№ 65
гр. Дупница, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Г.а
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** Н. Ю., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***, община
***, област *** против Наказателно постановление № 22-0348-000364/14.06.2022 г.
издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя
на основание чл. 174, ал. 3, пред. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Моли, чрез процесуалния си представител- адв. Д., съдът да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата.
Излага доводи за допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материалния
закон. Претендира деловодни разноски в размер на 1260 лв.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата. В съпроводителното писмо АНО е посочил, че НП е законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.05.2022г., около 03:41 часа била извършена проверка от Р. Д., на длъжност мл.
автоконтрольор към ОДМВР Кюстендил, в присъствието на свидетеля И. М., при която било
констатирано следното: В гр. Сапарева баня, улица „Паничище“, пред хотел „Св. Никола“
управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***, като при проверката водачът отказал да бъде
1
изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство.
Водачът е изпробван за алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер“ 7410, с номер
0411, като пробата е отрицателна. В АУАН, при квалифициране на деянието, е посочено
още че лицето освен направения отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и, че не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. На водача е издаден
талон за изследване № 0059099. За така установеното нарушение бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 405574 от 28.05.2022 г. за нарушение по
чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка и правна
квалификация на деянието.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е основателна, като за това взе
предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно
постановление – Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, е компетентно
длъжностно лице, упълномощено със Заповед на министъра на вътрешните работи рег. №
8121з-1632/02.12.2022 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП. АУАН и НП са
издадени в сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Не са нарушени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е
управлявал МПС на посоченото място в НП, като се е движил гр. Сапарева баня, улица
„Паничище“, пред хотел „Св. Никола“ управлявал лек автомобил „***“, с рег. № ***, по
посоченото време в НП. Категорично се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества при извършена от
контролните органи проверка на процесната дата. На санкционираното лице е бил издаден
талон за изследване с № 0059099, който последният подписал и получил. Актосъставителят
Р. Д., разпитан в хода на производството, сочи че на посочената в акта дата бил на работа
заедно със св. И. М.. Били извикани от колегите им в Полицейски участък Сапарева баня.
Колегите са дали обяснение, че жалбоподателят, в качеството на водач на МПС отишъл до
бензиностанцията, за да си закупи нещо за хапване от там, до него се возела и приятелката
му. Когато полицаите от ПУ гр. Сапарева баня са го спрели жалбоподателят заявиел, че щял
да го блъсне паркиан автомобил, в която нямало водач, и на който автомобил
жалбоподателят започнал да натиска неистово клаксона, което усъмнило органите на реда да
сигнализират колегите си, имащи право да съставят АУАН по ЗДвП, че лицето е употребило
2
наркотични вещества. При идването на автопатрула поведението на жалбоподателя било
неадекватно, което провокирало и актосъставителя да извърши проба за наркотици вещества
и опиати на водача Ю.. Първо го изпробвал с дрегер за алкохол, която проба била
отрицателна, но лицето отказало да го изпробва за наркотични вещества, като му
бил издаден талон за медицинско изследване. Съставен бил АУАН за отказ да бъде
изпробвано лицето за наличие и употреба на наркотични вещества. Тези показания на
свидетелите Р. Д. и И. М., съдът кредитира като ги намира за съответни на събрания по
делото писмен доказателствен материал, тъй като са еднопосочни, взаимодопълващи.
В хода на съдебното следствие е разпитана св. ***- приятелка на жалбоподателя,
която е очевиздец. Същата твърди, че приятелят й бил притеснен от това, че по пътя го
застигнал джип, който криволичил и именно от хората от този джип е бил спрян за проверка,
от което бил много притеснен. Свидетелката твърди, че приятелят й не се е държал
неадекватно и не е бил агресивен, но не са отишли в болницата да даде кръв, тъй като тя не
познавала района, била млад и неопитен водач.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
наркотични вещества в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките,
установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози за издаване на талон за изследване на кръвта
не включват избор на водача на начина, по който да му бъде извършена проверка.
Задължението на контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.
3, ал. 2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или
невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Видно е, че законодателят е приравнил като последици както
отказа за тестване, така и например некачествените проби. Нещо повече – в редица
разпоредби на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на
проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се приравнява на отказ.
Така например съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата: "При извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица живот или здраве", като съгласно втората
3
алинея на същия член: "Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава". В
тази насока е и разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата: "В случай че не приема
показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето
избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от
техническото средство".
Следователно, като са издали талон за изследване, контролните органи са спазили
реда на Наредбата. На основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП водачът може да бъде
санкциониран и за неизпълнение на направлението за изследване на кръвта, което в
конкретния случай жалбоподателят също не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване
е доказателство на първо място за заявения от водача отказ, който наред с установеното
управление на МПС изпълва административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Този законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на
наказващия орган да упражни компетентността си. Установи се, че жалбоподателят не се е
явил в дадения му срок за даване на кръвна проба, поради което това също се явява и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
Следователно НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наложените санкции - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за
срок от 24 месеца - са твърдо определени от закона и не следва да бъдат коригирани.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП. Неоснователни са и доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, а именно,
че в НП е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, но е
постановено наказание за друго нарушение, а именон по реда на чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро
от ЗДвП, т.е. че нарушителят Ю. е санкциониран за това, че отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, като в
последствие АНО е посочил още едно деяние, че не е изпълнил предписание за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
и техните аналози.
И в АУАН и в НП подробно е описано нарушението, като при определяне на правата
квалификация в АУАН актосътавителят е посочил, че водачът виновно е нарушил чл. 174,
ал. 3, предл. 2-ро ЗДвП и е добавил, макар и предварително, че не е изпълнил предписание
за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества и техните аналози.
АНО е описал същата фактическа обстановка и е възприел същата правна
квалификация, като е посочил двете изпълнителни деяния, а именон, че Ю. е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство,
4
както и, че не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като е приложил
правилната санкционна разпоредба, предвидена за съответното деяние - глоба в размер на
2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като за двете деяния,
двата отказа наказанията са едни и същи, правилно са посочени, то по същество няма
разлика в наказанието и по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното
лице, още повече, че в крайна сметка наказаното лице се защитава по фактите, а както се
посочи по-горе обстоятелствата на нарушението във връзка, с което е ангажирана
отговорността му, са ясно и точно посочени.
С оглед засегнатите отношения по безопасност на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него, категорично не са налице предпоставки за приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани разноски на жалбоподателя.
Такива не се претендират от въззиваемата страна.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0348-000364/14.06.2022 г.
издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на *** Н. Ю., с
ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***, община ***, област *** са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца
за нарушение по чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК, в 14-ет
дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5