за престъпление по чл.
325 от НК. Той писал актовете и друг продължил работа. Свидетелят твърди, че го
закарал горе, издал му талон за медицинско изследване, закарал го до Пещерско
шосе, в болница „Свети Георги“, където К. отказал да бъде преглеждан и да дава
проби. Казал: “Искам да бъда прегледан“ – Отговорил му: „Добре, това ще стане като
отидем в районното. Ще извикаме Бърза помощ“. Той: „Добре“. М. сочи, че дори в
декларацията на задържането писал, че иска да бъде прегледан от екип на бърза
помощ. Не знае после какво е станало, но
чул от колеги, че дошли, но той и на тях
отказал да бъде прегледан. Свидетелят го водел само във връзка с процедурите по
ЗДвП за взимане на кръвна проба. Нямал никакви удари. Когато отишъл на место, видял
встрани цивилния гражданин, а колегата Ч., с К., били на около 4,5 метра от този
автомобил до храстите на черния път. Колегата Ч. бил клекнал до него и го бил
подпрял с длан отгоре. Когато отишъл, чукна колегата Ч., казал му да се дръпне
настрана, и тогава изправил К.. К. бил с
белезници на гърба. Нямало кръв, нямало синини, нямало подутини. Имал няколко
одрасквания, но предполага, че това е от храстите, от тръните, защото К. казал:
“Виж какво ме направи, тука ма търкаля в храстите“, но нямало такива неща като
кръв, подутини, синини. Него лично не го е наричал нищо. Когато го изправили, към
него и към К. нищо не е казал. К. бил другият колега, с който отишли от районното. М. го държал за ръката и му говорел,
него не го е бутал и не го е обиждал. Той му казал, че той не е управлявал
автомобила, но акта съставил по
свидетелски показания. Казал му: „Аз не съм карал“. Не му обяснил кой е карал.
Не знае защо отказал кръвна проба и дрегер, не му обяснил защо отказва. Питал
го защо се държи така, а той му казал: „Ми виж, какво ме направи там в
храстите, той ма би“. Когато отишъл на място, не е видял ключа на автомобила, не
е проверяла дали е отключен или заключен той.
От показанията на свид. К. се установява, че знае, че
е в съда във връзка със случилото се на 22.10.2018 г. с А.К.. На 22.10.2018 г. с колегата М. отишли да окажат
съдействие на колегата Ч. във връзка с лице, което управлявало МПС в нетрезво
състояние. Такъв бил сигналът, не помни къде е ли. Той е квартален на Брестник,
колегата М. е квартален на К., и при необходимост си оказвали съдействие и
работили заедно като екип, с една кола. Не помни къде получили сигнала. Били с
патрулния автомобил, колегата управлявал, получили сигнала, отишли да окажем
съдействие на Ч. във връзка с лице, което управлява МПС в нетрезво състояние в близост до К.
доколкото си спомня. Пътували посока К. и видели една кола, цивилна кола,
спрели там и видели при пристигането, че колегата Ч. бил поставил белезници на
едно лице, бил клекнал до него, лицето било
на земята, били му сложени белезници и колегата го държал с ръка отгоре, да не
стане от земята. Като пристигнали чул, че задържаният викал и псувал по
колегата, обиждал го и го наричал с най-различни обидни думи. Наричал го помак,
псувал: „Майка ти ша еба помак, шъ тъ уволна, шъ тъ убия, шъ са обадя на Р.Д.,
ти ша видиш, знам къде живееш“. Били на място, а впоследствие разбрал, че това
е А.К., колегата Ч. и един цивилен господин, който впоследствие бил разпитан в
районното. После колегата М. докладвал там на място, изчакали разпореждане, качили
А.К. в патрулката и го закарали в районното. В колата същият продължавал да крещи
по адрес на Ч., че бил помак, да го псува, да обижда и да го заплашва. Лично му казал: „Спри да говориш,
защото всяко нещо, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб“. Тъй като
колегата управлявал, К. го охранявал. Към тях не бил агресивен, нямал спомен да
е казвал защо е това поведение: „Той ще ми слага белезниците, аз ще му разкажа
играта“. Нямал спомен да е споделял, че е бит. Колата, която видяхме, беше
паркирана на централния път, а неговата кола беше няколко метра по навътре,
която последствие разбрал, че е управлявана от К., била по-навътре, забита в
едни храсти. Имало път там - черен и колата била забита в храстите. При тяхното
пристигане била без работещ двигател. Не помни за документите, той лично не ги
е взимал, не е вземал ключове за колата. Нямал спомен да му е обяснявал кой е
карал колата. Не разбрал защо има агресивно поведение към Ч.. По отношение на него
и М. не е оказвал съпротива. През цялото време говорел: „Ще го пребия и ще
замина за Германия“. Всичките заплахи били отправени по отношение на колегата Ч..
„Ще ми слага той белезниците, виж какво ме направи“. Показал лицето си, на
което имало драскотини, най – вероятно от задържането. Имал драскотини, нямал
синини и следи от удари. К. твърди, че не го е събличал, за да установя дали
има синини, тъй като няма право. По лицето видими синини нямал, имал леки одрасквания
по лицето на няколко места. След като го закарали в районното, останали да се
снемат обяснения и т.н. Лично той го охранявал вън в коридора. Докато давал обяснения, той го
охранявал в коридора. Не помни пред кого давал обяснения. На самото обяснение
не присъствал.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - съдебно-медицинско удостоверение № 1225/2018 г.; АНД № 7460/2018
г. по описа на РС – Пловдив, въззивно АНД № 2125/2018 по описа на ОС – Пловдив,
вкл. и преписка във връзка с АУАН № 22/22.11.2018 г.; постановление № 9752/2018
г. на РП – Пловдив.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
След като е сезиран с оспорване при служебния и
цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на
чл.168 ал.1 от АПК съдът провери неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес, възведен в нормата на
чл.9 от АПК, а и поради изричното възражение наведено в жалбата от оспорващия.
Обжалваният административен акт - заповед, издадена от
полицейски инспектор С.Д.Ч., 01 в РУ при ОДМВР - Пловдив, с която е разпоредено
задържане на лице до 24 часа, е издаден от компетентен административен орган, в
кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално
законосъобразен.
Правното основание за издаване на оспорената заповед е
чл.72 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съгласно който полицейските
органи могат да извършат задържане на лице при определени обстоятелства. Спор
по този въпрос няма. Процесната заповед се явява валиден административен акт.
При извършване на проверката по чл.146 от АПК съдът
констатира, каза се, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган –
полицейски орган при Първо РУ - ОД на МВР – Пловдив и в предвидената от закона
форма. Разпоредбата на чл.72
от ЗМВР,
регламентира правомощията на полицейските органи да задържат в специални
помещения за срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице
обстоятелствата на чл.72 ал.1
т.1 - 7 от ЗМВР.
В случая е налице хипотезата по т.1 от разпоредбата - данни за извършено
престъпление.
Задържането на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР
за срок, не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22
от ЗАНН,
която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление
или да се укрие. При налагането й, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност.
За разлика от мярката за неотклонение „задържане под
стража“ по чл.56
от НПК,
при задържането по чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР
е достатъчно „данните“ да са от такова естество, че към момента на задържането
да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към
извършено престъпление.
Следователно, за прилагането на принудителната
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на
престъплението по смисъла на НК.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗМВР регламентира мерки
за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските
органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване
на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения
ред. Съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР, полицейските органи могат
да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да
бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: 1. Полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и
2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на
изпълни служебните си функции.
В случая безспорно са налице посочените предпоставки.
Полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с
разпоредбите на ЗМВР. Чл.6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите
на МВР, които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на
престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия
и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите за
спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна,
административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
Конкретните правомощия на органите на МВР са
предвидени в ЗМВР – така според чл.30а ал.1, превантивната дейност е дейност по
предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се
осъществява чрез индивидуална и обща превенция, а според ал.2, дейността по
ал.1 се осъществява чрез: 1. разработване и осъществяване на комплекс от
мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за
извършване на престъпления и други правонарушения; 2. извършване на действия
спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат
престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред
или правата и свободите на гражданите; 3. разработване и осъществяване на
мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или
други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им; 4.
осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние,
предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на
техните размери.
От събраните по делото доказателства – докладни
записки, писмени обяснения, предупредителни протоколи и протокол за доброволно
предаване, се установява, че жалбоподателят е задържан във връзка със станало
на 22.10.2018 г. около 10:40 часа на входа на гр. К. от към гр. Пловдив, спречкване
между него и МПИ Ч., при което жалбоподателят К. блъскал, псувал и обиждал
полицейският служител, отправял заплахи към него – което е дало достатъчно
основание да се приеме, че е на лице обосновано предположение, че касае до престъпление
по чл.325 ал.2 от НК и основание полицейският орган да упражни дадените му в чл.72
от ЗМВР
правомощия.
При тези факти настоящият съдебен състав преценява, че
предпоставките на чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР
са осъществени към момента на издаване на заповедта. Спазен е разписания в
закона реда за налагане на ПАМ, а полицейският орган е упражнил правомощията си
при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, според който,
административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл.6 ал.2
от АПК
прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР,
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая
„задържането за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като полицейският орган е
разполагал с конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения
интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
В докладните записки и постановлението за прекратяване
на наказателното производство от 01.11.2018 г., явяващи се официални документи
по смисъла на чл.179 ал.1
от ГПК,
ползващи се с материална доказателствена сила, които не са оспорени по
надлежния ред, изрично се отбелязва установена съпричастност на жалбоподателя
към посочено в заповедта престъпление. Извършените хулигански действия се
потвърждават и от дадените от И.Н.Н., от полицейските служители, дадени в хода
на производството по УБДХ, както и от дадените в настоящото съдебно
производство показания на свидетелите. За състоянието на К. – нетрезво такова,
свидетелстват протоколите за разпит на лицата . Д. Б., Г. Д. К., Г. К. Ш., в хода на производството
по УБДХ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това,
че заповедта за задържане не е мотивирана. В същата изрично е посочено, че се
издава на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и квалификацията на
престъплението по чл. 325 ал.2 от НК. За приложението на чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР
е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е
необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл.67
от ЗМВР
е, да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления.
Приложението на чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР
е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление.
Обжалваната принудителна административна мярка е
приложена съобразно материалноправните предпоставки на чл.72
и чл.73 от ЗМВР,
като ограничаването на правата на задържаното лице е само за постигане на
предвидени в закона цели: за разкриване на престъпления и да се попречи на
извършителя да се укрие. По този начин са спазени изискванията на чл.5, пар.1
от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на
жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание
предвидено в закона, като след отпадане на основанието за задържане,
жалбоподателят е бил незабавно освободен.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че на лицето е отказано освидетелстване. От
събраните материали безспорно се установява, че на лицето е предложена такава,
видно от подписаната декларация от Приложение № 1 към чл.15 ал.2 на Инструкция
№ 8121з-78 от 24.01. 2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи (изд. от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр.9 от 3.02.2015 г., изм. и доп., бр. 77 от 6.10.2015 г., бр. 30 от
15.04.2016 г., изм., бр. 101 от 7.12.2018 г., в сила от 1.07.2019 г.), както и
от докладната записка на ПИ – С.Ч., и от показанията на свид. М., дадени в
настоящото съдебно производство. В подкрепа на горното е и приложеният фиш за
спешна медицинска помощ, в който от д-р С. А. е отбелязала, че: „Лицето отказва
преглед и хоспитализация“. Съдът не кредитира представеното пред настоящата
инстанция съдебно-медицинско удостоверение № 1225/2018 г., тъй като К. е
освободен на 23.10.2018 г. в 10:50 ч., а същото е издадено едва на 24.10.2018,
т.е. 1 ден след освобождаването на лицето, а не в момента на довеждането му в
районното управление. Липсват гаранции, че посочените в него травми се дължат
именно на малтретиране от страна на полицейските служители. Отделно от това
изложените твърдения не касаят настоящото съдебно производство.
По така изложените съображения
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноски,
доколкото ответникът не е заявил такава претенция.
Водим от горното, Административен съд - Пловдив, ІІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.К., ЕГН **********,***, подадена
чрез процесуалния му представител адв.Д., против Заповед за задържане рег. №
43233278 от 22.10.2018 г. на полицейски инспектор при І РУ „Полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.325
ал.2 от НК, е разпоредено задържането на А.К. за срок от 24 часа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/