Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 10.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,
ІV-ти „Г” въззивeн
състав в публичното заседание на
осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Геника
Михайлова
Членове: Милен Василев
Елена Розалинова
при секретаря А.М.
разгледа докладваното от съдия Розалинова гр. д. № 7555 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
Ответницата А.А.Б. обжалва
решение № ІІ-65-19 от 22.02.2012 г. по гр.дело №
31021/2010 г. на СРС, 65-ти състав, поправено с решение от 13.06.2012 г., в
частта в която е допусната делба на
следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот, целият с площ 344 кв.м.,
представляващ парцел ІV, пл. № ІV,
пл.№ 5, в кв.40 по плана на гр.С.,, м.”ГГЦ-З.-**”, при съседи: ул.”П.”, Г.Й., Б.Я.
и държавна постройка и при граници по скица: ул.”П.”,
УПИ V-6, УПИ ХХІ-22, УПИ ХХІІ-23 и УПИ VІІ-4, ведно с построените в него първи
етаж, находящ се на партера на триетажна масивна сграда, който първи етаж е с
площ 84,44 кв.м., състоящ се от три стаи и кухненски бокс, санитарен възел и
вестибюл, ведно с прилежащите 2/5 идеални части от общите части на сградата;
мазе, находящо под южната стая на партерния етаж със застроена площ 10
кв.м.;едноетажна масивна жилищна сграда с площ 36 кв.метра,
състояща се от две стаи, кухня и санитарен възел, разположен в западната част
на имота и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 21,80
кв.метра, състояща се от стая и антре, разположена в източната част на имота,
при следните квоти ½ идеална част за В.А.П., и ½ идеална част за А.А.П.. Оплакването
е, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон като е приел за недоказано твърдението на ответницата Б. за
придобиване на първия етаж от процесния делбен имот по давност. Претендира разноски.
Ищцата В.П. оспорва въззивната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за
придобиване на имота по давност.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба от
26 септември 1960 г. по дело № 3268/1960 г. по описа на първи нотариус при СРС,
че процесният имот е придобит А.К.Б.
и С. Ц. Б., родители на ищцата В.П. и
ответницата А.Б.. Видно от удостоверение за наследници
от 21.04.2010 г., издадено от Столична община, А.Б. е
починал на 03.04.1984 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си С.
Б. и дъщерите си В.П. и А.Б.. От удостоверение за
наследници от 21.04.2010 г., издадено от Столична община, се установява, че С. Б.
е починала на 11.12.2000 г. и нейни наследници са дъщерите й А.Б.
и В.П.. От заключението на съдбнотехническата
експертиза се установява, че делбените имоти
действително съществуват. Свидетелят Г. Г., бивш съпруг на А.Б.,
посочва, че волята на родителите й приживе е била първият етаж от
триетажната сграда да остане за нея след смъртта им. Свидетелят С. Г., син на А. Б., посочва, че живее в имота от раждането си, заедно
с майка си А., сестра си, баба си и дядо си преди да починат и леля му В.
никога не е имала претенции към имота.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд служебно се произнася по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Ответницата Б., че след смъртта на майка си през 2000 г.
година не е допускала сестра си до имота. За да бъде изпълнено изискването на чл.79 ЗС за придобиване на имота по давност е необходимо от
една страна позоваващият се на нея да е владял имота непрекъснато, явно и
спокойно имота в продължение на 10 години, а от друга страна да е налице и
субективният елемент – да владее вещта като своя. Съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69
ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването. В
посоченото тълкувателно решение е прието, че когато владението на един от
съсобствениците е започнало на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и
е достатъчно да докаже, че е владял фактически вещта в предвидения по чл.79 ЗС срок. Независимо от основанието
на което е установено владението обаче, когато съсобственик е владелец
на своите идеални части и държател на останалите и при спор за собственост ако
се позове на придобивна давност в своя полза, следва
да докаже, че е обективирал спрямо останалите съсобственици промяната в
намерението си от държател да бъде владелец и на притежаваните от тях идеални
части. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства не се
установява, че жалбоподателката Б. е демонстрирала на
ищцата П. намерение да свои първия етаж от триетажната жилищна сграда. От свидетелските
показания на Г. Г. се установява единствено, че приживе волята на майката на
страните е била етажът да бъде ползван от нея и за в бъдеще. Както от тези
показания, така и от показанията на свидетеля С. Г. се установява единствено,
че В.П. не е посещавала процесния имот и е ползвала една от малките жилищни сгради,
допуснати до делба, а не че ответницата Б. явно е демонстрирала спрямо нея
промяна в намерението си да се превърне във владелец на нейните идеални части.
Крайните изводи на първата и въззивната
инстанция съвпадат и в изпълнение на правомощието си по чл.271,
ал.1 ГПК въззивната инстанция следва да потвърди първоинстанционното решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-65-19 от 22.02.2012 г. по гр.дело № 31021/2010 г. на СРС, 65-ти състав.
Решението може да се обжалва от Б. пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.