РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251800600159 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.
С Присъда № 19/12.12.2024 г., постановена по НОХД № 115/2022 г. по
описа на РС – К., първоинстанционният съд е признал подсъдимия: Г. К. Р. -
роден на ******* в гр. С., българин, български гражданин, с основно
образование, работи като товарач, неосъждан (реабилитиран), с постоянен
адрес: с. Ж., ул. „Л. № *, ЕГН ********** за виновен в това, че: На 26.02.2021
г. в с. Г., община К. в съучастие, като съизвършител с К. Б. А., чрез използване
на МПС - л. а. марка „Нисан“, модел „П.“, с рег. № ******* е отнел чужди
движими вещи - тридесет броя колове оградни (метални) на стойност от 90.00
лева, 117 метра мрежа оградна (метална) на стойност 491.40 лева и шестдесет
броя иглолистни греди на стойност 764.74 лева, всички вещи на обща
стойност 1 346.14 лева, от владението на собственика Р. Р. Ч., без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл.
55, ал. 1 т. 1 от НК го е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, РС – К. е отложил изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда РС – К. е признал подсъдимия К. Б. А. - роден на
******* в гр. С., българин, български гражданин, със средно образование,
месторабота - управител на дружество „К. А. **“ ЕООД, неосъждан
(реабилитиран), с постоянен адрес: с. Г., ул. „Х. А.” № *, ЕГН ********** за
виновен в това, че: На 26.02.2021 г. в с. Г., община К. в съучастие, като
съизвършител с Г. К. Р., чрез използване на МПС - л. а. марка „Нисан“, модел
„П.“, с рег. № ******* е отнел чужди движими вещи - тридесет броя колове
оградни (метални) на стойност от 90.00 лева , 117 метра мрежа оградна
(метална) на стойност 491.40 лева и шестдесет броя иглолистни греди на
стойност 764.74 лева, всички вещи на обща стойност 1 346.14 лева, от
владението на собственика Р. Р. Ч., без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на
една година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е
отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата си първоинстанционният съд на основание чл. 53, ал. 1 б.
„а“ от НК е постановил да се отнеме в полза на държавата моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението, за което двамата
подсъдими са признати за виновни, а именно лек автомобил марка „Нисан“,
модел „П.“, с рег. № *******.
Районен съд – К. с оглед изхода на делото е осъдил подсъдимите Г. К. Р.,
ЕГН ********** и К. Б. А., ЕГН ********** да заплатят солидарно по сметка
на ОДМВР - София направените по досъдебното производство разноски в
размер на 472.05 (четиристотин седемдесет и два лева и пет стотинки) лева и
по сметката на Районен съд - К. направените по делото разноски в размер на
180.00 (сто и осемдесет) лева – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Срещу присъдата е постъпила в срок въззивна жалба, депозирана от а.
Б., защитник на подс. К. А., с която се иска въззивният съд да отмени
постановената присъда от РС – К., като неправилна и до оправдае
подзащитния му за това да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Защитникът с депозирано допълнение към
въззивната жалба след изготвяне на мотивите по делото е изложил детайлно
своите възражения. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е
2
възприел фактическата обстановка по случая и по този начин неправилно е
достигнал до извода, че подс. К. А. е участвал в извършване на
престъплението. Сочи, че необосновано РС – К. е базирал изводите си
изключително на дадените от подс. Р. обяснения, като ги е кредитирал изцяло,
въпреки, че изнесените в тях факти и обстоятелства не отговарят на
фактическата обстановка. Защитникът намира, че обясненията на подс. Р. са
нелогични и непоследователни. На следващо място адв. Б. излага аргументи,
че посочените в мотивите свидетели, на които съдът основа изводите си, не
разказват нищо за участието в престъпната дейност на подс. К. А.. Твърди, че
подс. А. действително се е намирал в с.Г. с личния си автомобил, но е бил
извикан от подс. Р. единствено, за да извърши транспорт на вещи. Намира за
необоснован извода на РС – К., направен в мотивите към присъдата, че подс.
А. предложил пари на подс. Р.а, за да поеме вината, тъй като в тази насока не
били събрани каквито и да било доказателства. Сочи, че
първоинстанционният съд излага противоречиви мотиви в коментара, касаещ
показанията на свидетелите Т. и С.. Намира, че при задълбочен анализ на
цялата доказателствена съвкупност се установява, че няма никакви
доказателства за извършено престъпление от подс. А..
В съдебно заседание представителят на ОП – С. – прокурор П.
оспорва депозираната жалба. Намира присъдата на РС – К. за правилна и
законосъобразна, поради което моли съда да потвърди същата.
Адв. Б., защитник на подс. К. А. заявява, че поддържа депозираната
жалба и моли съда да отмени постановената присъда, като въз основа на
изложените аргументи признае за невиновен подзащитния му в извършване на
престъпление по чр.195, ал.1 от НК.
Подс. К. А. иска от съда да бъде оправдан, тъй като не е извършил
престъплението, за което е признат за виновен от РС – К..
Адв. С. Д. заявява, че не се присъединяват с подзащитния Г. Р. му към
подадената жалба.
Окръжен съд – С. след като провери изцяло атакуваната присъда,
съгласно правомощията с които разполага, намери същата за правилна и
законосъобразна. РС – К. съобразявайки се със закона е извършил подробен
анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилния
извод за виновността на двамата подсъдими К. А. и Г. Р. в извършването на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство
се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Б. А. е роден на ******* в гр. С., българин, български
гражданин, със средно образование, женен, с месторабота управител на фирма
„К. А. 2006“ ЕООД, с постоянен адрес по местоживеене с. Г., община К.,
ул.“Х. А.“ № *, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. К. Р., роден на ******* в гр.София, българин, български
гражданин, с основно образование, с месторабота – фирма „Б.“, с. М. като
товарач, с постоянен адрес: с.Ж., ул.“Л.“ №**, неосъждан /реабилитиран/, с
3
ЕГН:**********.
Частният обвинител – свид. Р. Ч. към февруари месец 2021 г.
притежавала недвижим имот в с. Г., община К., в покрайнините на населеното
място. В имота имало изградена сграда в груб строеж, която към месец
февруари 2021 г. не била завършена. На строителния обект работели
свидетелите Д. М. М. и брат му Л. М. М., който извършвали довършителни
работи в сградата. Имотът бил ограден с ограда, представляваща поставени в
земята бетонирани колове и монтирана на тях мрежа. На 26.02.2021 г. след
като приключили работата си около 17,00 часа свидетелите Д. М. и Л. М.
напуснали обекта, като към онзи момент не били констатирали каквито да
било липси.
На 26.02.2021 г. подсъдимите К. А. и Г. Р. се срещнали и разбрали по-
късно вечерта на същия ден да извършат кражба на строителни материали,
намиращите се в имота на свид. Ч.. Така след 19,00 часа, в тъмната част на
денонощието, за да не бъдат забелязани, подсъдимите се придвижили до
имота, който се намирал накрая на селото с лек автомобил „Нисан“, модел
„П.“ с ДК № ***** до имота на свид. Ч.. Двамата подсъдими заедно натоварил
в автомобила 60 бр. дървени греди, които взели от имота на свидетелката.
Гредите били съхранявани в близост до строежа на къщата. Дървените греди
били с дължина от 4 (четири) метра и различен размер на сечението им и били
предназначени за направата на покрива на къщата. Подсъдимият А. откачил
металната оградна мрежа с дължина от 117 метра от коловете, на които била
монтирана и я навил на три броя рула. След това подсъдимите извадили 30
(тридесет) броя метални колове от оградата на имот, разрушавайки с чук
бетона, с който били монтирани в земята. Откраднатите вещи - 60 (шестдесет)
бр. иглолистни греди, фасонирани, всички с дължина от 4 (четири) метра, с
размери на сечението 10 / 8 см. - 15 (петнадесет) броя, 10 см. - 10 (десет) броя,
12 / 10 см. - 16 шестнадесет) броя и 19 (детнадесет) броя иглолистни греди за
кофраж с размер на сечението 10 / 5 см., 30 (тридесет) броя метални оградни
колове с размер 7 х 200 см. и 117 метра метална оградна мрежа, с височина 1.5
метра били превозени от подсъдимите с лек автомобил марка „Нисан“,
модел „П.“, с рег. № ******* до двор в с. Г., ул. „И. В.“ № **, собственост на
свид. М. В. Т.. Подсъдимият А. предварително се бил разбрал със свид. С. С. в
имота на С. и свид. Т. да остави на съхранение откраднатите вещи. На
следващия ден, когато свид.Ч. отишла на строителния обект констатирала
липсата на ограда – откраднатите железни колове и оградна мрежа, както и
дървените греди, които била закупила и докарала в имота за изработването на
покрив на сградата, за което сигнализирала РУ – К., като подала жалба.
След извършената кражба на вещите от имота на свид. Ч., подс. Г. Р. се
свързал със свой познат - свид. Л. С., като му предложил да закупи 30 бр.
железни колове за 5 (пет) лева всеки един от тях. За целта двамата провели
писмена кореспонденция по приложението „Месинджър“ чрез телефоните си
(протокол за оглед на веществени доказателства телефон с надпис „Самсунг“
от 09.03.2021 г. – л.87 от ДП). След като се разбрали на 07.03.2021 г. за цената
на вещите, свид. Л. С. и съпругата му свид. Ц. С. пристигнали в с. Г. с
товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, като се срещнали с Р. на
4
центъра на селото и той ги придружил до мястото, където се намирали
коловете.
Преди подс. Р. да посрещне семейство С. в с. Г., той заедно с подс. А.
натоварили металните тръби от двора, в който били оставени от тях след
кражбата от имот на адрес : с. Г., ул. „И. В.“ № ** и ги закарали с автомобила
на подс. А. - автомобил марка „Нисан“, модел „П.“, с рег. № ******* пред
дома му, който се намирал в с. Г., ул. „Х. А.“ № *.
Двамата подсъдими започнали да товарят металните колове в товарния
автомобил на свид. С. и след като били натоварени около 15 броя, действията
им били преустановени, тъй като на мястото се появила свид. Р. Ч.. Същата
преминала с автомобила си в близост до автомобила, в който подсъдимите
товарели железните колове и ги разпознала, че това са коловете, които били
откраднати от имота й. Отдалеч направила снимка с телефона си на коловете,
които мъжете товарели. Товарният автомобил бил спрян пред имота на подс.
А., който свид. Ч. познавала от селото и знаела, че има репатрак. Свид. Ч.
разпознала железните колове по тъмно зелената боя, с която били боядисани и
липсата на боя в единия им край, който преди да бъдат боядисани е бил вкопан
в земята.
Когато видял свид. Ч. в близост до тях, подс. К. А. избягал с
автомобила, в който останали част от откраднатите колове. Подсъдимият Г. Р.
след като разбрал, че това е собственичката на коловете, веднага се отдалечил
и се скрил в друг строителен обект, като на мястото останали свидетелите Ч.,
С. и съпругата му С..
Свид. Ч. подала сигнал по телефона до РУ – К., за да уведоми полицията
за това какво е установила. На място бил извършен оглед на товарен
автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, при който били намерени и иззети
натоварените в него петнадесет броя метални кола.
На 08.03.2021 г. при неотложност било извършено претърсване и
изземване в недвижим имот в с. Г., ул. „И. В.“ № ** и там били намерени и
иззети процесните вещи : 60 (шестдесет) бр. иглолистни греди, фасонирани,
всички с дължина от 4 (четири) метра и 117 метра метална оградна мрежа с
височина 1.5 метра, навита на три рула. Протоколът, в който било закрепено
така извършеното процесуално следствено действоие, получил съдебна
санкция (л.4-6 от ДП).
При извършения по досъдебното производство следствен експеримент
на 09.03.2021 г. подс. А. е посочил мястото, където били оставени от него 15
(петнадесет) броя метални колове в с. Г., ул. „К.“, с които избягал с
автомобила си, след като на 07.03.2021 г. забелязал свид. Ч. вблизост до имота
му и автомобила, в които претоварвали железните колове. При извършеното
действие същият е посочил мястото от където са били взети металните колове
в с. Г. и мястото, където отнетите вещи са били оставени след деянието, а
именно: с. Г., ул. „И. В.“ № **, където той лично е отворил за оставянето им.
От изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза (л. 153 – 154
от ДП) се установява, че стойността на процесните вещи са както следва:
колове оградни (метални) - 30 бр. - 90.00 лева, мрежа оградна (метална зелена)
5
- 117 метра - 462.00 лева, 1 бр. топче от 7 м х 4.20 лева - 29.40 лева, греди
фасонирани - иглолистни, импрегнирани - 60 бр., с параметри 10 / 8 х 4 м. - 15
бр. х 11.20 лева - 168.00 лева, 10 / 10 х 4 м. - 10 бр. по 14.00 лева - 140.00 лева,
12 / 10 х 4 м. - 16 бр. по 16.80 лева - 268.80 лева, импрегниране 41 бр. х 1.34
лева - 54.94 лева, греди фасонирани иглолистни за кофраж - 10 / 5 х 4м.,
параметри 10 / 5 х 4 м. 19 бр. х 7.00 лева - 133.00 лева, всички вещи на обща
стойност 1 346.14 (хиляда триста четиридесет и шест лева и четиринадесет
стотинки) лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите Р. Р. Ч. (л. 146-148 от СП по НОХД №
115/2022 г.), свид. Д. М. М. (л. 148-149 от НОХД №115/2022 г.), свид. Л. М. М.
(л. 149-150 от НОХД № 115/2022 г.), свид. Л П. С. (л. 151-153 от СП), свид. М.
В. Т. (л. 154-155 от СП), свид. Ц. С. С.а (л. 155 – 156), свид. С. К. С. (л. 157),
обясненията на подсъдимите К. А. (л.157-161 от СП) и Г. Р. (л.162-164 от СП),
от заключението на съдебно - оценителната експертиза (л. 153 – 154 от ДП) и
писмените доказателства по делото - свидетелства за съдимост на двамата
подсъдими (л. 168 – 169 от СП), заповед за задържане от 09.03.2021 г. на К. А.
(л.14), протокол за личен обиск (л.15-16), заповед за задържане за Г. Р. (л.17),
протокол за личен обиск (л.18 – 19) и писмени доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие (л.22-23 и л.30-31), фотоалбуми към
тях (л.24-31) и (л.32-36), протокол да претърсване и изземване (л.54-56),
фотоалбум (л.62-69), протокол за следствен експеримент (л.70-71), протоко за
оглед на местопроизшествие (л.72-74) и фотоалбум (л.75-83), протокол за
доброволно предаване (л.84), протокол за оглед на веществени доказателства
(л.85-86), и л.87 и фотоалбум (л.85-95), протокол за доброволно предаване и
документи за закупуване на строителни материали от Р. Ч. (л.95-106), справки
за съдимост (л.126-129), протокол за оглед на веществено доказателство
(л.174) и фотоалбум (л.175-183), справка за собствеността на лек автомобил
„Нисан“ (л.184), справка за водач (л.185-191).
Първоинстанционният съд подробно и с нужното внимание е
анализирал показанията на свидетелите Р. Ч., Д. М., Л. М., Л. С., М.. Т., Ц. С.,
С. С. и обясненията на подсъдимите К. А. и Г. Р.. Свидетелските показания и
обясненията, дадени от подсъдимите са съпоставени помежду им и е даден
отговор на въпроса кои съдът кредитира и на кои не дава вяра и по какви
причини. РС – К. правилно се е позовал и е основал изводите си на
показанията на свидетелите Р. Ч., Д. М. и Л. М., тъй като същите са подредени,
еднопосочни и си кореспондират както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал. Свидетелите безпротиворечиво възпроизвеждат
фактите и обстоятелствата, които са възприели лично и които имат отношение
към извършеното от подсъдимите престъпление, а именно наличието на
ограда на имота, собственост на свид. Ч. и от какво е била изградена тя, както
и наличието на дървени греди, които са били закупени от свид. Ч. и
складирани вблизост до изградената в груб строеж сграда. Категорично се
установява от показанията на свидетелите, че имотът е бил заграден с метални
колове, боядисани в тъмно зелен цвят и телена мрежа, като металните колове
са били циментирани в земята. Свидетелката Ч. сочи и каква част от
6
непоставените греди са липсвали от имота, когато го посетила на другия ден
след кражбата.
Съдът кредитира показанията и на свид. Л. С., който е следвало да
закупи металните колове, след предварителна уговорка с подс. Р.. Макар и в
началото протироречащи на обясненията на подс. Р., след предявяване на
съобщенията, които се е разменил с Р., същият се съгласява, че действително
уговорката между двамата е била да купи железните колове за 5 лева всеки
един от тях, като ги вземе от с. Г..
Съдът правилно е кредитирал и показанията на свид. М.. Т. и С. С., като
свид. Т. заявява, че лично тя е разрешила на свид. С. да си оставя строителни
материали в имота, находящ се в с. Г.. Свид. С. сочи, че му се е обадил подс. А.
и го помолил да остави някакви строителни материали в имота в с. Г., ул. „И.
В.“ № **, като той ползвал този двор заедно със свид. Т.. Сочи, че подс. А.
оставил там греди и мрежа, свидетелят не го е питал откъде ги е взел, само го
е помолил по - бързо да ги изкара.
На следващо място обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е изградил изводите си по делото въз основа на
обясненията подс. Г. К. Р., които съдържат решаващи обвинителни
доказателства по отношение и на двамата подсъдими. Известна е
двойнствената природа на обясненията на подсъдимия освен като
доказателствено средство, те са и средство за защита, като подсъдимият за
разлика от свидетеля, няма задължението да излага истината по делото.
Обясненията на подс. Р. в случая са доказателствено средство, като същите
отговарят на действително случилото се, тъй като са в пряка кореспонденция с
останалите събрани по делото доказателства. Обясненията кореспондират на
първо място с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от
27.02.2021 г. (л.22-23 от ДП), че железните колове на оградата са били
извадени от двамата подсъдими, като са използвали чук, с които са удряли
цимента, за да го разбият. Обясненията са в пряка връзка и с показанията на
свид. Ч. и братята М.и по отношение на това по какъв начин е бил ограден
имота и имало ли е в същия оставени дървени греди, които впоследствие са
били откраднати. Обясненията на подсъдимия си кореспондират и с
показанията на свид. Л. С., че подсъдимият е искал да му продаде 30 броя
железни колове за 5 лева всеки, като това твърдение отговаря и на отразеното
в мобилната комуникация между свидетеля и подсъдимия (протокол за оглед
на веществени доказателства от 09.03.2021 г. – л.87 от ДП). свид. С. в
показанията си пред съда се опитва да избяга от отговорност, като
първоначално твърди, че само е имал за задача да превози коловете от с. Г. до
с. Ж. по молба на подс. Р.. Подс. Р. обаче в обясненията си излага обективната
истина, а именно че е имал намерението да продаде на свидетеля тези колове.
Съдът правилно се е доверил на тези обяснения, тъй като с оглед обема и вида
на отнетите вещи за тяхното пренасяне и товарене са необходими извършване
на действия и от двамата подсъдими. Тези обяснения, въпреки че по своята
същност в частта, в която уличават подс. А. представляват „оговор“,
въззивният съд намира, че са обективни и надеждни, тъй като подс. Р.
подредено, логично и искрено описва действията на всеки един от
7
подсъдимите по време на извършване на деянието, без да омаловажава
собствените си действия или пък да преувеличава значението на други такива,
извършени от подс. А..
Единствено твърдението на подс. Р., че подс. А. му е предлагал пари, за
да поеме той цялата вина относно извършената кражба, не е доказано по
безспорен начин, поради което и въззивният съд не следва да му се доверява.
Първоинстанционният съд с основание и законосъобразно не е ценил
обясненията на подс. А., тъй като същите остават изолирани от останалия
доказателствен материал, като и са в противоречие с нормалната житейска
логика. Съдът приема тези обяснения единствено като средство за изграждане
на неговата защитна линия, но не и като обяснения, които възпроизвеждат
правилно действително случилото се на 26.02.2021 г. Изложеното от подс. А.,
че той единствено е извършвал превоз на откраднатите от Р. вещи, без да има
знанието, че те са крадени не издържа на проВ.та за достоверност. От
материалите по делото става ясно, че подс. А. разполага с репатрак и че
същият действително извършва превоз, но единствено на повредени
автомобили с репатрака, но не и превоз на стоки по молба на различни
граждани, посредством притежаваните от него леки автомобили. Отново от
материалите по делото става ясно, че подс. А. живее в с. Г., от което следва, че
същият е запознат с обстоятелството къде се извършват строежи на нови
сгради, както и има ли съответния обект охрана или не, както и какви вещи
могат да бъдат отнети. Подс. Р. живее постоянно в с. Ж. и не е запознат с тези
детайли. На следващо място от показанията на свид. С. става ясно, че именно
подс. А. е поискал от него да му разреши да остави вещи в стопанисвания от
него двор в с. Г.. Не е логично при положение, че подс. А. твърди, че подс. Р.
го е наел да транспортира вещи, те да бъдат откарани в с. Г., а не в с. Ж.,
където живее подс. Р. и подс. А. да проявява такава загриженост за тези вещи,
че да урежда и тяхното складиране в имота на свид. С.. Обстоятелство, което
също сочи за недостоверност на обясненията на подс. А. е и това, че след като
е видял свид. Ч., той веднага избягал. Твърденията му, че се бил уплашил, че
свидетелката ги снима, не отговарят на истината, като същият е избягал, тъй
като е имал знанието, че вещите, които претоварвали в товарния автомобил на
свид. С. са откраднати, именно от имота на Ч.. Въз основа на всичко
гореизложено въззивният съд намира за неоснователни възраженията на адв.
Б., защитник на подс. А., че по делото няма нито едно пряко доказателство,
което да сочи, че действително подзащитният му е автор на кражбата. Такива
преки доказателства са обясненията на подс. Р., които са в корелация и си
кореспондират с останалите доказателства по делото, показанията на свид. Ч.,
че е видяла двамата подсъдими да товарят железните колове и че те са
избягали от мястото след като са я забелязали. От показанията на останалите
разпитани по делото свидетели също се извличат факти и обстоятелства от
значение по делото. Във взаимна връзка с тези доказателства са и писмените
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие,
протокол за претърсване и изземване, протокол за извършен следствен
експеримент и протоколи за оглед на веществени доказателства.
От друга страна обясненията дадени от подс. А. в съдебната фаза не са
8
житейски и логически издържани, доколкото същият твърди, че е бил заведен
на мястото, където са се намирали материалите, които не са били според него в
имота на пострадалата Ч., а в близост до пътя. Не е възможно посочените
материали да са се намирали на мястото, което сочи подс. А., тъй като същият
ден на 26.02.2021 г. към 17.00 часа майсторите свидетелите Д. М. и Л. М. са
напуснали имота и материалите са били оставени на мястото, т. е. не е
физически възможно за два - три часа подс. Р. сам да е извадил 30 бр. метални
кола, като преди това е разрушил циментовата им основа, да ги е пренесъл на
около 100 - 200 метра извън имота, заедно с още 60 бр. дървени греди с
дължина от 4 метра всеки един от тях и три топа оградна
мрежа. Несъстоятелно е и твърдението на подс. А., че не е познавал
пострадалата Р. Ч. и не е знаел откраднатите вещи чия собственост са, тъй
като след като я видял на 07.03.2021 г. именно той е извикал на другия
подсъдим Р. : „Бягай“ и се оттеглил от мястото с автомобила си, в който са
били останали част от инкриминираните вещи.
Съдът кредитира изцяло изготвената като доказателство експертно
заключение по назначената : съдебно - оценителна експертиза. Същата е
пълна и компетентна и съпоставена с другите доказателства е видно, че
кореспондира с тях и не отразява противоречиви констатации.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от
събраните по делото доказателства може да се направи категоричния и
безпротиворечив извод, че подсъдимите К. Б. А. и Г. К. Р. са извършили
престъплението по чл. 195, ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за
което са обвинени с внесения в РС – К. обвинителен акт, а именно, за това, че:
На 26.02.2021 г. в с. Г., община К. в съучастие, като съизвършители, чрез
използване на МПС - л. а. марка „Нисан“, модел „П.“, с рег. № ******* са
отнели чужди движими вещи - тридесет броя колове оградни (метални) на
стойност от 90.00 лева, 117 метра мрежа оградна (метална) на стойност 491.40
лева и шестдесет броя иглолистни греди на стойност 764.74 лева, всички вещи
на обща стойност 1 346.14 лева, от владението на собственика Р. Р. Ч., без
нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
Двамата подсъдими са извършили деянието в съучастие като
съизвършители, като всеки един от тях с действията си е допринесъл за
постигането на крайния престъпен резултат, отнемането на описаните по –
горе вещи от владението на свид. Р. Ч.. И двамата подсъдими, като са се
сменяли, са разбивали посредством чук бетоновата основа на 30 железни кола,
за да могат да ги извадят от земята и да ги натоварят на автомобил „Нисан“,
модел „П.“. Двамата заедно са натоварили и 60 броя дървени греди, всяка от
които с дължина от 4 метри, които са били предназначени за изграждането на
покрив на сградата на свид. Ч.. Двамата също така са натоварили и оградната
мрежа. След отнемането на вещите подсъдимите А. и Р. са ги разтоварили след
това в имота на свид. Т. в с. Г., както и са се опитали част от тях да продадат на
свид. Л. С.. Безспорно установено по делото е, че вещите са собственост на
свид. Ч. и са отнети от нейното владение без съгласието й, с намерението да
бъдат присвоени от двамата подсъдими, а именно да ги продадат, след което
9
да си разделят парите от продажбата. Установено е още от обясненията на
подс. Р., а и от вида на вещите и мястото, от където са отнети, че за изнасянето
им и превозването им до двора на свид. Т. е използван лек автомобил „Нисан“,
модел „П.“, собственост на подс. А..
От субективна страна подсъдимите К. А. и Г. Р. са извършили
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.
Подсъдимите са съзнавали, че с действията си прекъсват досегашната и
установяват своя фактическа власт върху вещите - предмет на
престъплението, че последните са чужди и липсва съгласие за отнемането им,
а противозаконното им присвоително намерение се доказва от последващите
действия - пренасянето им на място, различно от мястото на престъплението,
след което са направили опит да продадат част от тях на свид. С.. Двамата
подсъдими са съзнавали, че действат като съучастници, а именно
съизвършители и че всеки с действията си допринася за постигането на
противозаконния резултат, а именно отнемането на движими вещи,
собственост на свид. Ч., както и че за реализиране на деянието използват
моторно превозно средство лек автомобил марка „Нисан“, модел „П.“ с ДК №
*******, собственост на подс.А., посредством което да превозят откраднатите
вещи до двора в с.Г., ползван от свид. С..
Правилно на следващо място РС – К. е индивидуализирал наказанията,
които е наложил на двамата подсъдими. Престъплението по чл. 195, ал. 1 т. 4,
вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което са признати за виновни
подсъдимите, се отличава със сравнително висока степен на обществена
опасност, с оглед и предвидената за извършването му наказателна санкция от
една до десет години „лишаване от свобода“ и механизма на извършване на
деянието от подсъдимите - в тъмната част на денонощието, чрез разбиване на
бетона на оградата, за да бъдат извадени коловете. Въззивният съд намира
обаче, че подсъдимите А. и Р. са лица със сравнително ниска степен на
обществена опасност. Съобразно закона РС – К. е отмерил наказанието, което
да наложи на подсъдимия Г. К. Р., при наличието на многобройните
смекчаващи обстоятелства - чистото му съдебно минало, оказаното
съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина по делото,
изразеното съжаление за извършеното и поднесеното извинение на
пострадалата за причиненото й неудобство. Така на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК
първоинстанционният съд е определил наказание под минимално
предвиденото наказание за това престъпление или „лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца. По отношение на подс. Р. са налице и предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Освен това с оглед
изпълнение на целите, посочени в чл.36 от НК на наказанието не е необходимо
и ограничаването на подсъдимия в затворническо заведение и лишаването му
от обичайната заобикаляща го среда.
РС – К. на следващо място правилно е преценил и кое е адекватното
10
наказание за извършеното от подсъдимия К. Б. А. престъпление, като го е
определил в минималния предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК
размер от една година „лишаване от свобода“. Съдът правилно е преценил, че
са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
така наложеното наказание за срок от за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Освен това за изпълнение на целите на
наказанието не е необходимо и неговото ефективно изтърпяване на подс.А. в
затворническо заведение.
Причини за извършване на престъплението - незачитане на установения
в Република България правов ред и стремежа към противозаконно обогатяване
от двамата подсъдими.
Спазвайки разпоредбите на закона, първоинстанционният съд е
постановил на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК да се отнеме в полза на
държавата МПС - л. а. марка „Нисан“, модел „П.“, с рег. № *******, който е
послужил за извършване на престъплението, а именно за превозване на
откраднатите вещи. Освен това налице е и другата предпоставка, закрепена в
закона, а именно лекият автомобил е собственост на подс. К. А..
С оглед изхода на делото и признаването за виновни на двамата
подсъдими РС – К. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ги е осъдил да заплатят
солидарно по сметка на ОД МВР - София направените по досъдебното
производство разноски в размер на 472.05 (четиристотин седемдесет и два
лева и пет стотинки) лева и по сметката на Районен съд - К. направените по
делото разноски в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева - възнаграждение за
вещо лице.
Отнетите вещи, които са били иззети по делото като веществени
доказателства са върнати на собственика им – свид. Р. Ч..
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/12.12.2024 г., постановена по НОХД №
115/2022 г. по описа на РС – К..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11