№ 21427
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130959 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Първа инвестиционна банка АД
срещу С. Г. Е. и А. З. Е. с искане да бъде признато за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумите от 4230,22 евро –
предоставена сума по Договор за кредит, ведно със законната лихва, считано
от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3933,18
евро – договорна лихва върху главницата за периода от 20.10.2013 г. до
15.02.2023 г. и сумата от 4321,34 евро – мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.10.2023 г. до 15.02.2023 г. Ищецът твърди, че на 30.11.2012 г.
между него в качеството на кредитор, ответника С. Г. Е. в качеството на
кредитополучател и ответника А. З. Е., като поръчител бил сключен Договор
№ *********. Между ищеца и А. З. Е. бил сключен и договор за
поръчителство от същата дата. Предоставената по кредита сума била 4270
евро с краен срок за погасяване – 20.11.2022 г., изцяло усвоена – и следвало да
бъде върната на 120 равни месечни вноски. От главницата била погасена само
първата вноска, а от договорната лихва – първите четири вноски. Ищецът
твърди, че останалите суми били все още дължими и моли съда да осъди
ответниците да му ги заплатят. Претендира разноските в настоящото и
заповедното производство. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК, са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Не оспорват наличието на облигационно правоотношение
между тях и ищеца. Правят възражение за нищожност на договора на
основание чл. 11, т. 9 от ЗПК. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да отхвърли исковете, претендират разноски.
В съдебно заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът
изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си. Ответниците не се
1
явяват, не изпращат представител. Вземат становище с писмена молба, с която
също поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:
По предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6
ЗПФУР, в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по повод сключен
договор за кредит, съгласно който е предоставил в полза на ответниците
уговорената заемна сума, а ответниците са се задължили да я върнат в
предвидения срок съгласно погасителния план, както и да заплати уговорената
възнаградителна лихва. Сключването на договора, предоставянето на сумата и
уствояването не се оспорват между страните.
Съдът е приел като писмено доказателство по делото приложен от ищеца
заверен препис от Договор за банков кредит № ********* от 30.11.2012 г. В
чл. 4 от същия е посочено, че годишната лихва се образува от базовият лихвен
процент на банката за евро, увеличен с надбавка в размер на 8,51 пункта. Към
датата на сключване на договора Базовия лихвен процент е в размер на 7,99%.
Годишният процент на разходите е 18,83%.
По делото беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че по договора е била изплатена сумата от
642,30 евро; размерът на задълженията по него отговаря на посочените с
исковата молба суми; чистата стойност на кредита след направеното плащане
възлиза на 3627,70 евро.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за
спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, който по ясен и
разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Чл. 11 от същия закон поставя задължителните
изисквания на договора, за спазването на които съдът следи и служебно, с
оглед разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно
императивната разпоредба на чл.22 ЗПК (в приложимата редакция към датата
на сключване на договора - бр. 59 от 29.07.2016 г.), според която, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая
съдът споделя съображенията, изложени в отговора на исковата молба за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора е посочен лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, но не и периодите,
условията и процедурите за промяната му. На следващо място, по делото не е
установено на ответниците да са били представени общите условия към
договора. Такива са представени със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и с исковата молба, но в нито един от екземплярите не са
положени подписите на ответниците, с което е нарушена и разпоредбата на чл.
2
11, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК неизпълнението на това изискване
има за последица недействителност на договора, като според чл. 23, ал. 1 ГПК
в този случай ответникът дължи единствено чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по него. Такъв е и настоящият случай. Като
не е представил в цялост изискуемата по закон информация, ищецът не е
изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което съдът счита
процесния договор за недействителен.
Въпреки това не може да се приеме, че процесната недействителност на
договора влече пълна недоказаност на исковете. Липсата на изискването за
форма води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност обаче, е по-
особена по вид с оглед на последиците , визирани в чл. 23 ЗПК – когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на
лихви и другите разходи. Т.е. съгласно закона, въпреки че договорът е обявен
за недействителен, последиците от него продължават да обвързват страните,
най-малкото на основание чл. 23 ЗПК и чл. 34, ал. 1 ЗЗД.
На база всичко гореизложено съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
единствено „чистата“ стойност на кредита, т.е. сумата от 3627,70 евро.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът също намира
за частично основателно. Безспорно между страните е юридическото
обстоятелство, че вземанията по вноските по договор за кредит не са
периодични по своя характер и се погасяват с обикновената петгодишна
погасителна давност, уредена в чл. 110 ЗЗД. Искът е предявен на 16.02.2023 г.,
т.е. погасени са всички анюитетни вноски за периода до 20.01.2018 г.
включително. Съгласно представения по делото погасителен план дължимата
главница в края на този период възлиза на 2892,91 евро. За тази сума искът е
основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълният предявен
размер от 4230,22 евро. Всички останали искове са неоснователни изцяло.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска. От
него бяха доказани сторени разноски в размер на 976,72 лева – държавна такса
в заповедното и настоящото производство, 360 лева – депозити за експертизи,
както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното
производство, което съдът определя на общо 200 лева, съобразно с
фактическата и правна сложност на делото. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 12484,74 евро, а общата стойност на уважената част от него
– на сумата от 2892,91 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете е 356,08 лева, които следва да бъдат
заплатени по равно от ответниците или по 178,04 лева за всеки от тях. От
ответниците доказано бяха заплатени 900 лева – адвокатско възнаграждение.
Доколкото от договора за правна помощ не беше установено от кого са
заплатени тези разноски, съдът приема, че всеки ответник е заплатил
половината, или 450 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете, на
всеки ответник се дължат 345,73 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. Е., ЕГН: ********** и А. З. Е., ЕГН:
********** и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. ************** № **,
партер дължат солидарно на Първа инвестиционна банка АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе, №
111П на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 2892,91
евро – непогасена главница по Договор за банков кредит № ********* от
30.11.2012 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 4230,22 евро, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Първа инвестиционна банка АД, ЕИК: *********
срещу С. Г. Е., ЕГН: ********** и А. З. Е., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 3933,18 евро –
договорна лихва по Договор за банков кредит № ********* от 30.11.2012 г.,
сключен между страните, за периода от 20.10.2013 г. до 20.11.2022 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Първа инвестиционна банка АД, ЕИК: *********
срещу С. Г. Е., ЕГН: ********** и А. З. Е., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 4321,34 евро –
мораторна лихва по Договор за банков кредит № ********* от 30.11.2012 г.,
сключен между страните, за периода от 20.10.2013 г. до 15.02.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. Е., ЕГН: ********** да заплати на Първа инвестиционна
банка АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 178,04
лева – разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. З. Е., ЕГН: ********** да заплати на Първа инвестиционна
банка АД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 178,04
лева – разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД, ЕИК: ********* да заплати на С.
Г. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 345,73 лева –
разноски в производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка АД, ЕИК: ********* да заплати на А.
З. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 345,73 лева –
разноски в производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4