Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на девети февруари 2018 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойкинов
при секретаря
П.Славова като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело № 4179 по описа
за 2011г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
Чл.422, ал.1 от ГПК от „Б.Д.”ЕАД.
В исковата молба ищецът „Б. ДСК“ АД твърди, че по силата на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена на 30.06.2010 г. по ч.гр.д. № 29168/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 76-ти състав, и изпълнителен лист, ответниците „И.2.“ ООД, ЕТ „К.
– Д.П.“, „Е.П.“ ООД, „Ф.“ ЕООД, „К. МД“ ЕООД и Д.В.П. са осъдени солидарно да
заплатят на Б.та-ищец сумата от 2 563 876,40 евро – главница по договор за
кредит № 317/2007 г. от 28.05.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
31.05.2007 г., Анекс № 2 от 31.07.2008
г., Анекс № 3 от 12.11.2008 г. и Анекс № 4 от 30.11.2009 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 23.06.2010 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК) до изплащане на вземането, сумата от 10 945,10 евро – заемни
такси, 87 144,93 евро – лихва за периода от 25.01.2010 г. до 22.06.2010 г.,
както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на договор за банков кредит № 317/2007 г.,
сключен на 28.05.2007 г. между „Б. ДСК“ АД, от една страна, и от друга страна – кредитополучателя „И.***“ ЕООД и
съдлъжника „Ф-Т.“ ЕООД, Б.та е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 3 000 000 евро, предназначен за изграждане в груб строеж на
две жилищни сгради, описани в договора. Посочва, че с Анекс № 1 от 31.05.2007
г. са променени лихвените условия по кредита, като е уговорено главницата да се
олихвява с процент в размер на тримесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 3,893 %
годишно (т.9.1. от договора за кредит), като е уговорена и такса за
управление в размер на 0,3, която за първата година се заплаща преди усвояване
на средствата по кредита, а за всяка следваща година се заплаща върху остатъка
от дълга в края на предходната година. С Анекс № 2 от 31.07.2008 г. към договора
за кредит е променен погасителния план като е уговорен нов краен срок –
15.08.2008 г. С Анекс № 3 от 12.11.2008 г. за произтичащите от договора за
кредит задължения на кредитополучателя, солидарно с него са се задължили „ Е.П.“
ООД, „К. МД“ ЕООД и Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“. С Анекс № 4 от 30.11.2009
г. е променен погасителния план. С договор за поръчителство от 30.11.2009 г. Д.В.П.
се е съгласил да поръчителства за задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договор за банков кредит № 317/2007 г., сключен на 28.05.2007 г.
Ищецът твърдим, че кредитът е усвоен в пълния уговорен размер от
3 000 000 евро. Твърди, че кредитополучателят и солидарните длъжници
са допуснали забава по отношение на задължението си за редовно погасяване на
месечните вноски съгласно погасителния план, в резултат на което вземането на Б.та
е станало предсрочно изискуемо. Твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу кредитополучателя и съдлъжниците, което е уважено и на 09.07.2010 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29168/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 76-ти състав. Срещу издадената заповед са подадени възражения по
чл. 414 от ГПК от длъжниците, с оглед на което ищецът обосновава правния си
интерес от предявяването на иска. Ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите по
заповедта за изпълнение. Претендира разноски в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.2.“ ООД, с
който се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва валидността на Анекс
№ 3 към договора за банков кредит от 28.05.2007 г., тъй като при подписването
му е бил представляван от лице без представителна власт. Оспорва влизането в
сила на Анекс № 4 към договора поради несбъдване на отлагателно условие.
Ответникът Д.П., осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „К. – Д.П.“,
е подал отговор, с който възразява срещу основателността на предявените искове.
Оспорва качеството си на страна по Анекс № 3 към договора за банков кредит от
28.05.2007 г., тъй като при подписването му е бил представляван от лице без
представителна власт. Оспорва предявените искове и по размер.
Ответникът „Ф-Т.“ ЕООД е подал отговор , с който излага възраженията си
срещу основателността на предявените искове. Излагат се възражения, че дружеството
се е задължавало по договор за кредит № 317/28.05.2007 г. наред с
кредитополучателя, тъй като договорът е бил сключен от един от съдружниците без
да е взето решение на общото събрание в съответния смисъл.
С определение от 21.07.2016 г. на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ са
конституирани синдикът на „И.2.“ ООД /н./ - К.В.К., синдикът на "Ф."
ООД /н./ - Т.Н.Н. и синдикът на ЕТ "К. – Д.П." – В.Л.Г..
Синдикът на „Ф.“ ООД /н./ - Т.Н. изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Счита, че производството по отношение на
ответника „Ф-Т.“ ЕООД /н./ е недопустимо. Исковото производство е образувано на
17.10.2011 г., след като с решение № 725 от 11.07.2011 г. по отношение на този
ответник е открито производство по несъстоятелност. Б.та е предявила вземанията
си в производството по несъстоятелност, като същите са били включени в списъка
с неприети вземания, срещу който не е постъпило възражение в съответната част. Синдикът
счита, че възможността на Б.та да установи вземанията си срещу несъстоятелния
длъжник са преклудирани с неподаването на възражение пред съда по
несъстоятелността в съответния срок, като в същото време не са налице и
основания за възобновяване на исковото производство, доколкото предявяването на
иска е извършено след откриването на производството по несъстоятелност по
отношение на „Ф-Т.“ ЕООД /н./. Излага възражения и срещу основателността на
предявените искове. Счита, че Анекс № 3 към договор за кредит № 317/28.05.2007
г. не обвързва „Ф-Т.“ ЕООД /н./, тъй като е подписан от лице без представителна
власт и при липсата на решение на общото събрание на дружеството за поемане на
солидарна отговорност.
Синдикът на „И.2.“ ООД /н./ - К.К. изразява становище за недопустимост не
предявените искове в съответната част поради обезсилване на заповедта за
изпълнение, въз основа на която е образувано исковото производство.
С определение от 21.07.2016 г. производството по делото е прекратено по
отношение на ответника „Е.П.“ ООД на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ, поради
включване на предявените спрямо този ответник вземания в одобрения от съда
списък с приети вземания в откритото спрямо него производство по
несъстоятелност. Постановено е частично прекратяване на производството и по
отношение на ответника „И.2.“ ООД за частта от процесните вземания, приети в
одобрение от съда списък на приетите вземания в откритото спрямо този ответник
производство по несъстоятелност, както следва: 2 799 367,43 лв. – главница, 201
419,92 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 20.01.2012 г. до
30.09.2012 г.
Съдът като взе предвид доводите
на страните,събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна :
Съдът приема от фактическа страна
следното:
Видно от представената по делото и приета като доказателство Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 30,06.2010 г. по
ч.гр.д. № 29168/2010 г., СРС, 76-ти състав, е разпоредил на основание чл. 417,
т. 2 от ГПК ответниците „И.2.“ ООД, ЕТ „К. – Д.П.“, „Е.П.“ ООД, „Ф.“ ЕООД, „К.
МД“ ЕООД и Д.В.П. да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 2 563 876,40
евро, представляваща главница по договор за кредит № 317/2007 г. от 28.05.2007
г., Анекс № 1 от 31.05.2007 г., Анекс № 2 от
31.07.2008 г., Анекс № 3 от 12.11.2008 г. и Анекс № 4 от 30.11.2009 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от
10 945,10 евро – заемни такси, 87 144,93 евро – лихва за периода от 25.01.2010
г. до 22.06.2010 г.
По делото е представено и прието като доказателство копие на издаденият
въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 02.07.2010 г.
С разпореждане от 11.08.2011 г. Софийският районен съд е указал на
заявителя „Б.Д.“ ЕАД, че предвид подадените възражения в едномесечен срок от
връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземанията си срещу
длъжниците. Разпореждането е връчено на ищеца на 15.09.2011 г.
С влязло в сила определение от 20.04.2012 г., постановено по ч.гр.д. №
566 по описа за 2012 г. на СГС, I, 12-ти е оставена без уважение частна жалба
срещу разпореждане от 23.11.2011 г. по ч.гр.д. № 29168/2011 г. на СГС, 76-ти състав, с което
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 30.06.2010
г., издадена по ч.гр.д. № 29168/2010 г., СРС, 76-ти състав, и изпълнителен лист
от 02.07.2010 г. са обезсилени по отношение на длъжниците „И.2.“ ООД и ЕТ Д.В.П.,
осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „К. – Д.П.“ и „Е.п.“ ООД, поради
обстоятелството, че в едномесечния срок от получаване на съобщението, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си, не е изпълнил указанията на
съда да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства
договор за банков кредит № 317/28.05.2007 г., сключен между Б.та като кредитор,
от една страна, и от друга страна - „И.***“
ЕООД като кредитополучател, и „Ф-Т.“ ЕООД като съдлъжник. Представени са също
така анекси към договора – Анекс № 1 от 31.05.2007 г., Анекс № 2 от 31.07.2008
г., Анекс № 3 от 12.11.2008 г. и Анекс № 4 от 30.11.2009
г.
От приетия като доказателство по делото договор за банков кредит е видно,
че ищецът „Б.Д.“ ЕАД предоставя на кредитополучателя „И.***“ ЕООД кредит в
размер на 3 000 000 евро, с цел изграждане на грубия строеж на две
жилищни сгради. В чл. 4 от договора е уговорено, че крайният срок за погасяване
на кредита е 28.05.2010 г.
В чл. 16 от договора е уговорено, че съдлъжникът „Ф-Т.“ ЕООД се задължава
наред с кредитополучателя за всички задължения към Б.та по договора за банков
кредит.
В чл. 9.1. от договора е уговорено, че дългът по кредита се олихвява с
тримесечен EURIBOR плюс надбавка 4,422 пункта годишно, като към датата на
подписване на договора общият размер на лихвения процент по кредита се определя
на 8,5 % годишно.
В чл. 11 от договора е уговорен начинът на издължаване на предоставения
кредит.
Съгласно чл. 21, б. „а“ от договора, при забава на плащането на
главницата от страна на кредитополучателя, Б.та олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща съответния договорен лихвен процент и наказателна
надбавка в размер на 7 процентни пункта годишно, до окончателното изплащане на
просрочената сума.
Съгласно чл. 21, б. „б“ от
договора, при забава на плащанията на лихвите кредитополучателят дължи на Б.та
неустойка в размер на съответния договорен лихвен процент и наказателна
надбавка в размер на 3 процентни пункта годишно, до окончателното изплащане на
просрочената сума.
Съгласно чл. 22, б. „б“ от договора Б.та има право да превърне кредита,
заедно с лихвите, в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихви или главница.
С анекси към договора страните приемат промени в размера на лихвата по
кредита, начина на начисляването ѝ, срокът за издължаване на кредита и
други условия по договора.
С Анекс № 1 от 31.05.2007 г. към договора страните са внесли променени в лихвените
условия по кредита, като е уговорено главницата да се олихвява с процент в
размер на тримесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 3,893 % годишно (т.9.1. от договора за кредит), като
е уговорена и такса за управление в размер на 0,3, която за първата година се
заплаща преди усвояване на средствата по кредита, а за всяка следваща година се
заплаща върху остатъка от дълга в края на предходната година.
С Анекс № 2 от 31.07.2008 г. към договора е променен погасителния план като
е уговорен нов краен срок – 15.08.2008 г.
С Анекс № 3 от 12.11.2008 г. към договора за произтичащите от договора за
кредит задължения на кредитополучателя, солидарно с него са се задължили „ Е.П.“
ООД, „К. МД“ ЕООД и Д.В.П., действащ като ЕТ „К.П.“.
С Анекс № 4 от 30.11.2009 г. е променен погасителния план.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за поръчителство
от 30.11.2009 г. е видно, че Д.В.П. се е съгласил да поръчителства за
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договор за банков кредит №
317/ 28.05.2007 г.
По делото е представено от ищеца и прието като доказателство извлечение
от счетоводните книги на Б.та-ищец към 23.06.2010 г., от което е видно, че
изискуемата главница по кредита е в размер на 2 563 876 евро,
неплатени договорни лихви в размер на 87 144,93 евро за периода от
25.01.2010 г. до 22.06.2010 г. и заемни такси в размер на 10 945,10 евро.
По делото е представено и прието като доказателство уведомление на „Б.Д.“
ЕАД изх. № 01-20-02555/13.04.2017 г. за прихващане на вземане на „И.***“ ЕООД
/н./ в размер на 2 200 000 лв. срещу вземането на Б.та в размер на
3 416 482,53 лв. по договор за кредит № 317/28.05.2007 г. и анексите
към него.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-
счетоводната
експертиза на вещото лице В.С. се установява, че по процесния договор за кредит
към 30.11.2009 г. е усвоена от кредитополучателя „И.***“ ЕООД главница в размер
на 3 000 000 евро.
Вещото лице дава заключение, че неплатеният остатък по главницата е в
размер на 2 563 876,40 евро, неплатена договорна (възнаградителна)
лихва в общ размер на 51 136,83 евро за периода от 26.01.2010 г. до
22.06.2010 г., неплатена наказателна лихва/такса закъснение върху просрочена
главница за периода от 26.01.2010 г. до 22.06.2010 г. в общ размер на
36 008,10 евро, 10 945,10 евро – дължима такса управление за периода
от 01.01.2009 г. до 22.06.2010 г., от които 7 480 евро – такса управление
за 2009 г., и 3 465 евро – застрахователна премия на обезпеченията по
договора.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В.С., съгласно
което към 14.11.2017 г. размерът на дълга по главницата по договора за кредит и
анексите към него възлиза на 857 308,08 евро, формиран при отчитане на
погасяване със сумата от 6 054,90 евро, извършено на 16.07.2010 г.,
погасяване със сумата от 575 671,28
евро, извършено на 20.01.2012 г. във връзка с придобиване на обезпечение, чрез
възлагане от съдебен изпълнител на публична продан и погасяване със сума в
размер на 2 563 876,40 евро (представляващи левовата равностойност на
2 200 000 лв., във връзка с извършено прихващане).
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При така установените факти съдът
следва да формира изводите си за основателността на предявения иск. Установи се
от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че
предоставеният на първия ответник „И.2.“ООД кредит е бил усвоен изцяло от него.
Длъжникът не е погасил на падежа ползвания от него кредит, като след издаването
на Заповедта за незабавно изпълнение ответникът е погасявал частично
задълженията си по договора за кредит, като е останала непогасена част в
размера, посочен по-горе в заключението на вещото лице.
Неоснователно е възражението на
ответниците „К. МД“ООД и ЕТ“К.- Д.П.“ за
недействителност на договора за встъпването им в дълг по силата на Анекс
№3/28.05.2007год. поради липса на съгласие- чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Встъпването в дълг е предвидено в
разпоредбата на чл.101 от ЗЗД, като съгласно законовия текст, към досегашния
длъжник се присъединява още един длъжник, а отговорността на стария и новите
длъжници е солидарна. Особеност на солидарната отговорност е, че изпълнението
от страна на всеки един от тях е на собствено правно основание.
Встъпването в дълг става по
силата на сделка с кредитора или длъжника като с кого е сключено съглашението
има значение единствено за възможността встъпилият едностранно да отмени или
измени съглашението, като в случай, че то е сключено с кредитора длъжникът няма
това право.
От друга страна, причината
/основанието, каузата/, поради която едно трето лице се съгласява да встъпи в
едно чуждо задължение е изцяло на плоскостта на вътрешните отношения между тези
две лица- те следва да се търсят в правоотношенията между кредитополучателя и
встъпващия в чужд дълг и не са относими към отношенията с Б.та, поради което и
спрямо нея е непротивопоставимо възражение на встъпващия за липсата на
каузалност при учредяването на встъпващото правоотношение. Ето защо по иска за
присъждане на определено вземане, предявен срещу третото лице, което е поело
дълга на длъжника, ответникът- поемател на дълга има правото да противопостави
на кредитора възраженията, които има длъжникът, произтичащи от прехвърленото
правоотношение, с изключение на строго личните възражения на длъжника и на
възраженията, които произтичат от вътрешните отношения между ответника и
длъжника, каквото е именно възражение за липсата на основание при поемането на
чуждото задължение.
Неоснователно е възражението на
ответниците „К. МД“ООД и ЕТ“К.- Д.П., че договорът за кредит не ги обвързва
поради това, че те не са упълномощавали валидно лицето П.Ч.за сключване на
анекс №3 към договора за кредит, по силата на който те са встъпили
като солидарни съдлъжници. Видно от представеното по делото и прието като доказателство
нотариално заверени пълномощни с рег. № 1166/11.02.2008год. на нотариус В.Б.и
рег. № 1168/11.02.2008год. на нотариус В.Б.се установява, че видно от съдържанието
на пълномощното пълномощникът е упълномощен изрично за извършването на
действия, свързани с управлението и представителството на „К. МД“ООД и ЕТ“К.- Д.П.,, включително със
сключването на всякакъв тип сделки, в това число и подписване на договори.
Обемът на представителната власт надхвърля значително правото да се сключи
анекс към договор за кредит от името на представляваното дружество, поради
което съдът намира, че с действията си пълномощникът е можел валидно да
ангажира отговорността на дружеството. В доказателствена тежест на ответниците
беше да установяват неистинността – авторството на оспорените от тях пълномощни
с нотариална заверка на подписите, с оглед разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК, като не ангажираха абсолютно никакви доказателства в подкрепа на
предприетото от тях оспорване- напр. искане за изслушване на
съдебно-графологическа експертиза, поради което и съдът на осн. чл. 194, ал.3
от ГПК приема оспорването на истинността на пълномощните за недоказано.
На следващо място, с подписването
на последващия Анекс №4/30.11.2009год. към същия договор за кредит страните вече
действащи чрез законните си представители изрично са заявили, че потвърждават
всички останали клаузи на договора за кредит № 317/28.05.2007г. и анексите към
него, вкл. и спорния анекс №3 за встъпване в дълг. Следователно дори и да е
налице твърдяното действие без надлежна представителна власт при подписването
на анекс №3, с подписването на анекс №4 ответниците са потвърдили действията,
извършени от пълномощника П.Ч.при подписването на Анекс №3. Същевременно не се
доказва, а и въобще не се твърди, че преди този момент или едновременно с
подписването на Анекс №4 ответниците са противопоставили на клаузите на Анекс
№3 за който чак и по повод на настоящия
процес се твърди, че е сключен при липсата на валидна представителна власт.
Неоснователно и напълно ирелевантно
за спорния въпрос е дали Анекс №4 е бил сключен при отлагателно условие- след
погасяване на задълженията на солидарния съдлъжник ЕТ“К.- Д.П. по други
договори за кредит и дали то се е осъществило. Това е така, защото от значение
за основния спорен въпрос- налице ли е валидно встъпване в дълг е само
изявлението на представляващите солидарните съдлъжници лица, че потвърждават изрично
действията на техния пълномощник по сключването на анекс №3 по силата на който
те са встъпили в дълг.
С оглед на така изложеното
по-горе съдът следва да постанови решение, с което да се приеме за установено,
че ответниците дължат солидарно на „Б.Д.“ЕАД парично задължение в размер на 857
308,08 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит №
317/28.05.2007год. и Анекс №3/30.11.2009год.; неплатена договорна
(възнаградителна) лихва в общ размер на 51 136,83 евро за периода от 26.01.2010
г. до 22.06.2010 г., неплатена наказателна лихва/такса закъснение върху
просрочена главница за периода от 26.01.2010 г. до 22.06.2010 г. в общ размер
на 36 008,10 евро, 10 945,10 евро – дължима такса управление за периода от
01.01.2009 г. до 22.06.2010 г., от които 7 480 евро – такса управление за 2009
г., и 3 465 евро – застрахователна премия на обезпеченията по договора, ведно
със законната лихва за периода от 25.01.2010год. до окончателното изплащане на
сумата, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по Чл.417 от ГПК от 09.07.2010год., издадена по ч.гр.дело №
29168/2010год. на СРС, 76с-в.
На осн. Чл.78, ал.1 ГПК и с оглед
на направеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 208 854,14
лева, представляваща общо съдебно-деловодни разноски в производството пред СГС
и СРС.
Воден от
гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. Чл.422, ал.1 от ГПК, че
ответниците „И.2.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***; ЕТ
„К. – Д.П.“, ЕИК ********, гр.П., ул.“********, ап.12 „Ф-Т.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 4; „К. МД“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** и Д.В.П.,
ЕГН **********,*** в режим на солидарна отговорност дължат на „Б.Д.“ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** парично задължение в размер на 857
308,08 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит №
317/28.05.2007год. и Анекс №3/30.11.2009год.; неплатена договорна
(възнаградителна) лихва в общ размер на 51 136,83 евро за периода от 26.01.2010
г. до 22.06.2010 г., неплатена наказателна лихва/такса закъснение върху
просрочена главница за периода от 26.01.2010 г. до 22.06.2010 г. в общ размер
на 36 008,10 евро, 10 945,10 евро – дължима такса управление за периода от
01.01.2009 г. до 22.06.2010 г., от които 7 480 евро – такса управление за 2009
г., и 3 465 евро – застрахователна премия на обезпеченията по договора, ведно
със законната лихва за периода от 25.01.2010год. до окончателното изплащане на
сумата, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по Чл.417 от ГПК от 09.07.2010год., издадена по ч.гр.дело №
29168/2010год. на СРС, 76с-в.
ОСЪЖДА „И.2.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***; ЕТ „К.
– Д.П.“, ЕИК ********, гр.П., ул.“********, ап.12 „Ф-Т.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4; „К. МД“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** и Д.В.П.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „Б.Д.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 208 854,14 лева,
представляваща общо съдебно-деловодни разноски в производството пред СГС и СРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :