П  Р  И  С  Ъ  Д  А     № ......

 

град Свиленград, 29.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и двадесета година, в състав:                                           

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Добринка Кирева

                                        

при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на мл.прокурор Десислава Садова, като разгледа докладваното от Председателя НОХД №421  по описа на Съда за 2020 година,                              

                                           П Р И С Ъ Д И :

  ПРИЗНАВА подсъдимата  Т.Д.Б. с ЕГН: **********, родена на *** ***,  българка, български гражданин, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана

за ВИНОВНА в това, че:

За периода от месец февруари 2020 год. до месец май 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. да издържа свои низходящ – дъщеря си Ф.И.Г., родена на *** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 броя месечни вноски /от които 3 броя по 140 лв.и 1брой по 10лева/, всичко на обща стойност 430 лева като  Я ОПРАВДАВА  в частта по първоначално  повдигнатото й обвинение  относно неизпълнение на задължението й,касаещо периода  от м.януари 2020година вкл.за заплащане на 1 месечена вноска в размер на 140 лева и 130лева от дължимата издръжка за месец февруари 2020г. - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс

 

поради което и на основание чл.183, ал.1 вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК я ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.     

 

 

      Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

         

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................

                                          М О Т И В И

 

към ПРИСЪДА по НОХД №421/2020 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №2/2020 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№1158/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Цв.Лазаров –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

Т.Д.Б. с ЕГН: **********, родена на *** ***,  българка, български гражданин, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, за това, че: за периода от месец януари 2020 год. до месец май 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. да издържа свои низходящ – дъщеря си Ф.И.Г., родена на *** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 броя месечни вноски по 140 лв., всичко на обща стойност 700 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и е насрочил производството за разглеждане по общия ред с призоваване на свидетелите.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението. По същество прокурорът моли съда да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание Пробация в двете задължителни мерки в минимален размер,като се аргументира в тази насока.

       По същество адв.Атанасова се солидарлизира с изложеното от представителя на РП Свиленград и моли съда да признае подсъдимата за виновна,като й наложи наказание пробация в минималния предвиден от закона размер,като също излага подробни съображения в тази насока. 

         Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното ,но тъй като била безработна нямала възможност да изплаща дължимата издръжка.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

Подсъдимата Т.Д.Б. и свидетеля И.Г.М. на 02.11.2015 год. заживели на семейни начала в дома на св. М. ***. От съвместното им съжителство имали дъщеря – Ф.И.Г., родена на *** год.

На 28.11.2018 год. подс. Т.Д.Б. напуснала св. М., събрала багажа си и си тръгнала от дома му, като оставила дъщеря си. След като си тръгнала подс. Т.Д.Б., св. М. продължил да полага грижи за дъщеря им.

Св. М. *** гражданско дело №93/2019 год. по описа на съда за предоставяне упражняването на родителските права над малолетната му дъщеря.

С решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. упражняването на родителските права над детето Ф.И.Г. били възложени на баща му – св. М.. Подс. Т.Д.Б. била осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева месечно, платима до края на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019 г.

След влизане на решението на съда в сила, св. М. подал изискуемите документи в съдебно изпълнителна служба при РС-Свиленград, където било образувано изпълнително дело №75/2019 г.

След образуването на изпълнителното дело, по него от страна на подсъдимат постъпила сумата от 200 лева.

Отделно от това до началото на 2020 г. подс. Т.Д.Б. превела по банков път сумата от 100 лева на св. М. за издръжка на дъщеря им.

Други суми относно задължението да изплаща издръжка на дъщеря си, подс. Т.Д.Б. не била изплащала на св. М..

Това принудило св. М. ***, където в последствие било образувано настоящето наказателно производство.

След образуването му подс. Т.Д.Б. превела по банков път и чрез „Изи пей“ общо 750 лева, която сума била относно задължението ѝ да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лева за малолетната си дъщеря за минал период,като за периода м.януари 2020г. до м.май 2020г. до приключване на досъдебното производство подсъдимата не е заплатила дължимите месечни издръжки за малолетното си дете.

Видно от приложената справка от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол подс. Т.Д.Б. се е намирала в трудово правоотношение с „Язаки България“ ЕООД гр. Ямбол от 08.11.2019 год. до 10.02.2020 год.,като от месе февруари същата е безработна.

Не са събрани в досъдебното производство доказателства подс. Т.Д.Б. след като е напуснала дома на св. М. и му е оставила за отглеждане невръстната им дъщеря да е полагала каквито и да са грижи спрямо нея.  

Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.120 от делото/, подс. Т.Д.Б. е посочила, че получава доходи в размер на 400 лева,но не притежава движимо или недвижимо имущество.

Видно от приложената Справка за съдимост подсъдимата  не е осъждана  .

Видно от приложената характеристика на подс. Т.Д.Б. за същата  няма регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред.

По делото са представени и приети като доказателства по делото 4бр. Разписки на обща стойност 270лева  .

                   

                              Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства, както и писмените приобщени по надлежния ред  -чл.283 НПК и тези приети в о.с.з.  В тази насока кредитираха се – жалба от св.И.Г.М.,заверено копие от Решение №98/24.04.2019г. постановен по гр.д.№93/2019г. по описа на РС Свиленград,вл.в законна сила на 16.05.2019г.,вносна бележка  от 01.07.2019г.за сумата в размер на 200лева ; покана за доброволно изпълнение до подсъдимата по изп.д.№75/2019г. по описа на ДСИ при РС Свиленград,копие от изпълнителен лист №221/04.06.2019г., писмо от ДСИ при РС Свиленград, копие от вносна бележка за нареждане от съдията до кредитора по вземането; писмо от РП Свиленград за липса на водени други производства за извършено престъпление по чл.183 от НК спрямо подсъдимата, заверено копие от акт за раждане на детето Ф.  И.Г., Социален доклад,касателно детето Ф., справка он Агенция по вписванията към сл.вписвания при гр.Елхово и гр.Тополовград, справка от ОД на МВР Хасково относно наличието на собственост на подсъдимата на МПС,справка от Агенция по вписванията относно липсата на регистрирани фирми на името на подсъдимата;справка от ТД на НАП относно регистрирани трудови договори за подсъдимата,молба от подсъдимата,ведно с приложени към молбата вносни бележки за платени суми във връзка с дължимата издръжка за малолетното дете/700+50+200+200-последната сума съвпадаща с горепосочената платена на 01.07.2019г./; характеристична справка, справка за съдимост; ДСМПИС на подсъдимия,както и 4бр. вносни бележки представени в съдебно заседание.

От кръга на гласните доказателствени средства, съдът цени и кредитира показанията на св. И.Г.М. – изцяло.  Показанията на св. И.Г.М. /родителят упражняващ родителските права/, съдът възприе изцяло с доверие, считайки ги за обективни и напълно правдиви, тъй като те не разкриват противоречия –вътрешни или помежду си, систематизирани и  логични са, като същевременно  и са в цялостна корелация с писмените доказателствени източници, които ги подкрепят, от тук и обосновано съждението за тяхната достоверност.

Св. И.Г.М. сочи,че  с подсъдимата през месец ноември 2015г. се събрали и заживели заедно ,като от съвместното им съжителство имали дъщеря родена на ***г.,но подсъдимата напуснала свидетеля през ноември 2018година и тъй като не полагала грижи за детето си той завел гражданско дело,по което съдът му присъдил родителските права и осъдил подсъдимата да заплаща месечна издръжка за детето им, за което впоследствие било образувано изпълнително дело.Потвърждава сумите които му били заплатени от подсъдимата ,така както е посочено в обвинителният акт,както и тези платени след внасянето на обвинителният акт в съда знаела,като сочи,че същата му дължала още 430лева за инкриминирания период.

  Както се посочи, показанията на този свидетел  са обективни и напълно правдиви,тъй като взаимно не си противоречат,систематизирани и логични са ,а от друга страна се подкрепят от останалият събран по делото доказателствен материал,в частност писмените такива,поради което се кредитират от съда с доверие.

Подсъдимата пред съдебният състав сочи,че разбира обвинението, признава се за виновна,но не дава обяснения. Единствено заявява,че е безработна и няма възможност да заплаща дължимата месечна издръжка,като изразява съжаление и желание да плаща същата. Що се отнася до отказа на подсъдимата да даде обяснения по случая следва да се посочи, че правото на защита е предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите, които защитават свои права и законни интереси да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени действия. Както всички други процесуални права, така и правото да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено средство от една страна и средство за защита от друга  имат съществено значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса, събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по обвинението,  пред съда стои възможност за анализ на останалите доказателства и доказателствени средства,поради което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства коментирани също по горе.

Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от страните, досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени действия от разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и имат необходимите реквизити и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от външна страна, в последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към предмета на доказване. 

            Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

           Съобразявайки събраните доказателства по делото кредитирани и коментирани по горе в мотивите,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимата по начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин . Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият.

                  При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата Т.Д.Б. е осъществила със­тава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК

           Подсъдимата Т.Д.Б. с ЕГН: **********, родена на *** ***,  българка, български гражданин, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана.

           Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от закона лица да доставят средства на нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който тя се отнася. Това е таkа, защото издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.

       За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.

        Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е влязло в сила на 16.05.2019 година  . Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а не и за минало време.

       Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на  чл. 183, ал. 1 от НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице по  чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.

         Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.

         И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец януари, 2020 г. до месец май, 2020 г. включително, в град Свиленград, след като е била осъдена с Решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. да издържа свои низходящ – дъщеря си Ф.И.Г., родена на *** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5-месечни вноски  по 140.00 лева – всички на обща стойност 700.00  лева.

         Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства,  са релевантните фактите: произходът на детето -низходяща на подсъдимата Т.Д.Б. и  осъждането й с влязло в сила съдебно Решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год, , да издържа свой низходящ – дъщеря  си Ф.И.Г., родена на *** година респективно  да заплаща месечна издръжка на детето си, в конкретно определен размер, а именно по 140.00 лева месечно за детето, както и неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски.

          Така, в частност, предвид извършените частични плащания,  установеният период на нейното бездействие, обхваща времето  от  месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.вкл, като подсъдимата  е неизправен длъжник за общо по 5-месечни вноски  за паричната издръжка на детето си  , която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св. И.Г.М.). До тези основни  обективни признаци се свеждат и предвидените в  престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.

          Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимата, на това основание - издръжка на детето си,които интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика (коментирана по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за издръжката дължима за месец януари 2020г., като общо изплатените суми-1150лева/700+50+200+200/. По този начин подс. Т.Д.Б., в хода на образуваното досъдебно производство  изплатила в непълен размер дължимата от нея месечна издръжка, като изплатила  за 8 месеца, считано от  месец май, 2019 г. до месец декември, 2019 г. включително, в общ размер 1120.00 лева, с остатък от 30лева, като по този начин   погасила 8-месечни  вноски по 140.00 лева месечно .

           Подс. Т.Д.Б. обаче, след като изплатила част от дължимата от нея сума по издръжката, повече не изплатила нито една месечна издръжка, която дължала на детето  си, чрез баща им, като законен представител  – свидетеля И.Г.М.. По този начин  тя продължила да дължи повече от две месечни вноски за детето си, а именно  5-месечни вноски за издръжка  с общ размер 700.00 лева, от по 140.00 лева месечно за детето си, считано от  месец януари, 2020 година, която тя до месец май, 2020 г. вкл.не изплатила, въпреки, че била осъдена да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Решение № Решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. Поради това, съдебният състав прие, че е налице  пълно бездействие и неизпълнение  на родителското задължение, от м.януари, 2020 година, която тя до месец май, 2020 г.вкл., визиран в обвинението.

       Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същата е била безработна в определен период от време, не я освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимата не е работила, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни задължението си и да плати издръжката на своите нидходящи – дъщеря  си Ф.И.Г., родена на *** година, след като е била осъдена да плаща такава със съдебно решение.

            Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.

        В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от месец януари 2020 г. до месец май 2020 г.вкл, настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредитора- детето Ф.И.Г., действащ чрез законния си представител бащата -родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо  5 месечни вноски /, които са еднакви по размер – 140,00 лв, месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 700.00 –общо / 5 х 140,00/. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 5 вноски, спрямо  детето.

         До приключване  на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав от страна на подсъдимата се ангажираха писмени доказателства за заплащане от нейна страна на сумата в размер на общо 270лв.,дължима сума за месечна издръжка на дъщерята на подсъдимата.

         Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимата Т.Д.Б. е годен субект на престъплението.

         От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено опасни. Подс. Т.Д.Б. е имала знание за дължимостта на  издръжката на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й, което й е било известно,  знаела е и точният размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала е и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е  предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето й и тъй като и последните са били предвиждани от нея,  инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82 СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл. 83, ал. 3 СК и т.н.)”.

За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В предвид направеното частично плащане от страна на подсъдимата до приклйчване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,съдът прие,че от обективна страна подс. Т.Д.Б. за периода от месец февруари 2020 год. до месец май 2020 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №98/24.04.19 г. по гр.д. №93/2019 год. на РС-Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 год. да издържа свои низходящ – дъщеря си Ф.И.Г., родена на *** година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 броя месечни вноски /от които 3 броя по 140 лв.и 1брой по 10лева/, всичко на обща стойност 430 лева като  Я ОПРАВДАВА  в частта по първоначално  повдигнатото й обвинение  относно неизпълнение на задължението й,касаещо периода  от м.януари 2020година вкл.за заплащане на 1 месечена вноска в размер на 140 лева и 130лева от дължимата издръжка за месец февруари 2020г. - престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс .

От субективна страна подс. Т.Д.Б. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици  и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е знаела,че има задължение да плаща издръжка на детето си,но въпреки това не е платила процеснетие  месечни вноски за дъщеря си.

           По изложените съображения, съдът призна подсъдимата Т.Д.Б. за виновна в извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения обвинителен акт.

       Относно наказанието:

       За индивидуализацията на последното по вид и размер, касателно за извършеното престъпление, се взеха предвид наред с типичната обществената опасност на деянието – невисока, както и  тази на дееца – също не висока, предвид добрите й характеристични данни ,както и че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. От друга страна съдът взе предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства – добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, критичното му отношение към деянието, косвено изразено с добросъвестно декларираното намерение да изплати дължимите суми при осигуряване на парични средства, така и също и обстоятелството че не е постоянно трудово зает, съответно без постоянен източник на доходи, ,също така младата възраст на подсъдимата,както и настоящите условия в световен мащаб,а именно пандемична обстановка във връзка с разпространението на корона вирус по света и в тази връзка налаганите от страна на правителствата ограничителни мерки,водещи до безработица ,както и не големият брой неплатени месечни издръки,като отегчаващи ,съдът не констатира.

        Преценени в количествено съотношение и съобразно относителната си тежест, изброените обстоятелства и в съвкупност гореизложеното в аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счете, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на  чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК, поради което съдът приема, че индивидуализацията на наказанието за визираното престъпление,  следва да се проведе в хипотезата на чл. чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК .

        Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 1 година или с пробация  и съобразно  чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК от НК,вземайки предвид личността на дееца,социалното му положение, съдебното му минало,обществената опасност както на дееца,така и на осъщественото от него, съдът замени предвиденото наказание Лишаване от свобода  с наказанието Пробация и бе индивидуализирано със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.  

          Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.

          Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната,както и занижено от негова страна родителско чувство спрямо низходящата му дъщеря.

         По делото не се констатираха направени разноски, поради което съдът не възложи такива на подсъдимия.

         Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

        

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ:.................................