№ 14684
гр. С, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110108518 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., чрез адв.Б., със
съдебен адрес гр.С, ул.“Ч Д“ № ..., насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.„М“ № 33,
представлявана от кмета В Т, за признаване за установено по отношение на ответника, че М.
Т. Т. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор ...
по кадастралната карта и регистри на гр.С, представляващ ап.51, находящ се в гр.С, ж.к.Л
бл...., с площ от 71.32 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно
с избено помещение № 2 с площ от 3.65 кв.м., заедно с 1.182 % ид.ч. от общите части на
страдата и от правото на стореж върху мястото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание
давностно владение с начален момент 1978 г. Сочи, че от този момент владее имота въз
основа на настанителна заповед на Д РНС към СГНС. Отбелязва, че никой никога не е
поставял под съмнение собствеността му върху имота, нито е смущавал владението му, като
през 1998 г. го е декларирал в СО, район Л по реда на ЗМДТ.
Според ищеца, през 2022 г. е решил да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост върху спорания имот, с оглед на което е подал молба-декларация до СО, район
Л. От администрацията обаче е получил писмо, в което го уведомяват, че жилището е
общинска собственост и че ако иска да остане да живее в него, трябва да представи изброени
му документи. Ищецът обяснява, че през 2023 г. е получил заповед за принудително
изземване на имота от него.
С оглед на това, ищецът поддържа становище, че е налице спор за собственост,
поради което предявява иска за решаването му чрез установяване на неговите права върху
процесното жилище.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По същество ответникът не оспорва, че ищецът живее в процесния имот, но твърди,
че той е общинска собственост и именно като такъв му е предоставен под наем. Ответникът
проследява подробно статута на жилището от държавно такова, актувано за първи път през
1
1978 г. до преминаването му в режим на частна общиска собственост към настоящия
момент.
В отговора на исковата молба се аргументира становище, че владението на ищеца не
може да е добросъвестно, тъй като фактическата му власт е установена като държане, а не
като владение и до 2021 г. той не е манифестирал пред държавата или общината промяна в
намерението си в такова за своене на вещта. Отделно от това, ответникът се позовава на § 1,
ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, като до 24.02.2022 г., е била налице
пречка за придобиване по давност на недвижими имоти частна общинска собственост.
Развиват се доводи, че е налице противоправно поведение от страна на ответника,
като той не е изпълнил задължението си по § 4 от Закона за общинската собственост в 6-
месечен срок от влизането му в сила да декларира пред общината, че ползва общински имот.
Ответникът изразява становище, че дори и декларирането на имота пред местните
власти за целите на облагането с данък, не може да обоснове извод, че той е станал негов
собственик.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заповед №.../30.05.1978 г. на началника на службата за жилищно
настаняване при И на Д народен съвет, на основание чл.7 и чл.18, ал.11 от Закона за
наемите и чл.19 и чл.17, ал.3 от ППЗН, М. Т. е настанен да ползва ап.51, находящ се в гр.С,
кв.„Л“, ул...., собственост на ДИ. Посочено е, че заповедта се издава на основание писмо
№.../30.05.1978 г. на К РК на БПФК. Представен е акт №.../05.07.1979 на Д районен народен
съвет за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр.С, ж.к.„Л“, ул...., с който
са одържавени 61 броя апартаменти от общо 80, находящи се на посочения адрес, сред които
и процесния имот.
С акт №../13.11.1996 г. за общинска собственост на недвижим имот, находящ се в
гр.С, ж.к.„Л“, ул...., нов бл.705, на основание чл.2, ал.2 ЗОС и АДС №.../79 г. ДИ, посочените
по-горе 61 апартамента, находящи се на адреса, са обявени за общинска собственост.
Представен е и акт №.../10.03.2022 г., с който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал.
1 ЗОС процесният имот е обявен за частна общинска собственост.
От страна ищеца е подадена на 23.08.2021 г. молба-декларация до С О, с която се
иска снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот. В отговор СО е заявила,
че за имота има съставен АДС №.../79 г. по НДО /отм./ и АОС №../13.11.1996 г., като няма
данни за извършена покупко-продажба на апартамента.
С писмо от 21.12.2022 г. от СО – р-н „Л“, адресирано до ищеца, общинската
администрация го уведомява, че процесният имот е общинска собственост, като му указва,
че ако желае да остане в жилището, следва да представи посочените в писмото документи за
преценка отговаря ли лицето на изискванията за издаване на нова настанителна заповед по
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на СО.
С писмо от 20.07.2023 г., издадено от СО – р-н „Л“, на ищеца е даден 14-дневен срок
за освобождаване на процесното жилище, доколкото същото е общинска собственост и е
обитавано от него без правно основание.
Със заповед на кмета на р-н „Л“ от 24.10.2023 г. е разпоредено да се изземе
2
процесното общинско жилище от М. Т., доколкото същият го държи без правно основание.
Определена е дата на изземване – 22.11.2023 г.
По делото е постъпило писмо от 04.12.2023 г. от СО, Дирекция „О П“, видно от което
първата декларация по чл.14 ЗМДТ за деклариране на процесния имот е подадена от ищеца
на 01.06.1998 г., вх. № ../01.06.1998 г., без приложен документ за собственост, по
декларирани данни имотът да е придобит на 30.05.1978г. от К районен комитет с договор
№.... Сочи се, че от съществуването на базата данни за начислени и платени задължения от
2002 г. данъчно задължено лице относно процесния имот е ищеца, на чието име се заплащат
и данъчните задължения. Посочено е, че към 30.11.2023 г. няма изискуеми/неплатени
задължения за процесния имот.
Представени са от ищеца три броя съобщения от ДП р-н „Л“ за дължимите такси за
битови отпадъци за процесния имот за 2004 г., 2006 г. и 2010 г., както и 8 броя съобщения за
дължимия данък за имота за периода 2012 г. – 2023 г. от район „Л“, които са адресирани до
ищеца. Представени са 10 броя приходни квитанции, видно от които в периода 2004 г. – 2022
г. ищецът е заплащал дължимите такси и данъци за имота.
От разпита на свидетеля К И Х се установява, че познава М. Т. откакто отишъл да
живее в бл.705 в ж.к.Л. Свидетелят живее в бл...., ап.76 от 1991-1992 г., когато М. вече
живеел там. Сочи, че М. живеел на шестия етаж, под свидетеля. Заявява, че доколкото
толкова години М. живеел там, би трябвало да е негов апартамента. Не знае някой да му е
оспорвал собствеността до онзи ден, като досега не е имало такива пререкания за
апартамента и изведнъж станало това като гръм от ясно небе. Твърди, че М. непрекъснато си
живеел в имота, не го е напускал.
От разпита на свидетеля Р П Г се установява, че познава М., доколкото са съседи.
Според свидетеля, М. бил в блока един – два месеца преди свидетеля, който живеел в
другия вход на блок ..., а М. живеел във вход В. Свидетелят живее там от 1978 година и
когато се нанесъл М. обитавал жилището във вх.В от два три месеца преди свидетеля. Г
обяснява, че неговия апартамент всъщност бил на жена му, който бил даден като
обезщетение. Свидетелят знае, че М. е собственик на поцесния апартамент, говорили са си,
че го е платил. Не знае някой на М. да му е оспорвал собствеността. Сочи още, че М. не е
напускал имота за дълъг период от време.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Това е положителен
установителен иск за собственост, по който ищецът трябва да докаже правото си на
собственост върху процесния имот на заявеното основание и в частност, че е владял същия
непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години в посочения в исковата молба
период – от 1978 г., до завеждане на иска.
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа
власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за
същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл.79 от
ЗС, но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи съставяне на
констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална
основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на
последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно
до придобиване на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл.79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да осъществи чрез
3
предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен
срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл.79 от ЗС е свързано само с
владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка
придобивна давност - и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други
елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС законодателят
не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
- съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по
чл.79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало,
че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея,
позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в
самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици -
придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по
чл.79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето,
доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д. №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно чл.68 от ЗС включва в себе си обективен елемент - упражняване
на фактическа власт, и субективен елемент - намерение за своене. Презумпцията на чл.69 от
ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни субекти и
независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция е оборима.
Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като
психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент - владение,
да презумира субективния такъв - намерение за своене. Обективният елемент е фактическо
състояние. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа
власт върху имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то
презумпцията по чл.69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е
започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то намерението за своене
се предполага. В хипотеза, в която основанието за установяване на фактическата власт сочи
държане или съвладение, то в тежест на държателя или съсобственика, позоваващ се на
придобиване по давност е да докаже, че е променил намерението с което е държал
първоначално вещта, като е започнал да свои същата. Такъв държател или съсобственик не
може да се позовава на презумпцията по чл.69 от ЗС. В общия случай упражняването на
фактическата власт продължава на основанието на което е започнала да се упражнява.
При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се
превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по
недвусмислен начин да показват отричане на владението на собственика, които са доведени
до неговото знание. В тежест на такъв държател е да установи, че е манифестирал
промененото си намерение за държане на имота пред собственика, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно.
От събраните в хода на настоящето производство доказателства, съдът приема за
установено по делото, че от 1978 г. до подаване на исковата молба на 30.10.2023 г. М. Т. е
упражнявал фактическата власт върху имота. По делото не се спори относно посоченото
обстоятелство, а и същото се установява от свидетелските показания, които съдът кредитира
като логични и последователни, резултат от личните впечатления на двамата свидетели,
натрупвани през продължителен период от време.
Не се спори още и се установява от представената по делото заповед №.../30.05.1978 г.
на началника на службата за жилищно настаняване при И на Д народен съвет, че ищецът е
бил настанен да ползва процесния апартамент 51, който към този момент е бил държавна
4
собственост, а след това актуван като частна общинска такава. Ето защо съдът намира, че
ищецът е установил фактическа власт върху имота като държател, доколкото владението му
е било предадено на правно основание – възникналото наемно правоотношение,
изключващо намерението за своене на вещта като своя, поради което презумпцията по чл.69
ЗС е била изначално оборена и не намира приложение в настоящия случай.
Следователно, след установяването на фактическа власт върху вещта, ищецът е
следвало да манифестира промяна в намерението си да държи вещта като своя, което
намерение да достигне до собственика на процесния имот. Това намерение се доказва от
писмото на СО, Дирекция „О П“, видно от което на 01.06.1998 г. М. Т. е декларирал с
декларация по чл.14 от ЗМДТ като свой процесния имот. С посочената декларация ищецът е
заявил пред органите на общинската администрация, че счита имота за свой, т.е. ясно е
недвусмислено е манифестирал промененото си намерение спрямо спорния имот и
прерастването му във владение. По делото липсват доказателства собственикът С О да се е
противопоставил на тази промяна в намеренията на ищеца. Нещо повече – ответникът е
приел декларацията на ищеца и е открил данъчна партида за жилището на негово име като
собственик на имота. С оглед на това, настоящият състав приема, че ответникът не само не
се е противопоставил на променените намерения на ищеца, но дори е признал заявените от
него права.
Обстоятелството, че ищецът не е изпълнил задълженията си по § 4 от ПЗР към ЗОбС
да декларира в 6-месечен срок от влизане в сила на закона, че ползва общински имот, само
по себе си не е относимо към института на придобивната давност, още повече, че това
бездействие на Т. може да се приеме за индиция, че още към този момент е трансформирал
държането на процесното жилище във владение.
Съставянето на актове за държавна и общинска собственост по отношение на
спорния имот не са действия, които са в състояние за прекъснат започналата да тече
придобивна давност, доколкото те имат декларативно действие относно вече възникналото
право по силата на някой от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната практика
приема, че веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, тя че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по
несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и
прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността
може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт
върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца. В този смисъл e разпоредбата на чл.81 от ЗС, която изрично
предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от
шест месеца.
Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на
собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия, които не са
станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била
отблъсната, нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме,
че придобивната давност е била прекъсната.
Доколкото действията, с които се прекъсва давността, са изчерпателно посочени в
разпоредбите на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, тези разпоредби на закона не могат да бъдат
тълкувани разширително. Затова не може да се приеме, че други правни или фактически
действия /напр. отправяне на нотариални покани/, извън ограничително изброените в чл. 81
ЗС и чл. 116 ЗЗД, водят до прекъсване на придобивната давност.
При така установеното явно и необезпокоявано владение на жилището от страна на
ищеца от 1998 г. до настоящия момент, което не е прекъсвано, следва да се изследва
5
въпроса относно възможността за придобиване по давност на имот частна общинска
собственост.
По делото са представени АДС №.../05.07.1979 г., АОС №../13.11.1996 г. и АЧОС
№.../10.03.2022 г. Съгласно чл.17, ал.4 от Конституцията на РБ / обн. ДВ бр.56 от 13.07.1991
г./ режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон. Според
§ 7, ал.1, т.4 и т.6 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г./ с влизане в сила на закона
преминават в собственост на общините определени държавни имоти. Според чл.2 от Закона
за общинската собственост /обн. ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ общинска
собственост са имотите, определени със закон; имотите, завещани на общината; имотите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон /т.7/, и др. хипотези. Съгласно чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС публична общинска собственост са
имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, определени от общинския съвет. Частна общинска собственост са имотите извън
тези по, ал.2 на чл.3 ЗОбС. При промяна на предназначението на даден имот с решение на
общинския съвет той се обявява съответно за частна или публична собственост - чл.6 ЗОбС.
Според чл.5 от ЗОбС, възникването, изменението и погасяването на правото на собственост
се удостоверява с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма
правопораждащо действие. Правото на собственост не възниква по силата на акта за
общинска собственост. Актът за общинска собственост има декларативно действие относно
вече възникналото право по силата на някой от предвидените в закона способи за
придобиване на вещни права. Актът за общинска собственост обаче е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, поради което съгласно
чл.179 ГПК има обвързваща съда сила.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесният имот е бил държавна
собственост, като в последствие е преминал към общината и станал частна общинска
собственост.
В случая предявения от ищеца иск за собственост е основан на придобивна давност,
поради което следва да се вземе предвид, че за вещите, частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС ДВ, бр.33
от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006 г., като на 31.05.2006 г. давностният срок
е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната
норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г.
С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр.18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр.7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр.7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр.7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези
мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са
започнали да текат от 01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за
които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2
ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при
позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното
действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Според т.2 от Решение № 3 от 28 април 2020
6
г. по к.д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване, КС
изрично е посочил в мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по
отношение на § 1 ДР ЗС, с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи
мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост,
действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.
9/2018 г. за противоконституционен. Предвид задължителния за съдилищата характер на
решенията на Конституционния съд (чл.14, ал.5 ЗКС), от горното следва, че за периода
31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти
частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от
законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на
Конституционния съд на 08.03.2022 г., като за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ищецът доказа правото си на
собственост върху процесния недвижим имот на основание придобивна давност, текла в
периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и изтичаща на 31.12.2017 г., поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 376.65 лв.,
представляваща държавна такса по делото, сумата от 15.00 лв., представляваща такса за
съдебни удостоверения, както и сумата от 1400 лв. за адвокатско възнаграждение. На ищеца
не се следва сумата от 37.66 лв. – такса за вписване на исковата молба, доколкото по делото
не са представени доказателства за извършването на подобен разход.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.„М“
№ 33, представлявана от кмета В Т, че М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., е
собственик на основание давностно владение на апартамент №51, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР, одобрени със Заповед
№.../06.03.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 27.04.2023 г., находящ се в гр.С,
ж.к.„Л“, бл...., с площ от 71.32 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ..., разположена в
ПИ с идентификатор ..., прилежащи части: избено помещение № 2 с площ от 3.65 кв.м.,
заедно с 1.182 % ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор – няма, при съседи:
на същия етаж - ....16, под обекта - ....14, над обекта - ....20.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.„М“ № 33, представлявана от кмета В Т, да
заплати на М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., сума в размер на 1791.65 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8