№ 417
гр. Б., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500472 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Д...
„М...“ гр. Д., ул. „О.“ № *, представлявана от И. Б., чрез адв. П.С., срещу
решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г.
по описа на Pайонен съд – Р..
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Навежда се, съдът неправилно е приложил
материалния закон.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 27/
08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на
Pайонен съд – Р., като съдът отхвърли исковете.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
В отговора на въззивната жалба се оспорва подадената въззивна жалба,
1
като се навежда, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано, а
изводите на съда съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което следва да се остави в сила.
Навежда се, че правилно и обосновано е решението на районният съд,
поради което жалбата е неоснователна. Претендира сторените в настоящето
производство разноски въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от П. П. Х., с ЕГН **********,
против решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/
2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., в частта, с която е отхвърлена като
неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над присъдените
7489.05 лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и пет
стотинки/ до претендираните 8986.86 лева /осем хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, както и е отхвърлена
като неоснователна и претенцията за законна лихва върху тази разлика.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
неправилно е приложил чл. 235, ал. 3 ГПК, като не е взел предвид фактите,
настъпил след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 27/
08.03.2022 г., постановено по гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на
Pайонен съд – Р., в частта, с която е отхвърлена като неоснователна,
претенцията за заплащане на разликата над присъдените 7489.05 лева /седем
хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и пет стотинки/ до
претендираните 8986.86 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева
и осемдесет и шест стотинки/, както и е отхвърлена като неоснователна и
претенцията за законна лихва върху тази разлика, като съдът уважи исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по насрещната
въззивна жалба от въззиваемата страна.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Б., ГО, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е инициирано по искова молба, подадена от П. П. Х.,
ЕГН **********, против Д... „М. П.“ – град Д., ул. „О.“ № *, представлявана
от директора И. Б.. В исковата молба се сочи, че активно легитимираната
2
страна е работила при ответника въз основа на сключен между тях трудов
договор, по силата на който П.Х. упражнява професия „учител“. Наведени са
доводи, че между ищеца и ответника съществуват множество трудово-правни
спорове, по повод неизплащане на допълнително трудово възнаграждение и
незаконно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, заради
което били инициирани граждански производства пред съда. Твърди се и че
това е причината, поради която директорът на Д... „М. П.“ – град Д. променил
в негативен аспект отношението си към П.Х.. Ищецът сочи, че на 30.08.2021
г., докато ползвала отпуск по болест, била извикана от директора на учебното
заведение, който и заявил, че трудовият договор с нея е прекратено, след
което я изгонил, без да й бъде връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Със заповедта се запознала едва няколко дни по-късно,
когато се опитала да отиде на работа, но не била допусната от персонала на
детската градина, по повод на което били извикани полицейски служители,
със съдействието на които ищеца успял да влезе на работното си място, а
впоследствие й била представена и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, в която било записано, че същото е прекратено заради
„съкращаване на щата поради недостиг на финансов ресурс“. Твърди се, че не
е спазена процедурата по връчване на заповедта, понеже към датата на
връчване служителката е ползвала отпуск по болест, а така също и че не й е
връчено писмено известие за неспазване на едномесечния срок за
предизвестие. На следващо място са наведени доводи, според които
оспорената заповед е немотивирана, тъй като не било описано фактическото
основание за неспазване на срока. Според ищцата работодателят не е
обосновал и причините, довели до липса на финансов ресурс, което
обстоятелство според последния е наложило съкращаването на една щатна
бройка от педагогическия персонал. Сочи се, че работодателят не е
представил щатно 1 разписание, от което да е видно дали действително е
налице намаляване на щатната численост. Твърди се и че недостигът на
финансов ресурс не може да обоснове прекратяване на трудово
правоотношение поради съкращаване на щата. Ищцата излага съображения,
според които не е достатъчно в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение да е посочено, че е получено съгласие за това от съответната
синдикална организация, а трябвало даденото съгласие също да се връчи на
уволнения служител, защото само по този начин последният може да направи
реална оценка на обстоятелствата и да защити правата си. В исковата молба е
защитена тезата, според която не е налице реално съкращаване на щата,
понеже единствената цел на извършеното съкращаване била именно П.Х. да
бъде освободена от заеманата длъжност. Настоява се, че работодателят
реално не провел задължителен подбор, а така също и че процедурата по
провеждането му не е спазена. Сочи се и че уволнената служителка е
изпълнявала дейност като секретар на Общински синдикален съюз на КТ „П.“
и че се полза от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Допълнено е, че
работодателят е получил съгласие за уволнението от синдикалната
3
организация в образователната институция Д... „М...“ към СБУ на КНСБ, без
обаче да бъде отчетено обстоятелството, че П.Х. не е член на КНСБ. В тази
връзка се твърди, че разрешение от Общински синдикален съюз на КТ „П.“ не
е давано.
С оглед на изложените по-горе доводи се прави искане да бъде признато
за незаконосъобразно уволнението и да бъде отменено същото /да бъде
отменена Заповед № 138 от 27.08.2021 г. на Директора на Д... „М. П.“ – Д./, да
бъде възстановена ищцата на работа и да й бъде изплатено обезщетение в
размер на 8986.86 лева, представляващо обезщетение за времето
/шестмесечен период/, през което е останала без работа. Претендира се и
законна лихва върху сумата от 8986.86 лева считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението. Също така ищецът
иска ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата от 410 лева
допълнително трудово възнаграждение, дължимо на основание чл. 59 от КТ,
във вр. чл. 32 от Колективен трудов договор № Д01-197 от 17.08.2020 г. В
тази връзка се заявява, че работодателят планира и изплаща в рамките на
годишния бюджет по три плащания на допълнително трудово
възнаграждение на работниците в Д... „М. П.“ - Д., всяко от които е в размер
на 410 лева. Сочи се, че последното /третото/ такова било изплатено на
всички останали работници през месец май 2021 г., но не и на ищцата. Върху
сумата от 410 лева се претендира и законна лихва от 01.09.2021 г. до
погасяване на дълга.
При условията на евентуалност, ако не бъдат уважени исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, е предявен и иска за заплащане
на сумата от 1571.82 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие. Според ищцата трудовото й правоотношение било прекратено,
считано от 01.09.2021 г. Същата заявява, че е член на синдикална организация
КТ „П.“ и че последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за
месец август е в размер на 1497.81 лева. Твърди и че съгласно чл. 29 от
колективния трудов договор срокът на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1-3 и т. 10 от КТ по отношение
на работници и служители в предучилищното и училищното образование,
членове на синдикални организации, е два месеца. Поради това сочи, че
обезщетението, което й се дължи, възлиза на 2995.62 лева, а тя е получила
такова в по-малък размер, а именно – 1423.80 лева. Въз основа на тези
обстоятелства се предявява, в условията на евентуалнсот, иск за сумата от
1571.82 лева /разликата между 2995.62 лева и 1423.80 лева/.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал такъв, в който
навежда, че признава, че страните по делото са били обвързани от валидно
сключен трудов договор, като всички останали твърдения, направени от
ищеца в исковата молба, се оспорват. От ответника са изложени подробни
съображения, според които нормативните изисквания били спазени при
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди се, че същата е връчена на ищеца при условията на отказ, тъй като на
4
30.08.2021 г. П.Х. отишла сутринта на работа и преди обяд й е била връчена,
процесната заповед, едва след което служителката напуснала работното място
и се е сдобила с болничен лист от същата дата /30.08.2021 г./. В отговора
изрично е застъпено становище, според което на служител, чието трудово
правоотношение се прекратява, не следва да се връчва екземпляр от
съгласието по чл. 333 от КТ, дадено от съответната синдикална организация,
а така също и че в настоящия случай реално е извършена промяна на щатното
разписани и че е проведена процедура по подбор. Наведени са доводи от
пасивно легитимираната страна, според които освободената от длъжност
служителка към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е
изпълнявала дейност като секретар на Общински синдикален съюз на КТ
„П.“. Ответникът потвърждава, че действително към исковата молба е
представено писмо, с което е уведомен от Общинския синдикален съюз на КТ
„П.“, че П.Х. е секретар в този синдикален съюз. Твърди се обаче, че след
това писмо, при работодателя е постъпило второ такова от КТ „П.“, в което е
отразено, че ищцата е индивидуален член на СРС на КТ „П.“, което според
ответника означава, че тя вече не била секретар на общинския синдикален
съюз. В проведеното открито съдебно заседание ищцата, посредством своя
процесуален представител – адвокат Я., поддържа предявените искове и
настоява същите да бъдат уважени, като се излагат подробни съображения за
това. Ответникът, посредством своя процесуален представител – адвокат С.,
оспорва изцяло исковите претенции и аргументира теза, според която същите
се явяват неоснователни, по повод на което моли да бъдат отхвърлени.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установява се от писмените доказателства, че страните са се намирали
в трудови правоотношения, породени въз основа на валидно сключен Трудов
договор № 1 от 01.11.2017 г., по които обстоятелства не се и спори от
страните. Не е спорно и обстоятелството, че по време на трудовото
правоотношение е бил подписан и е произвел действие Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
197 от 17.08.2020 г.
Видно от Заповед № 138 от 27.08.2021 г., трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено поради съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ.
Относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
съдът намира извода на първостепенният съд за правилен.
Разпоредбите на чл. 328, ал. 1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
5
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал. 1 от КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението. Обратното
би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. Достатъчно е работодателят да е посочил правна квалификация
на конкретното основание като цифрово обозначение на разпоредбата,
независимо, че съответната разпоредба на чл. 328, ал. 1 от КТ съдържа
няколко отделни основания, ако в хода на производството се установи, че
работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението,
като е уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна
квалификация на уволнителното основание, съответстваща на фактическите
основания за уволнение, изложени в прекратителния акт.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от
работодателя на основание съкращаване на щат, съдът преди да премине към
изследване на въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е
извършил подбор, следва да прецени, дали към момента на прекратяване на
правоотношението е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение, тоест дали съкращаването на щата е било реално извършено по
решение на компетентно лице и дали уволнението е извършено от лице с
работодателска компетентност.
Съкращаване на щат е налице тогава, когато за в бъдеще се премахват
отделни бройки за определена длъжност, като то следва да бъде извършено от
лице с работодателска власт. При съкращаването на щата винаги следва да се
посочат колко бройки и за кои длъжности се премахват. Ирелевантни са
причините, поради които се извършва съкращаването на щата - те са въпрос
на преценка по целесъобразност на работодателя. Съкращаването на щата
следва да бъде извършено реално и то преди да бъде прекратено
правоотношението на основание на съкращаване на щата. Възможно е
съкращаването на щата да бъде съвместено и с трансформация на длъжности.
Едва след извършване на реално съкращаване на щата, тоест след възникване
на уволнителното основание, се поражда правото на работодателя да
прекрати правоотношенията на това основание.
Въззивният съд споделя изведеният от РС – Р. извод, че в случая
6
обаче е нарушена закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 4 от КТ. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК, за разлика от останалите разпоредби на чл.
333 КТ относно закрилата при уволнение, тази по ал. 4 няма императивен
характер. С разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ е разширена синдикалната
закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното
ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Законодателно е уредена
възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят
закрила при уволнение и на работниците и служителите - членове на
синдикална организация, която е страна по колективен трудов договор /КТД/,
както и на работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на
чл. 57, ал. 2 КТ. Именно поради това въпросът, дали е предвидена в
разпоредба на съответния колективен трудов договор закрилата по чл. 333,
ал. 4 КТ или такава закрила не е предвидена, следва да бъде разрешен от съда,
който обаче няма право да замества ясно и точно изразената воля на страните
по КТД.
В случая, от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства се установява, че е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ, което пък води до извод, че
прекратяването на трудовото правоотношение е неправомерно. Съгласно
Тълкувателно решение № 9 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 9/2013 г.,
ОСГК изрично е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл.
333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се
ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство
/председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател. Съгласно
текста на чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и
чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител,
който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето,
докато заема съответната синдикална длъжност и до шест месеца след
освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган,
определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация. Целта на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал.
3 е да се даде социална защита на тези синдикални дейци, които, поради
7
ръководните функции в съответната синдикална организация и с цел защита
на правата на работниците и 4 служителите, влизат в спорове и конфликти с
работодателя и отстояват позиции и искания за по-добри условия на труд –
така и решение № 122 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6589/2014 г., IV г.
о., ГК и решение № 42 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 521/2011 г., III г. о.,
ГК. При прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при които е
предвидена закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, работодателят е този, който
следва да се информира за наличието на такава обстоятелства. Това означава,
че предварителната закрила по чл. 333, ал. 3от КТ е приложима в случаите,
когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при
запитване, бидейки добросъвестен по този начин по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ.
При това положение работодателят е задължен да спази изискванията
да чл. 333, ал. 3 от КТ и да поиска и получи предварително съгласие от
съответния синдикален орган. Когато служителят, след изрично запитване, не
даде отговор, работодателят не е обвързан от чл. 333, ал. 3 от КТ. В случай че
незнанието на работодателя е резултат на липса на отправено питане до
служителя за наличието на закрила, включително и такава по чл. 333, ал. 3 от
КТ, то тогава лицето, което престира своя труд, се ползва от закрилата – така
и решение № 66 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5417/2013 г., IV г. о., ГК.
Когато работодателят наруши разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ,
уволнението, дори само поради това формално нарушение, следва да бъде
обявено за незаконосъобразно.
В настоящия случай, както правилно е приел и първостепенният съд,
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение П. П. Х. е заемала
длъжността „секретар“ в синдикалната организация КТ „П.“ – гр. Р.. Това
обстоятелство се установява от съдържанието на Протокол от 07.02.2020 г., в
който е посочено, че П.Х. е избрана за секретар на синдикалната организация.
В този смисъл са и показанията на свидетеля З. М. – председател на КТ „П.“
за региона Б., Б., Я. и Р..
В показанията си свидетелката заявява, че П.Х. е била избрана за
секретар на синдикалната организация на общинско ниво и че за това
обстоятелство е бил уведомен директорът на ответната детска градина.
Свидетелката изрично сочи, че „веднага след 07.02.2020 г. е изпратено такова
уведомително писмо на директора, че П.Х. е секретар на общинско ниво“.
8
Също така свидетелката допълва, че през месец октомври 2020 г. в детската
градина, където работи Х., е проведена среща, на която среща е взело участие
и синдикалното ръководство и по време на която среща е станало ясно, че
П.Х. е член на синдикалното ръководство. Следва да се посочи и че съгласно
Писмо от 19.11.2021 г., издадено от КТ „П.“, Синдикален регионален съюз –
Б., П. П. Х. е била избрана за синдикален секретар на Общинския синдикален
съюз, считано от 07.02.2020 г. за срок от 4 години. В същото писмо изрично е
посочено, че П.Х. се ползва от защитата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Всичко
изложено по-горе налага извод, че в настоящия случай уволнението е станало
при неспазване разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Работодателят е
следвало, преди да издаде и връчи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, да изиска разрешение от съответната синдикална
организация, в която служителят е членувал и е заемал ръководен пост. След
като ответникът Д... „М. П.“ – град Д. не е сторил това, то уволнението се
явява незаконосъобразно, а това означава, че издадената Заповед № 138 от
27.08.2021 г. на Директора на Д... „М. П.“ – Д. подлежи на отмяна.
Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че
обстоятелството, че Х. е член на синдикална организация се установява от
доказателства, който първостепенния съд е изключил от делото. Съдът е
изключил писмените доказателства - Писмо изх. № 15 от 15.02.2020 г. по
описа на КТ „П.“ и Писмо № 85 от 28.01.2021 г., но тези обстоятелства се
установяват от Протокол от 07.02.2020 г. и гласни доказателства, поради
което възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно.
На основание гореизложеното съдът приема, че уволнението
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е незаконосъобразно, поради
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен следва да бъде уважен.
Относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
предвид това, че уволнението е незаконосъобразно и предвид факта, че е
направено искане от ищеца същият да бъде възстановен на предишната му
работа, искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ също се явява
основателен и като такъв трябва да се уважи.
Относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът намира за основателен. Работникът или
служителят има право да претендира и обезщетение за времето, през което е
9
останал без работа, поради незаконното уволнение. Обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя
за времето на оставане без работа, но за не повече от шест месеца. На
основание чл. 228 от КТ размерът на обезщетението се определя на базата на
последното брутно трудово възнаграждение, получено от служителя за
месеца, предхождащ уволнението.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, трябва да се установи, че са настъпили следните
факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо
се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение, 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт, оставането на ищеца
без работа и размера на дължимото обезщетение, следва да бъде установено в
процеса на доказване от ищецът. От доказателствата по дело - фиш за
изплатено трудово възнаграждение за месец август 2021 г. и от Заключението
по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
брутното трудово възнаграждение, което П.Х. е получила за месец август
2021 г., възлиза на 1497.81 лева.
Видно от Удостоверение за декларирани данни, издадено от
Национална агенция за приходите, Справка актуално състояние за действащи
трудови договори, Служебна бележка от Агенция по заетостта и препис от
трудова книжка се установява, че ищеца П.Х. не е встъпила в друго трудово
правоотношение, след прекратяване на съществувалото такова между нея и
ответника по делото. Това означава, че искането за присъждане на
обезщетение за оставане без работа се явява основателно. Същото следва да
бъде уважено за период от шест месеца, тъй като към датата на откритото
съдебно заседание – 01.07.2022 г., към която дата е приключило съдебното
10
дирене във въззивната инстанция и към която дата съдът установява
настъпилите факти, са изминали шест месеца от прекратяване на трудовото
правоотношение. В този смисъл, в тази част първоинстанционното решение е
частично неправилно, поради което следва да се отмени, а иска до
претендирания размер следва да се уважи.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски в размер на
1700.00 лв. – възнаграждение за адвокат за въззивната инстанция. По
възражението за прекомерност, съдът намира за неоснователно, тъй като е
налице фактическа и правна сложност на делото, още повече
възнаграждението е в установения от страните размер.
Съгласно новелата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен акт
подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по гражданско
дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., в частта, в която е
отхвърлена като неоснователна, претенцията за заплащане на разликата над
присъдените 7489.05 лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева
и пет стотинки/ до претендираните 8986.86 лева /осем хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, като отхвърля като
неоснователна и претенцията за законна лихва върху тази разлика, като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д... „М. П.“ – град Д., ул. „О.“ № *, представлявана от
директора И. Б. да заплати на П. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„И. Г.“ № * сумата от 1497.81 лева /хиляда четиристотин деветдесет и седем
лева и 81 стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа за
времето от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., което обезщетение е в размер на
една брутна месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тази сума за времето от датата на подаване на исковата молба -
21.09.2021 г., до окончателното погасяване на дълга.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/ 08.03.2022 г., постановено по
гражданско дело № 1173/ 2021 г. по описа на Pайонен съд – Р., в останалата
част.
ОСЪЖДА Д... „М. П.“ – град Д., ул. „О.“ № *, представлявана от
директора И. Б. да заплати на П. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„И. Г.“ № *, сумата в размер на 1700.00 (хиляда и седемстотин лева),
11
представляваща разноски за възнаграждение за адвокат пред Окръжния съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д... „М. П.“ – град Д., ул.
„О.“ № *, представлявана от директора И. Б. да заплати по сметка на Окръжен
съд – Б., сумата в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева), представляващи
разноски за държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ без уважение възражението а прекомерност на
възнаграждението за адвокат във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12