РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. С. от гр.К., Б. област, чрез
пълномощници адв.Н. Д., адв.Ж. Т. и адв.Г. Р., против решение № 588 от
16.06.2022г. по гр.д.№1392/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която
е отхвърлен искът и против ЗК „Лев Инс“ АД над присъдените 48 000 лв. до
пълния предявен размер от 80 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно
транспортно произшествие на 09.10.2020г., при което са и причинени телесна
повреди, както и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва по
чл.429, ал.3 КЗ, начиная от 17.11.2020г., а така също и законната лихва по
чл.497, ал.1, т.1 КЗ върху законната лихва по чл.429, ал.3 КЗ, считано от
09.12.2020г.
В жалбата се твърди, че определеният от първата инстанция размер на
обезщетението е занижен, като не съответства на изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД и съответната съдебна практика. Не е съобразен
характерът и тежестта на уврежданията – съчетана травма, ангажираща
главата, гръдния кош /ребра и прешлени/ и горен крайник, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на деликта, действащите
застрахователни лимити, а така също и нарастващата инфлация от 2020г. до
момента, което изисква определяне на обезщетението към датата на
1
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Изтъкнато е,
че увредата е била с реална опасност за живота и е довела до прекъсване на
активния нормален живот на С. за дълъг период от време и до пълна и
необратима промяна в личността и психиката и. Наведени са доводи от
изслушаните по делото експертизи и свидетелски показания. Досежно
приетото от първата инстанция съпричиняване е посочено, че същото не е
категорично доказано при условията на пълно и главно доказване от страна
на ответника, а е предполагаемо, с оглед експертното заключение, според
което при поставен предпазен колан пострадалата „вероятно“ не би получила
някои от травмите. По отношение на законната лихва е заявено, че
извънсъдебната претенция на пострадалата е предявена пред ответника на
17.11.2020г., която е и началната дата на исканата пред съда лихва по чл.429,
ал.3 КЗ - лихва за забава на застрахования. Застрахователят дължи и
законната лихва по чл.497 КЗ, ако не е определил и изплатил
застрахователното обезщетение в срок. ЗадълЖ.ята за лихви по чл.429 и
чл.497 КЗ са с различни правни основания и могат да съществуват паралелно.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, в едно с присъждане на
съдебните разноски.
В срока по чл.263 ГПК не е подаден отговор от ответник ЗК „Лев Инс“
АД.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраЖ.ята и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение от застраховател за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП и има правното си
основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 09.10.2020г. по пътя между гр.Е. и ГКПП-Л., при участието
на автобус „Ивеко 50Ц14В“ с рег.№* управляван от В. М. и товарен
автомобил „Волво“ с рег.№*, с прикачено полуремарке, управляван от
молдовския гражданин О. Б., са пострадали пътуващи в автобуса лица,
включително ищцата В. С., пътувала на втори ред зад шофьора.
Съгласно застрахователна полица №BG/22/12000244024, към момента
на произшествието управляваният от В. М. автобус „Ивеко“ е застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД.
По случая е образувано НОХД № 386/2020г.на Окръжен съд –Ямбол, по
което е постановена присъда от 19.01.2021г., влязла в сила на 11.04.2022г, с
2
която е признат за виновен и е осъден молдовският гражданин Бетиан за това,
че е нарушил правилата за двиЖ.е като е паркирал управлявания от него
пътен състав на пътното платно в дясната лента и е предизвикал процесното
ПТП с движещия се по това време по същия път в същата посока автобус
„Ивеко“, управляван от В. М. и по непредпазливост причинил смъртта на три
лица и телесни повреди на 12 лица, включително на В. С.. В мотивите на
присъдата е посочено, че водачът на автобуса, който е загинал при
катастрофата, е допринесъл съществено за сблъсъка и последвалата смърт,
като се е движил с висока скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка. В този смисъл е и заключението по изслушаната пред първата
инстанция съдебна автотехническа експертиза.
При тези фактически обстоятелства, безспорно е във въззивното
производство, че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ, отговорността на застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД към пострадалата В. С.
е доказана по своето основание.
Пред въззивнината инстанция пострадалата С. оспорва размера на
обезщетението, като занижено.
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение
предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането,
степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия,
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП В. С., на 72 години, е
претърпяла множество телесни повреди, изразяващи се според изслушаната
по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: 1. счупване на 4-ти
гръден прешлен, без разместване, като предната част на тялото на прешлена е
подложена на компресия и засяга 1/3 от височината на прешлена, без засягане
на костно мозъчния канал, приложено е кансервативно лечение, без операция,
като е настъпило трайно затруднение двиЖ.ето на снагата за срок от 3-4
месеца; 2. счупване на 8-9-10-11 ребро в дясно в областта на задна аксиларна
линия и 7 ребро в ляво, без разместване на костните фрагменти, което трайно
затруднява двиЖ.ето на снагата за около 2 месеца; 3. счупване на спилозните
израстъци на 9-10-11 гръден прешлен, затруднява двиЖ.ето на снагата около
45 дни; 4. фрактура на лъчева кост в дисталната и част, затруднява двиЖ.ето
на крайника около 45 дни; 5. кръвонасядания и рана в областта на лицето,
отзвучава за 10-12 дни; 6. мозъчно сътресение с контузия на главата и
контузия на мозъка /незначителни контузни огнища/ при липса на
интракраниални хеморагии, статус 15 точки по скалата на Глазгоу степен на
съзнание, представлява временно разстройство на здравето без опасност за
живота. Ищцата е престояла в хирургично отделение на „МБАЛ Свети
Пантелеймон“, гр.Я. 5 дни, от 09.10 до 14.10.2020г. По време на престоя в
болницата пациентката е била с болки по цялото тяло – глава, гърди, гръб в
3
областта на лява подмишница. При медикаментозната терапия и поставянето
на имобилизация с корсет болките значително са намалели. След
изписването, е оставена на домашно лечение с болкоуспокояващи
медикаменти, при първоначален постелен режим с обслужване на легло около
1 месец, последвано от раздвижване. Вещото лице д-р Х. е извършил преглед
на пострадалата на 27.04.2022г., при който е констатирал добро общо
състояние на Стойкова, с оплаквания от болки при резки двиЖ.я по долната
част на дясна гръдна половина и едва забележим цикатрикс около 1 см в
областта на брадата. Прогнозата на експерта е за значително намаляване на
болките във времето, но с напредване на възрастта, а и при наличието на
спондилоатрозни изменения на гръбнака, при физическо натоварване и
промяна на времето, ще получава болки в областта на преминалите
счупвания.
По делото са разпитани свидетелите В. Д. и К. С.. От показанията на Д.а
се установява, че след катастрофата въззивницата била в много тежко
състояние – синя навсякъде, неподвижна, не можела да става в леглото. След
болницата я взели да се грижат за нея в гр.Сливен, тъй като роднините и били
пострадали в катастрофата. Карали бавно, защото изпитвала силни болки и
при леко тръсване. Емоционално била срината и от шока при вида на
близките си след катастрофата. Преди произшествието, работела на морето и
в Б. като камериерка. На осмия-деветия ден след изписването успяла да се
вдигне. Не можела да се обслужва сама, хранили я, сложили и катетър. Била
на болкоуспокояващи. След петнадесетия ден станала за раздвижване. Често
плачела и мислела за близките си. След един месец я завели в Карнобат в
дома и, където грижите поела внучката и и съседка. Тогава С. можела да се
грижи за тоалета и хигиената си, но имала нужда от помощ да си сготви, да
вдига тежко, да смени спално бельо. Все още не може да се обслужва
пълноценно, прекъсва и губи мисълта си. И до момента се лекува, ходи на
санаториум.
Свидетелката Стоилова е внучка на ищцата. След инцидента първа я
видяла в болницата. Извикали я да успокои пострадалата, за да могат да
направят изследванията. Ищцата била цялата в кръв, треперела, емоционално
била срината. След като я докарали в дома и след един месец, Стоилова се
грижила за пострадалата. Тя не можела още да стане, плачела, не можела да
спи вечер, станала по-чувствителна. Свидетелката я водела до тоалетната,
готвела, хранела я. Помощта продължила повече от половин година, а и до
сега.
Пред първата инстанция е изслушана комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза. Видно от заключението, след
претърпяното ПТП ищцата, до тогава общителен, активен човек, работеща,
пътуваща и подпомагаща близките си, е с променено емоционално и
психическо състояние. Станала е апатична, затворена, зависи от помощта на
роднини, няма желание за общуване с хора. Тревожността и е засилена,
емоционално лабилна, често плаче без повод и при спомен за катастрофата.
4
Има нарушения в съня. Развива депресивен синдром, протрахирана
депресивна реакция, вследствие на претърпяната катастрофа и изживян силен
стрес, последвалото продължително нарушение във функционирането,
самообслужването, изолация, невъзможност за работа. При възстановеното
соматично състояние, с напредване на времето, най-вече двиЖ.ята и силната
подкрепа на близките, се очаква оплакванията постепенно да отзвучат в
период около две години. Към момента на обследването /05.03.2022г./ С. е
тиха, сдържана, примирима, отчита се пасивност. Трудно планира, затруднява
се в организиране на ежедневието си, има нужда от грижи, което я прави
зависима. Все още има остатъчни симптоми на подтиснатост, тревожност,
нарушения на съня и апетита, нежелание за социални контакти, несигурност,
мисли за безперспективност, които са по-леко изразени в сравнение с
началото веднага след катастрофата. Прогнозата е сравнително добра,
възможно е пълно възстановяване. В съдебно заседание вещото лице д-р М.
пояснява, че медикаментозно лечение би помогнало, но ищцата не прилага
такова, освен мента, глог, валериан и ксанакс. Усещането у пострадалата за
реален риск за живота, вещото лице свързва не с тежестта на уврежданията, а
преживения сериозен инцидент със загинали хора.
При горните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че за
търпените от ищцата по вид, интензитет и продължителност неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травми, подробно
описани по-горе, причинени на 09.10.2020г. при процесното ПТП,
справедливо се явява обезщетение в размер на 60 00 лв., в каквато насока е и
преценката на първоинстанционния съд. С., на 72 години, е претърпяла
няколко увреждания, включително счупвания, съставляващи средни телесни
повреди, но в по-лека степен, без размествания, неизискващи оперативно
лечение. Престояла е в болница за кратък период от пет дни, след което е
била изписана и обгрижвана на легло с чужда помощ, при започнало
раздвижване след 15-тия ден. След един месец е била в състояние да се грижи
сама за тоалета и хигиената си, като е получавала помощ от близки в
домакинството. И до момента изпитва болки при резки двиЖ.я, но прогнозата
е за намаляване на болката, която е остатъчна при натоварване или промяна
на времето. Налице са и последици от деликта върху психиката на
пострадалата. Същата е преживяла емоционален стрес, станала е апатична,
затворена, емоционално лабилна, с нарушения в съня. Развивала е депресивен
синдром, протрахирана депресивна реакция, като все още има остатъчни
симптоми на подтиснатост, които са по-леко изразени в сравнение с началото
веднага след катастрофата. И тук прогнозата е благоприятна, като при
наличната подкрепа на близките, се очаква оплакванията постепенно да
отзвучат. Така установените по степен, интензитет и продължителност болки
и страдания съответстват на посочения по-горе размер на обезщетението,
което се явява съобразено с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както
и с икономическата обстановка в страната към момента на деликта, което
изключва като последица неоснователно обогатяване.
5
По отношение съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която при удара е била без поставен предпазен колан, следва да
се приеме наличието на такова. Според съдебно-медицинската експертиза,
ако С. е била с поставен предпазен колан, уврежданията биха били по-леки.
Вероятно не би получила счупване на 4-ти гръден прешлен и на израстъците
на 9-10-11 гръден прешлен. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с
колан по-вероятно е да се получи фрактурата на ребрата, но не и на
прешлените. След като вещото лице се е запознало с автотехническата
експертиза, сочеща на наличие в автобуса на триточкови колани, заявява, че
същите фиксират тялото към седалката, така че счупване на прешлена е
невъзможно, ако ищцата е била с колан. Оттук следва изводът, че
непоставянето на предпазен колан от пострадалата е в причинно-следствена
връзка с част от настъпилите сериозни увреждания от процесното ПТП.
Поради това, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението, тъй като пострадалата е допринесла за
настъпването на вредите.
Предвид дела на съпричиняване на вредоносния резултат, съобразно
вида и тежестта на нарушението на ищцата, нейният принос е в значително
по-ниска степен, а именно - от порядъка на 1/5, или 20%, в какъвто смисъл е
и изводът на първоинстанционния съд, намалил обезщетението до размера от
48 000 лв. Така определеният дял на съпричиняване съответства на степента
на отговорност на ищцата за получените вреди. Вината на водача на МПС е
по-значителна от тази на пътниците, тъй като той управлява техническо
средство – автомобил, което изисква особено внимание и това ангажира в по-
висока степен отговорността на водачите на МПС при нарушение на
правилата за двиЖ.е, отколкото нарушението на пътниците и пешеходците.
Въззивната страна оспорва първоинстанционното решение и в
отхвърлителната му част, досежно претендираната законна лихва. Съгласно
даденото тълкуване в решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на
ВКС, І т. о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", лихвите за забава
се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1. изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ,
6
в който случай той дължи лихва за собствената си забава и 2. с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 КЗ.
С исковата молба ищцата е поискала присъждане на законна лихва,
съгласно чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата, на която пострадалата е
уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното събитие със
заявената извънсъдебна претенция – 17.11.2020г. От тази дата застрахованият
отговаря за лихвите пред увреденото лице, покривайки отговорността на
деликвента. Ерго, законната лихва върху обезщетението следва да се присъди
от посочената дата.
При горните съобраЖ.я, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
законна лихва върху обезщетението от 48 000 лв., считано от 17.11.2020г. до
09.12.2020г., като в тази част искът за лихви следва да бъде уважен.
Що се отнася до претенцията за присъждане на лихва по чл.497, ал.1, т.1
КЗ върху лихвата по чл.429, ал.3 КЗ, начиная от датата на забава на
застрахователя - 09.12.2020г., същата е неоснователна. Посоченият законов
текст сочи на преминаване отговорността за лихви по застраховка
„Гражданска отговорност“ от прекия причинител върху застрахователя. Той
не обосновава дължимост на допълнителна лихва върху застрахователното
обезщетение, включващо вече начислена законна лихва за предходен период.
Паралелното съществуване на две отделни лихви за един период върху
съответната главница, е недопустимо и не намира опора в закона. Изразеното
във въззивната жалба на ищците становище в този смисъл е несъстоятелно. В
съответствие с общото правило по чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задълЖ.е длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая, въззиваемото дружество, чиято
отговорност е функция на отговорността на деликвента, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, каквато дължи и деликвента, макар и
при по-късен начален момент.
Предвид изложеното, в частта, с която исковите претенции на
въззивницата са отхвърлени за сумата над 48 000 лв. до претендираните 80
000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и за законна лихва по
чл.497, ал.1, т.1 КЗ върху съответната законна лихва по чл.429, ал.3 КЗ върху
обезщетението, считано от 09.12.2020г. до окончателното и изплащане,
атакуваното решение на първата инстанция е правилно, като обосновано от
доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. В тази част
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 588 от 16.06.2022г., постановено по гр.д.
7
№1392/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът
на В. П. С. от гр.К. против ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София за присъждане на
законна лихва по чл.429, ал.3 КЗ върху присъденото с решението обезщетение
от 48 000 лв., считано от 17.11.2020г. до 19.12.2020г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София за заплати на В. П. С. от
гр.К. законната лихва върху присъденото обезщетение от 48 000 лв., считано
от 17.11.2020г. до 19.12.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8