Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
24- ти състав в открито заседание на пети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: любка
голакова
като разгледа докладваното
от съдия Голакова гражданско дело № 88
по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 117 – 121 от Кодекса за международното частно право /КМЧП/ във
връзка с Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и
Република Македония.
Подадена
е молба от З.Б., гражданин на Република Македония, ЕГН – ************* и л. к.
бр.********, издадена от МВР – Радомиш, с адрес: Република Македония, гр.
Радовиш, ул. „*******, чрез пълномощника си – адвокат Т.И.ЕГН – ************* и
с адрес: Република Македония, Скопие – Гази баба, ул. „*******с искане за
признаване и допускане на изпълнението в Република България на:
-
присъда МАЛВП – 226/17 постановена на 20.03.2018г. от основен съд Струмица, с
която е осъден ответника М.Б. да плати на ищцата З.Б. главен дълг в размер на
106 800 денара, заедно с лихвата от 11.08.2017г. до деня на изплащането,
както и сумата 31 884 денара, представляващи разходи по делото. В молбата
се твърди, че срещу постановената присъда няма подадена жалба и същата е влязла
в сила на 12.04.2018г. Посочва, че ответникът няма имущество в Република
Македония, а работи във фирма „МЗ Т.” ДООЕЛ в Република България. Твърди, че
ответникът е участвал в развилото се съдебно производство, имал е упълномощен
представител в процеса и присъдата е връчена на упълномощен от него адвокат. В
проведеното съдебно заседание на 05.07.2020г. процесуалният представител на
молителя е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство, като
е представил и списък на тях съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК.
Към
молбата са представени:
-
препис на присъда МАЛВП бр. 226/17 постановена на 20.03.2018г. от основен съд
Струмица, в която е отбелязано, че същата е в сила от 12.04.2018г. и съответно
решението е изпълнимо от същата дата,
-
обратна разписка за връчване на покана до М.Б., с която е връчена жалбата на З.Б.
на 22.12.2017г. и
-
обратна разписка за връчване на призовка до М.Б. на 18.01.2018г., в която е
отбелязано, че същата е получена от неговата майка, защото той е в Гърция,
-
обратна разписка за лично връчване до адвокат М.Д./вписан като адвокат на
ответника в постановената присъда/, с която на това лице е връчена присъда от
20.03.2018г. на 04.04.2018г.
Съдът,
след като взе предвид доводите на молителя, и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложимата
правна уредба относно настоящото производство е: чл. 117 – 121 от Кодекса за
международното частно право /КМЧП/ и Договора за правна помощ по граждански
дела между Република България и Република Македония.
Съгласно
чл. 119 от КМЧП родово и местно компетентния съд да разгледа молбата за
признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно решение е Софийски градски
съд.
Съгласно
чл. 10 от посочения договор, двете страни се съгласяват да оказват безплатна
правна помощ, в обхвата на която съгласно чл. 6 от същия се включва и
производството за признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения.
В
чл. 20 от договора, двете страни са се съгласили да признават и изпълняват
постановените и влезли в сила съдебни
решения на територията на другата договаряща страна.
В
чл. 119, ал. 2 от КМЧП са посочени документите, които следва молителят да
представи – препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и
документ, издадено т същия съд, удостоверяващ, че решението е влязло в сила,
като тези документи следва да бъдат заверени от Министерство на външните работи
на Република България. От описаните по-горе документи, които са представени към
молбата и тяхното съдържание, се установява, че това изискване е изпълнено. В
посочения договор освен тези документи е вписано, че следва да се представи и
документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, е била
редовно призована пред съда. В разглеждания случай от превода на представената
присъда се установява, че ответникът е участвал в развилия се пред съда на
Република Македония съдебен процес, както и е имал упълномощен процесуален
представител. С оглед на изложеното съдът приема, че към молбата са представени
всички необходими документи, за да бъде разгледана същата по същество.
В
чл. 23 от посочения договор са посочени хипотезите, при които съдът може да
откаже да признае и допусне изпълнение на представеното съдебно решение, те са:
-
решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според националното
законодателство на договарящата страна, където е постановено,
-
делото се отнася изключително към компетентността на съда на замолената страна
според националното й законодателство,
-
страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда
съгласно националното законодателство на договарящата страна, чийто орган е
произнесъл решението, или при недееспособност на страната нейният представител
не е бил редовно призован и
-
между същите страни за същия предмет и на същото основание съдът на замолената
договаряща страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото
е висящо пред съда, или е признато влязло в сила решение на трета държава.
От
извършеното отбелязване върху представения препис на постановената присъда се
установява, че същата е влязла в сила и е изпълняема.
Предмет
на развилото се в Република Македония съдебно производство е облигационен спор
между бивши съпрузи, възникнал след изплащане на целия изтеглен от тях кредит
от двамата, само от единия съпруг.Съдът като съобрази разпоредбите на чл. 4 –
28 от КМЧП и предмета на правния спор,
по който е постановена присъдата, приема, че същият не е от изключителна
компетентност на българските съдилища, поради което не е налице описаната
по-горе втора хипотеза, при която може да бъде отказано признаване на
представеното съдебно решение и отказ за допускане на неговото изпълнение.
От
представените към молбата и описаните по-горе обратни разписки, както и от
съдържанието на самата присъда се установява, че ответникът е узнал за
предявения иск, участвал в съдебния процес и съответно е получил чрез
пълномощника си препис от постановения краен съдебен акт. При така установеното
следва да се приеме, че не е налице в разглеждания случай и третата описана
по-горе хипотеза.
Няма
данни от които да се установи, че е налице и четвъртата хипотеза, описана
по-горе, за да се постанови отказ за признаване и допускане на изпълнение на
представената присъда.
При така
изложените мотиви съдът приема, че от представените към молбата документи се
установява постановяване съдебен акт, относно който не е налице нито една от
изчерпателно изброените хипотези на чл. 23 от сключения между Република
България и Република Македония договор за правна помощ по граждански дела,
поради което молбата следва да бъде уважена.
Относно направените разноски в производството
Молителят в
срок е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото
производство, които са в размер на 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие – страница 55 от
делото.
Предвид
изхода на делото, съдът счита, че направеното искане следва да бъде уважено и
се осъди ответникът да заплати на молителя сумата 400 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнение в Република България на - присъда МАЛВП
бр. 226/17 постановена на 20.03.2018г. от основен съд Струмица, с която е
осъден ответника М.Б., гражданин на Република Македония, живущ ***, да плати на
ищцата З.Б., гражданин на Република Македония, ЕГН – ************* и л. к. бр.********,
издадена от МВР – Радомиш, с адрес: Република Македония, гр. Р., ул. „*******,
чрез пълномощника си – адвокат Т.И.ЕГН – ************* и с адрес: Република
Македония, Скопие – Гази баба, ул. „********
-
главен дълг в размер на 106 800 денара,
заедно със законната лихвата от 11.08.2017г. до деня на изплащането,
както и
-
сумата 31 884 денара,
представляваща разходи по делото.
ОСЪЖДА М.Б., ЕГН – **********, гражданин на Република Македония да плати на З.Б.,
гражданин на Република Македония, ЕГН – ************* с адрес: Република
Македония, гр. Р., ул. „************на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400
лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок, който започва да тече от връчването на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на
молителя чрез процесуалния му представител – адв. В.П. и на ответника – чрез
дружеството, на което е едноличен собственик на капитала - „ПМ И.“
ЕООД, ЕИК – ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно
село, бул. „ген. М. Д. *******.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: