Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
1 22.01.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
КАН дело № 136 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград,
срещу решение № 71 от 21.10.2019 год., постановено по АНД № 117/2019
год. по описа на Районен съд – Исперих. С него е отменено НП № 17-000574 от
22.02.2019 год. на Директора на Д „ИТ”- Разград, с което на „ТАНИ – ЕМ” ООД с ЕИК *********
е наложена имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ. В
жалбата се твърди, че районният съд е формирал извода си за липса на
осъществено нарушение единствено на показанията на свидетел, посочен от
наказаното лице, като е игнорирал събраните по делото писмени доказателства и
други свидетелски показания. Според жалбоподателя кредитираните от съда
показанията на св. А.,
противоречали на събраните писмени доказателства – негови декларации при
проверката и показанията на другите двама свидетели и не опровергавали
доказателствената сила на АУАН. От съда се иска да отмени обжалваното решение и
да постанови ново по същество, с което да потвърди НП.
Ответникът
по касационната жалба – „ТАНИ – ЕМ” ООД с ЕИК ********* не
изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е основателна и
предлага на съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши
служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си районният съд е приел от
фактическа страна че на 16.01.2019 г., около 11.50 ч., служители на Дирекция
„ИТ”- Разград, извършили проверка по работни места в обект Автомивка и
Автосервиз, находящ се в гр.Исперих, ул.“Арда“ № 8, експлоатиран от „ТАНИ – ЕМ”
ООД. Контролните органи установили, че в обекта се намира едно лице –
свидетелят А. А., като
при проверката нямало автомобил, който да е бил обслужван нито в едното, нито в
другото помещение. В проведен разговор със служителите на Д „ИТ” – Разград А. споделил, че бил безработен и понякога Т. – синът на собственика, го викал да му
помага, тъй като били приятели. За процесния ден се разбрали да го замества,
като той дошъл около 10.30 ч., за което му платил 20 лв. За последно бил идвал
в автомивката преди около месец. С Т. се
били разбрали, че ако му харесва работата, щели да сключат трудов договор.
Изложеното в устна форма свидетелят описал в две писмени декларации, като
декларирал че няма сключени трудов и граждански договор. Посочил, че за този
ден работното му време било от 10.00 ч. до 16.00 ч. Проверката продължила в
офиса на ДИТ – Разград на 23.01.2019г. и на 31.01.2019 г., когато управителя на
„ТАНИ – ЕМ” ООД представил изисканата от
проверяващите документация по осъществяване на трудовите правоотношения и
организацията по осигуряване на ЗБУТ. Въз основа на тези констатации на „ТАНИ –
ЕМ” ООД, в качеството му на работодател – юридическо лице, бил съставен
на АУАН № 17-000574/31.01.2019г. за извършено нарушение по чл. 62
ал. 1, във вр. с чл. 61 ал. 1 от КТ. В графа “обяснения или възражения на
нарушителя” жалбоподателя не е посочил такива, но по делото е налично
възражение от управителя на ТАНИ – ЕМ ООД, депозирано в ДИТ – Разград на
31.01.2019г., с което е възразил, че изложеното в акта не отговаряло на
истината. Момчето, което било заверено в обекта, било приятел на сина му и тъй
като последният се наложило да отсъства за малко от обекта, оставил приятеля си
да го наглежда. Същият не бил извършвал нищо в момента на проверката, седял на
топло и пиел кафе.
При така приетата фактическа обстановка, районният съд
приел от правна страна, че НП е незаконосъобразно, тъй като от събраните по
делото доказателства не е установено по безспорен начин, че към момента на проверката А. А. е осъществявал трудова
дейност в полза на дружеството, т. е., че между него и дружеството е възникнало
трудово правоотношение, което съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ е следвало да бъде
обективирано в сключен писмен трудов договор. Районният съд кредитирал изцяло показанията на св.
Александров, като приел, че показанията на разпитаните като свидетели служители
на Д „ИТ” Разград не ги опровергават. Районният съд приел, че при проверката не
е установено А. да осъществява трудова дейност, а и самият
проверяващ в показанията си твърдял, че по време на проверката не е имало
автомобил, който да е обслужван, в някое от двете помещения на обекта.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за неправилно. Изводите на районния съд, че от доказателствата по
делото не може да се направи извод, че „ТАНИ – ЕМ” ООД е извършило нарушението,
за което е наказано дружеството, са неправилни. От събраните гласни и писмени
доказателства се установява безспорно, че лицето А. А. на 16.01.2019 год.
около 11 и 50 часа е осъществявал трудова дейност в предприятието на наказания
търговец. Безспорно е установено по време на проверката, че обектът – сервиз за
смяна на гуми и автомивка, е бил отворен за клиенти. Машините и оборудването са
били включени в работен режим. Единственото лице, което е заварено в обекта е
А. Същият е попълнил декларация, както и
отделно саморъчно написано обяснение-декларация, че за този ден е имало
уговорка да помага в работата на обекта.
Посочил е работно време и договорено възнаграждение.
Посочил е че е безработен и ако му хареса работата ще сключи трудов договор.
Писмените обяснения на А. са логични,
непротиворечиви и съответстват на установеното от контролните органи. В показанията си пред съда той се опитва да
представи действията си като помощ на приятел, но тези обяснения са вътрешно
противоречиви и дадени с оглед на приятелските отношения между него и синът на
управителя на търговското дружество, поради което в тази им част не следва да
бъдат кредитирани. Несъстоятелно е твърдението му, че контролните органи му
казвали какво да пише. В обясненията на А. е
посочена лична информация, че е
безработен, че е бил в чужбина и т.н., която няма как да е известна на
контролните органи. Писмените обяснения на А.
подкрепят данните, посочени от него в декларацията по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ.
Дори да се приеме, че в момента на проверката не е
осъществявал конкретни фактически действия по обслужване на конкретен клиент, какъвто в момента на проверката не е имало, това не
означава, че не е налице трудово правоотношение. Самият А. е обяснил пред съда, че е чакал клиент за да му
предаде автомобилна гума. Несъстоятелно
е да се приеме, че ако в сервиза или в
автомивката няма клиенти, които да бъдат обслужвани от работещото в сервиза лице,
то не осъществява трудова дейност.
Ето защо касационната инстанция намира извода на съда,
че не е безспорно установено „ТАНИ – ЕМ ООД” да е извършило нарушението, за
което е наказано, за неправилен. Съдът намира за безспорно доказано, че между А. А. на 16.01.2019 год.
е възникнало трудово правоотношение, което е следвало да бъде уредено със
сключване на писмен трудово договор. Като не е сторил това, търговецът в
качеството си на работодател е нарушил чл. 62 ал. 1, във вр. с чл. 61 ал. 1 от КТ и правилно АНО му е наложил
санкцията, предвидена в чл. 414, ал. 3 от КТ.
Акта за установяване на административното нарушение и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в
предвидените от закона срокове и в предвидената
форма. Нарушението е безспорно доказано и АНО правилно е приложил
материалния закон. Наложеното наказание е в предвидения от закона минимум и не
може да бъде намален, с оглед разпоредбата на
чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Ето защо съдът
намира, че обжалваното пред районния съд
НП е правилно и законосъобразно. Като е приел противното районният съд е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което обжалваното НП да бъде потвърдено.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 71 от 21.10.2019 год., постановено
по АНД № 117/2019 год. по описа на Районен съд – Исперих
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление с № 17-000574 от 22.02.2019 год., издадено на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Разград
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/