Решение по дело №175/2022 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 217

 

гр. Враца, 14.06.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 17.05.2022г., през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора Веселин Вътов ,като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 175 по описа на АдмС – Враца за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпили са КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от „С.“ ЕООД ***, представлявано от * П.Ц.С.,  предявена чрез  пълномощник - * Ц.С. *** против РЕШЕНИЕ № 136/ 29.12.2021г.  и Определение № 72/18.02.2022г. постановени по АНД № 1077/ 2021г. по описа  на Районен съд – Враца, с което решение е потвърдено  издаденото против дружеството  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 06-2100006/ 18.10.2021г. на Директора на  Дирекция “Инспекция по труда” /ДИТ/ - гр.Враца, за налагане на наказание „имуществена санкция“ от 2 500 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ , за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2  от същия кодекс и с определение на основание чл.248 ал.3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК е осъдено дружеството да заплати на ДИТ разноски в размер на 120 лв. за юрисконсулско възнаграждение.

В жалбата като касационни основания за отмяна на решението като неправилно са посочени противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Развиват се съображения  за  недоказаност на извършеното нарушение, приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на  фактите, установени със събраните по делото доказателства, които са възприети  избирателно,  не са обсъдени  възраженията, направени във въззивната жалба, не е обсъден размера на наложеното наказание и евентуалното му намаляване до предвидения в закона минимум, както и относно възможността за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което  да бъде отменено изцяло  обжалваното НП или да бъде намален  размера на наказанието до предвидения в закона минимум от 1 500 лв. Иска се в отделна жалба и отмяна на Определението с което на ДИТ-Враца са присъдени 120 лв. разноски, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е бил представен списък на разноските.

Съображения в тази насока се развиват и в с.з. от процесуалния представител на касатора * Ц.С.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител * М.К. в писмена защита и в съдебно заседание оспорва жалбите и иска отхвърлянето им като неоснователни, като изтъква съображения, че решението и определението на Районния съд са правилни и при постановяването им не са допуснати твърдените  в касационната жалба нарушения.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде оставено в сила

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба, в писмената защита  и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок  , против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При постановяване на съдебния си акт въззивният съд е проявил процесуална активност  и е събрал относимите  към спора доказателства. Законосъобразен е изводът, че АУАН е съставен  и НП  е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон. Правилно е установена и фактическата обстановка, а именно: на 28.09.2021 г. към 09.20ч. лицето М.Л.П. е работело в цех - обект на  касатора на длъжност „**“, без отношенията с него да се уредени като трудови чрез сключването на писмен трудов договор. Фактите са  установени  чрез събиране на гласни и писмени доказателства, които, обсъдени заедно и поотделно, са мотивирали съда да достигне до извода, че  нарушението и неговият автор са установени по безспорен и категоричен начин. Обоснован е изводът, че  извършваната от лицето работа  не може да се приеме като  такава, възложена по силата на граждански договор, защото  се касае до определено работно време от 08.00ч. до 17.00 ч., с обедна почивка от 30 мин., почивни дни събота и неделя, уговорено е  възнаграждение 650 лв. Случаят не може да се приеме за маловажен поради изричната забрана в разпоредбата на чл.415а ал.2 от КТ, който е приложим в случая като специален закон. При прилагане на  основната   санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ, която предвижда  минимален и максимален  размер на наказанието, изводът на  Районния съд, че  наказанието е определено  в рамките на предвиденото в законовата норма, е законосъобразен, но касационният състав  намира, че конкретният  размер не е съобразен със събраните доказателства. При липсата на  изложени мотиви в НП   относно размера на   наказанието, определянето на  същия в размер надвишаващ минималния, предвиден в закона, се явява  необосновано. Касационната инстанция счита, че определянето на имуществена санкция в минималния предвиден в санкционната норма размер, би постигнал  целите на закона, поради  което  същата  следва да  се намали от 2500лв. на 1500лв. В тази насока жалбата се явява основателна. Достигайки до други изводи  и потвърждавайки  изцяло обжалваното  НП, Районният съд е постановил частично неправилен  съдебен акт.

По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че  обжалваното решение  следва да бъде отменено, а с постановеното от касационният състав решение   оспореното НП следва да бъде изменено, като  размерът на наложеното наказание бъде намален от 2500лв. на 1500лв., което и минималната санкция.

Решението и определението са валидни – постановени от законен състав и допустими – разгледан е правния спор и са конституирани надлежни страни. Решението е частично неправилно, както се посочи по-горе. Обжалваното определение за разноските е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски не се дължат от страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.348 ал.1 т.1  от НПК,  Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ  № 136/29.12.2021г., постановено по АНД № 1077/2021г., по описа на Районен съд Враца, с което е ПОТВЪРДЕНО  НП № 06-2100006/18.10.2021г.  на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца и  вместо него

                             

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ИЗМЕНЯ  НП № 06-2100006/18.10.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Враца, като намалява размера на наложената имуществена  санкция  на „С.“ ЕООД-***  от  2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. на 1 500 / хиляда и петстотин/ лв.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 72/18.02.2022г. постановено по АНД № 1077/2021г., по описа на Районен съд Враца, с което е осъден „С.“ ЕООД-Враца да заплати сумата от 120 лв. разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                        2.