№ 383
гр. Стара Загора, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530201125 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 20-0447-000404 от
26.10.2020 год., издадено от началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ
- Гълъбово, с което на М. М. К., ЕГН **********, са наложени
административни наказания: в точка 2 на НП. - глоба в размер 100 лв. на
основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП; точка 3 на НП - глоба в размер 10 лв.
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП; точка 4 на НП - глоба в размер
20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; точка 5 на НП - глоба в размер 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в
подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
представител адв. Ж. К., от АК - Стара Загора. Поддържа жалбата и
претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание наказващият орган - началник РУ към ОД на МВР –
Стара Загора, РУ – Гълъбово е редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано
лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно -
наказателна санкция.
Жалбата е основателна.
Жалбоподателят К. е правоспособен водач на МПС категории В, като
1
притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ № ***, валидно до 30.01.2012 г. и се води на отчет в ОДМВР -
Кърджали.
На 27.09.2020 г., около 17:53 часа, в община Гълъбово, село Разделна, на
път трети клас № 5031 и улица в северната част в с. Разделна, жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“. По същото време
свидетелката Д. К. била заедно с майка си Ж. С. К. /понастоящем покойник/ и
племенника си на разходка пред дома им в с. Разделна. Мястото
представлявало голяма поляна с няколко разклонения на черни пътища, от
които се излизало на главния път на селото. Свидетелката К. видяла как
жалбоподателят управлявал посоченото МПС с висока скорост, като за малко
щял да ги прегази. В тази връзка свидетелката подала сигнал до полицията.
Процесният автомобил бил с прикачено към него самоделно ремарке без
регистрационни номера. Първоначално жалбоподателят управлявал по
поляната, където била свидетелката заедно с майка си и племенника й, след
което паркирал автомобила в двора на къщата на Диньо Тодинов, който се
намирал на около 200 метра от поляната, като свидетелката имала пряка
видимост до там. На място пристигнал свидетелят С. заедно със своя колега
по екип. Свидетелката К. присъствала при съставянето на акта срещу
жалбоподателя, което се извършило на една уличка встрани на двора на
Диньо Тодинов.
Актосъставителят С. Г. С. на длъжност младши автоконтрольор в РУ –
Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, посочва, че не си спомня с точност
датата, на която от ОДЧ на МВР – Гълъбово били изпратени заедно с негов
колега, по сигнал в с. Разделна, общ. Гълъбово. Свидетелят посочва, че в
източната част на селото установил лек автомобил със стари регистрационни
номера, които били невалидни към момента на проверката, с прикачено към
него саморъчно направено ремарке без регистрация. Ремаркето било
натоварено с клони. До автомобила стоял жалбоподателят, затова свидетелят
С. го запитал „Твоя ли е колата?“, прие което жалбоподателят отговорил
„Да.“. На място дошли свидетелката Д. К. и майка й, които казало на
проверяващия полицейски екип, че жалбоподателят „щеше да ни прегази“.
Проверяващите поискали жалбоподателят да им представи СУМПС, но
последният не го сторил. В тази връзка е извършена справка, от която се
установило, че СУМПС на жалбоподателя е с изтекла валидност.
Във връзка с горното, актосъставителят С. съставил акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя.
На 27.09.2020 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 185486 от актосъставителя С. Г. С., на длъжност
младши автоконтрольор в РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в
присъствието на свидетелката Д. К. К. и Ж. С. К., за това, че на 27.09.2020 г.,
в 17:53 часа, в община Гълъбово, на път трети клас № 5031, в село Разделна,
по път III 5031 и улица в северната част на селото, управлявал лек автомобил
„Форд Фиеста“, като: 1. с невалидни регистрационни номера СТ2530АА
/стара регистрационна серия/; 2. прекачено към него ремарке самоделно
направено от него също без регистрационни табели, 3. с изтекло СУМПС по
данни на ОДЧ; 4. не представя СУМПС и контролен талон към него. С
поведението си създава опасност за пътното движение и здравето на
свидетелите, с което виновно е нарушил:
1)чл.140 ал. 1 от ЗДвП - управлявал МПС, което не е регистрирано по
2
надлежният ред;
2)чл.150 от ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач;
3)чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП - не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория;
4)чл.140 ал.1 от ЗДвП - тегли ремарке, което не е регистрирано по
надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с рег. номер или
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това
места;
5)чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - участник в движението, който създава пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, който го е подписал. В
графата за възражения е посочил: „имам възражения”. Жалбоподателят не е
подал писмено възражение пред наказващия орган срещу съставения акт, по
реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен
орган е издадено обжалваното НП № 20-0447-000404 от 26.10.2020 г., в което
нарушенията от точка 2 до точка 5 са описани и квалифицирани така както са
в акта за нарушение.
Видно от процесното Наказателно постановление, относно нарушението по
т. 1 - чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН производството е
прекратено с оглед установени данни за престъпление по чл.345 ал. 2 от НК и
преписката е препратена по компетентност в РП ТО Гълъбово. Относно
останалите нарушения вписани в НП, а именно:
т.2 на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер 100 лв.;
т.3 на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер 10 лв.;
т.4 на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер 20 лв.;
т.5 на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер 20 лв.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните в хода на производството - гласни доказателства, приобщени
посредством разпита на свидетелите С. Г. С. и Д. К. К., чиито показания
кредитира с доверие като добросъвестни и правдиви последователни и без
каквито и да било противоречия в изложението, както и от приетите с
определение писмени доказателства.
Съдът не споделя довода за недоказаност на фактическата обстановка, а
напротив - намери, че фактическата обстановка се установява по един
непротиворечив начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели /актосъставителят и свидетелят очевидец на
нарушението/ и описаната от тях обстановка. С оглед на което, установено се
явява обстоятелството, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал автомобила „Форд Фиеста“ с прекачено към него самоделно
направено ремарке. Липсата на по-детайлни спомени съдът намери обяснима
предвид изминалия период от близо три години между установяване на
3
нарушенията и разпита на свидетелите в съдебно заседание.
В случая АУАН е съставен по сведения на двама свидетели очевидци, а
именно Ж. С. К. /починала/ и Д. К., като следва да се посочи, че не е налице
процесуална пречка, описаното административно нарушение да бъде
доказано дори и с показанията на един свидетел /в този смисъл Решение №
279 от 23.11.2022 г. по а.н.д. № 264/2022 г. на Адм.съд – Стара Загора/.
Всъщност показанията на актосъставителя и на свидетеля очевидец на
нарушението не са оборени в хода на съдебното производство.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната
им и териториална компетентност, като актосъставителят е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а съгласно Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и АНО е разполагал с материална и териториална
компетентност да съставя НП за констатирани нарушения по ЗДвП. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН.
По отношение на нарушението по точка първа на НП, съдът не дължи
произнасяне в тази част. В чл.33 ал.2 от ЗАНН е предвидено, че при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административно наказателното производство се прекратява, а материалите
се изпращат на съответния прокурор. В случая е прекратено производството
на основание от чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН, за което не е предвиден съдебен
контрол /съгласно уредбата в чл.54 ал.7 от ЗАНН/. Разпоредбата на чл.33 ал. 2
от ЗАНН е създадена, за да не се допусне нарушаване на принципа ne bis in
idem, като се реализира едновременно административно наказателна и
наказателна отговорност за едно деяние, разкриващо признаците на
административно нарушение и престъпление.
Относно нарушението в точка втора на НП:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „управлява ППС
без да е правоспособен водач“, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, а
в обстоятелствената част на НП е посочено, че „Водачът е с изтекло СУМПС
по данни на ОДЧ“, като е посочен номер на СУМПС № ***. В тази връзка,
като писмено доказателство по делото е приета справка за нарушител/водач
/лист 10-11 от делото/, от която се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач с категория Б, като СУМПС № *** е валидно до
30.01.2012 г.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152
ал.1 т. 4.“
От начина на описание на извършеното нарушение както АУАН, така и в
НП, не става ясно в какво се изразява от фактическа страна нарушението -
дали в това, че жалбоподател е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност
на СУМПС - нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, или това, че управлявал
МПС без да е правоспособен водач - нарушение по чл.150 от ЗДвП. При
4
съпоставка на текстовете на чл.150 и чл.150а ал.1 от ЗДвП се установява, че
законодателят е предвидил отделни състави на административно нарушение
за тези водачи на моторни превозни средства, които ги управляват без да са
правоспособни (чл.150 от ЗДвП) и за тези, които ги управляват, без да имат
редовно издадено свидетелство за управление (чл.150а от ЗДвП). Наличието
на два самостоятелни текста дава основание да се приеме, че притежаването
на редовно издадено свидетелство за управление е различно от
притежаването на правоспособност да се управлява МПС, като не съществува
припокриване на двата законови текста и е възможно правоспособен водач да
осъществи нарушението по чл.150а ЗДвП. Управлението на МПС от водач с
изтекъл срок на СУМПС е нарушение именно по текста на чл.150а от ЗДвП, а
не на чл.150, както неправилно е посочено в АУАН и НП. Именно нормата на
чл.150а ал.1 от ЗДвП въвежда позитивно правило за поведение на водачите -
да управляват МПС с валидно за категорията СУМПС. В съдебната практика
е трайно утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на
свидетелство за правоуправление на МПС не са идентични понятия, поради
което разпоредбите на чл.150 и чл.150а ал.1 от ЗДвП визират два
самостоятелни състава на административни нарушения.
В случая при съставяне на АУАН и при издаване на НП е направена
неправилна квалификация на нарушението, че е такова по чл.150 от ЗДвП,
като фактът, че жалбоподателят е управлявал МПС с изтекъл срок на
валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде
приравнен на приетата от административния орган липса на правоспособност,
тъй като с изтичането на срока на валидност на СУМПС, водачът не губи
правоспособността си, защото същото подлежи на подмяна. Неправилното
квалифициране на нарушението обаче е основание за отмяна на НП в тази му
част.
Константна е съдебната практика, че управляването на моторно превозно
средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност, представлява нарушение
на изискването по чл.150а ал.1 от ЗДвП /в тази смисъл Решение № 214 от
12.06.2017 година по к.а.н.дело № 155/2017 година по описа на
Административен съд - Стара Загора/.
Относно нарушението в точка трета на НП:
В съставения АУАН и издаденото НП е посочено, че жалбоподателят не е
представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е
нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Към времето на процесната проверка това
са две нарушения, самостоятелни едно от друго /към момента е в сила ново
изменение на закона в тази му част/. По този начин наказващият орган е
"смесил" двете самостоятелни административни нарушения, като е наложил
едно административно наказание, без да посочи за кое конкретно нарушение
налага санкцията и по-скоро е наложил едно наказание за две отделни,
самостоятелни нарушения. С това е допуснато съществено процесуално
нарушение, което налага отмяна на НП в тази му част.
С цел пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент има промяна
в разпоредбата на чл.100 ал.1 от ЗДвП /ДВ бр. 67 от 2023 г. /, като е
отпаднало задължението да се носи контролен талон към СУМПС. Промяна
има и в разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП и към настоящия момент не е
предвидена санкция за водач, който не носи контролен талон към СУМПС.
5
Относно нарушението в точка четвърта на НП:
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10 ал.1 от ЗП.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Форд Фиеста“ и „прекачено към него ремарке самоделно
направено от него също без регистрационни табели“, като същевременно е
посочено, че е извършено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП и е наложено на
основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20
лева.
В съставения АУАН и издаденото НП словом са описани всички хипотези на
чл.140, ал.1 ЗДвП, като е изброено „Тегли ремарке, което не е регистрирано
по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места“. Налице е разминаване между обстоятелствената
част изложена в НП и диспозитива, като в обстоятелствената част на НП
нарушението е описано като „прекачено към него ремарке самоделно
направено от него също без регистрационни табели“. В тази връзка следва да
се посочи, че от свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С. Г. С. /актосъставител/ и Д. К. К. /свидетел очевидец на
нарушението/, се установява, че към управляваното от жалбоподателя МПС
имало прикачено самоделно направено ремарке, което не било регистрирано.
Липсата на конкретизация в диспозитива на процесното НП коя хипотеза
на чл.140 ал.1 ЗДвП е нарушена от жалбоподателя, води до нарушаване на
правото на защита и е основанието за отмяна на НП в тази част.
Относно нарушението в точка 5 на НП:.
Съгласно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. С тази норма за участника в движението за създадени
няколко задължения - да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди. Нарушението на което и да е от тези задължения води до
извод за съставомерност на деянието по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В обстоятелствената част на НП е посочено „С поведението си създава
опасност за пътното движение и здравето на свидетелите“, с оглед на което
жалбоподателят е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, като в диспозитива са
описани всички хипотези „участник в движението, който създава пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората“.
В случая не са спазени изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН, която норма
определя, че АУАН трябва да съдържа обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Не са спазени и изискванията на административно
наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на
разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която определя, че НП съдържа като
задължителен законов реквизит обстоятелствата, при които е извършено
6
нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това е абсолютно
задължително по смисъла на закона. В настоящия случай липсва описание на
обстоятелствата, при които жалбоподателят е осъществил вмененото му
административно нарушение. Посочено е само мястото, на което е извършено
нарушение, като липсва какво е да е описание на механизма и на
обстоятелствата на деянието, по които жалбоподателят е създал опасност за
пътното движение и здравето на свидетелите.
Административните наказания са форма на държавна принуда –
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на
задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с
оглед този характер на административните наказания законодателят е
предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на
административно наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочава наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.
Съдът намира констатираните нарушения за съществени. Същите
опорочават както акта, така и НП.
Съгласно чл.63д ал. 1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
По делото е направено искане за присъждане на направени разноски за
адвокат, възлизащи на 400.00 лева заплатени от жалбоподателя на 09.03.2023
година, видно от представения Договор за правна защита и съдействие /лист
26 от а.н.д. № 13 от 2023 г., по описа на РС-Гълъбово/.
Предвид изхода на делото, в тежест ОД МВР Стара Загора следва да се
възложи сума в размер на 400.00 лева, представляваща заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно
чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0447-000404 от 26.10.2020
год., издадено от началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ - Гълъбово,
с което на М. М. К., с адрес: гр. ***, са наложени административни наказания,
както следва: глоба в размер 100 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от
ЗДвП; глоба в размер 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП;
глоба в размер 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора да заплати на М. М. К., с ЕГН
**********, адрес: гр. ***, сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
направени по делото разноски, за което им се изпрати съобщение.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8