МОТИВИ по
НОХД № 209 по описа на Окръжен съд гр. Търговище за 2017 година.
Подсъдимият П.А.П. *** ЕГН-********** е предаден на съд за това, че на 23.11.2016г. около 6,55 часа на второкласен път
ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг на км 12+600, в близост до ресторант „Демта“ – с. Зелена Морава, Община Омуртаг П.А.П. при
управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. № СН
07-97 КН с прикачено полуремарке с рег. № СН 73-90
ЕЕ, собственост на „Стеел Транс“ ЕООД – гр. Сливен е
нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – на пътно платно с
двупосочно движение на водач на пътно превозно средство е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като управляваното
от него полуремарке навлязло в лентата за насрещно
движение, нарушил правилата по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности: при движение в населено място е разрешена скорост до 50
км/час, надвишил скоростта и се движел с 60 км/час и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.М.Г., с ЕГ№ **********,***, който управлявал товарен
автомобил „Ситроен-Джъмпер“ с рег. № Т 91-01 КТ - престъпление по чл.343, ал.1,
б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Представителя на Окръжна прокуратура поддържа обвинението, счита същото за
доказано, като изразява становище, че подсъдимия следва бъде признат за виновен,
като им бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около минималния размер
на обвинението, в порядъка на 2-3 години ЛОС. Пледира се за налагане на
наказание и по чл. 343г НК в порядъка на около 3 години.
В качеството на
частни обвинители в процеса бяха конституирани наследниците на
пострадалия от престъплението на подсъдимия, както следва: Д.Д.Г. ЕГН-**********
-/ съпруга на пострадалия Г.Г./, М.Г.М. ЕГН-********** – /син на пострадалия Г./ и Д.Г.М. ЕГН-********** /дъщеря на
пострадалия Г./, – чрез редовно упълномощен - адв. А.Б. ***, който - поддържа обвинението като безспорно
доказано, пледира се за налагане на наказание ЛОС около четири години.
Разпитан от органите на
предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият не се признава
за виновен, като описва фактическата
обстановка.В с.з. същият дава обяснения, като отрича да е създавал предпоставки
за ПТП, изразява съжаление за случилото се, заявява,
че се е движил в неговата лента за
движение.
Защитата на подсъдимия – адв. Д. *** –
защитник на подс. П., пледира за постановяване на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение, или при две алтернативи – 1. - ако П. бъде признат за виновен да му бъде
наложено минимално наказание, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл.66 ал., от НК за определен изпитателен срок, 2. -или обвинението
да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК.
След
като се запозна в детайли с всички доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС, като притежава
свидетелство за управление на моторни превозни средства категории „В+Е“ и „С+Е“
с валидност до 16.06.2020г.. Като водач на МПС, същият е санкциониран за допуснати
нарушения правилата за движение по пътищата многократно – с 5 наказателни
постановления,, 7 глоби по фиш, като и два пъти е лишаван от право да управлява
МПС за извършени престъпления по чл.343
ал.1 т“б“ от НК. Като правоспособен водач на МПС, подсъдимия започнал работа като шофьор при „Стефел Транс“
ЕООД - гр. Сливен на 22.11.2016г.
Пострадалия Г.Г.
*** също бил правоспособен водач на МПС, притежавал свидетелство за управление
на моторни превозни средства категории „В“ и „С“ с
валидност до 20.04.2020г., като също е бил многократно санкциониран за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата – с 10 наказателни постановления
и 8 глоби по фиш.
Изпълнявайки служебните си задължения,
на 23.11.2016г. рано сутринта, около
5,30часа подсъдимия потеглил с товарен автомобил – състоящ се от влекач „Скания“ с рег. № СН 07-97 КА с прикачено полу-ремарке с рег. № СН 73-90 ЕЕ, собственост на „Стефел Транс“ ЕООД от гр. Сливен за гр. Омуртаг. Управляваният
от П. влекач и полуремарке не били натоварени, същите
били пригодени за превоз на дърва, каквито следвало да бъдат натоварени в
района на с.Камбурово общ.Омуртаг.
Пострадалият Г.М.Г. *** и съпругата му Д.Г.
притежавали зоомагазин в гр.Търговище, поради което и на Г. често се налагало
да пътува до зоомагазини в гр.Сливен и гр.Ямбол, за където превозвал декоративни рибки и хамстери. На 23.11.2016г.
около 5,30 часа пострадалият Г.М.Г. ************* потеглил от гр. Търговище по
посока на гр. Сливен и гр.Ямбол, с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. №
Т 91-01 КТ, собственост на „Ниагара-2006“ – Г.Г. ***.
Управляваният от Г. товарен автомобил бил специално пригоден с метални рафтове,
в които са били поставени специални стекове от найлон в които са били
съхранявани живите декоративни рибки които е превозвал.
Към 6,55 ч. на 23.11.2016г. управляваните от подсъдимия и пострадалия МПС,
наближили района на с.Зелена Морава общ.Омуртаг. В този момент, поради наличие
на мъгла в отделни участъци от пътя, както и преди изгрева на слънцето, автомобилите се придвижвали на фарове , а
пътната настилка била мокра. Управлявайки
товарната композиция по път ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг, на км. 12+600 в чертите на с. Зелена Морава общ.
Омуртаг пред ресторант „Демта“, в нарушение на чл.
21.ал.1 от ЗДвП подсъдимият шофирал със скорост от 60 км/час, при максимално
позволена в населени места – 50 км.ч. Непосредствено преди навлизането в остър десен завой поради
превишената си скорост, в нарушение на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП , управляваният
от П. товарният автомобил се движел в
насрещната лента за движение. По същото време в този участък от пътя в
границите на с. Зелена Морава в противоположна посока на управлявания от
подсъдимия автомобил, и също в нарушение на чл. 21.ал.1 от ЗДвП с превишена
скорост – от 101 км/час,- се движел товарният автомобил „Ситроен Джъмпер“,
управляван от пострадалия Г.. Наближавайки десният остър завой, подсъдимият предприел
връщане на управлявания от него товарен автомобил в собствената му лента за движение, като въпреки извършената
маневра, и връщането на влекача „Скания“ в
дясната по посока лента за движение, част
от ремаркето е останало в лентата за насрещно движение. По същото време,
управляваният от пострадалия товарен автомобил „Ситроен“ навлязъл в зоната на
завоя, като без да предполага , и без да е имал реална и техническа възможност
да се убеди в това, че част от ремаркето на управлявания от подсъдимия
автомобил е в неговата лента за движение
пострадалия Г. е продължил движението си в неговата лента за движение. При така
създалата се ситуация, разположение и
движение на двата автомобила, е настъпил удар между челната лява част на товарния
автомобил „Ситроен-Джъмпер“ и страничната лява част на прикаченото към влекач „Скания“ полу-ремарке с рег. № СН
73-90 ЕЕ, като задният ляв габарит на ремаркето е заемал около 2,8 метра от
лентата за движение на т.а. „Ситроен-Джъмпер“ при ширина на тази лента от 4,75
метра. Удара между двете превозни средства
е настъпил на 1.5 метра от непрекъснатата
осева линия, в лентата за движение
на „Ситроен-Джъмпер“, като преди и по време на сблъсъка, управляваният от пострадалия Г. е бил изцяло в собствената си
лента за движение. Непосредствено преди удара между двата автомобила,
подсъдимия П. задействал спирачната система на управлявания от него
тежкотоварен автомобил, който въпреки принудителното спиране е продължил
движението си напред, като скоростта му в момента на удара е била около 39 км/час
и е спрял в дясната лента при
относително странично плъзгане и ротация на
ремаркето около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка. В
резултат на силния удар управлявания от
пострадалия товарен автомобил се е върнал назад и в дясно спрямо посоката му на
движение, след което се завъртял около
вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял. След
спирането на управлявания от подсъдимия тежокотоварен автомобил, П.П. слязъл от кабината и след като е видял
значителните деформации в предната лява част на т.а. „Ситроен – Джъмпер“, приближил
до автомобила на пострадалия, и забелязал, че Г. е затиснат, но жив, след това се
е обадил на спешен телефон № 112 , като съобщил за настъпилото ПТП.
Следствие на
силния удар тялото на Г.Г. е било
притиснато в областта на гърдите и краката в деформираната шофьорска кабина,
като същият получил множество
счупвания на ребра двустранно с разкъсвания на белия дроб, слезката
и черният дроб, които довели до масивни
кръвоизливи в гръдната и коремни кухини, предизвикали тежък травматично-хеморагичен
шок. Посочените несъвместими с живота увреждания довели до смъртта на Г., която
настъпила бързо , в порядъка на 10-15 до
20 минути, и била неизбежна. Същата е настъпила преди идването на
медицинския екип на „ЦСМП“.
Съгласно резултатите от химическите експертизи не е
констатирана употребата на алкохол или други упойващи вещества от подсъдимия П.
и пострадалия Г..
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Посочените фактически обстоятелства
се установяват от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания,
приложените по делото писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествието и албум със снимков материал, извършени съдебно-медицинска,
химически, две автотехнически
експертизи на ДП, и допълнителна автотехническа
експертиза в съдебното следствие, както и веществените доказателства по делото.
Няма спор по делото, че на 23.112016г. рано
сутринта, подсъдимият П. *** с управляваният от него товарен автомобил „Скания“ с рег. № СН 07-97 КН с прикачено полуремарке с рег. № СН 73-90 ЕЕ в посока с Камбурово общ.Омуртаг , откъдето следвало
да натовари и превози дървен материал. Същото се установява както от
обясненията на подсъдимия, така и от свидетелските показания на св.Н.С.
/л.271/, който заявява, че е собственик на „Стефел
Транс“ЕООД, където е назначил по трудов
договор, като шофьор подсъдимия П..
Свидетелят заявява, че на 23.11.2016г. подсъдимият е следвало да пътува до
с.Камбурово общ.Омуртаг , откъдето е следвало да натовари дърва.
Безспорно
е доказано и, не се оспорва от страните по делото, че пострадалият Г.Г. притежавал
зоомагазин в гр.Търговище, поради което и му се налагало често да пътува
до гр.Сливен и гр.Ямбол, от където закупувал или продавал стоки. Безспорно е,
че на 23.11.2016г. около 5,30 часа пострадалият Г. *** по посока на гр. Сливен
с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № Т 91-01 КТ като превозвал
декоративни рибки. Установено е, че управлявания от Г. товарен автомобил бил
специално пригоден с метални рафтове, в които са били поставени специални
стекове от найлон в които са били съхранявани живите декоративни рибки които е
превозвал. Същото се доказва от свидетелските показания на св. Д.Г. /л.149/,
която заявява, че със съпругът й –пострадалия
Г. са притежавали зоомагазин, като на 23.11.2016г. Г. е следвало да пътува до гр.Ямбол, където
да закара и закупи стока за магазина. По отношение управлявания от пострадалия
товарен автомобил, съдът дава вяра на свидетелските показания на св. М.М./л.150/, който подборно обяснява, че баща му- /пострадалия Г./, е бил внимателен
шофьор, и е пътувал много често до гр.Ямбол, като в микробуса били изработени и
монтирани метални рафтове, в които били поставени стекове от найлон в които се съхраняват
декоративните рибки, а хамстерите са
били превозвани в пластмасови съдове.
Безспорно е установено, че към
06.55часа, на 23.11.2016год. автомобилите управлявани от подсъдимия П. и от пострадалия Г. , движейки се един срещу
друг, по път II-48 навлезли в чертите на с.Зелена Морава
общ.Омуртаг / км.12 +600 /. По
същото време пътната настилка е била
мокра, а времето е било променливо като
на места е имало и мъгла. Същото
се доказва от обясненията на подсъдимия /л.283/- „ имаше мъгла, беше мокро“, от
показанията на св.С. /л.272/,- „беше мъгливо“, от протокола за оглед /л.10 от ДП/, започнал в
08.10ч., при дневна светлина, в който е отбелязано „че същият е извършен при
дневна светлина, мъгливо време, видимост до 50 метра, мокра пътна настилка“.
Наличието на мъгла, както и, че пътното платно е било влажно се установява и
доказва и от показанията на св.Т.Х./л.145/.
Въпреки, че съществува противоречие досежно скоростта на движение на управлявания от П.
товарен автомобил „Скания“- тъй като подсъдимия
заявява, че се е движил с 40км.ч., съдът приема, че управляваният от П. автомобил , навлязъл в чертите на
населеното място, при ограничение на скоростта от 50км.ч., като се движил със
скорост от 60км.ч, а управляваният от пострадалия автомобил, при същото
ограничение на скоростта в населено място от 50км.ч., се движил с 101км.ч. Видно от заключението на вещите лица изготвили тройната автотехническа
експертиза /л.121 от ДП/, същите са определили скоростта на товарен автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке на 60км.ч., а скоростта
на „Ситроен Джъмпер“ на 101км.ч. В
тази насока е и изразеното в съдебно заседание становище от В.Л. К.- /л.163/-„ че към момента на скорост 60км.ч, когато водача е решил да намали до
тази в момента на удара 39км.ч.,
товарният автомобил е бил на около 44 м. от положението си в което е станал
удара ,…“ това е началната зона на завоя“,…“вече е бил навлязъл в завоя“. .
Безспорно
е обстоятелството, че движейки се един срещу друг, на остър завой пред
ресторант „Демта“ в с.Зелена Морава между управляваните
от подсъдимия и пострадалия автомобили е настъпило ПТП.
Описаният остър завой за управляваният
от подсъдимия товарен автомобил „Скания“ се явява десен, а за управляваният от пострадалия
автомобил- ляв.
За да бъде определена скоростта на товарния автомобил управляван от подсъдимия, вещите лица са изследвали
и разчели показателите на приложената по
делото „тахошайба“, като в заключението си /л.113/,
са категорични, че „скоростта на движение
на автомобила „Скания“ съгласно данните от тахошайбата преди ПТП е около 60км.ч“…., „а към момента на
удара, определена по метода „теория на удара“, скоростта е била
39км.ч. По метода „теория на
удара“, отчитайки масата и габаритите на
товарния автомобил „Ситроен“, при липсата на констатирани спирачни следи,
вещите лица са категорични, че „скоростта на движение на автомобила
„Ситроен“, преди и в момента на удара е от около 101км.ч., която скорост
съответства на отчетената от спидометъра от около
100км.ч.“. Същото се доказва и от
приложената на /стр.19 от ДП ф.к.№17/- Албум на ПТП/- видно от същата спидометъра на
автомобила „Ситроен“ след катастрофата, след удара между двете МПС се е
фиксирал на 100км.ч.
Възникна спор досежно
механизма и мястото на ПТП. В този смисъл е и основното възражение на
подсъдимия П. и неговият защитник – подсъдимия заявява-/л.283/-„ навлязох в десен завой, може би в
средата на завоя видях срещу мен микробус, който караше адски бързо… в моята
лента за движение, след което последва силен удар“, защитникът на
подсъдимия възразява, че са допуснати нарушения при изготвяне на
протокола за оглед, което е довело до неправилна преценка и изводи относно
скоростта на моторните превозни средства, мястото на удара и механизма на ПТП.
Твърди се, че мястото на настъпилото ПТП е в лентата за движение на
тежкотоварния автомобил „Скания“.
За да възприеме, по-горе описаната
фактическа обстановка съдът изцяло приема и кредитира, констатациите на вещите
лица изложени в заключението по двете тройни АТЕ изготвени на ДП, и по
допълнителната АТЕ. По отношение
механизма и мястото на настъпило ПТП,
експертите са извършили оглед на
двамата автомобила, като е извършена оценка на констатираните деформации,
определящи контакта между тях, и посоката
им на движение. Извършен е анализ
на констатациите в изготвения протокол
за оглед и снимков материал в приложения по ДП фотоалбум. Взети са предвид
обективните находки, разположение и отстояния на
разпръснати части от автомобилите вследствие на настъпилия между тях удар. От приложената към огледния
протокол- /л.9 от ДП/„скица па пътно транспортно произшествие“ и от изготвената
от вещите лица скица, на мястото на настъпилото ПТП, се установява по безспорен
начин, че цялото пътно платно е с широчина 09.50метра, като лентата на движение на автомобила Скания и на автомобила Ситроен са широки по 4.75метра.
Видно от констатациите на АТЕ /л.111 от
ДП/-„ широчината на управлявания от пострадалия автомобил е 2024мм, а
управлявания от подсъдимия автомобил е бил с широчина 2 430мм., и дължина
16 000мм. Съобразявайки експертното заключение на вещите лица, съда прие,
че наближавайки десният остър завой подсъдимият е управлявал тежкотоварния
автомобил „Скания“ в насрещната лента за движение,
като непосредствено преди да навлезе в завоя същият е задействал спирачната
система на автомобила, и е предприел връщане на товарния автомобил собствената
му лента за движение, като въпреки извършената маневра, и връщането на влекача
в дясната по посока лента за движение, част от ремаркето е останало в лентата
за насрещно движение. Горният извод се налага от заключението на АТЕ /л.106 ДП/,
като вещите лица са категорични, че непосредствено „преди ПТП товарен автомобил Скания е бил в лентата за насрещно движение спрямо неговата
посока, косо спрямо разделителната линия, с предприето връщане към собствената
лента“. По отношение движението на управляваният от пострадалия към този
момент автомобил, вещите лица са категорични, че по същото време пострадалият
също е навлязъл в завоя, „като е използвал „собствената лента за движение в
зоната на ляв за него завой“. За да стигнат до тези изводи, вещите лица са
извършили оценка на обективните находки по снимковия материал и описани в
протокола за оглед - протривни следи от задиране по
платното в лявата лента, частично отнемане на повърхността на асфалта, както и констатираните
деформации по двата автомобила.
Като място на удара тримата
експерти приемат, че същото е /л.109 от ДП/- „в лявата лента за движение /лентата за движение на Ситроен/ на 1.5м. от
разделителната непрекъсната линия,“ като са категорични, че „в момента на удара автомобила Ситроен е бил
изцяло в собствената си лента за движение, а автомобил Скания
частично заемащ лявата лента и в процес на връщане към собствената лента за
движение“. От
назначената допълнителна тройна АТЕ /Л.69 от ДП/ се установява, че в момента на
удара между двата автомобила, ъгълът на взаимното им разположение е 176градуса,
като към момента на удара автомобила Ситроен се е движил почти успоредно на
собствената си лента, а автомобила управляван от подсъдимия се е движил в
насрещната лента, към собствената си лента. Експертите са категорични, че ако
се избере тангенциалната ос към мястото на удара, която е ъгъл 15 градуса
спрямо хоризонталната ос, автомобилът Ситроен в момента на удара е бил
разположен на ъгъл 356градуса, а ремаркето на автомобила „Скания“
е било разположено на ъгъл 172градуса спрямо оста на пътя. Горните изводи на вещите лица се доказват по
категоричен начин и от констатираните в огледния
протокол и албум- /годно доказателствено средство,
събрано по предвидения в НПК ред/, деформации по двата автомобила. В този
смисъл, на /л.162/ в.л.К.
заявява-„определили сме мястото на удара според данните от протокола за оглед,
фотоматериалите и някои видим следи от фотоматериалите, които не са описани в
протокола за оглед“,“ ние потвърждаваме мястото на удара с много голяма
точност“, определили сме скоростите на движение по метод и теория на удара,
които в дадени случай е най точен“. Управляваният
от подсъдимия товарен автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке е деформиран в страничната лява част, при
напречен кос удар в посока отпред назад, и отляво надясно спрямо купето. Експертите са констатирали ,че
по лявата странична повърхност на борда са намерени „протривни
следи по полуремаркето, като лявата надлъжна греда,
намираща се пред предната лява гума на първата ос е силно деформирана в
напречно направление, а в съответствие с тази деформация е открита протривна следа по повърхността на предния капак на. Безспорно
е установено, че вследствие на настъпилият удар между двата автомобила, лекотоварния автомобил управляван от
пострадалия е бил деформиран в челната и странична лява част, като се
констатират протривни следи от страничният борд на полуремаркето на „Скания“. По отношение
движението на двете МПС след настъпилия удар между тях, вещите лица са
категорични /л.111 от ДП/-, че „ въпреки косото си движение спрямо осевата линия, с предна част
сочеща към дясната лента на платното спрямо посоката си на движение, след удара
управляваният от подсъдимия автомобил е продължил движението си напред и
надясно спрямо неговата посока, с едноврменна ротация
около вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка“, а
вследствие на настъпилия удар, автомобила Ситроен е продължил движението си „назад, с едновременна ротация около
вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, при странична
плъзгане“.
От заключението на изслушаната
тройна АТЕ, се налага извода, че причина на настъпилото ПТП е – /л117,
118 от ДП/- „ навлизането на товарния
автомобил Скания в насрещната лента за движение,
както и скоростта на движение на автомобила Ситроен, която е значително по
висока от максимално разрешената от 50км.ч.“ ,във вр. с горното е и установеното- „че мястото на удара между двата автомобила е в лентата на движение на
управлявания от пострадалия- „Ситроен Джъмпер“, към същия момент,
управлявания от подсъдимия „Скания“ с прикачено полуремарке е „,бил в средната част на пътното платно,
заемащ и част от лявата лента за движение- /задния ляв габарит на автомобила е
заемал около 2.8метра от лентата на движение на „Ситроен Джъмпер“ при ширина на
лентата от 4.75метра“.
Вещите лица са определили, че опасната зона за спиране на двата автомобила
при установените им скорости е 56метра
за „Скания“ с прикачено полуремарке,
и 101метра за „Ситроен Джъмпер“, като в момента на възприемане на опасността,
двата автомобила са били на разстояние 112.7метра един от друг. От така
установеното се налага извода, че сборът на опасните зони за спиране на двата
автомобила е около 157метра, както и, че при констатираното движение на
управляваният от подсъдимия автомобил в
насрещната лента за движение, ударът е бил непредотвратим, тъй като
пострадалият е нямал техническа възможност да избегне удара с движещият се
срещу него и в неговата лента тежкотоварен автомобил. Видно от заключението на
вещите лица /л.121 от ДП/-„ В момента на
възприемане на опасността от водача на Скания
автомобилът се е намирал на около 44метра от геометричното му разположение към
мястото на удара , или челната му част е отстояла на около 33метра от мястото
на удара, … в този момент управлявания от пострадалия Ситроен е бил на около
80метра от мястото на удара или на 113 метра един от друг“. На /л.10 от доп.АТЕ
на ДП/вещите лица са категорични, пострадалият е имал техническа възможност да възприеме насрещно движещият се
тежкотоварен автомобил „Скания“, което би му позволило да намали скоростта до
максимално допустимата за населено място скорост от 50км.ч., опасната му зона
за спиране би била около 34метра, и ПТП не би настъпило.
По отношение техническото състояние на
„Ситроен Джъмпер“, към момента на настъпилото ПТП, съдът назначи и изслуша заключение но допълнителна
тройна АТЕ /л.196/, като от същата се установява, че след извършен оглед на автомобила „Ситроен
Джъмпер“ управляван от пострадалия, въпреки, че водачът е управлявал автомобила
с автомобилна гума на задно дясно колело с по-широк протектор от 10мм., но този
размер на протектора не е повлиял на технически безопасното му управление.
След като съобрази доказателствата по
делото, и в частност обясненията на подсъдимия, описаното в протокола за оглед
на ПТП, съдът прие, че следствие на силния удар между двата автомобила, тялото на Г.Г. е било притиснато в областта на гърдите и краката в
деформираната шофьорска кабина. В тази насока са и свидетелските показания на
св.Т.Х. /служител на РУ МВР/ /л.144/- „пристигнахме
максимално бързо“,..“ние като пристигнахме, шофьорът на буса
беше притиснат на шофьорското място, с поставен колан беше, но не даваше
признак на живот“. От заключението на
Съдебно медицинската експертиза /л.85 от ДП/ се установява, че следствие
на силния удар пострадалият е получил - тежка съчетана гръдна и коремна травми с натрошаване
на ребра двустранно и разкъсване на дясното белодробно крило довело до масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на десния купол на диафрагмата с
попадане на вътрешно коремни органи –черен дроб и дебело черво в дясната гръдна
кухина, разкъсване на черният дроб, разкъсване на слезката,
свободно излята течна кръв в коремната кухина./вж.л.87 от
ДП/.
Като непосредствената причина за смъртта
на Г. вещото лице приема настъпилият: тежък
травматично-хеморагичен шок
настъпил вследствие на множество счупвания на ребра двустранно с разкъсвания на белия
дроб, слезката и черният дроб, които довели до масивни кръвоизливи в гръдната и
коремни кухини. /вж. съдебно-медицинска експертиза на л.85 от ДП/.
В
съдебно заседание /л.161/, вещото лице заявява-„ „смъртта е настъпила много
бързо, от порядъка на 10-15 до 20 минути, и е била неизбежна“. Съобразявайки
горното, съдът прие , че с оглед характера
на получените травми, настъпването на смъртта на пострадалия Г. е било неизбежно и в пряка и непосредствена причинна връзка с получените увреждания.
От изготвените три химически
експертизи /л.56,л.58 и л.63 от ДП/ се установява по безспорен начин, че от изследваните проби кръв на подсъдимия П. и
на пострадалия Г., вещото лице не е установил наличие на етилов алкохол - /
присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол/.
По основното възражение на подсъдимия и
неговият защитник е, че
при
изготвяне на Протокола за оглед на ПТП са допуснати нарушения и неточности,
което са довели до неправилна преценка и изводи на експертите при изготвяне на
АТЕ, относно скоростта на моторните превозни средства, мястото на удара и
механизма на ПТП, както и по твърдението им, че мястото на настъпилото ПТП е в
лентата за движение на тежкотоварния автомобил „Скания“,
а не в лентата на движение на товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“ , съдът
намира същите за недоказани. Неоснователно е и твърдението, че поемните лица присъствали на огледа, не са възприели в
пълнота извършваните действия. В тази връзка следва да се отбележи, че до момента на извършена на огледа на ПТП,
местопроизшествието е било запазено във вида в който е изглеждало след сблъсъка на двата автомобила. Горното се
доказва от показанията на св.Т.Х. /служител на Пътна полиция към РУ Омуртаг/
/л.144/, същият заявява-„ бяхме на
петнайсетина километра“, пристигнахме за максимално кратко време“, „пазехме
местопроизшествието до идването на дежурната група“, и от показанията на
св.Н.О. ***/л.273/. За да установи спазени ли са изискванията на чл.155 и
чл.156 от НПК при извършване на огледа на ПТП, и дали същият е отразен коректно
в Протокола за оглед на ПТП, съдът разпита в качеството на свидетели поемните лица присъствали на проведеният оглед - св.А.М. и
св.Назим К... Видно от самия протокол за оглед
/л.9 от ДП/, същият е подписан както от изготвилия го разследващ полицай, така
и от присъствалите поемни лица. От разпита на двамата
свидетели се установява, че същите са присъствали на извършения оглед, след
което са подписали същия. В показанията си св.М. /л.152/ заявява, че е
посетил настъпилото ПТП в качеството си на Началник смяна в пожарната в
гр.Търговище, и като при пристигането си на мястото е видял, че разследващите
тъкмо започвали да правят снимки и замервания
на мястото на случилото се ПТП, като впоследствие на поставен въпрос –
„Сигурни ли сте, че всичко което е било там на мястото на произшествието е
записано, така както вие сте го възприел?“, свидетелят отговаря- „Да сигурен
съм, че така е записано, поне това което прочетох отговаряше на истината, това
което ние забелязахме там, и което видяхме при пристигането“.вж. /л.155/. В показанията си св.Н.К. /л.157/ заявява, че
когато е пристигнал на мястото на
настъпилото ПТП, е огледал местопроизшествието, като след 30-40минути на
мястото са пристигнали следователи от Омуртаг, които са провели оглед.
Свидетелят е категоричен, че след изготвяне на протокола за оглед, същият е
прочел отразеното в него и го е подписал. На поставени въпроси от защитата на
страните по делото, свидетелят отговаря, че е прочел протокола –„аз когато
прочетох видях какво е описано в протокола и това отговаряше на това което
видях“./вж.л.159/. От така установеното, следва да се направи обоснован извод,
че до момента на започването на огледа
на настъпило ПТП, местопроизшествието е било запазено, присъствалите в
качеството на поемни лица- св.А.М. и
св.Назим К. са били запознати с извършването на огледа, прочели са изготвения
протокол и са го подписали. Действително поемните
лица не можаха да отговорят в детайли и с максимална точност на зададените
от страните въпроси, но от същите и
неможе да се изисква и очаква да възпроизвеждат в детайли мястото на откриване,
вида и подробните характеристики на отделните следи, отстояния
и предмети . /Решение №49 от 05.02.2009г. на ВКС по н.д.681/2008г. , Решение
№146/01.06.2017г./. С оглед на горното,
съдът прие, че при изготвяне на протокола за оглед на ПТП и при самия оглед не са допуснати
нарушения, които да доведат до опорочаване
на тези процесуални действия. В т.см. и
Решение №331/97.10.2015г. по н.д.№917/2015г. ВКС.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така
установените фактически обстоятелства, съдът намира, че от обективна страна
подсъдимият на 23.11.2016г.
около 6,55 часа на второкласен път ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг на км 12+600,
в близост до ресторант „Демта“ – с. Зелена Морава,
Община Омуртаг , при управление на товарен автомобил „Скания“
с рег. № СН 07-97 КН с прикачено полуремарке с рег. №
СН 73-90 ЕЕ, собственост на „Стеел Транс“ ЕООД – гр.
Сливен е нарушил правилата за движение :по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – на пътно
платно с двупосочно движение на водач на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, като
управляваното от него товарна композиция с полуремарке навлязло
в лентата за насрещно движение, нарушил правилата, и по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности: при движение в населено място е разрешена скорост
до 50 км/час, надвишил скоростта и се движел с 60 км/час, поради което и по непредпазливост причинил смъртта
на Г.М.Г., с ЕГ№ **********,***, който управлявал товарен автомобил
„Ситроен-Джъмпер“ с рег. № Т 91-01 КТ – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“
във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Основният състав на престъплението по чл.342,ал.1 от НК е бланкетен, като съдържанието на същия следва да се запълни
с КОНКРЕТНИТЕ НАРУШЕНИЯ на правилата
за движение, които от своя страна да са в причинна връзка с настъпилото ПТП и
причинения съставомерен резултат.
От приетите
и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства категорично и несъмнено беше
установено, че подсъдимият е НАРУШИЛ правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.16 ал.1 т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.16,ал.1 т.1
от ЗДвП– законодателят е категоричен, че на всеки водач на МПС е забранено
„ когато
платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. По делото беше установено по безспорен
начин, че наближавайки десния завой в чертите на с.Зелена Морава, управляваният
от П. товарният автомобил се движел в
насрещната лента за движение. Същото движение
в лентата за насрещно движение е установено по безспорен начин и като една от
основните причини за настъпилото ПТП. Поради неправомерното движение на
управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната лента, вещите лица дават
мотивирано заключение, че причина за настъпилото ПТП е /л117, 118 от ДП/- е „ навлизането на товарния автомобил Скания в насрещната лента за движение, както и скоростта на
движение на автомобила Ситроен, която е значително по висока от максимално
разрешената от 50км.ч.“ ,във вр. с
горното и - „че мястото на удара между двата автомобила е в лентата на движение на
управлявания от пострадалия- „Ситроен Джъмпер“,, поради това, че в същия
момент, управлявания от подсъдимия „Скания“ с
прикачено полуремарке
е „,бил в средната част на пътното
платно, заемащ и част от лявата лента за движение- /задния ляв габарит на
автомобила е заемал около 2.8метра от лентата на движение на „Ситроен Джъмпер“
при ширина на лентата от 4.75метра/“.
По чл.
21,ал1 от ЗДвП. От
изготвения на ДП протокол за оглед на ПТП, от
заключението на вещите лица и от приложените на л.80,81 скици на пътния
участък в които е посочено знаковото пространство, се установява по безспорен
начин, че управлявайки товарната композиция по път ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг, на км. 12+600 в чертите на с. Зелена Морава общ.
Омуртаг пред ресторант „Демта“, непосредствено преди
настъпване на констатираното ПТП,
подсъдимият шофирал със скорост от 60 км/час, при максимално позволена в
населени места – 50 км.ч.
Въпреки
констатираните нарушения на подсъдимия при управление на тежкотоварен автомобил
„Скания“ с прикачено към него полуремарке, съдът намира, че е налице значително СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТА от страна на
пострадалия Г..
По делото беше установено по безспорен начин, че пострадалия Г. е управлявал товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“, със скорост 101км/ч-значително
по-висока от разрешената за този пътен участък-50км/ч. Видно от заключението на
вещите лица, при движение на „Ситроен
Джъмпер“, със
скорост от порядъка на 50км/ч, същият от техническа гледна точка би избегнал
настъпването на ПТП, тъй като опасната му
зона за спиране би била около 34метра, поради което и ПТП не би настъпило.
По описания начин, пострадалия Г. управлявайки „Ситроен
Джъмпер“ с превишена скорост е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП, като това
негово поведение е В ПРЯКА ПРИЧИННА
ВРЪЗКА с настъпилото ПТП и вредоносния резултат.
От субективна страна: деянието е извършено при условията
на престъпна небрежност, като подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При
запознаване с материалите по делото,
съдът не намери достатъчно доказателства, които да мотивират преквалифициране
на деянието на подсъдимия по чл.343а от НК. Действително, след като е
настъпило ПТП, подсъдимия се е обадил на
тел.112 и е съобщил за случилото се, но тези му действия не водят до извод, че
е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, а и в
случая смъртта на пострадалия е настъпила изключително бързо, и е бил
неизбежна.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: Като призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК., съдът му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА ”лишаване от свобода”.
При определяне размера на наказанието, съдът отчете всички
индивидуализиращи наказанието признаци. Като смегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното от него съжаление за случилото се.
Като отегчаващи, съдът отчете многобройните административни наказания, наложени
на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по пътищата, както и следва
да се отчете , че същият два пъти е лишаван от право да управлява МПС за извършени престъпления по чл.343 ал.1 т“б“
от НК
Въпреки така констатираното, и въпреки изложеното,
съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде определен при ПРЕВЕС НА
СМЕГЧАВАЩИТЕ ОТГОВОРНОСТТА ОБСТОЯТЕЛСТВА, тъй като се съобрази и приетото в голяма степен СЪПРИЧИНЯВАНЕ
на резултата от страна на пострадалия.
Определения размер от две години и
шест месеца „лишаване от свобода“ е към законовия минимум за престъпление по
чл.343, ал.1,б.”в”, от НК, който е две години „лишаване от свобода“. Съдът
намира същия за съразмерен на тежестта на извършеното. Този размер е достатъчен
за постигане и цените на наказанието, не само да подейства възпиращо на
нарушителя, който очевидно съжалява за настъпилото ПТП и тежък резултат, така и за постигане целите на генералната
превенция-насочена към останалите членове на обществото. Същото следва да
подейства предупредително спрямо всички
участници в движението по пътищата като ги мотивира да спазват правилата за
движение.
На осн. чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия П. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, на осн. чл.343г от НК. Този размер съдът намира за достатъчен
за постигане целите на наказанието.
Съобразявайки
процесуалното поведение на подсъдимия, и факта, че са налице предпоставките за
приложение на чл.66 ал.1 от НК, съдът определи П. да не търпи реално наложеното
наказание „лишаване от свобода“, поради което съдът отложи изтърпяването на същото за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е
неосъждан, съжалява за извършеното случилото се , а и престъплението е непредпазливо.
С присъдата
подсъдимия П. беше осъден да заплати направените
разноски на досъдебното производство -
по сметка на МВР сумата от 2 238.92 лева, и полза на съдебната власт – по
сметка на ВСС сумата от 1050.51лв -направени разноски за вещи лица и тълковник ; да заплати
на Д.Г.М.,
М.Г.М. и на Д.Д.Г. сумата от 1 000лв направени разноски от частните
обвинители за защитник
Съдът
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА т.а. „Ситроен Джъмпър“ с рег. № Т 91-01 КТ,
оставен на съхранение в двора на РС ПБЗН – гр. Омуртаг, след влизане в сила на
присъдата да бъде върнат на наследниците на Г.М.Г.., а Влекач с
рег. № СН 07-97 КА, марка „Скания“ ведно с полу -ремарке рег. № СН 73-90ЕЕ, марка „Кьогел“, оставени на съхранение чрез протокол
за отговорно пазене в гр. Сливен, кв. „Дружба“ склад за дърва, находящ се на „Бургаско шосе“, да бъдат върнати на
собственика им - „Стефел транс“ ЕООД.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: