№ 1105
гр. Стара Загора, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „А.-*“ ЕООД, с. Ю.,
*** против протоколно определение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. №
2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се разделя
производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове
и се постановява производството да продължи по предявения срещу ЗД Е.“
АД, а искът срещу ответника Е. К. Й. да бъде изпратен по подсъдност на РС –
В. Търново.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения, че при множество искове,
предявени срещу различни ответници приоритет намирала разпоредбата на
чл. 116 и чл. 115, ал. 2 ГПК пред правилото на чл. 105 ГПК. Счита, че когато
били предявени субективно съединени искове срещу различни ответници, на
различно правно основание и за единия ответник местната подсъдност била
специална, съгласно чл. 115, ал.2 ГПК, с посочването подсъдността за този
ответник, ищецът правил избор и местната подсъдност за всички ответници
се определяла по този начин. Счита, че ответникът – застраховател и
ответник – физическо лице са необходими другари в процеса. Отговорността
им произтичала от един и същ юридически факт – деликт. Двете искови
претенции се намирали във връзка с предмета на делото и законът не
допускал тяхното разделяне, съгласно чл. 210, ал.2 ГПК. Воденето на делата в
съдилищата от два различни съдебни района значително щяло да затрудни
извършването на процесуалните действия и събирането на доказателства.
Моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно
определението на КРС.
1
В срока не са постъпили отговори от другите страни ЗД“Е.“ АД гр.С. и
Е. К. Й..
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на
обжалване акт по подсъдността, поради което на основане чл. 121 ГПК е
допустима. Внесена е дължимата държавна такса за въззивно частно
производство.
Производството по гр.д.№ 2861/2021г. по описа на Районен съд –
Казанлък е образувано по искова молба от „А.-*“ ЕООД, с. Ю., *** против ЗД
Е.“ АД и Е. К. Й. по предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С
атакуваното определение първоинстанционният съд е разделил
производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове
и е постановил производството по предявения срещу ЗД Е.“ АД да продължи
по настоящото производство, като е дал едноседмичен срок на ищеца да
предяви отделна искова молба срещу ответника Е. К. Й. за изпращане на
производството за разглеждане от Компетентния съд – РС- В. Търново.
Макар в протоколното определение да не е посочено изрично с него, съдът
след разделянето на производството по двата обективно съединени искове е
прекратил производството пред себе си по отношение на втория ответник Е.
К. Й. и е изпратил този иск по подсъдност на РС – В. Търново.
Настоящият съдебен състав намира, че определението на съда, с което
се разделят производствата по двата субективно и обективно съединени
искове, доколкото не е преграждащо и не е предвидено изрично обжалването
му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. На обжалване
подлежи единствено определението в частта му, в която производството по
втория предявен иск се изпраща по подсъдност на РС – В. Търново.
Предявеният срещу втория ответник Е. К. Й. иск с правно основание чл.
86, ал. 1, във вр. чл. 45 ЗЗД е от компетентността на РС – В. Търново,
съобразно правилото на чл. 105 ГПК. Възражението за неподсъдност на
делото е направено от ответника Й. своевременно, в отговора на исковата
молба. Наличието на връзка между делата на ищеца против застрахователя и
на ищеца против прекия деликвент, от същото събитие, не може да обоснове
задължение на сезирания съд да разгледа в едно производство предявените
искове, тъй като преценката за това е негова, съобразно разпоредбата на чл.
210, ал. 2 ГПК, и тази преценка не подлежи на инстанционен контрол. С
разделянето на производството по исковете, всеки иск е придобил отделна
самостоятелност и родовата подсъдност следва да се преценява за всеки иск
поотделно, съобразно изискванията на закона. Адресът на ответника по
втория предявен иск - Е. К. Й., обуславя местната подсъдност производството
2
по него на РС – В. Търново, както правилно е преценил районния съд в
обжалваното определение.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че при
множество искове, предявени срещу различни ответници, приоритет намира
разпоредбата на чл. 116 и чл. 115, ал.2 ГПК пред правилото на чл. 105 ГПК.
Разпоредбата на чл. 116 ГПК касае предявен един иск срещу различни
ответници от различни съдебни райони, в която ситуация ищецът може да
избере да предяви иска си в единия от тези съдебни райони. Хипотезата на
няколко субективно и обективно съединени искове срещу различни
ответници от различни съдебни райони е предвидена в разпоредбата на чл.
210, ал. 1 и 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 115, ал.2 ГПК предвижда специална
подсъдност при предявяване на иск срещу застраховател, поради което е
неприложима по отношение на предявения от ищеца срещу прекия
извършител иск с правно основание чл. 86, ал.1, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно е твърдението, че когато са предявени субективно
съединени искове срещу различни ответници, на различно правно основание
и за единия ответник местната подсъдност е специална, съгласно чл. 115, ал.2
ГПК, с посочването подсъдността за този ответник, ищецът прави избор и
местната подсъдност за всички ответници се определя по този начин.
Ответникът – застраховател и ответник – физическо лице не са необходими
другари в процеса, макар и отговорността им да произтича от един и същ
юридически факт – деликт. Наистина двете искови претенции се намират във
връзка по между си, но съгласно чл. 210, ал.2 ГПК съдът, пред който делото е
висящо, решава дали да постанови разделянето на отделните искове или да
ги гледа в едно общо производство и това му решение не подлежи на съдебен
контрол, доколкото не е преграждащо и не е предвидено изрично неговото
обжалване.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното
определение на Казанлъшкия районен съд в частта относно подсъдността е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В
частта, в която производствата по двата съедини иска са разделени, като
неподлежащо на обжалване, частната жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 1 и 2 ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на „А.-*“ І ЕООД с. Ю., ***,
представлявано от управителя А.Ф.А.К.Е., подадена чрез адв. Е. Ж. против
протоколно определение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 2861/2021г.
по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, в която се разделя
производството по предявените от ищеца против ЗД Е.“ АД и Е. К. Й. искове
3
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.06.2022г., постановено
по гр.д. № 2861/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта му, в
която искът срещу ответника Е. К. Й. е изпратен по подсъдност на РС – В.
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4