РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500773 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, против решение № 260020
от 24.02.2021 г. по гр.д.356/2020 г. по описа на Карнобатски районен съд, В ЧАСТТА му, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за приемане на установено по отношение
на ответника М. Д. С. от ***, че същият дължи на въззивника сумата от 538,79 лв
представляваща неплатено и дължимо се договорно възнаграждение за периода от
08.07.2019 г. до 31.07.2019 г. по договор за потребителски кредит № ********** сключен на
09.10.2017 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитор, и М.С. в
качеството му на кредитополучател. Твърди се, че решението на КРС в обжалваната част е
неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът не дължи претендираното договорно
възнаграждение поради това, че договорът е прогласен за недействителен. Твърди се, че
договорът е сключен в заявените от длъжника-кредитополучател параметри, след като му е
била предоставена необходимата съгласно ЗПК преддоговорна информация. Сочи се, че
ответникът е получил предоставената му сума и се е съгласил с цената на кредита, бил е
наясно с размера на общата сума, която следва да върне, и не се е отказал от сключването на
договора. На следващо място се твърди, че в договора ясно е посочена методиката на
формиране на ГПР, като е спазено и изискването по чл.19, ал.4 ЗПК доколкото уговореният
глобален фиксиран годишен лихвен процент е 41,17% и ГПР 49,89%. Твърди се, че в случая
не е налице противоречие с добрите нрави на уговореното възнаграждение по договора за
потребителски кредит. Излагат се съображения, че поради принципа на свободно договаряне
(чл.9 от ЗЗД), клаузите за уговорен годишен лихвен процент от 41,17% и на ГПР от 49,89%,
са валидни и не противоречат на добрите нрави. Изложени са подробни съображения.
1
Претендира се отмяна на решението на КРС и постановяване на решение, с което искът за
договорно възнаграждение се уважава. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият М. Д. С. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК и с писмено становище. Твърди се, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и обосновано, както и, че е
постановено при съобразяване на процесуалните правила. По-конкретно се оспорва
твърдението на въззивника, че на ответника е връчен договора за потребителски кредит и
погасителния план към него. Сочи се, че в договора е отразено, че той ще бъде изпратен на
кредитополучателя по пощата, а доказателства в тази насока не са представени. Излагат се
твърдения, че клаузата, с която се договаря възнаградителна лихва е нищожна поради
уговорения размер. Твърди се също, че не е ясно как е формирано претендираното
възнаграждение от 538,79 лв. Претендира се потвърждаване на решението на КРС в
обжалваната част и присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок от легитимирано лице, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството прeд първоинстанционния РС Карнобат е образувано по
исковата молба на въззивника „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София за приемане за
установено, че въззиваемият-ответник М. Д. С. дължи на ищеца сумата от 2614,47 лв -
главница и сумата от 538,79 лв - договорно възнаграждение за периода 08.07.2019 г. –
31.07.2019 г., които вземания представляват неизплатени парични задължения по договор за
потребителски кредит № ********** от 09.10.2017 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата от 2614,47 лв, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.03.2020 г.до окончателното й
изплащане, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.207/2020 г. на КРС. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2067,40 лв представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги договора за потребителски кредит, за която сума заповедният съд е
отказал да издаде заповед за изпълнение. Твърди се, че между страните е сключен
посоченият договор за потребителски кредит /ДПК/, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 3750 лв със срок за погасяване на кредита – 36 месеца,
ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ – 41,17 %. Твърди се, че към ДПК
ответникът е избрал и закупил и пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение в общ
размер от 3721,32 лв. Твърди се, че ответникът се е запознал подробно с условията на
договора, както и с Общите условия на ищцовото дружество. Сочи се, че по искане на
ответника, с част от предоставената му сума са рефинансирани негови задължения /2907,79
лв/ също към „Профи Кредит България“ ЕООД. Твърди се, че на 27.04.2018 г. и на
01.03.2019 г. ответникът е подал Заявление за промяна на погасителния му план, в резултат
на което с Анекс № 1 от 30.04.2018 г. и с Анекс № 2 от 11.03.2019 г. страните са се
договорили да бъдат отложени първоначално погасителни вноски № 6, 7 и 8, а с втория
Анекс – погасителна вноска № 15, като по този начин броят на погасителните вноски е
нараснал първоначално на 39, а впоследствие – на 40. Сочи се, че ответникът е заплатил 15
пълни и една непълна погасителни вноски, поради което, на основание т.12.3 от ОУ към
ДПК, на 31.07.2019 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че предвид
настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът претендира главницата и само част от
договорното възнаграждение – 538,79 лв – за периода от 08.07.2019 г. до 31.07.2019 г.
Изложени са съображения и за претендираното възнаграждение за закупения пакет
2
допълнителни услуги.
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване, искове с
правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил исковете с писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, ив съдебно заседание. Навеждат се
възражения за недействителност на сключения договор, на Общите условия и на анексите
към него, поради нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит относно
формата /чл.10, ал.1 ЗПК, като се твърди, че на ответника не е предоставен екземпляр от
ДПК и другите книжа към него съгл.част III от договора/; поради липсата на метода на
изчисляване на лихвата и ГПР /нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК/; като противоречащ на
добрите нрави, поради неравноправност на клаузата уреждаща общия размер на дължимата
възнаградителна лихва /поради надвишаването на трикратния размер на законната лихва/.
Счита договора за нищожен поради неспазване на разпоредбите на чл.22, вр.чл.11, т.10 ЗПК.
Сочи се, че на основание чл.23 ЗПК, в този случай ответникът дължи само чистата стойност
на кредита.
С обжалваното решение КРС е отхвърлил предявените искове за приемане на
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца: 2614,47 лв – главница,
представляваща непогасено задължение за неплатени месечни вноски по ДПК №
********** от 09.10.2017 г.; 538,79 лв - неплатено договорно възнаграждение за периода от
08.07.2019 г. до 31.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2020 г. – датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение,
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 135 от 6.3.2020 г. по ч.гр.д.207/2020 г. на Районен
съд Карнобат. Със същото решение КРС е отхвърлил иска за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2067,40 лв представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по ДПК № ********** от 09.10.2017 г. Съдът е
приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на първо място -
доколкото по делото не е доказано изпращането на ответника на ДПК и неговите
приложения по пощата, съотв.е налице нарушение на задължително изискуемите се
реквизити на потребителския договор за кредит по смисъла на чл.11, ал.1, т.10, т.11, вр.ал.2
от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК; и на второ място – поради липсата в договора на на
задължителното съдържание на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК относно посочване на наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, както и на срока, в който това право
може да бъде упражнено. Изложени са съображения за нищожност на клаузите за
възнаградителна лихва и за възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги. Поради
приетата недействителност на ДПК, съдът е приел, че на основание чл.23 ДПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която ответникът вече е
върнал, заплащайки сумата от 4632,60 лв при получена сума по кредита в размер на 3750 лв.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца, но само в частта, с
която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за приемане на установено по отношение
на ответника, че същият дължи на въззивника сумата от 538,79 лв представляваща
неплатено и дължимо се договорно възнаграждение за периода от 08.07.2019 г. до 31.07.2019
г., поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в
останалите си части решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
3
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че между страните е била налице облигационна връзка по
сключен договор за потребителскси кредит Профи кредит стандарт № ********** от
09.10.2017 г., по силата на който ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на
ответника М. Д. С., кредит в размер на 3750 лв за срок от 36 месеца, като част от
предоставената сума е била усвоена от ответника чрез рефинансиране на негови два заема
към същото дружество – първия в размер на 1264,37 лв, и вторият в размер на 1643,42 лв.
Не е спорно, че договорът е сключен при ГПР 49,89 % и годишен лихвен процент (ГЛП) –
41,17%. Не е спорно, че ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение в размер на 3721,32 лв, като по този начин общият размер на задължението
на ответника по договора е станал 10308,60 лв, а дължимата месечна вноска – 286,35 лв. В
Раздел VІІ от договора е посочено, че екземплярът от ДПК и неговите приложения ще бъдат
получени от клиента „по пощата – на посочения в Раздел ІІІ от ДПК адрес за
кореспонденция“. При сключването на ДПК ответникът е подписал и Декларация, че е
запознат и приема Общите условия към ДПК, с Тарифа за таксите, че са му предоставени
Стандартен европейски формуляр, разяснения по ДПК и на преддоговорна информация,
както и, че клиентът декларира, че „е уведомен и се съгласява, че изрично, че
неполучаването на екземпляр от ДПК, ОУ и погасителния план не го оснобождава от
изпълнение на задълженията му по договора“ (б.“Д“ от Декларацията). В Декларациана не е
попълнено полето, предвидено за попълване „само в случай, че Клиентът е избрал
получаването на екземплярана ДПК и неговите приложения в офис на Кредитора“.
Отвеникът е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
същата дата, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към ДПК, Погасителен
план към същия договор за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане на
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт ведно с приложения към него – декларации.
На 27.04.2018 г. длъжникът С. е подал заявление за промяна на погасителния
план по ДПК, за отлагане на три погасителни вноски на основание закупения от него пакет
за допълнителни услуги. На 30.04.2018 г. е подписан Анекс № 1 към процесния ДПК, по
силата на който са отложени вноски № 6,7 и 8 и е приет нов погасителен план, съгласно
който посочените вноски да бъдат заплатени в края на погасителния план, а общият брой на
вноските е променен от 36 на 39.
С анекс № 2 от 11.03.2019 г. страните са се споразумели за отлагане и на вноска
№ 15, като е изготвен нов погасителен план съгласно който вноските са се променили от 39
на 40.
Видно от представеното Извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит № **********, на 08.06.2019 г. е била платена последната пълна вноска в размер на
уговорената сума, като по този начин длъжникът е платил общата сума от 4632,60 лв и е
останало задължение по ДПК в размер на 5220,66 лв.
По делото не е спорно, че други плащания не са постъпили от страна на
длъжника.
На основание чл.12.3 от Общите условия към ДПК, поради просрочие от
ответника на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, ищецът е
обявил предсрочната изискуемост на кредита, „считано от 31.7.2019 г.“, с изпратено до
ответника Уведомително писмо от 12.02.2020 г. (л.30), получено от длъжника на 18.07.2020
г. (л.31).
4
На 02.03.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, по което заявление е образувано ч.гр.д.207/2020
г. по описа на КРС. По посоченото дело заповедният съд е издал Заповед № 135 от
06.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от
ГПК за сумите: 2614,47 лв – главница, 538,79 лв - договорното възнаграждение, за законната
лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г., както и сумата от 113, 06 лв – направени
по заповедното производство съдебни разноски. С Разпореждане от 06.03.2020 г. е
отхвърлено заявлението за сумата от 2067,40 лв – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги.
След постъпило по делото възражение от длъжника, по указание от заповедния
съд, заявителят е предявил настоящия иск за установяване дължимостта на сумите, за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и осъдителен иск за сумата от
2067,40 лв – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за
допустим, с оглед подаването му в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за сумата от 538,79 лв -
договорното възнаграждение, в която част спорът е висящ пред настоящата инстанция, за
неоснователен по следните съображения:
На първо място, с оглед представените доказателства, съдът приема за доказано
сключването на ДПК между страните при посочените в договора условия, както и
предоставянето от ищеца като кредитор на ответника като длъжник, на сумата от 3750 лв.
Също с оглед представените доказателства, съдът приема за недоказано,
екземпляр от ДПК да е връчен на ответника по пощата, както страните са се договорили в
Раздел VІІ от договора. Възражение в този смисъл, както и възражение за неспазване на
разпоредбата на чл.10, ал. от ПК, ответникът е заявил своевременно – с отговора на исковата
молба, но въпреки това ищецът не е ангажирал доказателства за изпращане на ДПК, ОУ към
него и останалите книжа към договора, по пощата на ответника, както и за получаването им
от последния. Твърдения, че ДПК все пак е бил изпратен на ответника по пощата, не се
съдържат и във въззивната жалба.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, ДПК се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
След като по делото няма доказателства, а и твърдения от ищеца, процесният договор
за потребителски кредит да е бил изпратен по пощата на ответника и да е бил получен от
него, съдът приема, че не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1, предл.последно ЗПК,
договърт за потребителски кредит да е изготвен в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
След като не е изпълнено изискването на чл.10, ал.1, предл.последно ЗПК,
процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 ЗПК, е недействителен само на
това основание.
Макар, че след като ДПК е недействителен на основание чл.22, вр.чл.10, ал.1
5
предл.последно ЗКП, по делото е без значение дали са налице останалите твърдяни от
ответника в отговора му на исковата молба основания за недействителност на договора, за
пълнота следва да се отбележи, че според настоящия състав, останалите наведени от
ответника основания за недействителност не са налице. Договорът е сключен в писмена
форма, има изискуемото от закона съдържание – чл.11, ал.1 ЗПК. Специално по отношение
на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК следва да се посочи, че наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, са предвидени в т.7.1. от ОУ към ДПК. Договорът бил
подписан при Общи условия (ОУ), които са неразделна част от него. В чл.12.3 от Общите
условия към Договор за потребителски кредит, е уговорена възможност за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. По отношение на размера
на ГПР и ГЛП следва да се посочи, че ГПР е в рамките на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК
размер – не по-висок от по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По отношение на възнаградителната лихва следва да се посочи, че
законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната
лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005
г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл.240, ал.2 ЗЗД) над
размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл.9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е налице ограничение в
размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора,
поради което не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в
размер на 41.17%., след като формално ГПР е в законовите рамки – 50%. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
След като ДПК е недействителен на основание чл.22, вр.чл.10, ал.1
предл.последно ЗКП, съгласно чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което искът за
възнаградителна лихва в размер на 538,79 лв за периода от 08.07.2019 г. до 31.07.2019 г., е
неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При така постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 300 лв за заплатено адв.възнаграждение съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 24.02.2021 г. по гр.д.356/2020 г. по описа
на Карнобатски районен съд, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен предявеният от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК ********* иск за приемане на установено по
отношение на ответника М.Д.С. от ***, ЕГН **********, че същият дължи на от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК *********, сумата от 538,79 лв представляваща
неплатено и дължимо се договорно възнаграждение за периода от 08.07.2019 г. до 31.07.2019
6
г. по договор за потребителски кредит № ********** сключен на 09.10.2017 г. между
„Профи Кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитор, и М.С. в качеството му на
кредитополучател.
ОСЪЖДА от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр.София с ЕИК ********* за
заплати на М.Д.С. от ***, ЕГН ********** сумата от 300 лв (триста лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7