Р Е Ш Е Н И Е
№446/10.2.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8387
по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба вх. № 19350 от 13.7.2015 год.
от С.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Н.В.К.,
родена на *** г.,
гражданин на * *, с адрес: обл.
Варна, общ. *, с. *,
ул. „*, с искане до съда да постанови решение, с което да
прекрати сключеният между
страните на * год. в * * граждански
брак, за което е
съставен акт № * год. в Община *,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата, да се предостави упражняването на родителските права
относно детето Т. С. К., ЕГН ********** на бащата, да се определи
местоживеенето на детето Т. С. К., ЕГН ********** при неговия баща на адрес: ***,
да се осъди майката да заплаща на детето, чрез неовия баща и законен
представител месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба, с падеж до десето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, да се определи режим
на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, както и на рождения ден на детето – за два часа, а също и за Коледните
празници – по 2 дни, с преспиване.
В
исковата молба се излага, че страните са сключили
граждански брак на * год. в * *, за което е съставен акт № * год.
в Община *, като от брака е родено детето Т. С. К., ЕГН **********. Твърди се, че поради отчуждение и охладняване в отношенията им,
преди 20 дни ответницата е напуснала семейното жилище заедно с детето и е
лишила ищецът от възможност да контактува с детето, за което е подадена жалба в
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. *.
В съдебно заседание, ищецът и ответник
по насрещния иск – С.Т.К., лично, изразява воля за предприемане на действия за
помиряване между страните, и евентуално – за предоставяне упражняване
родителските права по отношение на детето - Т. С. К..
Ответникът – Н.В.К.,
чрез пълномощник, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира съображения за допустимост на иска за развод. Оспорват се наведените от ищеца твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Твърди се, че в
началото на брака страните са живеели в гр. *, * * в различни жилища, на
свободен наем, както и че ответницата не притежава жилище в Република България.
Твърди се, че роденото от брака дете Т. е четвърто за ищеца дете, както и че от
месец май 2014 г. страните с детето са живяли на адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „*. Излага се, че след поредното упражнено над ответницата и детето психическо
и физическо насилие, на 19.06.2015 г., за което са сигнализирани органите на ІV
РУ при ОД на МВР – гр. Варна, майката и детето са настанени в защитено жилище,
както и е образувано гр. д. № 7245/2015 г. на ВРС, по което е издадена заповед
за незабавна защита и е определено временно местоживеене на детето при неговата
майка, за срок от една година. Твърди се, че ищецът не е лишен от възможността
да контактува с детето, както и че в Отдел „Закрила на детето“ гр. Варна се
провеждат контролирани срещи между детето и родителите на ищеца. Твърди се, че
са настанени в защитеното жилище в срок до 30.12.2015 г., както и че майката и
детето са граждани на * *, където ответницата, която е в отпуск по майчинство
до 20.092015 г., има постоянна работа и жилище. Твърди се, че ответницата Н.К.
изцяло полага грижи за психическото, емоционалното и физическото развитие на
детето, както и че ищецът е дезинтересиран от детето, както и че лични вещи и
документи на ответницата и детето са останали в семейното жилище, но ищецът
отказва да ги предаде. Отправя се искане за прекратяване на брака, по вина на
ищеца, да й се предостави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете, да се определи местоживеене на детето при майката на адрес:
* *, *, да се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както
следва: два месеца през лятото, считано от 1 юли до 31 юли на всяка календарна
година, а също и за осъждане на ищеца да заплаща месечна издръжка в полза на
детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на минималната
определена за страната. Желае след прекратяване на брака да носи брачното си
фамилно име – К..
В съдебно заседание, ответникът и ищец по насрещния иск лично, а и чрез
пълномощника си, поддържа изложените в отговора и насрещния иск, фактически
твърдения и правни доводи .
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изпраща представител в
съдебно заседание, не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното на л. 5
удостоверение, С.Т.К.,
сключват граждански брак на *
год. в * *, за което от Община * е съставен Акт № * год.
Видно от
представеното на л. 6
удостоверение, С.Т.К. и Н.В.К. са родители на детето
Т. С. К., ЕГН: **********, род. на *** год.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е трудова книжка № */ * год. (в заверен на бълг. език превод), издадена на името на лицето Н.В.К.,
в която са вписани образованието на лицето – висше професионално и
специалността – учител по математика.
Съгласно удостоверение от 23.07.2015
год. (л. 42), считано от 16.01.2012 год. Н.В.К., заема длъжността Специалист в
отдел „*“, клон * и *, в „*“ АД.
С влязло в сила решение по в. гр.
д. № 2775 по описа на ВОС за 2015 год., е потвърдено Решение №
3172/16.07.2015 на ВРС по гр.д.№
7254/2015г, с което С.Т.К. е задължен, на осн. чл.5
ал.1 т.1 ЗЗДН, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителите Н.В.К., род.***г, гражданка на * *, и Т. С. К., род.***г, двамата с постоянен адрес *** чифлик; забранено му е, на
осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН, ДА ПРИБЛИЖАВА молителите Н.В.К., род.***г, гражданка на * *, и Т. С. К., род.***г, двамата с
постоянен адрес ***
чифлик, на разстояние по-малко
от 200 м., за срок от една година, считано от
влизане в сила на съдебното решение; определено е, на осн.чл.5 ал.1
т.4 ЗЗДН,
временно местоживеене на детето Т. С. К. при неговата майка Н.В.К. за срок от една година, считано от влизане
в сила на съдебното решение; е осъден, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН, да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС, глоба в размер на 300.00 лева .
От заключението на вещото лице Цв. С.,
по изслушаната в хода на процеса съдебно – психологична експертиза, което се
кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се
установява следното: детето Т. К. живее в защитена среда, като всички функции
по неговото отглеждане и възпитание се осъществяват от неговата майка; интелектуалното,
емоционално и поведенческо развитие на детето са характерни за възрастта му;
детето е силно привързано към своята майка, като във връзката с нея получава
сигурност, защита и опора; детето не общува с баща си от 19.06.2015 год.; не са
налице данни или индикации за манипулативно поведение на някой от родителите
спрямо детето, с насочени срещу другия родител; налице са съмнения у майката
относно поведението на бащата към нея и детето; майката е адекватно ориентирана
за време, място и собствена личност, притежава интелект и умения за общуване,
емоционално сдържана, отговорна спрямо направени лични избори, свързани с
грижата и защита на детето, притежава практически умения и възгледи относно
грижите и развитието на детето; бащата е адекватно ориентиран за време, място и
собствена личност, притежава интелект и богати вербални умения, проявява
самоувереност и повишена потребност от подчертаване значимостта на собствената
си личност, като на поведенческо ниво проектира импулсивност и затруднения в
спазването на правила и граници, силно привързан към детето, като има възгледи
за отглеждането му, част от които през идеята за възпитание на неговата майка.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, съгласно който към 16.11.2015 год. (датата на неговото изготвяне)
преките, ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на детето се осъществяват
от неговата майка; двамата обитават самостоятелна стая в Кризисен център – гр.
Варна; детето е спокойно, развива се правилно, изговаря думи както на
български, така и на руски език, общува с други деца; детето не общува със своя
баща, поради наложени мерки за защита.
Приобщен към доказателствения материал
по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. *,
съгласно който С.Т.К. притежава необходимия капацитет, необходим за отглеждане
и възпитание на детето Т. К..***, заедно със своите родители; жилището има
добри хигиенно – битови условия, оборудвано с необходимите вещи за
функциониране на домакинство;
За изясняване на спора от фактическа
страна, по делото са ангажирани гласни доказателства:
В показанията си свид. О.И. излага, че
в началото брачните отношения между
съпрузите протичат нормално, двамата живеят на квартира в *. Там С. не е
работил официално, карал е нелегално такси. В края на м. май 2014 год. С. удря
шамар на Н.. Сочи, че съпругът често е вдигал скандали, ограничавал е
телефонните обаждания и контактите с нейни близки (колеги, родители). Често я е
удрял, включително и по време на кърмене, като по лицето и личали огромни
синини. Грижите за детето Т. винаги са полагани основно от Н.. В България
семейното жилище е на два етажа – на първият живеят родителите на съпруга, а на
втория – младото семейство. С. има три други деца от предходни бракове, Т. е
четвъртото.
В показанията си свид. Л.П. излага, че
през 2015 год. Н. е потърсила съдействие и е заявила желанието си да напусне
България с детето. Споделила е, че съпругът и е посягал да я удря, вкл. и пред
детето. Сочи, че към средата на м. юни 2015 год., Н. се я появила и с насинено
око.
В показанията си свид. Н. сочи, че С.
произхожда от добро семейство, има утвърдени трудови навици, не употребява
алкохол. С. и семейството му живеят на втория етаж от къщата. Свидетелят излага
впечатленията си за липса на конфликти и спокойна атмосфера, в дома на ищеца.
В показанията си свид. И. сочи, че С.
работи, в дома му има всички подходящи условия за отглеждане на малко дете,
като семейството живее на самостоятелен етаж. Излага впечатленията си за
поддържане на нормални отношения в семейството, родителите на ищеца оказвали
помощ при отглеждане на детето, а също и че е изненадан от напускането на Н..
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Твърдения на
страните, изложени в исковата молба и в отговора към същата, както и анализът
на събраните по делото гласни доказателства налага извода, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Съоразно разясненията, дадени в ППВС
№ 10/ 1971г. такова състояние на брачните
отношения е налице, когато запазването на брака не създава
нормални условия на живот на съпрузите, като дълбоко
е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие,
другарски отношения, брачната връзка съществува формално. Непоправимо
е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите, като продължителната фактическа раздяла на
съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.
В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, се установява по несъмнен начин продължително
разделно живеене на съпрузите - считано от м. юни 2015 год.,
от който момент ищцата е настанена в защитен център. Установява се и категоричното
нежелание на съпругата за
продължаване
съвместно съжителство с ищеца, поради упражнявано физическо и психическо насилие, а също и с оглед различните
им преценки относно начина на живот, отглеждане и възпитание на
детето.
Последното от своя страна, съставлява
проява на липса на взаимност,
уважение и разбирателство, на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Съществуващата при тези обстоятелства брачна връзка има само
формален характер, а с оглед липсата на воля от страна и на двамата съпрузи за
съвместно живеене, това й състояние не може да бъде преодоляно. Бракът на
страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална
функция, като запазването му би било вредно както за детето,
така и за самите съпрузи, тъй като между тях съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Изложеното обуславя извод за наличие на предвидените в
чл. 49 ал. 1
СК предпоставки за прекратяването на брака.
Вина за
разстройството на брака между страните има съпруга – С.Т.К.. Този извод се формира предвид наведените в насрещната искова
молба брачни провинения, свеждащи се упражнявано от съпруга физическо и
психическо насилие, като част от изложените факти са установени по несъмнен
начин с влязло в сила решение. Наведените твърдения се потвърждават от
ангажираните в хода на процеса гласни доказателства (свид. О.И., Л.П..
са установени с влязло в сила съдебно решение,
а и се подкрепят от съ , тъй като и двамата са проявили
безкомпромисно липса на воля за преодоляване на разногласията помежду им.
По изложените
съображения, следва да се ангажира отговорността на съпруга –
С.Т.К.
за настъпване дълбокото
и непоправимо разстройство на брака.
На следващо място – в случая е налице служебно задължение за съда за произнасяне относно местожителството на детето,
титулярството досежно упражняването на родителските права,
определяне мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между детето
и родителите и издръжката на детето, в предвид липсва на
съвпадаща воля между страните в тази насока (арг. от чл. 59, ал. 2 СК).
Относно
упражняване на родителските права:
При определяне
на родителя, на когото да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето, родени от
съвместното съжителството между
страните от решаващо значение са интересите на детето. Под “интереси на детето”,
както е следва да се разбират всестранните интереси на по неговото отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин (в
този смисъл и разясненията,
дадени в ППВС № 1/ 1974 год.).
Следва да бъдат взети в предвид възпитателските качества на всеки от
родителите; пола и възрастта на детето,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, т.
е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането му,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на детето,
желанието на родителите да полагат грижи за него,
привързаността на му към родителите,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности на родителя. Съвкупността от тези
обстоятелства формира комплексният критерий, въз основа на който се извършва
преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява и
родителските права. От изброените
обстоятелства на водещо място и с най–голяма тежест са личните качества на
родителите /разд. ІІ, б. “а” от ППВС № 1/ 1974 год./.
В случая, по делото е установен привес на привързаност на привързаност на
детето към неговата майка, която упражнява преките и непосредствени грижи за
него. Същевременно, от заключението на вещото лице по изготвената СПЕ, а така
също и от изготвеното социално проучване се установява наличие на качества,
умения, интелект и капацитет при майката, необходими за отглеждане и възпитание
на детето.
На следващо място -
майката е с висше образование, с перспективна професия, която не изисква
полагане на нощен труд, като към настоящия момент, е подпомагана включително и в отглеждането на детето, от
служители в център от семеен тип. Следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че липсват данни детето да е живяло с баща си, който да е полагал грижи за него
без участието на другия родител, което в конкретната хипотеза е от голямо
значение с оглед неговата възраст.
По изложените съображения, се налага
извода, че в
интерес на детето, предвид възрастта и потребностите му, е родителските
права
предоставят за упражняване на майката.
По
отношение на режима на лични отношения:
Поддържането на
лични отношения на децата с родителя, на когото не се предоставени за
упражняване родителските права е в интерес и на децата и на родителя, но в най-
голяма степен е в интерес на детето.
В настоящата хипотеза, липсва спор, а и
се установява от данните по делото, че считано от м. юни 2015 год. между детето
Т. и баща му С.К. не са осъществявани пълноценни контакти, поради постановени
мерки за защита по реда на ЗЗДН. Коментираните мерки са постановени за срок от
една година, считано от влизане в сила на решението, т. е. от 30.12.2015 год.
Режимът
трябва да бъде определен така, че да се създаде предпоставки
за изграждане на пълноценна връзка между баща и син, при която детето би се
чувствало сигурно и щастливо с баща си. В този смисъл, за стабилизиране и
оптимизиране на отношенията между тях, следва да се поддържат редовни контакти
между двамата, но към момента – в контролирана среда и в присъствие на
специалист.
По този
начин, от една страна се съобразява влязлото в сила решение по
реда на ЗЗДН, а същевременно - биха се избегнали и допълнителни недоразумения
и спорове между родителите.
От друга страна, следва да бъде
съобразено и влязлото в сила решение по реда на ЗЗДН.
Изложеното налага извода, че следва да
бъде режим на лични
контакти на
детето Т.
с бащата С.Т.К., както следва:
- до 30.12.2016 год. (датата на
изтичане на периода на мерките за защита) - всеки петък от
всяка календарна седмица, от
09.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на служител на Дирекция „Социално подпомагане“ и в база на Дирекция „Социално подпомагане“, а когато денят
петък е официален неприсъствен за страната – режимът да бъде осъществяван в последния
официален присъствен ден за Република България, непосредствено преди него и в
същия часови диапазон.
- след 30.12.2016 год. до 30.06.2017
год. - всяка
първа и трета
неделя от месеца, за времето от 09. 00
часа до 19, 00
часа в неделя в дома на бащата, без преспиване;
- след 30.06.2017 год. - всяка първа
и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 09. 00 часа в събота до 19, 00 часа в
неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за времето от
17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в
дома на бащата, а през нечетните години – за
времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември, с
приспиване в дома на бащата; през новогодишните
празници: през четните години - за
времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с
приспиване в дома на бащата, а през
нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа
на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в
четни години –за
времето от 09.00 часа в събота
/Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с приспиване в дома на
бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на майката; 20 /двадесет/ дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
По този начин детето
ще има възможност да изгради и запази
в максимална степен емоционална връзка и със своя баща, като и двамата родители ще могат да полагат
непосредствени грижи по отглеждане на детето, а също и да участват при
възпитанието му и интегрирането му в обществото.
Относно
издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът
на дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на
издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно
състояние, разходи за облекло, храна, обучение. Размерът на издръжката следва
да бъде съобразен с разходи, необходими за отглеждане и възпитание на детето, на
не на другия родител.
В конкретната хипотеза, детето е на
десет години, посещава частно учебно заведение, а упражняването на родителските
права е предоставено на майката. Липсват данни същото да има сериозни
здравословни проблеми, обуславящи необходимостта на постоянно лечение и прием
на медикаменти. Детето все още не посещава детско
заведение Същевременно
доходите на бащата са сравнително ниски – настоящия състав приема, че лицето получава възнаграждение минимум
от 450.00 лв. на месец.
След съпоставка
на възрастта и нуждите на детето, нормативно установения
минимален размер на издръжката, както и обстоятелството, че майката полага
лични грижи за отглеждане и възпитание на детето, се налага извода, че размера
на месечната издръжката, който ответникът следва да заплаща е 105.00
лв.
Съобразно отправеното, така определения размер на издръжката се дължи, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 06.10.2015 год., с
падеж всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Относно
ползването на семейното жилище:
Между страните
не се спори, а и се установява от събраните гласни доказателства
обстоятелството, че притежават семейното жилище по смисъла на § 1 ДР на СК,
представляващо –
втори етаж от къща, находяща се в с. *, ул.
„*. Липсва спор, а и се установява от събраните гласни
доказателства, че къщата е собственост на родителите на С.К., които обитават и
първия етаж.
Ето защо, в предвид обтегнатите
отношения между страните, независимо, че упражняването на родителските права е
предоставено на майката, семейното жилище следва да се предостави на съпруга – С.К..
При формиране на този извод, бе съобразен факта на постановени мерки за защита
по отношение на ищеца, а също и действията на съпругата, сочеща към категорично нежелание
за общуване, както с ищеца, така и с негови родственици.
Относно
фамилното име:
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс, след
развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак”.
С Решение № 245/ 17.05.2012г.,
постановено по гр.д. № 1058/ 2011г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, представляващо задължителна за
съда съдебна практика е прието, че ако съпругът, приел името на
другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.
В настоящата хипотеза, с оглед изрично
отправеното от ответницата искане, следва да бъде постановено след прекратяване
на брака същата да носи брачното си фамилно име – К., на основание чл. 53 СК.
С оглед изхода
на спора, ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответницата
сумата от 650.00 лв., представляваща извършени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение и СПЕ, на основание чл.
329, ал. 1, изр. първо ГПК.
С оглед изхода на
спора, С.Т.К.
следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, на държавна такса в
размер на 151.20 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, Н.В.К. следва да бъде осъдена заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, на държавна
такса в размер на 25.00 лева, дължима за
предявяване на насрещната искова молба.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между С.Т.К., ЕГН
**********, с адрес:
*** срещу Н.В.К., родена на ***
г., гражданин на * *, с адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „*, сключен на * год.
в * *, за което от Община * е съставен Акт № */ *
год., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че
вина за разстройството на брачните отношения има съпруга -
С.Т.К., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето детето Т. С.
К., ЕГН: **********, род. на *** год на неговата майка
Н.В.К., родена на ***
г., гражданин на * *, с адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „*.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето детето
Т. С. К., ЕГН: **********, род. на *** год, на адреса на местоживеене на
неговата майка - Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * *.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата С.Т.К., ЕГН
**********, с адрес:
*** и детето детето Т. С. К., ЕГН: **********, род. на ***
год, както
следва:
-
до 30.12.2016 год. (датата на изтичане на периода на мерките за защита) - всеки
петък от всяка календарна седмица, от
09.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на служител на Дирекция „Социално подпомагане“ и в база на Дирекция „Социално подпомагане“, а когато денят
петък е официален неприсъствен за страната – режимът да бъде осъществяван в последния
официален присъствен ден за Република България, непосредствено преди него и в
същия часови диапазон.
- след
30.12.2016 год. до 30.06.2017 год., включително - всяка първа
и трета неделя от месеца, за времето от 09.
00 часа до 19, 00
часа в неделя в дома на бащата, без преспиване;
- след
01.07.2017 год. - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 09.
00 часа в събота до 19, 00
часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за времето от
17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в
дома на бащата, а през нечетните години – за
времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември, с
приспиване в дома на бащата; през
новогодишните празници: през четните
години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви
януари, с приспиване в дома на бащата, а през
нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа
на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в
четни години –за
времето от 09.00 часа в събота
/Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с приспиване в дома на
бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на майката; 20 /двадесет/ дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА
С.Т.К., ЕГН **********,
с адрес:
***
заплаща в
полза на детето детето Т. С. К., ЕГН: **********, род. на *** год., чрез
неговата неговата майка и законен представител Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * * месечна издръжка в
размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 06.10.2015 год., с
падеж всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – втори етаж от къща, находяща се в с. *,
общ. *,
обл. Варна, ул. „* на С.Т.К., ЕГН
**********, .с
адрес:
***.
ПОСТАНОВЯВА след развода
съпругата Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * * да носи брачното си
фамилно име – „К.“, на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА
С.Т.К., ЕГН **********,
с адрес:
*** да
заплати на Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * *, с адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „* сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева,
представляващи извършени в производството разноски, на основание на основание
чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК.
ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,
с адрес:
*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 151.20 лв.(сто петдесет и един лева и 20 ст.), на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.В.К., родена на ***
г., гражданин на * *, с адрес: обл. Варна, общ. *, с. *, ул. „*да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: