Решение по дело №351/2023 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 23
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20232180100351
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Царево, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100351 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„***” ***, със седалище и адрес на управление: ******, чрез пълномощник
адв. Н. К. с ЕГН ********** АК-***, преупълномощен от „****“, адрес за
призоваване: ******, против: В. П. Д., ЕГН ********** с адрес: ***, с която
се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца, сумата от ***лв. (***)-
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-***год. до окончателното
изплащане на сумата. Да присъди на ищеца разноските по заповедното и по
настоящото производство.
С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на експертиза.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и приложенията по нея на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Ищецът твърди, че на ***г. е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***между „***" **(с настоящо наименование „***" **) и
ответника, по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
кредит в размер на ***лв. като в чл. 3, ал. 1 е било договорено, че за усвоения
1
кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година фиксирана
годишна лихва в размер на **%, а от следващата година до края на периода се
формирана от сбора на Базовия лихвен процент на „***“ **за потребителски
кредити (наричан за краткост в договора **) за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на **пункта.
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е **%. Сочи се, че
погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на **-то число на месеца,
включително и през гратисния период, като крайният срок на погасяване на
кредита е до ***г. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си на **месечни вноски с краен срок за погасяване - ***г. След
усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си. Ищеца твърди, че след
преустановяване на плащанията е останала непогасена главница по кредита в
размер на *** лв. а кредитът е станал изцяло изискуем на ***г. Според
исковата молба, на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (**) от ***. и приложенията към него между „***” **(с предишно
наименование „****“ **и „***" **) с ЕИК ***и „***” ***с ЕИК ***, по
силата на който задължението на Кредитополучателя, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ***от ***г. е изкупено от „***” ***и
съобразно императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на
Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „***” ***. Уведомлението е било изпратено на ***г. на
постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в
договора. Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е
отбелязано „***“. Според ищеца, към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено.
В срока за отговор е постъпил отговор от ответника, който оспорва
основателността на иска. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание страните не изпращат представител. Взимат
писмено становище по делото.
Предявени са искове с правно основание в чл. 422 от ГПК и чл. 86 от
ЗЗД. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и е допустим.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/ ***г. по описа на Районен съд-
***, с издадената по това дело Заповед № ***/ ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжника да плати на ищеца
суми в размер на ***лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение в съда-***год. до окончателното погасяване на дълга.
Със същата заповед, в тежест на ответника са възложени и направените в
заповедното производство разноски.
Видно от представения Договор за потребителски кредит № ***между
„***" **(с настоящо наименование „****" **) и ответника, Кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя- ответник в производството- кредит в размер
на **лв. като в чл. 3, ал. 1 е било договорено, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година фиксирана
годишна лихва в размер на **%, а от следващата година до края на периода се
формирана от сбора на Базовия лихвен процент на „***“ **за потребителски
кредити (наричан за краткост в договора **) за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на **пункта.
Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е ***%, погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни
лихви, се заплащат ежемесечно на **-то число на месеца, включително и през
гратисния период, като крайният срок на погасяване на кредита е до ***г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на **месечни
вноски с краен срок за погасяване - ***г. По делото са представени Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и приложенията към
него между „****” ***(с предишно наименование „***“ **и „****" **) с ЕИК
***и „***” ***с ЕИК ***, по силата на който задължението на
Кредитополучателя, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
***от ***г. е изкупено от „***” ***. Като доказателства по делото са
представени, уведомления за извършената цесия адресирани до ответника,
които съдържат уведомление за извършената цесия на задължението му към
банката в полза на ищцовото дружество и ответникът е поканен да погаси
задълженията си по договора за кредит. Липсват обаче доказателства тези
писма да са достигнали до ответника- на пощенското известие се сочи „***“.
От изготвената по СИЕ се установява, че задълженията ответника са
***лева главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
Няма спор, че между „***" **(с настоящо наименование „***" **) и
ответника е сключен валиден договор и ответника е усвоил сумата по
кредита. Установи се от назначената СИЕ и размера на задължението.
Установи се също така по делото от представения договор и СИЕ, че
вземането на банката към ответника е било прехвърлено на ищеца с Договор
за цесия. Съдът намира, че уведомлението за цесията е редовно връчено на
ответника, с връчването на исковата молба, тъй като същото е било
приложение към исковата молба и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК това
обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда. Между правоприемника
на задължението към банката и ищеца е сключен валиден договор за
прехвърляне на вземането и правата на цесионера не се погасяват с вливането
3
на банката в друга банка, т.е. ищеца е правно легитимиран в настоящото
производство. Съдът счита, че в случая ответника е редовно уведомен за
прехвърлянето на задължението в полза на ищеца, поради което към момента
надлежен кредитор е именно ищцовото дружество.
Във връзка с изложено съдът намира, че предявеният установителен
иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от ***лева, представляваща
направените от него разноски в настоящото производство, както и сумата от
***лева за разноски в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „***” ***, ЕИК: ***и В. П. Д.,
ЕГН **********, че В. П. Д., ЕГН **********, дължи на „****” ***, ЕИК:
***, сумите както следва: сумата от ***лв. (*****) главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- ***год. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми в полза на „***” ***, ЕИК: ****е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **по ч.гр.д. №
***/ ***год. по описа на ***.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „****” ***, ЕИК:
***, сумата от ***лева, представляваща направените от него разноски в
настоящото производство, както и сумата от ***лева за разноски в
заповедното производство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № ***/ ***год. по описа на ****.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4