Решение по дело №3124/2018 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2700

В В В В В В В В В  09.07.2018 Рі.,В  РіСЂ. Пловдив 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на  28.05.2018 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА 

 

при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3124 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против  Д.Г.З., ЕГН: **********,***  с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Д.Г.З. дължи на ЕВН България Топлофикация“ ЕАД   следните суми, а именно: 162,30 лв. – главница, представляваща стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода  02.12.2015 г. - 06.12.2017 г., в размер на  20,31 лв. и законна лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 07.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №19417/2017г., по описа на ІI  бр. състав на ПРС.

Ищецът сочи, че съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът , като собственик  на топлоснабден имот, находящ се в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал. 1 от ОУ е длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1 от ОУ предвижда  клиентите да се задължат  с обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД  е доставило до сградата, а търговецът извършил разпределението на топлинна енергия- „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил за имота на ответника топлинна енергия,  отдадена от сградната инсталация  в горните размери и за горните периоди.

Сочи се, че за горепосочената главница са издадени фактури за процесния период, подробно описани в приложения към исковата молба Препис- извлечение от сметката на ответника.  Тъй като последният не заплатил в срок задълженията си по описаните фактури, то той дължал и  обезщетение за забавено плащане на главницата за периода  02.12.2015 г. -06.12.2017г., в размер на  20,31 лв. За събиране на сумите ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и в срок постъпило възражение от ответника, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове по основание. Оспорва също, че е потребител на услугата, стойността на която ищецът претендира в иска. Твърди, че няма правоотношения с топлопреносното дружество, като няма договор, нито радиатори и не ползва предоставяни от ищеца услуги от 28 години.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното  частно гражданско дело се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на исковата претенция. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмено доказателство по делото е приета справка от Агенция по вписванията, служба по вписвания гр. *, от която се установява, че ответникът е собственик на апартамент , находящ се в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. * с номер *.

В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която в.л. е дало заключение, че разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ не е ползвана и начислявана. Начислявана е ТЕ разпределена като сградна инсталация. За периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г. количеството  топлинна енергия, което е разпределено в имота на ответника,  е общо 1,41768 MWh за отдадена от сградната инсталация.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството доставена топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 162, 30 лева, а лихвата за забава- на 20,31 лева. Не се установяват плащания по посочената партида за процесния период.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От приложените по делото писмени доказателства/ справка от АВ/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не са заявени и възражения от ответника в тази насока.

Поради това, съдът приема, че ответникът Д.З. има качеството на потребител на  топлинна енергия.

В заключението на СТЕ изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е доставяна топлинна енергия (ТЕ). За процесния период ТЕ за отопление и ТЕ за топла вода не е ползвана и начисляване. Начислявана е само ТЕ разпределена, като „сградна инсталация”. Начинът за разпределение и начисляване на ТЕ на абонатите е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което изчислява доставеното количество ТЕ разпределена, като „сградна инсталация”  на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за продукта. Това заключение също не е оспорено и то следва да се кредитира като обективно изготвено.

Съобразно разпоредбата РЅР° чл. 142, ал. 2 РѕС‚ Р—Р•, топлинната енергия Р·Р° отопление РЅР° сграда-етажна собственост СЃРµ дели РЅР° топлинна енергия, отдадена РѕС‚ сградната инсталация, топлинна енергия Р·Р° отопление РЅР° общите части Рё топлинна енергия Р·Р° отопление РЅР° имотите. Топлинната енергия Р·Р° сградна инсталация СЃРµ разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем РЅР° отделните имоти -  С‡Р». 143, ал. 3 РѕС‚ Р—Р•. Количеството топлинна енергия, отдадена РѕС‚ сградната инсталация, зависи РЅРµ РѕС‚ потребеното количество топлинна енергия РІ отделните имоти, Р° РѕС‚ РІРёРґР° Рё топлофизичните особености РЅР° сградата, РЅР° отоплителната инсталация Рё РїСЂ. фактори. Сградната инсталация Рµ обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 РѕС‚ Р—Р• Рё чл. 38, ал. 1 РѕС‚ Р—РЎ, Рё чрез нея СЃРµ затоплят РЅРµ само индивидуалните имоти, РЅРѕ Рё ограждащите стени РЅР° имотите, РїРѕРґРѕРІРµ тавани Рё РїСЂ., С‚. Рµ. нал. Рµ топлообмен, РІ резултат РЅР° който СЃРµ повишава температурата РІ цялата сграда. Ето защо, всички собственици РЅР° имоти, находящи СЃРµ РІ сграда-етажна собственост следва РґР° участват РІ разпределението РЅР° отдадената РѕС‚ сградната инсталация топлинна енергия, без оглед РЅР° това дали Рё каква част РѕС‚ тази енергия СЃРµ използва Р·Р° отопляване РЅР° собствения РјСѓ РёРјРѕС‚. Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» Рµ Рё изричната разпоредба РЅР° чл. 153, ал. 6 РѕС‚ Р—Р• потребителите РІ сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването РєСЉРј отоплителните тела РІ имотите СЃРё, остават потребители РЅР° топлинна енергия, отдадена РѕС‚ сградната инсталация Рё РѕС‚ отоплителните тела РІ общите части РЅР° сградата. Р’ тази РІСЂСЉР·РєР° следва РґР° СЃРµ посочи, че възраженията РЅР° ответника Р·Р° липса РЅР° радиатори РЅРµ обуславят неоснователност РЅР° претенцията Р·Р° начисляване РЅР° топлинна енергия, отдадена РѕС‚ сградната инсталация.

Предвид гореизложеното предявените искове за главница и обезщетение за забава се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока.  Направените в заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв. следва да се присъдят изцяло. Относно разноските, претендирани в настоящото производство, то същите следва да бъдат уважени частично, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи в полза ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищцовото друщество в настоящото исково производство е 425 лв., от които сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, сумата от 150 лв. - възнаграждение за вещо лице по съдебно -техническата експертиза, сумата от 100 лв. - възраграждение за вещо лице по съдебно - счетоводната експертиза и сумата от 75 лв.- държавна такса.

По изложените съображения, съдът

Р В    Е    РЁВ В В  И : 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.З., ЕГН: **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,  следните суми: 162,30 лв. – главница, представляваща стойността на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за периода  01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода  02.12.2015 г. - 06.12.2017 г., в размер на  20,31 лв. и законна лихва върху главницата, считано от момента на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №19417/2017г., по описа на ІI  бр. състав на ПРС.

ОСЪЖДА Д.Г.З., ЕГН: **********,***  да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размери, както следва:  425 лв.- разноски по гр.д. №3124/2018 г. и сумата от 75 лева,  представляваща разноски по ч. гр. дело №19417/2017г., по описа на ІI бр. състав на ПРС.

Решението подлежи РЅР° обжалване пред Окръжен СЃСЉРґ- Пловдив РІ двуседмичен СЃСЂРѕРє РѕС‚ връчването РјСѓ РЅР° страните. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дафина Арабаджиева

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.

Вярно с оригинала.

Р¦.Рў.