П Р О Т О К О Л
Година 2019
Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и седми
състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.В.
К.Р.
Секретар: СОФИЯ МАРИНОВА
Прокурор: АТАНАС АТАНАСОВ
Сложи за разглеждане докладваното от
Председателя ЧНД № 1622/2019г. по описа на ВРС.
На именното повикване в 14.00 часа
се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ З.Г.К. – уведомен от
предходно с.з. чрез адв.Л., не се явява. За него се
явява адв. Л., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
СВИД. Г.П.К. – редовно призован, явява
се лично.
На осн. чл.273 от НПК
съдът отстрани
свид. К. от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални
пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
от фазата на съдебното следствие
СЪДЪТ докладва
постъпили по делото писмени доказателства, а именно: справка, постъпила по електронна поща от ЧСИ
Петя Иванова, ведно с приложен изпълнителен лист, видно от която изпълнителното
дело, за което сме изискали информация, е образувано, въз основа на
изпълнителен лист на РС – Варна, на основание заповед за изпълнение, по реда на
чл. 410 от ГПК, като изпълнителният лист касае събиране на суми по сключен
договор между длъжника З.К. и ОББ АД
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. Л.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че така постъпилите писмени
доказателства са относими и допустими към предмета на
делото, ще спомогнат за изясняване на същото от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приети и приложени към доказателствения
материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото справка с вх. №
45835/25.06.2019 г.
СЪДЪТ докладва
изискани НОХД № 2633/2009г., НОХД № 2344/2001 г., както и НОХД № 1681/2011 г.,
всички по описа на РС - Варна, като е видно, че НОХД № 2633/2009г., е унищожено, като е останала
само присъдата, заедно с мотивите и решението на въззивния
съд, с което е потвърдена цитираната присъда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. Л.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че така
постъпилите писмени доказателства са относими и
допустими към предмета на делото, ще спомогнат за изясняване на същото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приети и приложени към доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА
към
доказателствения материал по делото НОХД
2633/2009г, НОХД № 2344/2001 г., както и НОХД № 1681/2011 г., всички по
описа на РС – Варна.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и
разпит на свид. Г.П.К. – роден на *** ***, средно
образование, женен, неосъждан, пенсионер, ЕГН**********, баща на молителя К..
Съдът му разяснява разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК. Желае да даде
показания.
Предупреден за наказателната отговорност по
чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно отвърди неистина или
премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. К.: По делото има депозирана декларация от мен, в
която аз твърдя, че съм платил една парична сума. Тази сума я платих през 2011
г., на жената, която я дължеше сина ми, ама на сина ми му предстоеше кумулиране на присъдите и реших да изчистя тези борчове,
които има. На тази жена платих 400 лв. Намерих я в с. Левски, Варненско.
Негърка беше тази жена. Не помня името й. Когато й дадох тези пари, не се
съобразих да поискам някаква разписка и когато трябваше да правя тази
реабилитация на З., адвоката ме помоли да ида да я потърся тази жена, но не я
намерих, тя продала имота. После отидох да търся другия човек за някакви
тонколони, до Ботевата градинка, тук в гр. Варна. Но той си продал къщата преди
няколко години и никой не знае къде е що е. Имаше залепени разписки по вратата,
търсят го и него, затова не можах да платя онези 50 лв., дето бяха останали.
Обаче си спомням по време на делото, съдийката го попита има ли претенции за
пари, той каза: „Не“ и това беше по делото за тонколоните.
На въпроси на съда: Моят син в
момента е в гр. София, вече пет години живее там, работи там като месар.
Откакто отиде да живее в гр. София нямам проблеми с него, той има приятелка, но
е решил да се прибира, защото там са много скъпи наемите. Парите са хубави, ама
наемите са скъпи. Аз като баща мога да кажа, че синът ми беше много кротък.
Изведнъж какво му стана на това дете, направи сума ти бели, сигурно наркотици е била причината. Имаше период, в
който З. беше болен. Беше заболял от Хепатит С, сигурно от дрогата го беше
хванал. Беше излекуван, лекува се с някакви специални инжекции и успя да се
възстанови, сигурен съм. Сега не взема наркотици вече, абсолютно съм сигурен.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свид. К..
Страните
заявиха, че нямат искания за събиране на нови доказателства.
На основание
чл.283 от НПК се прочетоха писмените материали по делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема, Г-жо Председател,
считам, че са налице основанията за прилагане на чл. 87 ал. 1 от НК за
постановяване на реабилитация по отношение на З.Г.К..
АДВ. Л.: Уважаема, Г-жо Председател,
моят подзащитен е осъждан още по 6 броя НОХД, като по
отношение на първите три е реабилитиран на осн.
съответно чл. 86 и 88 А от НК, а по отношение на последните три осъждания, сме
подали именно за тях молба да бъде реабилитиран, като общото наказание по тези
три осъждания е изтърпяно на 03.03.2013г. с условно
предсрочно освобождаване в размер на 5 месеца и 20 дни с изпитателен срок 6
месеца, който срок е изтекъл на 01.09.2013 г., след това тригодишния срок за
съдебна реабилитация изтекъл на 01.09.2016 г.. Към настоящия момент е налице
хипотезата на чл. 87 от НК за неговата реабилитация по съдебен ред. Не е
възстановена много малка част от причинената вреда, но не по негова вина от
една страна. От друга страна, след извършване на деянията подзащитният
ми се е лекувал повече от година от хепатит С, съгласно представените документи.
Това е заболяване, което е много тежко и много малко хора успяват да се
излекуват. Това, на практика, не му е дало възможност да възстанови и тази
щета, още повече че към настоящия момент пострадалият не живее на посочения адрес
и нямаме информация къде се намира.
Моля, на осн чл. 87 от НК, по
НОХД № 6081/2011г., НОХД № 2344/2001г. и по НОХД № 2633/2009 г. подзащитния ми да бъде реабилитиран.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид становищата на
страните, както и събраните в съдебното производство доказателства, за да се
произнесе по същество, намери за установено следното:
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид становищата на
страните, както и събраните в съдебното производство доказателства, за да се
произнесе по същество, намери за установено следното:
Производството по делото е по реда на
чл.433 и сл. от НПК вр. чл.87 от НК и е образувано по
повод молбата на З.Г.К. с ЕГН **********,
с която се иска реабилитация за осъжданията му със съдебни актове, вписани в
свидетелството му за съдимост, както следва –НОХД №2633/2009г., НОХД
№2344//2001г. и НОХД №1681/2011г., трите
по описа на РС-Варна, тъй като определеното общо наказание по тях молителят е
изтърпял на 01.03.2013г., а на 01.09.2013г. изтекъл изпитателният срок на УПО.
Ангажират се писмени доказателства-свидетелство за съдимост, преписи от
присъдите с мотивите на трите съдебни акта, по които се иска реабилитация,
заверени копия от епикризи и други медицински
документи, удостоверение на РП-Варна и ОП-Варна за образувани и неприключили
наказателни производства.
Съдът, в изпълнение
на задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото и при липса на процесуална активност у молителя,
служебно изиска и приложи по делото редица писмени доказателства- справка
съдимост, ведно с бюлетини за съдимост за молителят К.,*** за образувани
изпълнителни производства, ведно с копия от изпълнителни производства, справка
от РП-Варна за изтърпяни наказания, справка от
Камерата на ЧСИ, справка от ЧСИ Р.Тодорова, справка от ЧСИ Петя Иванова,
справка от СИС при РС-Варна, справка с характеристични данни и др.
Молбата е подадена от надлежна страна
до компетентния за разглеждането й съд.
След преценка на събраните доказателства и
след като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира следното:
Видно от справката за съдимост, ведно с
бюлетините за съдимост приложени по делото, молителят К. е осъждан като следва:
С влязла в сила присъда на 09.11.2001г.,
постановена по НОХД № 3504/2001г., по описа на Варненски районен съд, молителят
К., на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК ,
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6месеца. Видно от бюлетина за съдимост, наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ е изтърпяно на 05.05.2001г. Във връзка
с адм. наказание глоба е било образувано изпълнително
дело в ТД на НАП-Варна, като с резолюция от 20.08.2014г., същото е прекратено
поради изтекла на 12.11.2012г. абсолютна погасителна давност.
С
влязла в сила присъда на 08.03.2003г., постановена по НОХД № 4489/2001г., по
описа на Варненски районен съд, потвърдена с решение на ВОС по ВНОХД №
1443/2002г. молителят З.Г.К. е бил осъден за две престъпления по чл.198, ал.1
от НК и чл.198, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, като на
основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от три години,
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с пет години изпитателен срок.
С влязла в сила присъда на 24.09.2003г.,
постановена по НОХД № 3436/2003г., по описа на Варненски районен съд, молителят
З.Г.К. е бил осъден за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок
от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с четири години
изпитателен срок.
С влязла в
сила присъда /споразумение/ на 18.11.2003г., постановена по НОХД № 4499/2003г.,
по описа на Варненски районен съд, молителят З.Г.К. е бил осъден за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК , като му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
г. и 6 месеца. Във връзка с адм.наказание глоба е
било образувано изпълнително дело в ТД на НАП-Варна, като с резолюция от 20.08.2014г.,
същото е прекратено поради изтекла на 18.11.2013г. абсолютна погадсителна давност. Наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 г. и 6 месеца е било изтърпяно с начало
09.12.2003г. до 09.06.2005г., видно от бюлетин за съдимост.
С
влязла в сила присъда на 17.07.2008г.,
постановена по НОХД № 3467/2008г., по описа на Варненски районен съд, молителят
З.Г.К. е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК , като му е наложено
наказание „пробация“ при мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2. от НК за срок от 1г., както и пробационна мярка
по чл.42а, ал.2, т.3 от НК- безвъзмезден труд в полза на обществото с
продължителност 100ч. в рамките на 1 година, както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 г.. Наказанието пробация
е изтърпяно на 07.01.2010г., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 г. е било изтърпяно на 14.07.2009г., видно от изисканата справка
от ВРП.
С
влязла в сила присъда на 08.12.2009г., постановена по НОХД № 2633/2009г., по
описа на Варненски районен съд, потвърдена с решение на ВОС по ВНОХД №
1136/2009г. молителят З.Г.К. е бил осъден за две престъпления по чл.198, ал.1
от НК и чл.150, ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК му е определено едно
общо наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
С влязла в сила присъда на 02.04.2011г.,
постановена по НОХД № 2344/2001г., по описа на Варненски районен съд, молителят
З.Г.К. е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1,т.3пр.1 и т.4, пр.2 вр.чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С влязла в сила присъда на 20.07.2011г.,
постановена по НОХД № 1681/2011г., по описа на Варненски районен съд,
потвърдена с решение на ВОС по ВНОХД № 909/2011г. молителят З.Г.К. е бил осъден
за престъпление по чл.206, ал.3вр., ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при строг
режим в затвор.
С влязло в сила на 19.10.2011г. определение по
ЧНД №4768/2011г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,
ал.1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 2344/2001г. и НОХД № 1681/2011г.,
двете по описа на Варненски районен съд, като на молителят Златанов е
определено едно общо, най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода., което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на
затвор. На осн.чл.27 от НК, съдът е присъединил
изцяло наложеното по съвкупността наказание в размер на 2години лишаване от
свобода към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на
1г. и 6месеца по НОХД №2633/2009г.на ВРС, като е определил да изтърпи общо
наказание в размер на 3г. и 6 месеца при строг режим в затвор.
С
влязло в сила на 09.03.2013г. определение на ВОС по ЧНД №246/2013г. по описа на съда, молителят е
условно предсрочно освободен /УПО/ от изтърпяване на остатъка от 5 м. и 20дни
от наложеното му с определение по ЧНД №4768/2011г. наказание в размер на 3г. и
6 м. , като му е определен изпитателен срок от 6 месеца. Видно от справка и
бюлетина за съдимост: наказанието по горепосоченото ЧНД е изтърпяно на
01.03.2013г., а изпитателният срок определен по УПО е изтекъл на 09.09.2013г.
От
приложените по делото писмени доказателства- справка съдимост, ведно с бюлетин,
изисканите справки от ТД на НАП и от РП-Варна е видно следното :
По НОХД № 3504/2001г., по описа на Варненски
районен съд, с което молителят К., на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500лв. и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6м., молителят е реабилитиран след последователното
изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Видно от
бюлетина за съдимост , наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е
изтърпяно на 05.05.2001г. Видно от справката от ТД на НАП-Варна давността за изпълнение на глобата по ДОПК е
изтекла на 12.11.2012г. . Следователно К. е реабилитиран считано от
12.11.2013г. Това е така, тъй като съгласно ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК
реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното
изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т.
5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и
сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до
прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече. Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява
административно наказание, давностните срокове, с
изтичане на които се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са
уредените в ЗАНН.
По
отношение на осъждането по НОХД № 4489/2001г., с което на К. е определено едно
общо наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложено с пет години
изпитателен срок, същият е реабилитиран на основание чл.88а, ал.3 вр. ал.1, вр.чл.82, ал.1, т.3 от НК, считано от 08.03.2018г.
По
отношение на осъждането по НОХД № 3436/2003г., по описа на Варненски районен
съд, , с което на К. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл.66,
ал.1 от НК отложено с четири години изпитателен срок, същият е реабилитиран на
основание чл.88а, ал.3 вр. ал.1, вр.чл.82,
ал.1, т.3 от НК, считано от 24.09.2017г.
По отношение на осъждането по НОХД №
4499/2003г., по описа на Варненски районен съд, с което на молителя З.Г.К. е било наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 г. и 6 месеца, същият е реабилитиран считано от
18.11.2014г. по съображенията изложени по-горе.
По
отношение на осъждането по НОХД № 3467/2008г., по описа на Варненски районен
съд, с което на молителя З.Г.К. е било наложено наказание „пробация“
при мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2. от НК за срок от 1г., както и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.3 от НК- безвъзмезден
труд в полза на обществото с продължителност 100ч. в рамките на 1 година, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 г.,. наказанието пробация е изтърпяно на 07.01.2010г., а наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 г. е било изтърпяно на
14.07.2009г., видно от изисканата справка от ВРП. Следователно молителят е
реабилитиран на основание чл.88а, ал.2 вр.чл.82,
ал.1, т.5 от НК считано от 07.01.2012г.
Определеното общо наказание по ЧНД
№4768/2011г. по описа на ВРС в размер на 3г. и 6 м. е изтърпяно на
01.03.2013г., а изпитателният срок определен по УПО е изтекъл на 09.09.2013г.
Видно от
приложените по делото свидетелство и справка за съдимост, спрямо К. няма
постановени други влезли в сила присъди, освен горепосочените.Видно от
представените удостоверения от ВРП и ОСлО при
ОП-Варна, спрямо К. няма висящи други производства.
В настоящото производство, инициирано по молба
на К., пред съда стои преценката дали да допусне съдебна реабилитация на
лицето, тоест дали са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.87,
ал.1 от НК. Съгласно тази разпоредба, съдът който е издал присъдата като първа
инстанция, може да реабилитира осъдения, ако в течение на три години от
изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, при
наличие на още две кумулативно предвидени предпоставки: ако е имал добро
поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.
На
първо място съдът отчете, че молбата на К. е допустима, тъй като е отправена до
компетентен съд- Районен съд-Варна, който е постановил присъдите и е определил
общото наказание по ЧНД № 4768/2011г. по
описа на ВРС, с което са групирани наказанията по НОХД № 2344/2001г. и НОХД №
1681/2011г., двете по описа на Варненски районен съд и е присъединено изцяло
наложеното по съвкупността наказание в размер на 2 години лишаване от свобода
към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1г. и
6месеца по НОХД №2633/2009г.на ВРС по описа на Варненски районен съд.
Като съобрази времето на влизане в сила на
присъдите и на определението, с което е определено общо наказание по посочените осъждания, както и
определението за условно предсрочно освобождаване на лицето, съдът констатира,
че наложеното на лицето наказание е изтърпяно с изтичане на изпитателния срок,
определен по ЧНД №246/2013г. по описа на
ВОС, а именно на 09.09.2013 г. С оглед изложените
съображения, предвиденият в чл. 87, ал.1 от НК тригодишен срок , който е
абсолютна предпоставка за допускане на съдебна реабилитация, е изтекъл на 09.09.2016 г. т.е далеч преди депозиране на настоящата молба.
Налице е и друга от изискуемите
предпоставки – добро поведение, изводимо от характеристичните данни и справката
от работодател, вкл. и липса на друго противоправно
поведение, видно от представените по делото писмени доказателства.
С оглед
преценка допустимостта на съдебната реабилитация, е необходимо да се съобрази
наличието на останалите положителни предпоставки, предвидени във визираната
разпоредба.Съгласно нормата на чл. 87 от НК ал. 1 т.2 от НК реабилитация по
посочения текст се допуска ако при умишлени престъпления осъденият е
възстановил причинените вреди. Според нормата на чл. 87, ал.2 от НК съдът може
да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за
това уважителни причини.
Видно от приобщената по делото справка за
съдимост, деянията, предмет на депозираната по делото молба за допускане на
съдебна реабилитация, представляват тежки умишлени престъпления- грабеж,
блудство, квалифицирана кражба и обсебване в условията на опасен рецидив, от
които са причинени имуществени и неимуществени вреди на гражданите- по НОХД №2633/2009г. в размер на
242, 60 лв.- имуществени и 5000 лв.
неимуществени вреди, по НОХД №2344/2001г. – в размер на 72, 95 лв. имуществени
вреди и по НОХД №1681/2011г.- в размер на 400 лева имуществени вреди. Видно от
доказателствата по делото – присъда и мотиви по НОХД №2633/2009г. на ВРС
причинените имуществени вреди са възстановени, като няма доказателства за
възстановяване на причинените неимуществени вреди. От друга страна липсват
доказателства срещу молителят да са образувани изпълнителни дела за
принудително събиране на сумата представляваща присъдения граждански иск. Видно
от доказателствата по НОХД №2344/2001г. причинената имотна вреда е частично
възстановена, тъй като видно от материалите по делото са върнати вещи на
стойност 23.40лв, като са останали невъзстановени 49.55лв. Що се касае за
щетите по НОХД №1681/2011г. на ВРС, по делото е представена декларация от
бащата на молителя, че е заплатил на пострадалата сумата от 400 лв., с което са
възстановени вредите, като същият е разпитан за тези обстоятелства и по делото.
С оглед преценка основателността на искането
да се приложи нормата на чл. 87, ал.2 от НК като се констатира, че са налице
уважителни причини за невъзстановяването на
причинените с процесното деяние щети, съдът
счита, че следва да се тълкува систематично и логически нормата на чл. 87 от НК.
Според настоящия
състав, цитираната разпоредба урежда привилегирован случай на реабилитация за
конкретно осъждане, предпоставка за прилагането на която е наличието на
определени положителни предпоставки, свързани с поведението на лицето, изтичане
на определен срок от време, както и възстановяване на засегнатите с деянието
обществени отношения с имуществен характер. Това е така, доколкото в съответния
раздел от НК са уредени други институти на реабилитация, а именно -
реабилитация по право , съгласно нормата на чл. 86 от НК и абсолютна
реабилитация по чл. 88 а от НК, които поставят по-ограничени изисквания към
поведението на осъденото лице, за настъпване на последиците им съгласно
цитираните норми.
Ето
защо, нормата на чл. 87, ал.2 от НК, според настоящия състав, не следва да бъде
тълкувана разширително, а логично и систематично, и в
тази връзка като уважителни причини за невъзстановяване на причинените в
резултат на конкретното престъпление вреди следва да се съобразяват единствено
обстоятелства, които обуславят обективна невъзможност да се осъществи
посоченото в чл. 87, ал.1, т.2 от НК изискване, но не и субективни такива. Това
биха били конкретни обективни факти, които съществено затрудняват или поставят
в невъзможност осъденото лице да изпълни изискването на чл. 87, ал.1, т.2 от НК, като невъзможност да се установят имената и адресите на пострадалите,
поради унищожаване на делото, тежко заболяване на осъденото лице, поведение на
пострадалите лица, с които възпрепятстват изпълнение на това изискване на
закона и др. под., които установяват наличие на пречки за възстановяване на
вредите от престъплението независимо от волята на осъдения в тази посока.
Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително е
условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за съставомерните имуществени вреди, така и за
неимуществените. То обаче не е абсолютно, като в текста на чл. 87, ал. 2 от НК изрично
е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения „и без да е възстановил причинените вреди, ако има
за това уважителна причина”. В конкретния случай по делото са ангажирани
медицински документи за наличие на здравословни проблеми при осъдения - наличие
на хепатит С, но същите датират преди влизане в сила на присъдите, предмет на
настоящата молба. Последният представен документ- писмо за отпуснати лекарства,
датира от месец 07.2009г., а първата присъда предмет на искането за
реабилитация е влязла в сила през месец декември 2009г. Въпреки горното за
съдът е общоизвестно, че възстановяването от едно такова заболяване е дълъг
процес. Нещо повече, касае се за невъзстановени имуществени вреди дори под 50
лева. От делно от това по делото са ангажирани гласни
доказателства, че от страна на молителя, чрез неговия баща са предприети
действия за издирване на пострадалия за възстановяване и на тази сума, но без
резултат, тъй като пострадалия е променил адреса си, а новият адрес е
неизвестен за молителя. По делото от приложените справки, не се установява да
има имуществени или неимуществени претенции към молителя от пострадали. На
следващо място вземането, произхождащо
от осъдителната присъда по НОХД №2633/2009г. - 5000 лв. неимуществени вреди,
е погасено по давност с изтичането на 5
годишен срок, считано от влизането й в сила на 08.12.2009г., т. е. на
08.12.2014 г., тъй като пострадалата от престъплението не е предприела действия
за принудителното събиране на сумата. Вярно е, че осъденият би могъл да плати
задължението си и след изтичане на погасителната
давност и това би било свидетелство за добросъвестно поведение, което той не е
сторил и през следващите четири години и половина. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК обаче
не изисква такова поведение, а уважителна причина. Бездействието на носителя на
вземането, признато със съдебен акт /вж. чл. 117 от ЗЗД/, което е
довело до изтичане на 5 годишния давностен срок и
невъзможност същото да бъде събрано по принудителен ред при направено от
осъдения възражение за това, е причина, която следва да се отчита за
уважителна. Обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да
не може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите,
макар и събирането на признатото вземане да е станало невъзможно поради
изтичане на предвидената погасителна давност. В този смисъл е Решение
№367/13.02.2015 по дело №1397/2014 на ВКС, НК, II н.о.
При това
положение съдът намира, че са налице всички изискуеми условия на чл.87 от НК за
допускане на съдебна реабилитация по отношение на З.Г.К. с ЕГН **********, тъй като в течение на 3
години от изтичане на срока за изтърпяване на наложеното общо наказание
по ЧНД № 4768/2011г. по описа на ВРС, с
което са групирани наказанията по НОХД № 2344/2001г. и НОХД № 1681/2011г.,
двете по описа на Варненски районен съд и е присъединено изцяло наложеното по
съвкупността наказание в размер на 2 години лишаване от свобода към
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1г. и 6месеца
по НОХД №2633/2009г.на ВРС по описа на Варненски районен съд, той не е
извършвал друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, имал е добро
поведение и е имал уважителни причини за невъзстановяване на всички вреди от
престъпленията.
Поради гореизложеното и на основание
чл.436 от НПК, съдът , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ
по отношение на молителя З.Г.К.
с ЕГН ********** по ЧНД № 1622/2019 г. по отношение на осъжданията му с
присъди по НОХД №2633/2009г., НОХД №2344//2001г. и НОХД №1681/2011г., трите по описа на
РС-Варна, по отношение на които е определено общо наказание по ЧНД № 4768/2011г. по описа на ВРС, с което са
групирани наказанията по НОХД № 2344/2001г. и НОХД № 1681/2011г., двете по
описа на Варненски районен съд и е присъединено изцяло наложеното по
съвкупността наказание в размер на 2 години лишаване от свобода към
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1г. и 6месеца
по НОХД №2633/2009г. по описа на Варненски районен съд.
ЗАЛИЧАВА
същите по отношение на всички бъдещи последици свързани с тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба или протест в 7-дневен срок от днес пред ВОС.
След влизане на определението в сила, препис от същото да
се изпрати на бюро „Съдимост“ при РС – Варна за отразяване в бюлетина.
След влизане на определението в сила НОХД
№2633/2009г. /съдържащо присъда, мотиви, Решение на ВОС/, НОХД №2344//2001г.
и НОХД №1681/2011г., трите по описа на
РС-Варна да се върнат в Служба „Архив“ при РС-Варна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 14.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: