№ 164
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260160 постановено на 24.02.2021г. по гр.дело № 845 по описа на
Пещерския районен съд за 2020г., с което е отхвърлен предявения ТПК“Петър Мишев“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на дейността :гр.Пещера
,ул.“Дойранска епопея“ № 3 ,представлявано от С.Й.Ж. иск против „Беркат-БГ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.Пещера ,ул.“Вл.Брациклиев“ № 7
,представлявано от управителя С.Б.Ф. иск за заплащане на сумата от 912 лева
представляваща наем за месеците април и май на 2020 година ,в това число( сумата от 480
лева с ДДС ,представляваща дължим наем за месец април 2020 година и сумата от 432 лева с
ДДС ,представляваща дължим наем за месец май 2020 година),ведно с мораторна лихва в
размер на 136.80 лева,както и сумата от 500 лева ,представляваща стойността на 5 бр.
спукани прозорци в помещението отдадено под наем,ведно със законната лихва върху
главниците ,считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане,като
неоснователен.Присъдени са сторените от ответника в производството разноски.
Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство с въззивната си жалба,излага
твърдения за неправилност на решението. Твърди,че безспорен факт е обстоятелство ,че
ответното дружество дължи размера на неизплатените суми за наем за посочения в исковата
молба период . Възприетият от съда довод за недължимост на претенцията бил изцяло
1
неправилен.В случая не било налице непреодолима сила ,която да освобождава ответното
дружество от заплащане на дължимия наем .Според въззивника ответника е бил вече в
забава .Заповедта, на която се позовавал ответникът по същество не е нормативен акт и не
може да се тълкува като непреодолима сила и не освобождава длъжника от плащане на
дължимия наем. На следващо място, въззивникът твърди,че ответното дружество не е
положило достатъчно грижа да предаде обекта в състоянието, което го е наело, поради което
текущите ремонти са за негова сметка, и щетите за наемодателя били доказани. Искането е
решението като неправилно да бъде отменено, а исковите претенции уважени от въззивната
инстанция.
Отговор на въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Няма спор по делото,че от 01.01.2018г. страните в процеса са се намирали в договорно
правоотношение , учредено с договор за наем от 01.01.2018г., по силата на което наемателят
„Беркан БГ“ЕООД е приело да ползва под наем помещение -магазин ,находящо се на
ул.“Д.Г.“№ 21,заедно с намиращите се в него движими материални активи по опис,срещу
заплащане в полза на наемодателя ТПК „Петър Мишев“ месечна наемна цена в размер на
400,00 лева без ДДС.
Няма спор ,че на 10.04.2020г наемателят е депозирал в счетоводството на наемодателя
писмо,с което го е уведомил,че с оглед въведеното в Република България извънредно
положение магазинът ,който ползва не работи от 14.03.2020 година ,и поради затрудненото
си финансово положение не може да плати наема за месец април 2020.
В отговор на писмото наемодателят е предложил разсрочено плащане на наема за срок от
три месеца.
На 27.04.2020 година наемателят е отправил предизвестие за прекратяване на договорните
отношения по взаимно съгласие на основание чл.20а,ал.2 от ЗЗД и незабавно предаване на
ключовете на наетия обект поради невъзможност за ползване,евентуално да се приеме за
едностранно предизвестието за прекратяване на договора.
С писмо от 28.04.2020г., наемодателят е приел,че договора за наем е прекратен на основание
чл.12 от Договора, с едностранно предизвестие на наемателя,считано от 27.05.2020г.
С това писмо от 28.04.2020г. наемателя е уведомен ,че дължи наемна цена за периода
01.04.2020-27.05.2020г.
На 28.05.2020г. имота -предмет на наемното правоотношение е предаден на наемодателя с
приемо-предавателен протокол от същата дата.
2
Няма спор,че за претендирания наем кооперацията-наемодател е съставила фактура № 2576
от 28.05.2020 година за сумата в размер на 912 лева - месечен наем за април и май 2020
година.Дружество-наемател е заплатило наем и ел. енергия за месец март 2020 година и ел.
енергия за май 2020 година -разноски за наетия имот.Съгласно представените доказателства
от НАП за периода 13.03.2020 година до 27.05.2020 година ответното дружество е отчело от
дейността си сума в размер на 302.20 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,прието по делото ,се установява,че
наемът за месец април 2020 година е в размер на 480 лева с начислено ДДС ,а наемът за
месец май 2020 година е в размер на 432 лева с начислено ДДС. Дължимата лихва върху
неплатения наем от 912 лева,за периода от 12.06.2020 година до 12.08.2020 година съгласно
чл.11 от договора ,а именно по 0.3% на ден е в размер на 2,80 лева на ден. Вещото лице К. в
заключението си е посочило,че стойността на витринно стъкло за процесния обект,
включително със стойността на услугата по монтажа е 260 лева.
При така установените факти, и съобразявайки събраните по делото гласни доказателства,
първоинстанционният съд от правна страна е приел следното:
По време на действието на наемния договор на територията на страната е обявено
извънредно положение със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, в сила от 24.03.2020 г., но с обратно действие /с няколко изключения/ от
13.03.2020 г. С оглед действието на посочения закон разрешените дейности са били
изчерпателно посочени в него,между които не попада осъществяваната от наемателя
дейност-производство и търговия с готови облекла, в имота-предмет на договора за наем.
Съдът е приел,че договора за наем е сключен преди влизането в сила на Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, поради което страните по него не са могли
да знаят за изискванията поставени впоследствие към търговците в този отрасъл(продажби
на готови облекла). В текста на нормата на чл. 306, ал. 5 ТЗ изрично е предвидено правото
на всяка от страните да прекрати договора, когато непреодолимата сила трае толкова, че
кредиторът няма интерес от изпълнението, доколкото същото се спира до отстраняването й -
ал. 4. Първоинстанционният съд съобразявайки материалното положение на ответника,
както и невъзможността му да отговори на така въведените финансови утежнения,е приел,че
въведеното нормативно изискване представлява обективен факт, който стои извън волята и
възможностите на търговското дружество. Предназначението на имота обект на договора е
съответно на нуждите на ответното дружество за осъществяване на търговската му
дейност,при което следвало да бъде прието, че прекратяването дейността на дружеството е
свързано с волята му за прекратяване и на процесния договор за наем, доколкото е
отпаднала нуждата от същия. Същевременно от събраните по делото доказателства съдът е
приел, че този факт е и непреодолимо обстоятелство,като може да бъде направен изводът за
наличието на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 306 ТЗ и която да е наложила
предсрочното прекратяване на договора за наем. В този смисъл,съдът е приел,че ответникът
3
може да бъде освободен от отговорност за обезщетение от неизпълнение на процесния
договор на заявеното от него основание.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция от правна страна приема следното:
Във въззивната жалба са изведени два довода за неправилност на правните изводи на
първоинстанционният съд : първо, че не е установена „ непреодолима сила,която да
освобождава наемателя от заплащане на наемна цена“, и второ,че наемателят вече е бил в
забава ,към евентуално настъпилата непреодолима сила. Настоящият съдебен състав приема
следното:На 13 март 2020 г. в България е обявено извънредно положение на основание чл.
84, т. 12 от Конституцията.В извънреден брой от 24 март в “Държавен вестник“ е
обнародван Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.,като повечето от неговите норми влизат с
обратна сила още от 13 март 2020 г, а всички останали от 24 март 2020 г. Законът се прилага
до отмяна на извънредното положение. Предвид своето съдържание, някои от разпоредбите
му би трябвало да се прилагат и след това, тъй като са адресирани към последиците на
извънредното положение.На 9 април в „Държавен вестник“ е обнародван Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с който някои от
правните положения, предвидени в закона, бяха променени.Световната епидемия от
Коронавирус представлява непреодолима сила – форсмажорно обстоятелство, което попада
в хипотезата на чл. 306 от Търговския закон.Със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г.,
както и с редица последващи заповеди Министърът на здравеопазването въведе
противоепидемични мерки на територията на Република България.Държавни актове
(каквито са законът и заповедите на министъра) принципно се квалифицират като
непреодолима сила (чл. 306 от Търговския закон). Това практически означава, че ако някое
задължение не може да бъде изпълнено, защото някой е изпълнявал приетите правни
актове, той не носи отговорност за неизпълнението на тези си задължения.Във всеки
конкретен случай следва да се преценява каква е реалната причина за неизпълнението, както
и да се спазят определени условия, за да е валидно позоваването на форсмажор. Най-общо,
извънредните обстоятелства трябва да са възникнали след сключване на договора, а
неизпълнението – след тяхното възникване. В конкретният казус относим е въпросът : ще
продължи ли търговецът да дължи уговорения месечен наем за помещенията, които не може
да ползва? Несъмнено,невъзможността на търговците да изпълняват дейността си, поради
забраните за работа на търговските обекти, ще намали или преустанови приходите им за
периода на извънредното положение. Практически се забранява пълноценното използване
на помещенията, за които се дължи наем. В случаите, когато на наемодателите (напр.
големи търговски центрове) е забранено да функционират и в тях да работят обекти, те не са
във виновно неизпълнение, защото са във форсмажор и не са причина за невъзможността да
се ползват пълноценно помещенията.Доколкото задължението на наемателите за плащане на
наем е парично, те не могат да се позоват на форсмажор, но търговският закон предвижда,
че докато има форсмажор се спира изпълнението на страните по договора, както и дава
4
възможност на наемателя, ако непреодолимата сила трае толкова, че той вече няма интерес
от изпълнението, да прекрати договора. Когато обаче наемодателят няма пречка да
предостави съответните помещения, обаче на наемателя е забранено да ги ползва, нещата са
по-различни. В случая основанието наемателят да не плаща би било настъпила
невъзможност в предмета на договора, макар да не става дума за форсмажор от страната на
наемодателя. При обективна невъзможност, ако тя е пълна договорът може да бъде развален
по право, а ако е частична може да се направи съдебно разваляне или да се иска изменение
на цената.
Както се посочи по-горе,с изменението на закона от 9 април изрично се предвиди, че
договорите за наем са извън приложното поле на чл. 6. В този смисъл твърдението на
въззивника,че по отношение на въззиваемата страна е неприложима „ непреодолима сила“
освобождаваща го от изпълнение на задълженията си по договора за наем, е правилно. За
наемателят остава задължението да заплаща уговорения месечен наем, като при забава, ще
понесе негативните последици от забавата (лихви, неустойки, възможност за разваляне на
договора от страна на наемодателя поради неизпълнение). Последиците от вече настъпила
забава се реализират от момента на влизане на ЗИД в сила, именно от деня на обнародването
му в ДВ-9 април 2020 г.В конкретния казус обаче, още на следващия ден-10.04.2020г.
наемателят е депозирал в счетоводството на наемодателя писмо,с което е уведомил
последния,че с оглед въведеното в Република България извънредно положение магазинът
,който ползва не работи от 14.03.2020 година ,и поради затрудненото си финансово
положение не може да плати наема за месец април 2020. От последвалата кореспонденция
между страните по договора за наем, се установява,че наемодателя е приел,че договора за
наем е прекратен на основание чл.12 от Договора, с едностранно предизвестие на
наемателя,считано от 27.05.2020г.,и дължимата неплатена наемна цена е за периода
01.04.2020-27.05.2020г.Както се посочи по-горе, с измененията на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,търговците,сключили договор за наем ,не
могат да се позоват на форсмажор и не се освобождават от задължението си да заплащат
наемна цена. Плащането на наемната цена за търговския обект може да бъде затруднено
през периода, през който са в сила мерките на правителството за извънредното положение
,но това ,че за известно време няма да бъде осъществявана търговска дейност в обекта, не е
основание за освобождаване на наемателя от задължението му да заплаща дължими месечен
наем.В съответствие с разпоредбата на чл.81,ал.2 от ЗЗД „обстоятелството,че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението си, не го освобождава от
отговорност.“ В тази хипотеза обаче, търговецът има право да развали договора за наем без
предизвестие.И в конкретния правен спор, предвид изложеното дотук ,следва да се приеме,
че с молбата си от 10.04.2021г. наемодателя е отправил волеизявление за прекратяване на
наемния договор без предизвестие, като се е обосновал, именно с въведеното извънредно
положение ,посочвайки, че търговския обект не работи от 14.03.2020-ден след въвеждането
на извънредното положение в РБ. Твърдението,че наемателя е бил в забава преди
въвеждането на извънредните мерки, остана недоказано в процеса. Установено е, че
5
договора за наем е сключен през 2018г., както и че дължимият наем за м. март и разноските
за ползване на имота до този момент са били платени. Претендирания наем за м. април и
м.май,ведно с обезщетение за забава, са неоснователни, тъй като договорът е прекратен на
10.04.2021г., / ден след изменението на Закона за мерките, съобразно което е въведено
изключението,че наемателите не се освобождават от задължението си да заплащат наемна
цена,дори и в хипотеза на неизползване на търговския обект/. Като краен резултат,съдът
споделя правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите
претенции. Като препраща към мотивите на съда ,досежно претенцията по чл.233,ал.1 от
ЗЗД.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 300 лева.
Воден от горните мотиви, Пазарджишкият Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260160 постановено на 24.02.2021г. по гр.дело № 845 по
описа на Пещерския районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА ТПК“Петър Мишев“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление на
дейността :гр.Пещера ,ул.“Дойранска епопея“ № 3 ,представлявано от С.Й.Ж. да заплати на
„Беркат-БГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Пещера
,ул.“Вл.Брациклиев“ № 7 ,представлявано от управителя С.Б.Ф. сумата в размер на 300,00 /
триста/лева -представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6