Мотиви по НОХД
№ 2082/2017г. по описа на
РРС, ІV н.с.
Русенската
Районна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.С.Д. в това, че на 09.10.2017г.,
в гр. Русе, на съвместен българо-румънски ГКПП “Дунав мост” Русе – Гюргево,
трасе „Изход”, направил опит да излезе през границата на страната, без
разрешение на надлежните органи на властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе, като
деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини - престъпление по чл. 279, ал.1 вр. чл.18,
ал.1 НК.
Русенската
Районна прокуратура е обвинила подс.Д.С.Д. и в това, че на 09.10.2017г., в гр. Русе, на
съвместен българо-румънски ГКПП “Дунав мост” Русе – Гюргево, трасе „Изход”,
съзнателно се ползвал от преправен официален български документ за самоличност
– лична карта № *********, издадена на 29.09.2000г. от СДВР на името на М. С.
А., на която бил придаден вид, че е издадена на 25.02.2010г. от МВР-София на
името на Н.С.Д., когато от него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2
вр. ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвиненията по отношение на
подсъдимия.
Производството е по реда на гл.27 от НПК; подсъдимият се признава за виновен в извършването
на престъпленията, в които е обвинен и изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът ,след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, не
работи,
осъждан, ЕГН **********.
Подс. Д.Д. бил
осъждан многократно, като с последната присъда по НОХД № 12502/2005г. по описа
на Районен съд – София, му било наложено наказание лишаване от свобода, което
следвало да изтърпи ефективно. Тъй като същият се укривал от органите на
полицията, бил обявен за издирване във
връзка с изпълнението на горепосоченото наказание.
В началото на
м. октомври 2017г. подс. Д. решил да замине за Холандия заедно със съпругата
си. Предвид обстоятелството, че бил обявен за издирване от органите на МВР,
същият решил да се снабди с преправен документ за самоличност, за да може
безпрепятствено да напусне границите на РБългария. Подсъдимият разбрал, че в района на пазара
„Илиянци“ в гр. София има лица, които се занимават с изготвяне на „фалшиви“
документи за самоличност. На 03.10.2017г. Д. отишъл на посоченото място и се
срещнал с неустановено лице, което срещу заплащане се съгласило да го снабди с
преправен български официален документ за самоличност – лична карта. За
целта дал на лицето свои снимки, както и
личните данни на брат си Н.С.Д. – дата на раждане и ЕГН, който към него момент се
намирал във Великобритания. На следващия ден подс. Д. отишъл отново на пазара
„Илиянци“ и получил от същото лице преправен официален български документ за
самоличност – лична карта № *********, на която бил придаден вид, че е издадена
на 25.02.2010г. от МВР-София на името на брат му Н. С.Д., ЕГН **********.
Лицето уверило, че личната карта е много добре изработена и няма да възникне
проблем с документа при преминаването на границата на страната.
На
09.10.2017г., около 10,30 часа, подс. Д. отишъл на автогарата в гр. Ловеч,
където живеел със съпругата си М. Й. и двамата се качили на микробус,
марка „Мерцедес“ с рег. № ВТ 7761 КВ, с
който се отправили към гр. Русе, в посока ГКПП “Дунав мост”. Същия ден, около
21,38 часа, посоченият микробус се явил на съвместен българо-румънски ГКПП
“Дунав мост” Русе – Гюргево, трасе „Изход”, за излизане от страната. На смяна
бил дежурният служител към РДГП-ГПУ-ГКПП-Русе – св. И.Ш., който осъществявал от
българска страна съвместния българо-румънски контрол при преминаване на
границата. Св. Ш. започнал да
проверява самоличността на пътниците в микробуса, като подс. Д. представил
преправената лична карта № *********, на която бил придаден вид, че е издадена
на 25.02.2010г. от МВР-София на името на брат му Н. С.Д.. В хода
на извършената гранична проверка св. Ш. се усъмнил в автентичността на документа за
самоличност, представен от подсъдимия, поради което Д. не бил пропуснат да
излезе от България. При извършената експертна справка на лична карта №
********* било установено, че същата е преправена, като само фотоизображението
от документа е идентично с лицето, представило го за проверка, а именно
подсъдимия. В действителност било установено, че лична карта с посочения номер
била издадена на 29.09.2000г. от СДВР на името на М. С. А., ЕГН ********** от
гр. София, а документът бил отразен в система ИИС БДС на МВР със статус
„невалиден“. Нанесените в използваната от
преправена лична карта установъчни данни отговаряли на лице, което
фигурирало в системата на МВР като брат на подсъдимия, а именно Н.С.Д., ЕГН **********.
След установяването му като извършител на престъпленията, подс. Д. признал за
стореното пред св. П.Т. – полицейски
служител в ГПУ – Русе.
Съгласно заключението
на изготвената техническа експертиза на документ, представената за изследване лична
карта № ********* е
оригинална бланка, на която са заличени фотоизображението и данните на
притежателя и са нанесени нови такива. Номерът на горепосочената лична карта не
е променен. Заличени са име, презиме, фамилия, ЕГН-то, датата на раждане и
валидност на картата. Оригиналните данни на картата са на М. С. А. с ЕГН **********, лична
карта № *********, издадена
на 29.09.2000г. от СДВР.
Вследствие преправката, на документа бил придаден вид, че е издаден
на 25.02.2010г. от МВР-София на името на
Н. С.Д., ЕГН **********.
В този си вид инкриминираният документ не отговарял на изискванията за този вид
документи. Същият представлявал преправен български документ за самоличност.
Експертът заключил, че фотоизображението на представената
за изследване лична карта № *********, издадена на 25.02.2010г. от
МВР-София на името на Н. С.Д., ЕГН ********** и
Д.Д. били един и същи човек.
Тъй като в хода на
образуваното наказателно производство подс. Д.Д. не представил лична карта или
друг официален документ за удостоверяване на самоличността си, била изготвена
техническа портретна експертиза. Съгласно заключението на последната, фотоизображението от
представената справка за лице - български гражданин от АИС „БДС“-МВР за лицето Д.С.Д.
с ЕГН ********** и Д.Д.
са един и същи човек.
Така с деянието си подс.
Д.Д. осъществил от обективна съставите на престъпления, както
следва:
- по чл. 279, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, тъй като
на 09.10.2017г., в гр. Русе, на съвместен
българо-румънски ГКПП “Дунав мост” Русе – Гюргево, трасе „Изход”, направил опит
да излезе през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на
властта – служител на ГКПП-ГПУ-Русе, като деянието му останало недовършено
поради независещи от волята му причини;
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не би
получил разрешение да излезе от
границата на страната под чужда самоличност, но въпреки това направил опит.
Същият е съзнавал престъпления характер на извършеното, но въпреки това е искал
да настъпят общественоопасните последици от деянието му.
- по чл.316 вр. чл.308,
ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като на 09.10.2017г., в гр. Русе, на
съвместен българо-румънски ГКПП “Дунав мост” Русе – Гюргево, трасе „Изход”,
съзнателно се ползвал от преправен официален български документ за самоличност
– лична карта № *********, издадена на 29.09.2000г. от СДВР на името на М. С.
А., на която бил придаден вид, че е издадена на 25.02.2010г. от МВР-София на
името на Н. С.Д., когато от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Престъплението
е извършено с пряк умисъл и с ясното съзнание, че ползваната лична карта не е
издадена по предвидения ред и съдържа личните данни на друго лице (брат му), но
въпреки това е предявена на ГКПП „Дунав мост“. Подс. Д. е съзнавал
общественопасния характер на извършеното и е искал настъпването на
общественопасните последици.
Разпитан в
качеството на обвиняем на досъдебното производство, подс.Д. се признава за
виновен в извършването на престъпленията и дава обяснения, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите И. Ш. и П.Т., приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за разпит, за доброволно предаване,
техническа и портретна експертизи, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, както и от приложеното по делото веществено
доказателство - 1 бр. преправена българска лична
карта № *********.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимият Д. следва
да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията, в които е обвинен и да му се наложи наказание.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението по чл.279 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК съдът отчита като смекчаващи
вината обстоятелства признанието на вината още на досъдебното производство, съжаление
на извършеното и пълното съдействие на органите на полицията, непосредствено
след разкриване на престъпленията. Съдът
отчита като отегчаващо вината изключително обремененото съдебно минало
на подс. Д. – същият е осъждан повече от двадесет пъти за извършени
престъпления от общ характер. Въз основа на тези обстоятелства и изложените по-горе
съображения съдът определи за подс.Д. наказание
на основание чл.279 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК при лек превес на отегчаващите вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 200 лв. На основание
чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание лишаване от свобода следва да
бъде намалено с една трета, а именно две години лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието за
престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК съдът, изхождайки от същите отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства определи за подс. Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ. На
основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено
с една трета, а именно на две години лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК така
определените наказания следва да се групират, като се определи по-тежкото от
тях, а именно две години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при
строг първоначален режим и глоба
в размер на 200 лв. Наказанието глоба в случая е кумулативно (не е
самостоятелно), като част от две еднородни наказания лишаване от свобода и преценката му за присъединяване (цялостно
или частично) в случая не е предоставена на съда на основание чл.23 ал.3 от НК,
която разпоредба има предвид наказанията глоба и/или конфискация, когато са
наложени самостоятелно с други наказания.
Наказание в този размер по преценка на съда ще изпълни целите по
чл.36 ал.1 от НК, най-вече в аспекта на личната превенция
Подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: