№ 395
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500425 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261700/09.12.2020г., постановено по гр.д.№11304/2019г., СГС е осъдил
ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482 да заплати на С. Л. Г., ЕГН**********, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 20 000/двадесет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 21.07.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 20 000лв. до 30 000лв.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищеца, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът не е съобразил обстоятелството, че въпреки пълното физическо
възстановяване на пострадалия, което е приключило за период от три месеца и половина, е
налице тежка психическа травма, която се намира в пряка връзка с процесния инцидент,
вследствие на която детето отказва да спортува и общува със своите съученици.В този
смисъл определеното обезщетение е несъобразено с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Първоинстанционният съд не е отчел и момента на настъпване на застрахователното
събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на застрахователите по
1
риска „Гражданска отговорност“.Неправилно е решението и в частта, в която е определен
началния момент от който застрахователя дължи заплащането на законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде от датата на
увредата, доколкото неговата отговорност е функция на тази на застрахованото лице, а не от
изтичане на срока за произнасяне по предявеното искане за извънсъдебно уреждане на
спора.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
същество, с което да присъди на ищеца допълнително обезщетение от още 10 000лв., както и
законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му
част.При определяне размера на обезщетението съдът е отчел получените от пострадалия
увреждания и краткия възстановителен период, поради което определеното от него
обезщетение е справедливо.Поддържа се направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на увреждането.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество е неоснователна
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
оплакванията, които касаят неговата правилност/арг.чл.269 от ГПК/.Решението на
първоинстанционния съд в осъдителната му част е влязло в законна сила, поради което
между страните по делото е формирана сила на присъдено нещо относно факта, че ищецът е
пострадал при инцидент, който е бил причинен виновно и противоправно от водач, който е
имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника. Спори се относно размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди и началния момент, от който
застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху това обезщетение.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, които са свързани с размера на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че вследствие на инцидента лицето е претърпяло
следните увреждания : диафизарно счупване на големия пищял на левия долен крайник,
като счупен и разместен е бил само единият кортекс на костта, а другият е бил вклинен и
неразместен.Непосредствено след инцидента е постъпил за болнично лечение, при което под
анестезия е извършено наместване на счупената кост, която е била обездвижена с гипсова
превръзка.Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е продължил
около три месеца и половина, в който пострадалият е търпял болки и страдания, които са
2
били най-интензивни през първите две седмици след получаване на травмата и две – три
седмици по време на проведената рехабилитация.През останалото време са търпени само
периодични болки при обща преумора на пострадалия крак и при рязка промяна на
времето.През първите два месеца след инцидента се е придвижвал без да стъпва на счупения
крак и с помощта на помощни средства, като е имало затруднения при придвижване и
обслужване в ежедневието си, поради което се е нуждаел от чужда помощ.Към момента на
извършения преглед вещото лице е установило, че лицето е напълно възстановено - костта е
зараснала окончателно, изцяло са възстановени движенията на крайника, няма остатъчни
последици за здравето му.
С оглед на горното съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение от 20 000лв., а за разликата до пълния предявен размер искът се отхвърли като
неоснователен.За да предели такъв размер на обезщетението съдът съобрази сравнително
кратката продължителност на лечебния и възстановителен период, както и липсата на
трайни и невъзстановени увреждания.Не се установява, че е налице трайно увреждане на
психиката на детето, която да се намира в пряка връзка с отказа му да продължи да тренира
футбол.Нормално е при такъв тип увреждане да бъде предписано лицето да не спортува
активно и да щади крака си, за да се предотврати получаването на ново увреждане.
Така определения размер е съобразен и с момента на настъпване на
застрахователното събитие – 21.07.2016г., който е от значение за съобразяване на
конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователите.Ежегодно нарастващите. нива на застрахователно покритие за причинени
на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в
съществуващата икономическа обстановка.След като към момента на настъпване на
процесното събитие лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е – 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, то определеното обезщетение е
съобразено с тях.
При постановяване на своето решение съдът съобрази и съдебната практика по
сходни случаи : с влязло в законна сила решение по в.гр.д.№3214/2019г. на Апелативен съд
– гр.София е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сходно увреждане,
идентична продължителност на възстановителния период и липсата на трайни и
невъзстановени увреждания/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
Съдът не следва да се произнася по правилността на решението в частта, в която е
отречено съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, тъй като няма подадена
жалба от ответника и това възражение не е част от предмета на въззивна проверка.
Неоснователни са оплакванията на ищеца за неправилно пределен начален момент,
от който застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху
3
обезщетението.Както договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между собственика на МПС с ДС№ СА 97-78 КК и ответника,
така и застрахователното събитие са настъпили през 2016г., поради което спорното
правоотношение се регулира от правилата на сега действащия Кодекс за
застраховането.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и размера на претенцията, а не от датата на
увреждането/ Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК,
Определение № 483 от 3.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г., I т. о/.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които се изразяват в запратен адвокатски хонорар.Основателно е възражението за
прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение, тъй като делото не съставлява
правна и фактическа сложност/спори се само относно размера на обезщетението и момента,
от който следва да се присъди законната лихва/, проведено е само едно заседание и не са
били събирани нови доказателства.С оглед на горното на страната следва да се присъди
сумата от 830лв., която е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения
по Наредба №1 за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261700/09.12.2020г., постановено по гр.д.
№11304/2019г. на СГС в частта, в която е отхвърлен иска на С. Л. Г., ЕГН**********
срещу ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 21.07.2016г., за разликата от 20 000/двадесет хиляди/лв. до
30 000/тридесет хиляди/лв.
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН********** да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482
сумата от 996/деветстотин деветдесет и шест/лв. с ДДС, представляваща направените пред
въззивния съд разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
4
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5