Присъда по дело №483/2020 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия  Й.М.М. е предявено обвинение от страна на Окръжна прокуратура –Ловеч за престъпление по чл. 343 ал.4 във връзка с ал.3 б. „а" предложение 2 и б.“б“ предложение 1 във връзка с ал.1 б.“в“ и б. б" предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 предложение 3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 изречение 1 от ЗДвП,за това,че на  26.03.2020 г. около 21,45 ч. на път LOV 1116, км. 1 + 800, на 1,8 км след разклона от гр. Тетевен към село Г.И.при управление на лек автомобил ,,Тойота Авенсис„ с д.к. № ***, негова собственост нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се съобразил с релефа на местността - движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. / ляв завой / със скорост от 83 км. / ч. при критична скорост за кривата от 65 км./ ч. и с конкретните условия на видимост- движение нощно време в тъмната част на денонощието като не спрял пред предвидимо препятствие - излизане извън границата на платното за движение по посока на движение на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.Н., ЕГН ********** от гр. Тетевен и две средни телесни повреди на Я.Я.П., ЕГН ********** от гр. Тетевен изразяващи се в счупване на тазови кости на десен долен крайник причинило и трайно затруднение на движението на десния крак за три месеца и пълна загуба на съзнание причинило и разстройство на здравето временно опасно за живота.

Представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч,прокурор Румен Петров  поддържа обвинението изцяло така, както е в обвинителния акт. Счита,че процедурата по глава 27 се изразява по същество в това, че подсъдимият признава фактическите обстоятелства така, както са посочени в обстоятелствената част на акта, т.е. признава, че това, което е описано там, е станало точно така. Приема,че подсъдимия поначало, може да не признае правото, теоретично при едни и същи факти, които е признал, това може да не съставлява престъпление. Затова взема отношение, че именно посочените факти съставляват престъпление.Конкретизира,че на подсъдимия Й.М. му е повдигнато обвинение за конкретно нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. С оглед процесуална икономия заявява,че няма да се спира на нещата, които са посочени в обвинителния акт относно заключението на автотехническата експертизиа, медицинските експертизи, събраните писмени доказателства и разпита на свидетели, които са потвърдили тази фактическа обстановка.Посочва,че  обвинението, което му е предявено, е за това, че е нарушил това правило за движение, че не се е съобразил с характера на пътя. Това нарушение конкретно по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП предполага, че водачът на МПС-то винаги е предварително запознат с условията на движение. Дали защото съществуват знаци, дали защото атмосферните условия в момента са били такива, както са били тогава, той е знаел, че се движи в тъмната част на денонощието. Приема,че това обстоятелство винаги предполага по-внимателно каране. Установено,според прокурора, от автотехническата експертиза и допълнителните огледи, че на 117 м. преди мястото на ПТП-то има знак А4 – последователни опасни завои, което също е трябвало да насочи неговото внимание. В конкретика сочи,че  конкретното нарушение на подсъдимия за несъобразяване с характера на пътя е, че не се е съобразил при движението в навлизане на левия завой с радиус 40 м. със скорост от 83 км/ч, която е изяснена, а критичната скорост, т.е. тази скорост, при която той е могъл да вземе този завой, е била 65 км/ч. Друго нарушение,според прокурора, в случая е че, при движение нощно време предполага по-внимателно поведение. Приема,че когато опасната зона на спиране е по-голяма от разстоянието на видимост, винаги има виновно поведение, т.е. водачът нощно време при мъгла, при ограничена видимост, трябва да управлява така, че да може да спре до мястото, докъдето му светят фаровете. При конкретната скорост от 83 км/ч опасната зона за спиране е от 82 метра. Осветяваното пространство от фаровете при най-благоприятния за него вариант на дълги светлини е 45 м., което категорично води до това,според прокурора, че той не се е движил със съобразена скорост. Счита,че предвидимо препятствие може да се приеме границата на платното за движение, където той е излязъл извън нея, като се позовава на параграф 6, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Счита и че,за да има престъпление, следва да има причинна връзка между причинения злонамерен вреден резултат и тези нарушения. Приема,че в случая безспорно е доказана такава – причинена е смърт и две средни телесни повреди, което в случая е квалифицирано обстоятелство по делото. Приема за свое задължение  да се каже, че той извършва престъплението при непредпазливост, при небрежност, а не при самонадеяност, което е по-леко наказуемото по смисъла на закона. Счита,че  относно за размера и вида на наказанието, то следва да се прецени с оглед балансиращи вината и наказателната отговорност обстоятелства. От една страна е чистото съдебно минало и добрите характеристични справки. От друга страна подсъдимия М. има едно наказателно постановление за каране с превишена скорост, при което е причинил ПТП. Има и три фиша, единият от които е пак за превишена скорост в населено място. Затова счита, че справедливото наказание при общите правила, което следва да му бъде наложено с оглед предвиденото е в минимума от 3 години лишаване от свобода. Не счита, че с оглед неговото превъзпитание и,както и че се касае за  непредпазливо деяние, следва да бъде изтърпяно реално и следва да му бъде наложен максималният изпитателен срок. С оглед редукцията, както законът ни задължава по чл. 19, следва да остане 2 години.Приема че задължително следва да се приложи чл. 343г с оглед тежкия резултат - смърт и две телесни повреди и счита, че следва да му бъде наложено наказание лишаване от право на управление за срок от 3 години. Разноските,според прокурора, следва да бъдат в негова тежест, включително тези, посочени от адв. Б.. Вещественото доказателство е негова собственост и след влизане в сила на присъдата следва да му бъде върнато.

Повереника на частния обвинител,Г. В.,адв.М.Д.,сочи,че се солидаризира със становището на прокурора. Единствено взема отношение по размера на наложеното наказание. Предвид изявлението на прокурора и от приложените по делото доказателства,приема, че подсъдимия има предходни наказания - както фишове, така и друго ПТП. Счита, че по отношение на размера на наложеното наказание, то следва да бъде наложено към средния размер с оглед на обстоятелството, че ще бъде редуцирано съгласно правилата на глава 27. Счита, че за превъзпитанието на обвиняемия следва да му бъде наложено по-строго наказание предвид на това, че по отношение на него са налагани административни такива и въпреки това той не се е съобразил, в следствие на което той е причинил смърт и две средни телесни повреди. Счита, че действително с оглед на това, че има чисто съдебно минало, следва да бъде отложено и не е необходимо да изтърпява ефективно.Моли съдът да бъде отложено наказанието за максимален срок. По отношение на управлявания от него автомобил счита, че след приключване на съдебното дирене следва да бъде върнат. Моли също така съдът, да уважи искането за направените разноски.

Частния обвинител Г.К.В. заявява,че поддържа казаното от адвоката й,като заявява,че няма какво да добави.

Защитника на подсъдимия М.,адв.С.Г. изразява съжаление за пострадалите лица в човешки план. Като защитник на неговия подзащитен, подсъдимия М., излага  виждане,че  с оглед вида и характера на начина на протичане на съдебното следствие, а именно по реда на глава 27, няма да приповтаря изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и фактически положения, които така или иначе неговия подзащитен признава. В настоящия случай не оспорва и правната квалификация на деянието, която е приета от прокурора с обвинителния акт. Що се отнася до вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено, моли съдът, да съобрази и възражението, което ще направи във връзка с чутото от прокурора и представителя на един от частните обвинители, за наличие на балансиращи вината обстоятелства. Счита, че така, както са посочени в справката нарушенията на правилата за движение, които е допуснал неговия подзащитен, същите са далеч назад във времето и само по себе си това обстоятелство няма как да бъде взето предвид от съда, за да се приеме, че са налице балансиращи вината обстоятелства. Конкретизира,че две от наказанията, които са му наложени с фишове, са за съвсем елементарни нарушения на ЗДвП, които не са свързани с безопасността на движението - неносене на документи, по спомен за едното, другото подобно. Очевидно,според адв.Г.,е че на този млад човек-подсъдимия, вероятно управлението на МПС не му се отдава много, защото е допускал такива нарушения, свързани с движението, едно от които е довело до ПТП. Сега отново приема,че са изправени пред такова.Приема,че в тази връзка следва не да се засилва санкцията на правната норма на чл. 343, ал. 3, която е предвидена в този текст, а по-скоро да се засили санкцията, която е по чл. 343г от НК, а именно сравнително по-продължителен срок на лишаване от право на управление на МПС. Изразява предположение,че може би това ще компенсира и ще доведе до справедливост на общо на наказанието за извършеното деяние. Заявява,че е облекчен от казаното от прокурора и от представителя на частния обвинител, че наказанието, което те предлагат да бъде наложено, не следва да бъде изтърпявано ефективно. Също моли в тази насока съдът да възприеме това становище, да определи наказанието в предвидения от закона минимум, както бе поискано от прокурорът, като същото бъде редуцирано по правилата, по които се разглежда делото, а именно по реда на съкратеното следствие. Счита, че изпитателният срок следва да бъде минимален. По отношение на разноските,приема че не може да се противопостави. По отношение на вещественото доказателство лекия автомобил след влизане в сила на присъдата, същото приема,че  следва да бъде върнато на неговия собственик. Изразява несъгласие с искането на представителя на другия частен обвинител за заплащане на разноските по делото, тъй като на практика страните дори  не са го видяли. Заявява,че не вижда какви процесуално следствени действия е извършил по настоящото дело с изключение на молбите, които са написани и приложени по делото, за да се претендират извършени разноски от страна на неговия повереник. Моли съдът да отхвърли това искане. При тези съображения моли съдът, да постанови  присъдата.

Подсъдимия Й.М.М. в защита заявява,че поддържа казаното от адвоката му и няма друго, което да добави,а като последна дума заявява,че моли съдът да постанови минимална присъда, както казал и адвокатът му.

От събраните по делото писмени доказателства- съдебно-психиатрична консултация от доц. Е.П.К.,  служебна бележка от „К.С.С.Б.“ ЕООД, становище от Т.И.гр. П.относно подс. Й.М., становище от Я. Д.-К., уведoмително писмо от ръководител на „К.С.С.Б.“ ЕООД, заверено копие от удостоверение за раждане, заверено копие от Решение № 104/13.07.2016 г. на РС - Тетевен по гр. дело № 351/2016 г. на РС – Тетевен,както и приложените в том 1от досъдебното производство -уведомително писмо от 27.03.2020 г.         (л.1, л.2); протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2020 г. (л.41-43); препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 26.03.2020 г. (л.44-45); фотоалбум (л .46-60); протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2020 г. (л.61-62); копие от протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2020 г. (л.63); фотоалбум (л.64-65); протокол за отговорно пазене от 27.03. 2020 г. - за л. а. „Тойота", модел „Авенсис", с per. № *** (л.67); протокол за доброволно предаване от 27.03.20 г. (л.68); разписки от 30.03.20 г. и от 14.12.20 г. за върнати вещи (л.69, л.70); справка за нарушител/ водач - Й.М.М. (л.74); писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал Плевен - Хидрометеорологична обсерватория Ловеч (л.81); писма от ОПУ – Ловеч (л.83, л.84); писмо от Община Тетевен, ведно с приложения   (л.86-89); справка за лицето И. Н., справка за родственост, справка за семейно положение (л.90,91,92); протокол за доброволно предаване от 30.06.20 г. по опис - копия от ГО, сметка за вносно сума, контролен талон, свидетелство за регистрация част I и свидетелство за регистрация - част II (л.94-98); писмо от РУ Тетевен ведно с копие от разпечатка на паметта на техническо средство Дрегер 7510 с № 0026 (л.100-101); справка за собственост на МПС (л.103-104); писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация"- София (л.107-108); писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", Регионална дирекция „ АА" - Плевен с приложения (л.110-113); справка в АИС БДС (л.114); съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза от ВМА (л.119-121); протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози - Й.М. (л.124); талон за изследване (л.125,126); протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина на И.М.Н. (л.131); протокол за изследване на кръв (урина) за изследване на алкохолно съдържание на И.М.Н. (л.132); съдебномедицинска експертиза № 27/ 2020 год. за изследване на труп, схема (л.135-137, л.141); протокол № 11/14.05.20 г. - съдебно-фоноскопна експертиза (л.146-151); писмо-отговор от Районен център 112 - Монтана, ведно с 1 бр. CD (л.154-156); протокол за доброволно предаване от 29.05.2020 г. - 1 бр. копие от експертиза на Я.П. (л.157, л.161); съдебномедицинска експертиза № 116/ 2020 г. по материали от ДП (л.162-165, л.175-177); протокол за доброволно предаване от 03.07.2020 г. - копия от мед. документи за С. Ц. (л.169-174); съдебномедицинска експертиза № 181/ 2020 г. по материали от ДП (л.181-184); писмо от ЦСМП - Ловеч, ведно с копия от мед. Документи (л.189-209); писмо от УМБАЛ - Плевен, ведно с копия от мед. Документи (л.212-255); тройна ATE, ведно със скици (л.257-277); протокол за уведомяване на пострадал от престъпление - Я.Я.П. (л.287); протокол за уведомяване на пострадал от престъпление - Г.К.В. (л.289); протокол за уведомяване на пострадал от престъпление – С. В. Ц. (л.292); призовка (л.304); постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2020 год. (л.306); справка за съдимост по отношение на Й.М.М. от 03.12.2020 год. от PC - Тетевен     (л.309); автобиография от Й.М.М. (л.310); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Й.М.М., показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията на вещите лица по представените на досъдебното производство експертизи, съдът след проверка счете, че самопризнанието на подсъдимия Й.М. се подкрепя от тях, каквото задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 372, ал. 4 във вр. с ч. 371 т. 2 от НПК, и прие за установена следната фактическа обстановка:  

Свидетелката С.Ц./л. 290-292 / живеела в гр.София,откъдето се прибрала  в гр. Тетевен около 20.03.2020Г. Повода за това бил връщането на майка и от чужбина, както и  обявеното извънредно положение. Свидетелката Я.П. / л.286 / също си била в гр. Тетевен. Те се познавали с подсъдимия Й.  М. , както и с И.Н.. Той също се бил върнал в града. Свидетелката П. позвънила вечерта на Н. с идеята да се видят навън поради ограниченията за събиране в затворени помещения. След това двамата отишли до дома на подсъдимия М. и така решили да се повозят с неговия автомобил „ Тойота Авенсис" с д.к.№ ОВ 7881 ВН, негова собственост. С тях се качила и свидетелката Ц.. Автомобила управлявал М., до него отпред седял Н., зад водача П., зад Н.- Ц.. Движели се след 18.00 ч. по пътя за с. Г. Извор и на близка беседка стояли около два часа. По едно време се върнали в гр. Тетевен за да си вземе Ц. цигарите. Върнали се отново на същото място. Около 21,40 ч. тръгнали обратно за гр. Тетевен като разположението в автомобила им било същото. Свидетелката Ц.видяла, че не могли да вземат ляв завой по посоката им на движение и продължили направо. Усетила силен удар и фаровете след малко осветили клони на дърво. Тогава осъзнала, че се намират в дере. Взела кучето си което било с нея в ръцете си и тогава чула, че Н. се дави от кръвта си,като издавал само такъв звук. П. била до нея - изпаднала в безсъзнание. М. също бил в безсъзнание около минута. След няколко минути П. дошла в съзнание. Тя казала на Ц., че кракът и е счупен. Тъй като задната дясна врата не можела да се отвори според нея тя леко избутала краката на П. и я изнесла навън, след това излязла и тя от към нейната врата. Дала и да държи кучето и отишла да помогне на М.. Откопчала му колана и избутала седалката назад защото тавана на автомобила бил хлътнал върху него. През това време Н. се давел в кръвта си, тя опитала да му помогне но не успяла, ръцете и били само в кръв. Намерила телефона си и се обадила на тел. 112. В 21,58 ч. звъннала на майка си и казала за ПТП. Фаровете на автомобила светели постоянно и тя успяла да излезе на пътното платно. Малко след това едновременно дошли линейка и кола на полицията, малко след това и пожарната. Първо на носилка извадили П., след това и М.. Свидетелката П. нямала спомен за случилото се. Не е забелязала с какво скорост е управлявал М., а по завоите стояла със затворени очи тъй като и ставало лошо. Осъзнала се в линейката на път за болницата. Същата вечер около 18,55 ч. свидетелката Г.В. / майка на Н./ му звъннала. Той и казал, че се намират на м. „ Предела". Тя знаела , че са в една компания с П. и М., често излизали заедно и ходели на разходки.

Същата вечер в 22,03 ч. свидетелите Ц.П./ л. 293 / , П.З./ л. 295 / и С.М. / л. 297/, и тримата пожарникари в РСПБЗН Тетевен тръгнали по сигнала за това ПТП. Когато пристигнали на място вече там била полицейска кола и линейка. Имало и момиче- Ц.. Тя била цялата в кръв. В ляво посока с. Г. И. в дерето бил паднал лек автомобил. При слизането си установили , че цял ствол на голямо дърво е паднал върху цялата рамка на предното панорамно стъкло и бил смачкал двете предни греди. На предната дясна седалка установили момче което било починало. На задна лява седалка намерили момиче което се опитвало да излезе. Било в съзнание и пъшкала. Извадили я от колата и я качили по стръмния склон до платното за движение от където я поели медицинските лица. След това се върнали и извадили водача който бил легнал на предната лява седалка която била на зад и стенел, бил в съзнание. Викал „ помогнете му, той е още жив. „ Извадили го от задната лява врата . Извели и него горе на пътя. След това се върнали отново и с ножици отрязали част от купето и извадили вече починалия И. Н.. Свидетеля К.К./ л. 300/ -полицай в РУ МВР Тетевен първи пристигнал на място по сигнала. Там на пътя чакало момиче и посочило къде е станало ПТП. Водача М. бил изваден от пожарникарите от предна лява седалка. Свидетеля М.М. *** заедно с К.помогнал на П. да изкачи хълма и да я положат в линейката. Свидетелите Ц.Ц./ л. 298 / и Т.К./ л. 299 / -служители на КАТ Тетевен отишли на място по сигнала. Там вече бил пристигнал другия патрулен автомобил и пожарната. Изпробвали водача на автомобила М. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „ Дрегер 7510", който отчел нула промила.

Пътя около мястото на ПТП е бил с маркировка „единична непрекъсната линия „. Посочено е, че няма поставени пътни знаци / л. 86/. При допълнителния оглед / л. 63 / е установено, че има наличен пътен знак „ А 4 -„ последователни опасни завои първия от които е на ляво„.който се  намирал на 54 м. преди ПО или на 117 м. преди мястото на ПТП гледано в посоката на движение на лекия автомобил преди ПТП.Времето на 26.03.2020г. било почти тихо, без намалена видимост, залеза е настъпил в 18,40 ч., а сумрака е продължил 35 м. Тъмната част е настъпила в 19,15 ч./ л. 81 /.

От протокола за химическа експертиза № 56 Т / 31.03.2020г. на СХЛ към ЦСМП Плевен е видно, че в изследваните проби кръв и урина на И.М.Н. няма наличие на алкохол. / л.131-132 /.

От заключението на съдебно медицинската експертиза / л. 135-137, 141 / е видно , че при огледа и аутопсията на 27.03.2020г. на И.М.Н. е установено масивно охлузване на лицето с наличие на разкъсно- контузна рана в областта на лицето, двустранно брил хематоми, изтичане на кръв от отворите на носа, устатата и ляво ухо, счупване на дясната раменна кост, охлузвания в областта на дясната ръка и по предната повърхност на дясното бедро, кръвонасядания на меката черепна покривка, счупване на черепните кости, субарахноидна хеморагия, контузионни полета по мозъчния паренхим, кръв в бронхиалното дърво/ вдишана кръв/, липса на алкохол и наркотични вещества в кръвта и урината. Непосредствената причина за смъртта на Н. е травматичното счупване на черепните кости и контузията на мозъка, повреди довели до бърза и неминуема смърт. При огледа и аутопсията не са установени следи от насилие. Трупните изменения отговарят на смърт от първо денонощие.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза / л. 156-165/ на Я.П. е причинено счупване на тазови кости / тип Дюверне/, охлузни рани по дясната подбедреница, тя съобщава за липса на спомен за инцидента до пътуването в санитарния автомобил. Счупването на таза / тип Дюверне/ причинява трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за не по малко от два и половина-три месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Трудоспособността и е ограничена за не по малко от пет- шест месеца. Вероятността да останат трайни увреждания предвид възрастта е малка, но ще усеща болки при промяна на времето за значителен период от време. Описаните травматични увреждания са резултат на тъпа травма със значителна сила. Според вида и разположението си счупването на тазовите кости е причинено по индиректен механизъм, т.е. силата към ставната ямка е предадена по оста на бедрената кост при придвижването на тялото напред при челния удар на автомобила и силен натиск / удар на коляното в облегалката на предната лява седалка /. Според свидетелката С.Ц.П.-очевидец, непосредствено след ПТП е била напълно неконтактна в състояние на пълна арефлексия което кореспондира със съобщението за липса на пълен спомен.Т.е.била е налична черепно мозъчна травма, която е протекла с пълна загуба на съзнание което обуславя реалната опасност за живота и представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза / л. 175-177/ на С.Ц.е причинено счупване на дванадесето ребро в дясно до гръбначния стълб, излив на кръв зад пристенната коремница в ляво , охлузвания по лицето и тялото. Тези увреждания са и причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вероятността да останат трайни увреждания предвид възрастта на пострадалата е малка, а и тя е посочила , че е напълно възстановена. Описаните травматични увреждания са резултат на тъпа травма със значителна сила. Според вида и разположението си описаните травми са причинени по механизма на общото сътресение на тялото в условията на съобщено ПТП- пътник в лек автомобил на задната седалка при челен удар на колата в дърво.

Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза / л. 181-184/ на Й.М. е причинено открито счупване на двете кости на дясната пред мишница / с разкъсно - контузна рана / което е наложило оперативно лечение, счупване на три ребра в лявата гръдна половина. Счупването на двете кости на дясната предмишница е причинило трайно увреждане на движението на десния горен крайник за не по малко от три месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Счупването на три ребра в лявата гръдна половина е причинило трайно затруднение на движението на снагата за не по- малко от месец и половина- два при нормално протичане на оздравителния процес. Трудоспособността му е ограничена за 4-5 месеца. Вероятността да останат трайни увреждания с оглед възрастта е малка, но ще усеща болка при промяна на времето за значителен по дълъг период от време. Описаните травматични увреждания са резултат на тъпа травма със значителна сила. Според вида и разположението си травмите са от удари в и от части на автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта на движение при напускане на платното за движение и удара в дървото. Напълно възможно е М. да е бил водача на лекия автомобил.

Съдебно фоноскопската / л. 146-151/. експертиза е потвърдила обажданията на тел.112. Първото обаждане е в 21,58,29 ч. от свидетелката С.Ц./ л. 154 -155 /.

От заключението на назначената е реализирана съдебно химико-токсилогична експертиза във ВМА по предоставените биологични проби / кръв и урина / от М. не са установени следи от наличие на наркотични вещества / л. 117-121 /.

Видно от заключението на тройната съдебно автотехническа експертиза / л. 257-277/ мястото на излизане от платното за движение на л.а. Тойота е надлъжно на 42 м. след ПО /начало на бетонен дувар на частен дом , който се намира в дясно от ПП по посока Г. извор- Тетевен -л.44 /, напречно в дясно от десен край на платното за движение при приетата посока на огледа към гр. Тетевен. Мястото на удара на дясна странична част на л.а. Тойота в дървото надлъжно е на 62-63 м. след ПО, а напречно -от 8,8-9 м. в дясно от десния край на платното за движение при приетата посока на огледа. ПТП е настъпило на път LOV 1116, км. 1 + 800, на 1, 8 км. след разклона от гр. Тетевен към с. Г.Извор. Пътят при мястото на ПТП описва крива на ляво посока Тетевен с минимален радиус при външната си част от 40 м. Пътят е с наклон на спускане от 7/100. Произшествието е настъпило на 26.03.2020г. , около 22:00 часа. Условията на движение към момента и мястото на ПТП са били в тъмната част от денонощието, суха настилка, ясно време, надлъжна видимост осигурена от фаровете, лява по посока на огледа крива с радиус при външната част на платното за движение към гр. Тетевен около 40 м. Условията на движение към момента и мястото на ПТП са изисквали повишено внимание предвид тъмнината, стеснението на платното и кривата, но не са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Лек автомобил Тойота се е движил по посока на гр. Тетевен и скорост от 83 км./ч. В лява за него крива поради движение на автомобила със скорост по-висока от критичната за конкретната крива при конкретните условия, автомобилът не се вписал в нея и излязъл вдясно на платното за движение, преминавайки през банкета и навлизайки в низходящ залесен скат. Автомобилът придобил ротация (кинетичен момент)- завъртял се по посока обратна на часовниковата стрелка. След това се ударил с дясната си страна в дърво, изкоренил го и се установил на място описано в протокола за оглед. Траекторията на л.а. Тойота след загубата на устойчивост е определена на база описаните следи в протокол за оглед, снимков материал, деформации и разрушения по автомобила, счупени клони и дървета. Положенията на автомобила в отделните моменти на ПТП са изобразени на скица 2. Координатите на местата на напускане на автомобила на платното за движение и удар са описани по горе. Неразделна част са приложени 2 броя мащабни скици на ПТП. Скица 1 е начертана спрямо данните от протокола за оглед и снимков материал. Скица 2 отразява етапите и механизма на ПТП , особеностите на платното и крайпътните съоръжения. Скоростта на автомобила при удара в дървото е била 33 км./ ч. Скоростта на автомобила преди ПТП е била не по малка от 83 км./ ч. Опасната зона на спиране при тази скорост е 72 м. Водачът не е разполагал с достатъчно надлъжно разстояние за спиране след загуба на устойчивост. Предвид релефа и кривите и факта, че фаровете на този тип автомобил светят само напред и не се отклоняват спрямо завиването то осветената зона върху платното е била в порядъка на 40-45 м. независимо от избора на светлини. Критичната скорост на завоя е била 65 км./ ч. Ако водача е бил избрал такава скорост или по ниска е могъл безопасно за премине през лявата крива.

Приетата фактическа обстановка са установява от разпита на свидетелите по делото, тройната съдебно автотехническа експертиза, четирите съдебно медицински експертизи, съдебно химико-токсилогична експертиза, съдебно фоноскопската експертиза, писмените доказателства. Съобразявайки гласните,писмените доказателства и заключенията на вещите лица по подробно посочените по-горе експертизи,настоящата инстанция прие,че от страна на  подсъдимия Й.М.М. е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал.4 във връзка с ал.3 б. „а" предложение 2 и б.“б“ предложение 1 във връзка с ал.1 б.“в“ и б. „б" предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 предложение 3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 изречение 1 от ЗДвП,като   на 26.03.2020 г. около 21,45 ч. на път LOV 1116, км. 1 + 800, на 1,8 км след разклона от гр. Тетевен към село Г.И.при управление на лек автомобил ,,Тойота Авенсис„ с д.к. № ***, негова собственост нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на движение не се съобразил с релефа на местността - движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. / ляв завой / със скорост от 83 км. / ч. при критична скорост за кривата от 65 км./ ч. и с конкретните условия на видимост- движение нощно време в тъмната част на денонощието като не спрял пред предвидимо препятствие - излизане извън границата на платното за движение по посока на движение на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.Н., ЕГН ********** от гр. Тетевен и две средни телесни повреди на Я.Я.П., ЕГН ********** от гр. Тетевен изразяващи се в счупване на тазови кости на десен долен крайник причинило и трайно затруднение на движението на десния крак за три месеца и пълна загуба на съзнание причинило и разстройство на здравето временно опасно за живота.

От обективна страна деянието е извършено като на посочената дата при управление на цитирания лек автомобил подсъдимия М. е нарушил правила за движение, визирани в ЗДвП, които са в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат- смъртта на возещия се отпред в дясно в лекия автомобил Иван Н. и е причинил две средни телесни повреди на возещата се отзад ляво зад водача Я.Я.П. изразяващи се в счупване на тазови кости на десен долен крайник причинило и трайно затруднение на движението на десния крак за три месеца и пълна загуба на съзнание причинило и разстройство на здравето временно опасно за живота. С понятието „съобразена скорост", визирано в чл. 20 ЗДвП,законодателя е въвел задължение на водача на пътното превозно средство да се движи със скорост в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на ал.1 и ал. 2 ЗДВП. Понятието „Разрешена скорост" е нормативно дефинирано в разпоредбата на чл. 21 ЗДвП. Както приема и представителя на обвинението-прокурор Р.Петров,разрешената скорост е тази, която законодателя е предвидил за  определени пътни участъци, и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват.Съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира с оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие.

Както приема и прокурора,така и настоящата инстанция приема,каквато е и трайната практика на ВКС,че би се стигнало до нарушение на материалния закон при едновременното приложение на правилата за съобразената / чл. 20, ал. 2 изр. 1 ЗДвП / и разрешената /чл. 21 ЗДвП / . В настоящия казус,видно от протокола за оглед на местопроизшествие –л.41-56,т.1 от ДП, на мястото на ПТП няма поставени пътни знаци за ограничение на скоростта визирана в чл.21 ал.1 от ЗДвП. Т.е. разрешената скорост в максималната стойност за водача,подсъдимия М. с категория „ В „ е била 90 км./ ч. Предвид и на това,че видно от допълнителния оглед / л. 61,т.1 ДП /, че края на населеното място ,, Г. Извор ,, е на 4 км. преди мястото на ПО, или на 4 км. и 63 м. преди мястото на ПТП.Предвид заключението на вещите лица по тройната съдебно автотехническа експертиза/САТЕ/ ,л.268 от ДП /,подсъдимия М. е управлявал с по ниска- от 83 км./ ч.Т.е.от негова страна не е допуснато нарушение на чл.21 от ЗДвП.

В тази връзка,следва да бъде посочено,че законодателя,в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е вменил на водачите, управляващи моторни превозни средства/МПС/ задължения  за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, предпоставящи два вида опасности. По-точно,визираната в изречение 1 на чл.20, ал.2 ЗДвП и  свързана със съобразяване с релефа на местността.

Релефът на местността се определя от характера на пътя, дължината на правите участъци, радиусите на завоите, от наклоните. В настоящия казус,подсъдимия  М. е причинил ПТП поради нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП тъй като не е съобразил скоростта си на движение с релефа на местността- движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. / ляв завой / със скорост от 83 км. / ч. при критична скорост за кривата от 65 км./ ч. Както вече се посочи и по-горе в мотивите в процесния пътен участък е имало е и пътен знак ,, А 4 ,, -последователни опасни завои първия от които е на ляво „. Той се е намирал на 54 м. преди ПО или на 117 м. преди мястото на ПТП.Посоченото нарушение е в пряка причинна връзка и с настъпилия вредоносен резултат-смъртта на И.М.Н. и двете средни телесни повреди на Я.Я.П..

 Допуснато е нарушение от страна на подсъдимия М. и относно това,че той не се е съобразил и с конкретните условия на видимост- движение нощно време в тъмната част на денонощието. Ако беше се съобразил с тези фактори за безопасно движение той би спрял пред очевидното предвидимо препятствие-излизане извън границата на платното за движение по посока на движение на автомобила. По-конкретно,подсъдимия е управлявал автомобила  със скорост от 83 км./ ч. чиято опасна зона на спиране е 72 м. при конкретните пътни условия- сух асфалт и ясно време. Осветената зона върху платното за движение е била в порядъка на 40-45 м. независимо от избора на светлините / дълги или къси /. Дължимото поведение на водача на МПС,в конкретния казус подсъдимия М., при движение нощно време изисква скоростта на МПС да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете и с възможността за спиране при поява на опасност.Т.е.когато водача управлява със скорост чиято опасна зона на спиране е по- голяма от осветеното пространство на фаровете е налице такова несъответствие и няма основание да се приеме, че се касае за  „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.В подкрепа на този извод е факта,че подсъдимия М.,както вече се посочи и по-горе е управлявал с установената скорост на движение от 83 км./ ч. при опасна зона на спиране от 72 м., при  осветено пространство от фаровете на автомобила до 45 м. Като предвидимо препятствие в случая,настоящата инстанция приема и приетото от прокуратурата като такова,а именно границата на платното за движение по смисъла на пар.6, т.4 от ДР ЗДвП. Предвид на това,че видно от допълнителния оглед на местопроизшествие-л.61 и сл.т.1 ДП,в района на местопроизшествието е имало предупредителен пътен знак „ А 4 „ на 54 м. преди ПО или на 117 м. преди мястото на ПТП.Т.е ако подсъдимия се е съобразил с посочения пътен знак и е предприел намаляването на скоростта до критичната е могло да предотврати ПТП и от там причинения вредоносен резултат.Все в тази връзка ,не е имало причина от технически или друг характер,която да попречи на подсъдимия М. да възприеме своевременно този знак по време на управлението при тази видимост на фаровете и време да намали скоростта си на движение до критичната.Допуснатите нарушения на ЗДвП настоящата инстанция приема,че са в пряка причинна връзка със смъртта на Н. и двете причинени средни телесни повреди на П. .В доказателствата по делото не са налични такива,от които да се направят изводи за съпричиняване на вредоносния резултат от друг водач на МПС,или от пострадалите,поради което и настоящата инстанция приема,че  в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат е само и единствено с виновно нарушение от страна на М. на посочените текстове от ЗДвП. Както сочат и вещите лица по САТЕ,причината за загубата на устойчивост на процесния автомобил е движението му със скорост по-висока от критичната за кривата при конкретните условия./л.273 т.6 от заключението /,която е била 65 км.ч или по-ниска,респективно е щяла и да позволи на подсъдимия да преодолее кривата  и премине през нея безопасно. Т.е. единствения начин за не насгьпване на ПТП е било навременно намаляване на скоростта/т.7 от заключението на САТЕ .л.274,т.1 ДП/.

От субективна страна подсъдимия Й.М. следва да носи наказателна отговорност,тъй като за  този вид престъпление, субект са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление на превозно средство, които при управление му допускат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо като форма на вина, при небрежност по смисъла на чл.11 ал. 3 пр. 1 от НК, като подсъдимия М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективния признак на небрежността очертава рамките на дължимото, което подсъдимия М. е бил длъжен да предвиди. В конкретния случай, подсъдимия М.,както вече се посочи и по-горе в мотивите, е бил длъжен да съобрази поведението си като водач на МПС с изискванията  на чл. 20 ал.2 изр.1 ЗДвП- при избиране на съответната скорост на движение в конкретната пътна обстановка да се съобрази с релефа на местността- движение по лява крива с радиус при външната част от 40 м. / ляв завой / със скорост от 83 км. / ч. при критична скорост за кривата от 65 км./ ч. и с конкретните условия на видимост- движение нощно време в тъмната част на денонощието за да може да спре пред предвидимото препятствие-до границата на платното за движение. Подсъдимия М.,както вече се посочи,се е движил  със скорост от не по-малка от 83 км.ч,която  макар и разрешена не е била своевременно намалена при техническа възможност за това./л.268/.

 Конкретно подсъдимия  М. е могъл да  предвиди настъпването на обществено опасните последици,който извод настоящата инстанция прави,вземайки предвид наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически капацитет за да изведе в съзнанието си представа за последиците. Видно от автобиографията на подсъдимия М.,л.310,т.1 ДП,същия е завършил основно и средно образование в Италия.Тази възможност заедно с проявената недостатъчна грижа е основание за неговата отрицателна оценка за психическото и отношение към престъпния резултат. Преценявайки всички събрани по делото доказателства и най-вече заключението на вещите лица по САТЕ съдът приема,че подсъдимия М. освен, че е имал задължение да предотвратяване на резултата е имал и обективна възможност за това./в т.см.отговор 7 на л.274,т.1ДП/.  

Предвид на тези съображения,настоящата инстанция прие,че е налице  и квалифициращия признак на  чл. 343 ал.4 във връзка с ал.3 б." б" предложение 1 от НК,тъй като от процесното  ПТП и в причинна връзка с настъпването му, е не само причинената смърт на Н., а и  са причинени и двете средни телесни повреди на Я.П.. Т.е. има причинена смърт на едно лице и две средни телесни повреди на друго лице.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза / л. 175-177/ на С.Ц.е причинена лека телесна повреда,изразяваща се в счупване на дванадесето ребро в дясно до гръбначния стълб,излив на кръв зад пристенната коремница в ляво,охлузвания по лице./т.1,л.176,т.1 ДП/. Причиняването на такъв вид телесна повреда не влиза в състава на престъплението по чл.343 от НК,но както сочи вещото лице-д-р.П.Доровски,касае се за травматични увреждания в резултат на тъпа травма със значителна сила.По отношение на начина на причиняване ,вещото лице сочи,че предвид вида и разположението им са причинени по механизма на общото състресение на тялото в условията на ПТП/л.117,т.5/ .Налични за подсъдимия  М. са  две средни телесни повреди. Както вече се посочи и по-горе не са установени доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от други водачи на МПС,респективно и от страна на пострадалите и  вина за процесното ПТП има само и единствено подсъдимия М.,поради което настоящата инстанция само констатира този факт.Видно от заключението на вещото лице-д-р Доровски описаните увреждания са в резултат от удари в,и от части на автомобилното купе при рязката промяна на посоката и скоростта  на движение на автомобила при напускане на пътното платно и удар в дърво./л.184,т.1 ДП/.Т.е.те са вследствие управлението на подсъдимия на процесния автомобил и той сам си ги е причинил .

Подсъдимия М. е бил изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „ Дрегер 7510" с фабричен номер 0026 и поредна проба 2754 в 22,30 ч. Той отчел отрицателен резултат 0,0 промила. Издаден му е бил талон за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества с № 0042184. / л. 76, л. 100-101, 124-126/.

Лекия автомобил „Тойота Авенсис" с д.к.№ ОВ 7881 ВН , управлявани от подсъдимия М. е МПС по смисъла на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Автомобила е бил с валидна ЗГО от 05.01.2020г./ л. 94-96, 115 /. Той е негова собственост / л.104 /. Бил е преминал ГТП на 16.01.2020Г./ л.107-108, 110-113 /. Път LOV 1116, км. 1 + 800 е път по смисъла на т. 1 от цитирания параграф.

Самия подсъдим Й. М. притежава свидетелство за управление, правоспособен водач, категория В, М, АМ / л. 72 /. Има констатирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП. НП от 23.11.2015г. за нарушение на чл.20 ал.2 и чл.179 ал.2 от ЗДвП-движение с несъобразена скорост. Фишове: от 03.11.2014г. за нарушение на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП-неправилно паркиране, от 03.11.2016г. за нарушение на чл.182 ал.1 т.З от ЗДвП- превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място от 21 до 30 км./ ч., от 09.08.201бг. за нарушение на чл. 185 от ЗДвП-липса на пожарогасител.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият Й.М.М., съдът взе предвид чистото съдебно минало, разкаянието за извършеното престъпление, здравословното състояние на подсъдимия,видно от данните от съдебно-психиатрична консултация от доц. Е.П.К., добрите характеристични данни видно от приетите като писмени доказателства -  служебна бележка от „К.С.С.Б.“ ЕООД, становище от Т.И.гр. П.относно подс. Й.М., становище от Я. Д.-К., уведoмително писмо от ръководител на „К.С.С.Б.“ ЕООД, заверено копие от удостоверение за раждане, заверено копие от Решение № 104/13.07.2016 г. на РС - Тетевен по гр. дело № 351/2016 г. на РС – Тетевен,като смекчаващи вината обстоятелства. Наложените на подсъдимия М.  административни наказания – глоби  за нарушение по ЗДвП, видно от справка за нарушител/водач на  ОД МВР – Ловеч/л. 74 от делото/, като утежняващо вината обстоятелство и при преценката на смекчаващите вината обстоятелства, и отегчаващото вината обстоятелство счете, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, поради което и наложи наказание на основание чл. 343 ал.4 във връзка с ал.3 б. „а" предложение 2 и б.“б“ предложение 1 във връзка с ал.1 б.“в“ и б. б" предложение второ във връзка с чл.342 ал.1 предложение 3 от НК във връзка с чл.20 ал.2 изречение 1 от ЗДвП при превес на смекчаващи вината обстоятелства и го осъди на  3 години лишаване  от свобода.

На основание чл. 58а, ал.1 от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК съдът намали размера на така определеното наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода с 1/3 /една трета/, като Й.М.М., с фактически да изтърпи наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи  изтърпяването на наказанието от 2 /две/ години лишаване от свобода, определено на подсъдимия Й.М.М. за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 г от НК наложи на подсъдимия  Й.М.М.,  наказание по чл. 37, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред.Съдът съобрази при определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание ,че подсъдимия М. като водач на МПС притежава свидетелство за управление, правоспособен водач, категория В, М, АМ / л. 72 /. Има констатирани нарушения и наложени наказания по ЗДвП. НП от 23.11.2015г. за нарушение на отново на чл.20 ал.2 и чл.179 ал.2 от ЗДвП-движение с несъобразена скорост. Фишове: от 03.11.2014г. за нарушение на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП-неправилно паркиране, от 03.11.2016г. за нарушение на чл.182 ал.1 т.З от ЗДвП- превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място от 21 до 30 км./ ч., от 09.08.2016г. за нарушение на чл. 185 от ЗДвП-липса на пожарогасител. Така наложените обаче административни наказания не са изиграли своя превантивен ефект,поради което и настоящата инстанция прие,че свидетелството за правоуправление на подсъдимия М. следва да бъде отнето за един по-дълъг период от време,а именно 5/пет/години,от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред,който период да даде възможност на подсъдимия да преосмисли задълженията си като водач на МПС.

При този изход на процеса и в съответствие с разпоредбата на чл.чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимия  Й.М.М. да заплати на адв. М.Д. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева за защита на Г.К.В. като повереник, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на адв. А.Б. за защита на Я.Я.П. с ЕГН ********** като повереник, както и на Я.Я.П. с ЕГН **********  сумата от 300 /триста/ лева разноски за упълномощаване на повереник. Все в тази връзка,съдът осъди  подсъдимия Й.М.М., да заплати по сметката на РУ МВР гр. Тетевен разноски по делото в размер на 2 884.84 лева /две хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/ за експертизи, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства по делото: „Тойота", модел „Авенсис", с per. № ****, предаден с протокол от 27.03.2020 г. на съхранение в гр. Луковит, ул. „Възраждане" № 1, след влизане на присъдата в сила,съдът постанови да бъде върнат на Й.М.М. с ЕГН **********.

Съдът счете,че така наложените наказания от две години лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено за пет години от влизане на присъдата в сила  и пет години лишаване от правоуправление на подсъдимия Й.М., ще изпълнят целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК и ще въздействат предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия М. и останалите членове на обществото.В тази връзка съдът прие,че за действителното поправяне на подсъдимия Й.М. не се налага наказанието лишаване от свобода да се изтърпява ефективно,предвид чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия,както и упражняването на обществено полезен труд и грижи и издръжка на малолетното му дете.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: