Р
Е Ш Е Н И Е
№
1215/27.6.2022г.
гр.
Пловдив, 27.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Златанова КАД № 1283 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 208 от АПК във вр. с
чл.72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на П.Г.Т.,
младши разузнавач в група „Криминална полиция“ към РУ Труд при ОД на МВР
Пловдив, против решение № 891/17.03.2022г. на Пловдивски районен съд, постановено
по АД № 4329/2021 г., IХ
гр.с., с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№ ЗЗ-140 от
19.08.2021г. на полицейски орган при РУ Труд на ОД на МВР Пловдив, младши
разузнавач П.Г.Т., с която е наложена на Д.А.А. принудителна административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят П.Г.Т., младши разузнавач
в група „Криминална полиция“ към РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, моли да се отмени решението на РС - Пловдив,
като неправилно и необосновано. Оспорва
правилността на изводите на съда за липса на фактически основания в заповедта.
Твърди да са спазени всички административнопроизводствени правила при издаване
на заповедта и да не са налице основания за отмяната й. Претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по касационната
жалба.
Ответникът по касационната жалба Д.А.А.,
чрез процесуалния си представител адвокат М., оспорва жалбата и излага
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив счита касационната жалба за основателна.
Съдът, като обсъди наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Заповед за задържане на лице от 19.08.2021 г., като основният довод на
жалбоподателя е бил, че заповедта e
бланкетна и в нея липсва изложение на обстоятелствата във връзка, с които е
издадена и в какво се изразява неправомерното поведение на задържаното лице.
От фактическа страна е установено,че на
19.08.2021 г., в 17: 00 часа жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5
във вр. с чл. 1 НК - противозаконно подпомага чужденец да пребивава или
преминава в страната с цел имотна или друга облага, за което е образувано досъдебно
производство 233/2021г. по описа на РУ Труд.
Към издадената заповед за задържане са
приложени протокол за обиск на задържаното лице и декларации, подписани от жалбоподателя.
Представена е справка от Районна
прокуратура – Пловдив, видно от която е,че досъдебното производство се води за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5
във вр. с чл. 1 НК. В хода на производството са установени и привлечени в
качеството им на обвиняеми извършителите на деянието, като Д.А. е привлечен
като обвиняем на 20.08.2021 г., заедно с Д.К.. В справката е посочено, че с
Определение № 4418/22.08.2022 г. по ч. н. д. № 5518/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, по отношение на двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение
"задържане под стража", която е потвърдена с Определение №
547/26.08.2021 г. по в. н. ч. д. № 1824/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.
За да отмени оспорваната заповед,
районният съд е приел,че същата е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, но е в противоречие с материалноправните
разпоредби, тъй като не се установяват данни за извършено от страна на лицето
престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Мотивирано е, че наложената мярка има за
цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие, като за прилагането
й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се
предприемала с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление, като разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага
наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно
лице е извършило престъпление.
Тъй като не са посочени конкретните
действия, осъществени от задържаното лице, които са породили обосновано
предположение у полицейските органи, че жалбоподателят е извършил престъпление,
районният съд е приел,че липсват фактическите основания за издаване на
оспорваната заповед за задържане, като такива няма посочени в нито един от
предходните или последващи заповедта документи. Позовал се е и на Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ *****
(applications nos. 50027/08 and 50781/09), според което не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби,
без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването
"подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата
на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането
се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. От тук аргументирано и, че в случая в обжалваната
заповед липсват каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на
конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което е постановено задържането, е извършило или съпричастно към
извършването на престъпление.
Решението
е правилно.
Касационната инстанция не споделя
мотивите на районния съд в частта им относно това,че за прилагане на мярката по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличието на достатъчно данни по
смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 НПК. Напротив, достатъчно е наличието
на достатъчно данни за извършено престъпление изобщо, без да е необходимо
събирането на доказателства за участието на конкретното лице в престъплението,
каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК. Понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24
часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са
достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило
престъпление.
Касационния съд споделя изцяло
останалите мотиви и препраща към тях. От събраните по делото доказателства няма
нито едно конкретно обстоятелство, поради което да се обосновава вероятното
участие на задържаното лице във вмененото му престъпление. Такива конкретни
обстоятелства не се сочат нито в отговора на жалбата пред районния съд, нито дори
в касационната жалба.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Предвид изхода на делото в полза процесуалния
представител на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.8,
ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. е в размер на 400лв. За производството пред
районен съд разноски не следва да се присъждат, противно на искането на
ответника по касация, тъй като същият нито е обжалвал решението в тази част,
нито е поискал изменението му в частта за разноските, нито пък е направил
искане за присъждане на разноски пред районния съд, поради което и такива не са
му били присъдени.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 891/17.03.2022г.
на Пловдивски районен съд, постановено по АД № 4329/2021 г., IХ гр. с.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на
адвокат С. П. М.,***, сумата от 400/четиристотин/ лв. адвокатско възнаграждение
по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: