Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. 4643 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Н.А., против НП №03-009999/05.09.2018г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416
от КТ за нарушение по чл. 402, ал.2 КТ.
С жалбата се твърди за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Оспорва се фактическата
обстановка и твърдението за извършено нарушение, за което да бъде санкциониран.
Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление в условията на
евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН поради практическата
липса на настъпили вредни последици. Оспорва се, че жалбоподателят изобщо е
имал качеството на работник и/или служител на обекта.
В съдебно заседание
представител на въззивника поддържа жалбата на заявените в нея основания, като
акцентира на обстоятелството, че нито един от разпитаните свидетели не е видял А. да полага труд, т.е. на практика
за него не било възникналои задължение да оказва
съдействие на служителите на ДИТ във връзка с осъществяване на техните
правомощия.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна от своя страна оспорва жалбата и възведените с нея
доводи, като посочва, че по време на проверката лицето е било с работни дрехи,
а впоследствие при последваща проверка е попълнило
декларация касаеща негово правоотношение, като са
били представени и доказателства за съществуването на такова. Поради посоченото
се е дължало съдействие от жалбоподателя на проверяващите органи още към датата
на първата проверка. По същество счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2018г., била
извършена проверка от служители на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, на строителен обект – ремонт на
читалище „Учител“ в с.Слънчево общ.Аксаково, обл.Варна.
На строителния обект, зад предпазната ограда на обекта,
били намерени няколко лица, сред които и въззивника А., които видимо не
извършвали строителна дейност (а чакали да им бъде донесено кафе), но
пребивавали в границите на строителния обект. При подхождане към въззивника А.
от страна на проверяващите – главен инспектор Л.Б. и Райна Петкова, последният отказал
да им окаже съдействие и не представил личните си документи, не дал сведение за
самоличността си и за причината, поради която пребивава на обекта.
Това негово поведение станало причина, инспекторите от
ДИТ Варна да сигнализират органите на Полицията.
След пристигане на полицай св. М., въззивникът
предоставил личната си карта за установяване на самоличността му.
На 28.08.2018г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, в който били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението, състоящо се в това, че въззивника
не е оказал съдействие на проверяващите инспектори от ДИТ Варна. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.
402 ал.2 от КТ. Актът бил връчен по надлежния ред на въззивника, като не са
били депозирани възражения.
Впоследствие, въз основа на АУАН, на
05.09.2018г. било издадено и процесното наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство. АНО възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на
нарушението, като на осн. чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.2 от КТ, наложил глоба на въззивника в размер
на 3000.00лева.
Гореописаното съдът приема
за установено от показанията на св. Петкова, св.Осман и св. М. както и от
приобщените по делото писмени доказателства – копия на трудов договор,
заповеди, пълномощни и др. Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се
и непротиворечиви, като в показанията си
всички бяха категорични, че към момента на проверката нито едно от установените
лица не е било забелязано да извършва трудови функции в полза на изпълнителя на
обекта – „Основа“ ЕООД. Обстоятелството дали жалбоподателят А. е бил с работно
облекло или не не следва да се тълкува еднозначно
доколкото по сведения на свидетеля Осман същият е бил облечен с къси панталони
и тениска, каквото в зависимост от характера на извършваната работа би могло да
бъде и работното облекло през месец август.
Видно от представения по делото трудов договор към датата на последващат проверка 07.09.2018г. А. вече е бил в трудово
правоотношение с „Основа“ ЕООД и е престирал труд на
обекта, но това обстоятелство е относимо за месец
септември 2018г., а не и за предхождащия го месец, когато нито един от
разпитаните свидетели не посочи А. да е престирал
труд на обекта.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно
постановление 03-009999/05.09.2018г. е издадено от компетентен орган –
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не
констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било
допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН,
така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни
изисквания.
По административно наказателната преписка обаче при все
това не са били събрани каквито и да било
доказателства, че въззивникът е бил работник или
служител във фирмата извършваща ремонтната дейност в проверявания строителен обект
към дата 28.08.2018г.. От показанията на св.Осман се установява по безспорен
начин, че въззивника е бил в чертите на обекта и е изчаквал появата на
управителя на съответното дружество, заедно с други свои познати, но не е
извършвал каквато и да било трудова дейност.
Фактът, че въззивника не е извършвал трудова дейност към
момента на проверката се установява и от показанията на св. Петкова, която на
свой ред заяви, че не е видяла А. да престира труд
под каквато и да било форма.
Предвид изложеното и съдът
намира, че въззивника не отговаря на нито една от хипотезите предвидени в
чл.402 ал.2 от КТ, като изцяло споделя доводите на въззивника в тази насока.
Следва да се отбележи, че
въззивника не е имал задължения да указва съдействие на органите на ДИТ Варна
при конкретната проверка, не се е опитал да напусне мястото на проверката и е
изчакал пристигането на органите на полицията, на които е представил личната си
карта и самоличността му е била установена.
Съдът намира, че въззивника не е имал противоправно
поведение по време на проверката и не е имал законово задължение да съдейства
на органите на ДИТ Варна доколкото и към момента твърди, че не е пристирал труд за този работодал
до 07.09.2018г. когато е бил сключен неговият трудов договор.
Поради изложеното по-горе, съдът
намира, че не е осъществен състава на нарушението за което е наказан въззивника
и наказателното постановление следва да бъде отменено- в този смисъл е и
решение на ВАдмС по канд №
157/2019г. на шести касационен състав.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №03-009999/05.09.2018г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на М.Н.А.
на основание чл.416 от КТ за нарушение по чл. 402, ал.2 КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: