О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.10.2020год.
Административен съд - Русе, ІI-ри състав, в закрито заседание на девети
октомври през 2020год. в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 91
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248
от ГПК, във вр. с чл.144 АПК.
Постъпила е молба
вх.3423/01.10.2020г. от адв.Т.Б. ***, пълномощник на И.Г.Н., с която моли да
бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ) в Решение № 31 от
18.09.2020 г., изразяваща се в неправилно определяне на разноските по делото,
като на доверителя й били присъдени 150 лв. по-малко.
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК ответната страна ТП на НОИ - гр. Русе е депозирала писмен
отговор, като счита, че жалбоподателят няма право да иска изменение на
решението в частта за разноските, тъй като в представения в първото заседание
списък за разноски по чл. 80 ГПК е посочена само претенция за адвокатско
възнаграждение, а в следващите заседания не са претендирани други разноски.
Съдът, за да се произнесе,
съобрази следното:
С Решение № 31 от 18.09.2020 г.
по настоящото дело съдът е отменил по жалбата на И.Г.Н. ***-3 от
13.01.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-17-509/15.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя и е върнал
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление №
2113-17-1365/09.08.2019 г. съобразно дадените в мотивите на решението
задължителни указания по прилагането на материалния закон. Съобразно изхода на
делото и с оглед представения списък по чл. 80 ГПК, е осъдена ответната страна
ТП на НОИ гр.Русе да заплати на жалбоподателя Н. сумата от 400.00 лв. за
разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.
От правна страна съдът
приема следното:
Молбата, независимо от
формулировката, направена от молителя, представлява молба за изменение на
решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, а не молба за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл. 175 АПК. Процедурата по отстраняването на ОФГ се отнася до
допуснати от съда правописни грешки, грешки в пресмятането или други подобни
очевидни неточности, които касаят произнасянето по предмета на спора.
Произнасянето по искането за разноски е в зависимост от изхода на спора и
същото се дължи само ако е изрично направено от страната, като реда за
допълване и изменение на решението в тази част е този по чл. 248 ГПК, във вр. с
чл. 144 АПК, а не по чл. 175 АПК. В този смисъл е трайната съдебна практика. В
случая молбата на адв.Б. по своето съдържание е именно искане за изменение на
решението в частта за разноските, а не за допълване, тъй като съдът е определил
дължимите разноски с крайния си съдебен акт, но жалбоподателят иска те да бъдат
приведени в съответствие с неговото твърдение за осъществяването им. Същата е
подадена в преклузивния едномесечен срок по чл.248 ал. 1 ГПК от надлежна
страна, но е недопустима.
Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждането на разноски
следва да представи списък на разноските. Задължението е процесуално и при
неговото неизпълнение страната няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК. Следователно наличието на такъв
списък е положителна процесуална предпоставка, и то абсолютна, за която съдът е
длъжен да следи служебно. Липсата на такъв списък лишава страната от правото да
иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е и т. 9
от ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя
е представил списък по чл. 80 ГПК в първото по делото заседание, като в него е
включена претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. В
следващите проведени съдебни заседания и до приключване на съдебното дирене,
страната не е представила нов списък на разноските, в който да е включена и
претенцията за 150.00 лв. Действително по делото са налични доказателства за
заплатен от жалбоподателя депозит за възнаграждение на вещо лице, но тъй като
не е поискано неговото присъждане, съдът не се е произнесъл в този смисъл. Съгласно
утвърдената съдебна практика липсата на списък на разноските не е пречка същите
да бъдат присъдени, при положение, че по делото са налични надлежни
доказателства за тяхното заплащане, но е пречка страната да иска изменение на
решението в частта за разноските.
Ето защо молбата за
изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима.
Предвид горното и на основание чл.80 изр.2-ро ГПК, във вр. с чл. 248 ГПК, във вр. с чл.144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.3423/01.10.2020г. от адв.Т.Б.
***, пълномощник на И.Г.Н., за изменение на Решение № 31 от 18.09.2020 г. на
Адм.С – Русе по адм.д.№ 91/2020 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: