О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 30.07.2021г.
Варненският административен съд, VІ - ти състав, в
закрито заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова адм. дело N 1430 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл. 197 и сл. АПК.
Постъпила е жалба на „Билд инвест 1“ЕООД,
ЕИК ***, „Билд инвест 2“ЕООД, ЕИК ***, „Билд инвест 3“ЕООД, ЕИК ***и „Билд
инвест 4“ЕООД, ЕИК ***, всички представлявани от П. Д.П. и със седалище и адрес
на управление- гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №57, офис център Тракия, офис 11
против акт- писмо на Главния архитект за прекратяване на производството, изх.№
АУ 044064ВН_004ВН/15.06.2021г. на община Варна, постановен по преписка
АУ044064ВН/29.04.21г., образувана въз основа на заявление на жалбоподателите от
29.04.21г., с което е направено искане до административния орган да разреши
изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива на основание
чл.150 ал.1 ЗУТ.
С разпореждане № 8854/06.07.21г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателите в
7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за внесена ДТ всеки един
от тях и е задължил административния орган да представи административната
преписка по оспорения акт. С молба с.д.10611/13.07.21г. са представени б.б. за
внесена ДТ, а с молба с.д.10757/15.07.21г.- административната преписка.
Жалбоподателите твърдят
в жалбата си, че обжалваният акт е нищожен, евентуално, ако бъде приет за
действителен, е незаконосъобразен. Твърдят,
че като собственици на ПИ 10135.2560.418 по действащата кадастрална карта на
гр.Варна, на 29.04.21г. са подали заявление № АУ 044064ВН/29.04.21г., с което са
поискали на основание чл.150 ал.1 ЗУТ разрешаване на изработването на
комплексен проект за инвестиционна инициатива за имота, като към заявлението са
приложили скица-предложение по чл.135 ал.2 ЗУТ, тъй като в частта относно
ПУП-ПРЗ за имота се налага изменение на някои показатели на застрояването по
сега действащия за града Общ устройствен план. Видно от скицата с изключение на
предвидения в имота трафопост на уличната регулационна линия, предложението не
съдържа промени в линиите на застрояване по сега действащия ПУП-ПРЗ за имота,
одобрен със заповед № Г-315/02.10.2008г. Промяната на предназначението на имота
е в съответствие със сега действащия ОУП на гр.Варна, станал факт през 2012г.,
т.е. след одобряването на предходния сега действащ ПУП-ПРЗ за имота от 2008г., и
е от застрояване „за обществено обслужване“ в застрояване със „смесено
предназначение“, като не налага ревизия на линиите за застрояване по сега
действащия ПУП-ПРЗ, тъй като не е налице разпоредба в закона, която да въвежда
някаква разлика в отстоянията при застрояването при двете предназначения.
Разрешението по чл.150 ал.1 ЗУТ за изработване на КПИИ е идентично по своето
действие със заповед по чл.135 ал.3 ЗУТ за допускане на изработването на проект
за изменение на устройствения план, който в случая е подробен устройствен план
за регулация и застрояване, поради което към искането следва да бъдат и са
приложени скицата-предложение по чл.135 ал.2 ЗУТ за изменение на устройствен
план, заданието за изработване на проекта по чл.125 ал.1 ЗУТ, скица от
действащата кадастрална карта и документът, който легитимира заявителя като
заинтересовано лице по чл.131 ЗУТ. Вместо компетентния в случая орган- кметът
на общината да издаде искания административен акт, с който да разреши
изработването на КПИИ и да сложи началото на процедурата по едновременното
одобрение на съставните части на КПИИ, в 30-дневния срок по чл.150 ал.1 ЗУТ във
вр. чл.135, ал.3 ЗУТ, е последвало мълчание на кмета и мълчаливият му отказ е
обжалван по съдебен ред. С писмо изх.№ АУ 044064ВН_001ВН/28.05.21г. не
кметът, а главният архитект на общината ги е уведомил, че изисква доказателства
за спазване на чл.26, ал.3, т.3, б.“б“ от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г.
по отношение на застрояването в имота с оглед обстоятелството, че в съседния
имот е разположена функционираща гимназия и да се представи план-схема за
обследване на комуникационно- транспортната мрежа и обвързаност на имота с
града и план-схема към ПУП за паркиране в УПИ. Срещу тези изисквания са
възразили с възражение от 03.06.21г., тъй като произнасянето на
административния орган е обвързано от изследване на предпоставките за допускане
на исканото изменение, а скицата-предложение е нагледно отразяване на
инвестиционното намерение на заявителя, като второто изискване е непонятно, тъй
като това са елементи на подробния устройствен план и инвестиционните проекти,
но не и на скицата. Допълнително са подали на 10.06.21г. мотивирано искане за
произнасяне, като е обърнато внимание на компетентия да се произнесе по
заявлението им орган. Твърдят, че актът за прекратяване е нищожен, тъй като е
постановен от некомпетентен орган. Твърдят и че актът е незаконосъобразен от
материалноправна точка, а и поради нарушение на процесуалните правила.
Процесуални нарушения, тъй като изисквания към проекта за ПУП-ПРЗ не могат да
се поставят преди решението по чл.150 ал.1 ЗУТ, което замества допускането на
изменение на ПУП-ПРЗ по чл.135 ал.3 ЗУТ, както и че изисквания към ПУП-ПРЗ по
същество могат да се поставят само от ЕСУТ, специално предвиден от закона
колективен орган с тази специална компетентност. Соченият в писмото като
основание за прекратяване на производството чл.35 ал.1 и ал.2 ЗУТ няма нищо
общо с предложеното в съответствие с ОУП на гр.Варна „смесено предназначение“,
тъй като тези разпоредби се отнасят до отстояния на жилищни сгради от
нежилищни, а съгласно §5 ДР на ЗУТ, т.29а сградата със смесено предназначение е
нежилищна сграда, ако и в нея съгласно с възможността известен процент от РЗП
да е зает от жилища. Неоснователните изисквания не водят до никаква последици,
още по-малко неблагоприятните последици по чл.5а от ЗУТ. Молят да бъде прогласена
нищожността на оспорения акт, а при приемане твърдението за нищожност за
неоснователно, да бъде отменен, като преписката бъде върната на компетентния
орган със съответни указания за обезпечаване на правилното приложение на
закона. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна–Главният
архитект на община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Стамова, в
писмена молба, изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като
оспорването не е против индивидуален административен акт по смисъла на чл.214
ал.1 ЗУТ, по отношение на който е допустим съдебен контрол по
законосъобразност. Твърди, че издателят на акта действа чрез делегирани
правомощия при разглеждане на подаденото от жалбоподателите заявление, като
след разглеждане на заявлението и приложените документи на заявителя е
изпратено писмо по реда на чл.5в ЗУТ, с което са дадени указания за
отстраняване на недостатъците в представените документи и след като същите не
са изпълнени в посочения срок административното производство на основание
чл.5в, ал.2 ЗУТ е прекратено. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и
производството по делото да се прекрати.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се отказ за издаване на индивидуален административен акт, обективиран в писмо на Главния архитект за
прекратяване на производството, изх.№ АУ 044064ВН_004ВН/15.06.2021г. на
община Варна, постановен по преписка АУ044064ВН/29.04.21г., образувана въз
основа на заявление на жалбоподателите от 29.04.21г., с което е направено
искане до административния орган да разреши изработване на комплексен проект за
инвестиционна инициатива на основание чл.150 ал.1 ЗУТ.
От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателите са подали заявление с вх. № АУ044064ВН/29.04.21г., с което молят да бъде допуснато /разрешено/ на основание чл.150 ал.1 ЗУТ
да се изработи комплексен проект за инвестиционна инициатива –проект за
изменение на ПУП-ПРЗ и инвестиционен проект в обхват поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.418, адрес –гр.Варна, ул.“Константин Фотинов“№2, район
Приморски, като към заявлението
са приложени документ за собственост, актуална скица от СГКК-Варна, задание за
проектиране на ПУП-ПРЗ, скица-предложение, пълномощно.
С писмо рег. № АУ044064ВН_001ВН/28.05.21г.
Главният архитект на община Варна е уведомил заявителите, че с представеното
мотивирано искане и приложена скица-предложение не е доказано спазването на
чл.26, ал.3, т.3, б.“а“ и „б“ по Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в
областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата,
което произлиза от това, че съседен на разработката парцел е с предназначение
за „обществено обслужване в областта на образованието и науката“ и в него е разположена
съществуваща и функционираща сграда на Професионална гимназия по туризъм
„Професор д-р Асен Златаров“ и във връзка с изискванията на чл.35 ал.2 ЗУТ
следва да се представи ново предложение, с което да се докаже осигуряването на
необходимите повече от 15м. разстояние необходимо за учебната сграда и мин. 3 метра
за УПИ в представената разработка. Уведомени са и да представят план-схема към
ПУП за обследване на комуникационно- транспортната мрежа и обвързаност на имота
с града и план-схема към ПУП за паркиране в УПИ, с цел проучване и определяне
на броя самостоятелни обекти в новата сграда. Даден е 14-дневен срок за
отстраняване на нередовностите, на основание чл.5в ал.1 и ал.2 ЗУТ, като е
указано, че при неизпълнение в срок производството по заявлението ще бъде
прекратено.
С възражение рег.№ АУ 044064ВН_002ВН/03.06.21г.
жалбоподателите са възразили против поставените изисквания, тъй като считат, че
на този етап от производството са неприложими. Подадено е и допълнение към
възражението на 10.06.21г.
С писмо рег. № АУ044064ВН_004ВН/15.06.21г.
Главният архитект на община Варна като е взел предвид, че не са представени
допълнителни документи за отстраняване на нередовностите и непълнотите в
приложенията към заявлението, в 14-дневен срок, на основание чл.5в, ал.2 ЗУТ е
прекратил административното производство по заявлението, като е обсъдил и
подадените възражения, които е приел за неоснователни, предвид това, че в
искането е предвидено промяна на предназначие на УПИ от „обществено обслужване“
в „смесено предназначение“, следователно се предвижда и жилищно строителство,
което води до промяна в застрояването и проучване на застроителната линия при
спазване на разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Съгласно
заповед № 5512/31.12.2019г. кметът на община Варна е предоставил на Главния
архитект на община Варна описаните в т.2 от заповедта функции по ЗУТ,
включително на основание чл.135 ал.3 и ал.5 ЗУТ да разрешава , съответно
отказва да се изработват проекти за изменение на подробни устройствени планове,
както и да разрешава, съответно отказва разрешаване изработването на Комплексни
проекти за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ.
Представена е и
заповед от 2019г., с която на основание чл.135 ал.3 ЗУТ вр. чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ и представена скица по чл.135 ал.2 ЗУТ, при спазване на действащата правна
уредба за устройство на територията, ОУП на община Варна с Плавилата и
нормативите за прилагането му, е разрешено от главния архитект на община Варна
изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-16 „за общ.обслужване“
/ПИ 10135.2560.418/ в кв.44 по плана на 18-ти м.р., Варна, одобрен със заповед
№ Г-315/02.10.2008г. на зам.кмета на община Варна.
Със заповед от
08.01.21г. заместник-кмет на община Варна е прекратил административното
производство по заявление рег.№ АУ 014016ПР_006ПР/17.08.2020г. от
жалбоподателите.
С
предходно заявление вх.№АУ124322ВН/23.12.2020г.
заявителите са поискали да бъде допуснато/разрешено/ на основание чл.150 ал.1 ЗУТ да се изработи комплексен проект за
инвестиционна инициатива –проект за изменение на ПУП-ПРЗ и инвестиционен проект
в обхват поземлен имот с идентификатор 10135.2560.418, адрес –гр.Варна,
ул.“Константин Фотинов“№2, район Приморски.
С
решение по т.2 от протокол №8/23.02.21г. Експертния съвет по устройство на
територията не е приел представеното мотивирано искане за КПИИ и представената
скица-предложение за ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ ІІІ-16 „за общ.обслужване“ /ПИ
10135.2560.418/ в кв.44 по плана на 18-ти м.р., Варна, във връзка със следните
забележки: с представеното предложение се нарушават изискванията съобразно
чл.26, ал.3, т.3 , б.“а“ и „б“ от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в
областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата.
С
уведомление рег.№ АУ 124322ВН_002ВН/01.04.21г.
предвид това, че се налагат промени в скицата-предложение, свързани със
съответствието й с актуалните данни от действащата кадастрална карта, както и
от възникналата необходимост от изясняване на някои аспекти на инвестиционното
намерение, преди да се пристъпи към одобряване на инвестиционни проекти, е
оттеглено искането по чл.150 ал.1 ЗУТ за разрешаване на КПИИ.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в срока по чл.197 АПК, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Неоснователно е
твърдението на ответната страна, че жалбата е недопустима. Изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му, съгласно чл.197 АПК. В случая административният орган е прекратил
производството по искането на жалбоподателите, т.е. налице е отказ да се
произнесе по същество по направеното до него искане и приложим е редът за
обжалването му по чл.197 и сл. АПК.
Разгледана по
същество, съдът намира следното:
Жалбоподателите
твърдят, че оспореният акт е нищожен.
Нищожността е
положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на
пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като
административен акт, като нищожният акт не е породил и никога не може да породи
очакваните правни последици. Основания за обявяване на нищожност на
административен акт от съда е налице когато е налице толкова тежко, основно
нарушение на изискванията за законност, поради което акта, независимо, че
притежава външни белези на административен акт, не поражда правни последици.
В АПК не са уредени
изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика
и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява
на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените нарушения
на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако
са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
/например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
В случая обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно заповед №
5512/31.12.2019г., с която кметът на община Варна изрично е предоставил на
Главния архитект на община Варна функциите си да разрешава, съответно отказва
разрешаване изработването на Комплексни проекти за инвестиционна инициатива по
чл.150 ЗУТ.
По правило, както бе
посочено, нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност. Материалната
незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на
предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато актът е изцяло
лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая не се установяват.
Оспореният акт е издаден на основание чл.5в ЗУТ, като изрично е уредено
прекратяване на произвоството при неизпълнение на дадените от административния
орган указания за отстраняване на недостатъци на подаденото заявление.
Не е налице и порокът липса на форма, тъй като не е налице липса на
волеизявление. Напротив –волеизявлението е изрично изразено в писмена форма,
обективирано в обжалваният акт. Не е налице и несъответствие с целта на закона.
Имено законът е уредил изрично правомощието на административния орган да
прекрати произвоството по подаденото до него заявление.
Оспореното решение е издадено в
съответствие с изискването за форма и при приемането му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установи се,
че административният орган на основание чл.5в ал.1 и ал.2 ЗУТ е указал на
жалбоподателите в 14-дневен срок от съобщението да отстранят забележките и
представят изисканите допълнителни документи, а предвид неизпълнение на
указанията в дадения срок производството е прекратено в съответствие с ал.2 на
чл.5в ЗУТ.
Не са налице съществени процесуални нарушения, които да са от естество, че
да водят до нищожност на оспорения акт. Съществено нарушение на процесуалните
правила, както бе посочено по-горе, може да доведе до нищожност, само ако е
довело до липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не
е налице.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт не страда от такива
пороци, които да водят до неговата нищожност. Актът е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания.
При преценка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Административният орган е прекратил производството по подаденото заявление на
основание чл.5в ал.2 ЗУТ.
Преценката относно прекратяване
на производството по подаденото заявление е от компетентността на
административния орган, който е компетентен да реши въпроса, а на съдебен
контрол подлежи именно тази преценка, обективирана в издадения акт. В случая
такава преценка е направена в оспорения акт. Посочена е необходимостта от
представянето на изисканите документи и основанието на което са необходими.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗУТ, по мотивирано искане на възложителя
кметът на общината, съответно областният управител или министърът на
регионалното развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши
изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива.
В случая актът е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма и съдържа мотиви.
Комплексният проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ се състои от проект
за подробен устройствен план и инвестиционен проект, които се одобряват
едновременно с издаването на разрешение за строеж – чл.150, ал.2 и 3 от ЗУТ.
Целта на КПИИ е процесуална икономия, създаваща привилегия за възложителя чрез
обединяването в едно на три отделни производства. Частите на комплексния проект
се одобряват едновременно с издаването на разрешението за строеж и се съобщават
по реда на чл.149 ал.1 на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ. Тъй като
съставна чат на КПИИ е проект за изменение на ПУП- план за регулация и
застояване, по отношение на искането на възложителя да се допусне изработването
на КПИИ намират приложение и правилата на чл.134-135 ЗУТ. Предвид предвидената
промяна на предназначението на УПИ от „обществено обслужване“ в „смесено
предназначение“ и наличието на функционираща сграда за обществено обслужване
/гимназия/ в съседния имот, предложението на жалбоподателите следва да отговаря
на всички изисквания относно частите, от
които се състои КПИИ.
Изисканите допълнителни документи са именно с оглед спазване изискванията
при промяна в застрояването, съгласно проекта. Нарушаването на изискванията на чл.26, ал.3, т.3,
б.“а“ и „б“ по Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за проектиране, изпълнение
и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и
науката, здравеопазването, културата и изкуствата с представеното предложение,
предвид това, че съседен на разработката парцел е с предназначение за
„обществено обслужване в областта на образованието и науката“ и в него е
разположена съществуваща и функционираща сграда на Професионална гимназия, е
констатирано и на заседание на ЕСУТ при разглеждане на предходното искане на
жалбоподателите за допускане изработване на комплексен проект за инвестиционна
инициатива.
На този етап от развитието на правоотношението преценката на
административния орган е свързана действително с наличието на предпоставките да
бъде разрешено изработването на КПИИ, вкл. дали искането на възложителя е
надлежно мотивирано. Именно с оглед целената в това производство процесуална
икономия всички части на предложението следва да отговарят на съответните законови
изисквания за тях.
Съгласно чл.5в ал.1 АПК административният орган, пред който е
подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214,
може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на
допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му
предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне
на допълнителните документи. Именно на основание цитираната разпоредба е
указано на жалбоподателите да представят изисканите допълнителни документи, а
непредставянето им в срок е довело до прекратяване на производството на
основание ал.2 на чл.5в АПК.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен. Жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билд инвест 1“ЕООД, ЕИК ***, „Билд
инвест 2“ЕООД, ЕИК ***, „Билд инвест 3“ЕООД, ЕИК ***и „Билд инвест 4“ЕООД, ЕИК ***,
всички представлявани от П. Д.П. и със седалище и адрес на управление-
гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №57, офис център Тракия, офис 11 против акт- писмо
на Главния архитект за прекратяване на производството, изх.№ АУ 044064ВН_004ВН/15.06.2021г.
на община Варна, с което на основание чл.5в ал.2 ЗУТ е прекратено
административното производство по заявление с рег.№ АУ044064ВН/29.04.2021г.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС в седемдневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ: