№ 755
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100107140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 3182/04.06.2021 г., предявена от ЕТ „С.
– П.П.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, област
Сливен, ул. *******, против ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
финансите.
Ищецът твърди, че има качеството на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници (ВЕИ) и е собственик на фотоволтаична електроцентрала.
Изграждането на електроцентралата било частично финансирано с Договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР). По силата на този договор, фондът предоставил на ищеца безвъзмездна
финансова помощ.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за изкупуване на
електрическа енергия, сключен за срок от 20 години, „ЕВН Б. Е.е“ АД изкупувало
произведената от ищеца електрическа енергия по преференциална цена, определена с
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (с
предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране).
Съгласно договора и на основание чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ,
преференциалната цена на ел. енергия, изкупувана по договора, не подлежала на
1
промяна през целия срок на договора, съответно продавачът следвало ежемесечно да
издава и представя на купувача фактура за дължимата сума за цената за произведената
и доставена ел. енергия за предходния месец, измерена и отчетена по предвидения ред,
като купувачът заплаща сумата след получаването.
Преференциалната цена първоначално била определена с Решение № Ц-
18/20.06.2011 г., по силата на т. 11 от което, размерът на цената, определена за
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р, монтирани
на покриви и фасади, е в размер на 596.50 лв./МВтч, което действало до 24.07.2015 г.
След тази дата КЕВР приела ново Решение Ц-14/01.07.2014г., с което размерът на
цената била променена на 117.61 лв./МВтч.
Ищецът твърди, че по време на действие на сключения договор за изкупуване,
настъпили законови промени относно цената на произвежданата и доставяна ел.
енергия.
Съгласно § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015 г., за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни
обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до
влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат
цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този
закон. Ал. 2 на § 18 предвиждала, че производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г.
привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията на ал. 1. Съгласно чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2
общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената
електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и в
случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се
прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31,
ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се
предоставят.
Ищецът твърди, че по отношение на цената на произвежданата и доставена ел.
енергия били приложими единствено клаузите на сключения договор за изкупуване, а
не § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ бр. 56/2015 г. Счита, че има право да получи плащане на
доставената на купувача ел. енергия, произтичащо от договора за изкупуване по цена в
размер на 596,50 лв./МВтч (определена с Решение Ц-18/20.06.2011г.), а не по
2
намалената цена в размер на 117,61 лв./МВтч. (определена с Решение Ц-14/01.07.2014
г.).
Твърди, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, държавата е нарушила
основополагащи принципи и норми на правото на ЕС, от което ищецът е претърпял
имуществени вреди. Сочи, че съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавата и Народното
събрание, като еманация на държавната власт, е следвало да предприемат всички
мерки, свързани с върховенството на правото на ЕС, включително е следвало да
изпълнят своите задължения да съблюдават правото на ЕС, като всички те произтичат
от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС и могат да бъдат изведени от
практиката на съда на ЕС, която е задължителна при правораздаване на национално
ниво. С приемането на посочения § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ било допуснато нарушение на
чл. 107-108 ДФЕС, Директива 1009/28/ЕО, Директива 1009/79/ЕО, и Хартата за
основните права на ЕС. Ищецът се позовава на практика на СЕС и излага съображения,
че с приемането на посочения параграф е налице нарушаване на равенството на
частните субекти пред закона.
За периода от м.май 2016 г. до м.февруари 2018 г., ищецът издал фактури на
обща стойност 18 286.43 лв., при преференциална цена в размер на 117,61 лв./МВтч. ,
а следвало да му бъде заплатена произведената ел. енергия за процесния период по
първоначално определената преференциална цена в размер на 596,50 лв./МВтч, чиято
обща стойност за посочения период била в размер на 92,745.89 лева, т.е. разликата
била 74,459.46 лева (като от м.май 2016 г. до м. септември 2016 г. издадените фактури
били по по-високата цена в размер на 596,50 лв./МВтч, но е действителност „ЕВН Б.
Е.е“ АД заплатило по-ниската цена в размер на 117,61 лв./МВтч.) Ищецът твърди, че
издадените от него фактури не съответстват на сключения договор за изкупуване,
защото не отразяват цената, по която купувача е бил длъжен да изкупува
произведената електроенергия. Тъй като § 18 бил приет в нарушение на правото на ЕС,
ищецът имал правен интерес да претендира незаплатената разлика.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 74 459.46 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се е пропуснати ползи от
реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия съгласно
издадени данъчни фактури за периода от 31.05.2016г. до 28.02.2018г., настъпили
вследствие действия на Народното събрание, изразяващи се в приемане на
разпоредбата на § 18, ал, 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (ЗИДЗЕ), обн, в ДВ бр., 56/2015г., в сила от 24.07.2015 г., приета в
нарушение на правото на ЕС.
Сумата за главница се претендира ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
3
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими. Излага съображения,
че исковете са неподведомствени на гражданските съдилища, тъй като оплакванията на
ищеца касаели Решение на ДКЕВР, с което бил определен размерът на
преференциалната цена по чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, искът
можел да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, което
в случая не се твърдяло. Отделно от това, държавата, представлява от министъра на
финансите, не разполагала с процесуална легитимация да отговаря по предявения иск,
тъй като оплакванията на ищеца касаели Решение на ДКЕВР и законодателната
дейност на Народното събрание, а не функциите и правомощията на министъра на
финансите.
По същество, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен. Не
оспорва, приемането на посочените в исковата молба законови разпоредби. Сочи,
обаче, че не е налице нарушаване правото на ЕС, поради следните съображения:
Във връзка с чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, бил приет Национален план за
действие на Република Б., в който били предвидени 20 мерки от финансов, регулаторен
и административен характер за постигане на определената в Приложение I на
директивата индикативна цел за Б.. Една от предвидените схеми за подпомагане на
производители на ВЕИ енергия била Програмата за развитие на селските райони 2007
г. - 2013 г. и по-специално мярка 311 и мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятията“. Условията и редът за финансиране на проекти по мярка 311 бил
регламентирана в Наредба № 30/11.08. 2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищецът е получил безвъзмездна
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, проект
№ 20/311/00329 от 30.08.2010 г. Договорът между ищеца и Държавен фонд
„Земеделие“ е сключен на 20.06.2011 г.
През 2012 г., Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
на Европейската комисия провела (ГД „ЗРСР“ на ЕК) одитна мисия №
RD1/2012/806/BG по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. В
резултат на проверката била предложена финансова корекция, т.е. изключване от
финансиране на разходи за периода 2011 г. - 2013 г. при предоставяне на финансова
помощ по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР).
Във връзка с констатациите от одитната мисия била предложена финансова
корекция върху възстановените от бюджета на ЕЗФСР разходи по мярка 311 и 312 в
4
общ размер на 28 831 832, 78 евро. Намерението на Комисията да предложи
посочените корекции било продиктувано от надхвърлянето на определеният в ПРСР
2003-2011 максимален размер на помощта. Според ЕК превишаването се дължало на
кумулиране на помощта по мерки 311 и 312 с помощта на други национални схеми, и
по-конкретно с предвидената в националното законодателство преференциална цена за
изкупуване на ВЕИ енергия. ЕК изразила позиция, че при преценка относно това дали
финансовата подкрепа за отделните проекти надвишава допустимия размер от 200 000
евро за проект е трябвало да бъде взета предвид печалбата, натрупана вследствие на
преференциалната цена.
Ответникът сочи, че въпросният параграф 18 е бил приет с оглед на
предложенията и заключенията от одитната мисия. Тази разпоредба имала за цел
осигуряване покриването на собствените разходи за осъществяване на инвестицията и
избягване на свръхкомпенсирането при предоставянето на оперативна и/или
инвестиционна помощ за производство на енергия от ВЕИ; привеждане на
съществуващите схеми за подпомагане в съответствие с новите изисквания в областта
на държавните помощи; постигане на съответствие на прилаганите насърчителни
схеми с насоките в енергийната политика на Съюза за интегрирането на пазара на
енергията от ВИ. Въвеждането на Параграф 18 било взето предвид от страна на ГД
„ЗРСР“ на ЕК, вкл. в изчисленията на симулационния модел на одитното проучване. В
резултат на това било налице значително намаляване на стойността на предложеното
изключване от финансиране от бюджета на Съюза, и по-конкретно от 28 831 832, 78
евро на 4 776 746, 60 евро. В окончателната позиция по одитното проучване ГД
„ЗРСР“ на ЕК изрично обърнала внимание, че ако новият закон (Параграф 18 ПЗР
ЗИДЗЕ) бъде отменен или изменен, ГД ще трябва да преразгледа своята позиция и да
върне поне отчасти към първоначално определената финансова корекция, като
предложи на ЕК да вземе решение за втора финансова корекция. Въведените с
Параграф 18 промени в ЗЕВИ са оценени положително от ЕК и в Решение № СА.44840
(2016/NN), с което преференциалните цени за изкупуване на електроенергия от BE по
ЗЕВИ били обявени за държавна помощ, която е съвместима с вътрешния пазар по
силата на чл. 107, параграф 3, буква „в“ от ДФЕС.
Освен това, ответникът сочи, че разпоредбата на § 18, ал. 1 от ДЗР на ЗИДЗЕ е
била оспорена като противоконституционна поради твърдяно противоречие с чл. 4, ал.
1 от КРБ, чл. 19, ал. 2 и 3 от КРБ и с § 63 от ДФЕС. С Решение № 5/11.05.2017 г. по к.д.
№ 12/2016 г., Конституционният съд отхвърлил искането за обявяване на
противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл. 63 от ДФЕС. За да
постанови решението си, КС приел, че оспорената разпоредба изцяло съответства на
приложимото законодателство.
Ответникът излага съображения, че са неоснователни и останалите оплаквания
5
на ищеца - за нарушение на принципа за стабилност, предвидимост и защита на
оправданите правни очаквания, и за нарушаване правото на ЕС и на ХОПЕС. Позовава
се на практика на СЕС и сочи, че твърденията на ищеца по никакъв начин не се
подкрепя от практиката на СЕС, включително и от тази, която самият ищец е цитирал.
Поддържа, че не са налице и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността
му и моли, искът да бъде отхвърлен.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът ЕТ „С. – П.П.“ е собственик на
фотоволтаична електроцентрала за производство на електрическа енергия,
разположена върху покрив на стопанска сграда в ПИ 000070 в землището на гр. Нова
Загора, за ползването на която е било издадено Разрешение за ползване от 25.06.2012 г.
Страните не спорят и че изграждането на фотоволтаичната електроцентрала е
било частично финансирано с Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности” от програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Договорът за отпускане на финансова помощ по мярка 311 е бил сключен на
20.06.2011 г. и е представен по делото. Чл. 1.1 от договора предвижда, че Фондът (ДФ
„Земеделие“) предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 80 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя по
представения проект.
Видно от Договор за присъединяване на електрическа централа към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Електроразпределение“ АД, сключен на
23.12.2011 г., към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б.
Електроразпределение“ АД е присъединена описаната електрическата централа в гр.
Нова Загора, собственост на ЕТ „С. – П.П.“.
„ЕВН Б. Е.е“ АД се е задължило да изкупува електрическата енергия,
произвеждана от електроцентралата, находяща се в ПИ 000070 в землището на гр. Нова
Загора, собственост на ищеца, въз основа на Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 732, сключен на 27.07.2012 г. с ищеца.
Договорът за изкупуване на електрическа енергия предвижда, че произведената
активна електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай,
съобразно приложимото законодателство (чл. 5, ал. 1 от договора).
С решение № Ц -18/20.06.2011 г. на ДКЕВР са определени цени на
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници (за електрически
централи с фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р, монтирани на покриви и
6
фасади – 596.50 лв./МВтч). С решение № Ц -14/01.07.2014 г. на ДКЕВР, цената е
променена на 117.61 МВтч.
По делото е прието заключението по извършената съдебна – счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно. От заключението по ССчЕ се установява следното:
За периода от м.05.2016 г. до м.09.2016 г., ищецът е издавал фактури с
получател „ЕВН Б. Е.е“ АД за продажба на произведена ел. енергия при единична цена
за 1 МВтч – 596,50 лв., без ДДС. Издадените протоколи за количеството и стойността
на произведената ел. енергия към същите фактури са при цена за 1 МВтч – 117,61 лв.
без ДДС. Общата стойност на издадените от ищеца фактури за процесния период е
31 371,06 лв. без ДДС или 37 645,27 лв. с ДДС. Общата стойност на произведената ел.
енергия по издадените от „ЕВН Б. Електроразпределение“ АД за процесния период е
15 238,67 лв. без ДДС или 18 286,41 лв. с ДДС. Постъпилите плащания при ищеца от
„ЕВН Б. Е.е“ АД по фактурите на ищеца, за периода от месец Май 2016 г. до месец
Февруари 2018 г. са в общ размер на 18 286,41 лв.
ВЛ по ССчЕ е констатирало, че измереното количество на произведената ел.
енергия от ищеца закупено от „ЕВН Б. Електроразпределение“ АД за процесния
период е 129,56955 МВтч. Видно от ССчЕ, изчислената стойност на произведената ел.
енергия за процесния период (129,56955 МВтч) по цена от 596,50 лв. за 1 МВтч, без
ДДС, се получава 77 288,24 лв. без ДДС или 92 745,88 лв. с ДДС.
Не се спори по делото, че е била приета разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр.
56/2015г., в сила от 24.07.2015 г., според която, за производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със
средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от
възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които
последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към
датата на влизането в сила на този закон.
Съгласно § 18, ал. 2, производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г.
привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията на ал. 1. Съгласно чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2
общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената
електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и в
случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се
прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от
7
възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31,
ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се
предоставят.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 4, §3 Д. вр. §63 и §107 ДФЕС.
Неоснователно е възражението на ответника, че спорът е неподведомствен на
Софийски градски съд, като правораздавателен орган от системата на общите
граждански съдилища, тъй като споровете за отговорността на държавата за вреди,
причинени от нарушение на правото на Европейския съюз са гражданскоправни и по
общо правило те подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на ГПК.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е процесуално легитимиран по
иска – държавата може да участва в съдебни производства по граждански спорове за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ), но и
като носител на задължението (в който случай конституирането на процесуален
субституент е немислимо) - решение № 14/15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г. на
ВКС, ІV ГО. Неоснователно е и възражението на ответника за нередовност на исковата
молба. Ищецът е изложил фактите, с пораждането на които според тях се е породило
правото им на процесните вземания, като въпрос по същество на спора е, дали това е
така.
По същество на спора, съдът приема следното:
Твърдят се вреди от противоправно поведение, нарушаващо законодателството
на ЕС и изразяващо се в приемане на разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от
24.07.2015 г.
За уважаването на иска, преди всичко, следва да се установи противоправно
поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на
вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице
противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет
за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като
изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Изрично следва да се посочи, че по принцип не е необходимо да се установяват
конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само
качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват
правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от
8
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.
Както беше посочено, на парламентарно заседание на 43-то Народно събрание,
е била приета разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015 г.,
според която, за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници
чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска
схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили
до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат
цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този
закон.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията на РБ, съответствието на
законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които
Б. е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е
окончателно и задължително за всички (чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния
съд).
В настоящия случай, с Решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г.,
Конституционният съд на Република Б. е отхвърлил искането на четиридесет и девет
народни представители от 43-то Народно събрание за обявяване на
противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за
функциониране на Европейския съюз на §18, ал.1, ал.2, ал.З, ал.4 и ал.5 от ПРЗ на
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 56 от
24.07.2015г.). В решението си, Конституционният съд е приел, че не е налице
несъответствие на оспорената в искането законова разпоредба с чл.63 ДФЕС. За да
достигне до този извод, КС е съобразил, че целите на ЕС в сектор енергетика, така
както са определени в чл. 194 (1), Дял IV (Свободно движение на хора, услуги и
капитали), глава „Енергетика“, включват и гарантиране на функционирането на
енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването
разработването на възобновяеми енергийни източници. Преференциалните цени за
енергия от ВИ са тип мярка за насърчаване производството на енергия от ВИ, за
постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране,
предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и
СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно
икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да
наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е
предвидено друго в Договорите (чл.107 (1) ДФЕС). Относно твърдението, че са налице
легитимни правни очаквания на субектите в обхвата на §18, ал.1 ПЗР ЗИДЗЕ, в
9
специфичния контекст на държавната помощ, КС се е позовал на делото Essent Netwerk
Noord (дело C-206/06 Essent Netwerk Noord [2008]), по което СЕС приема, че с
понятието „намеса чрез държавни ресурси“, в чл.107(1) ДФЕС, е предвидено да бъдат
обхванати и предимствата предоставени посредством публична или частна
организация, определена или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи,
наред с пряко предоставените от държавата“. Такава е и позицията на ЕК в редица
решения за преценка съвместимостта на схемите за подпомагане с изискванията по чл.
107(1) ДФЕС - т.н. решение на ЕК от 2011г. относно мярка държавна помощ за
енергоемките индустрии - Австрия No C 24/2009 (ex N 446/2008); решение на ЕК от
2016г., за схемите за подпомагане на производителите на енергия от ВИ в Чешката
република (SA.40171 (2015/NN), 28.11.2016, C(2016) 7827 final – т. т. 75 - 80 и т.135),
както и решение за държавна помощ SA.44840 (2016/NN) – Б.. Контролът върху
държавната помощ се осъществява от ЕК (чл.108 ДФЕС), която има широка
дискреционна власт в тази материя като нейните решенията подлежат на съдебен
контрол в съответствие с фундаменталния за правото на ЕС, и националния правен ред
на държавите – членки, принцип на върховенството на правото. ЕК може,
включително, да отмени предварителната нотификация за определена категория
държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК за обявяване на някои категории
помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 ДФЕС,
ОВ на ЕС, L 187/1 - Регламент (ЕС) № 651/2014; Регламент на Съвета (ЕС) №
734/2013г. за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни
правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО). Като е подчертал, че
конституционната закрила се разпростира по отношение на обосновани правни
очаквания, като отчита спецификата на режима на предоставяне на преференциални
цени в страната за определена част от стопанските субекти в сектор енергия от ВИ, до
промяната с оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и предвид изискването очакванията на
инвеститорите да бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при
дадените обстоятелства, Конституционният съд е приел, че позоваване на легитимни
очаквания по конкретното дело е неоснователно.
С решението на Конституционния съд по задължителен начин е установено
съответствието на правната норма с изискванията на конституционните принципи, с
целите на закона и изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с
изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на
пропорционалност. Установено е съответствието с правото на ЕС - чл.63 от Договора
за функциониране на Европейския съюз; Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива
2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която задължава държавите - членки да насърчават
производството на енергия от възобновяеми източници. Конституционният съд е
10
посочил, че очакванията на правните субекти да не се променя законодателството не са
конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни
механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен
електроенергиен пазар в ЕС. Промените, въведени с пар.18 от ПЗР ЗИДЗЕ, преследват
легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се
поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на
обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата
ситуация го изисква, е социално оправдана освен в случаите на очевидна
нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато в
случая КС не намира. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото до
промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ,
както и на целите според европейската правна рамка в сектора. В ЗЕ се съдържат
специални правила за насърчаване енергията от възобновяеми източници. Българската
държава прави избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на
енергията от възобновяеми източници наред с помощта чрез инвестиции за
изграждане, прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи
последователни промени. Същественото е, че със ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./ се
свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане
производството на енергия от възобновяеми източници и се прави решаваща стъпка за
преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс.
Възприетото от Конституционния съд по категоричен начин опровергава
доводите на ищеца за противоречие на §18 от ПЗР ЗИДЗЕ с конституционните
принципи и правото на ЕС. Както беше посочено, съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за
Конституционен съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи,
юридически лица и граждани.
По изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300
лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „С. – П.П.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Нова Загора, област Сливен, ул. *******, против
ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, иск по чл. 4, §3 Д. вр. §63
и §107 ДФЕС, за заплащане на сумата от 74 459.46 лева - обезщетение за претърпени
11
имуществени вреди, изразяващи се е пропуснати ползи от реализиране на приход от
цена на произведена електрическа енергия съгласно издадени данъчни фактури за
периода от 31.05.2016 г. до 28.02.2018 г., настъпили вследствие действия на Народното
събрание, изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 18, ал, 1 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн, в ДВ бр., 56/2015г., в сила от
24.07.2015 г.
ОСЪЖДА ЕТ „С. – П.П.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. Нова Загора, област Сливен, ул. *******, да заплати на ДЪРЖАВАТА,
представлявана от министъра на финансите, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от
300 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12