№ 919
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201588 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на И. Д. Д. ЕГН ********** с
адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 22-0000124/30.03.2022г.,
издадено от директора на РД „АА” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3
от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба № 11/03.07.2011г. на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева. Иска се отмяна на
наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 18.03.2022г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата 18.03.2022г. в 13:00 часа в гр.Бургас, по бул.„Т.“ до
бензиностанция „E“, по посока на движение ул.“С.“, гр.Бургас е извършвал обществен
превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия V-3 сер.№ ***4 и сер. V-3 №
***5 от 18.03.2022г., по маршрут от гр.Ямбол до гр.Бургас, видно от пътен лист серия ВА №
*** от 14.03.2022г. със състав от ППС включващ влекач марка ДАФ с рег.№*** от категория
№3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с рег.№ *** с платформа
модел *** и идентификационен блок ***, № ********** е констатирано, че при максимално
допустимо натоварване на една тройна ос на полуремаркето, като разстоянието между осите
е над 1,30 метра, измерено със сертифицирана ролетка BMI 5 метра с фабричен № 1337,
същата е 24000 кг. /24 тона/, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ. Видно от разпечатка № 376 от 18.03.2022г. една тройна ос на полуремаркето е
натоварена с 28050кг, като претоварването е с 4050 кг.. Измерването извършено в
1
присъствието на водача в нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.3,
б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2011г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството /МРРБ/. Към момента на проверката няма разрешение от
администрацията стопанисваща пътя /АПИ/.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа законоустановените в
чл.42 от ЗАНН реквизити и от формална страна е редовен. Същият е подписан от
жалбоподателя без възражения, като в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН
същият не е депозирал писмено възражение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, относно мястото
на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за опорочаване на производството, по
причина, че връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение
бил нечетлив. Дори да се приеме, че в действителност копието от акта е нечетливо, това не
променя факта, че преписът е копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения
акт, който е бил предявен на жалбоподателя, без възражения, и който с положения си
подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят не е направил възражения и по тази причина съдът приема, че твърдяното
връчване на нечетлив препис от акта, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за
запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е
вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за
налагане на санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му
защита не е било нарушено, още повече, до нечетливост на акта би могло да се стигне и при
неподходящо съхранение.
В срока за произнасяне административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба №
11/03.07.2011г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/,
на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
500 лева.
Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП
предвижда, че ППС трябва да се движат при натоварване на ос, която не трябва да
надвишава нормите, установени от МРРБ. Нормата е бланкетна като конкретните
разпоредби са установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба
№ 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл.7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2011г. на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството /МРРБ/ е предвидено, че допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
2
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1, 3 m - 24 t.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че измерването не е извършено със
сертифицирано устройство. От представените от наказващия орган документи по
преписката се установи, че проверката е извършена с измервателни средства, отговарящи на
изискванията на Закана за измерванията. По делото не се ангажираха доказателства, които
да разколебаят измерените стойности. Съгласно специалната разпоредба на чл.189, ал.2 от
ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на
административно нарушение е редовно съставен и съдържа законоустановените реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като констатираните с него фактически
обстоятелства не са оборени в хода на съдебното производство.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
управлявал претоварено ППС без да притежава разрешение за това от АПИ. За
констатираното нарушение санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 ЗДвП
предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лева водач, който, без да спазва установения
за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Обстоятелството, че липсва разрешение от администрацията стопанисваща пътя, касае
неспазване на установения ред по смисъла на чл.177, ал.3 ЗДвП.
Приложена е относимата санкционна норма, като на жалбоподателя е била наложена
глоба в размер на предвидения минимум от 500 лева. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е предвидено,
че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Наказващият орган е взел предвид превишението, както и че няма данни за друго нарушение
от страна на жалбоподателя, поради което е определил наказанието в минималния размер.
Не се споделя становището за наличието на маловажен. Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
Предвид гореизложеното съдът намира обжалваното постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН в производството по обжалване на наказателните
постановления въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния
случай административнонаказващият орган е бил представляван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е направено искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
3
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливия
размер на конкретното възнаграждение се явява 100 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и обосновано, поради което на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000124/30.03.2022г., издадено от
директора на РД „АА” гр.Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, във
вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредба № 11/03.07.2011г. на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на И. Д.
Д. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА И. Д. Д. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Бургас
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4