Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 386
гр.Кюстендил, 22.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№341/2023г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Н.Г.С. с адрес *** оспорва
решение изх.№23089573/19.10.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – София, с което й е отказан достъп до
обществена информация. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването на
оспорения акт е започнало по заявление за достъп до обществена информация
вх.23114711/18.10.2023г. на Н.Г.С., с което е поискано получаването на издадено
от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца задължително предписание към
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за регламентиране в Правилника за
вътрешния трудов ред работното време на служителите в различните структури на
Служба „Трудова медицина“ в централата. Заявената форма на поисканата
информация е копие на хартиен носител.
С решение
изх.№23089573/19.10.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – София е отказан достъп до обществената
информация, като е посочено, че същата не представлява обществена информация,
тъй като не е свързана с обществения живот в страната и няма за цел съставяне
на мнение за начина на работа на контролния орган. Поисканата такава касае
информация, свързана с дейността на определен работодател, който е проверяван,
а не с дейността на ИА „Главна инспекция по труда“ – София.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена
срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира жалбата
за неоснователна, по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на
изискването за съдържание и мотивираност.
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат
обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.
Съгласно легалната дефиниция в чл.2, ал.1 от ЗДОИ „обществена информация“ е
всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария, която дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти по чл.3. В обхвата на понятието попадат всички
данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални
носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти.
Разпоредбите на закона не се
прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното
обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния
архивен фонд на РБългария.
След анализа на сочените законови разпоредби относно
реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация, съдът приема, че условие за приложимостта на ЗДОИ е
исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1
от закона в някои от нейните видове – официална или служебна, според
разграничението, направено в чл.9, ал.1. Предоставянето й по реда на ЗДОИ е недопустимо,
ако в друг закон съществува специален ред за нейното получаване – чл.4, ал.1,
пр.2 от закона. Поисканата в настоящия случай информация не представлява
обществена чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не са налице и двете условия, въведени
с цитираната правна норма - не е свързана с обществения живот е РБългария и не
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължения по закон субект, поради което административният орган няма
задължение за предоставянето й. Исканата информация касае информация, свързана
с дейността на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, която е проверявана от Дирекция „Инспекция
по труда“ – Враца, а не с дейността на ИА „Главна инспекция по труда“ - София
като задължен субект по чл.3 от ЗДОИ.
В случая поисканата информация касае предоставянето на
документ, съставен в резултат на извършена проверка от изпълнителната агенция в
развило се административно производство, по което страна не е жалбоподателката,
което също прави искането неоснователно. ЗДОИ не следва да се използва като
средство за снабдяване с писмени документи, доколкото целта на закона е
предоставяне на информация, а не на документи. Искането за достъп до конкретен
документ следва да бъде разглеждано като искане за достъп до обществена
информация, която е индивидуализирана чрез изричното посочване на нейния
носител, но винаги държи сметка за разграничението между процедурата по
предоставяне на административни услуги (вкл. издаване на
документи/скици/копие/преписи) и тази по ЗДОИ. Във всеки подобен случай следва
да бъде установен приложимия закон и защитимите права.
Гореизложеното
води до извод за законосъобразност на решение изх.№23089573/19.10.2023г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София, с което е отказан достъп до обществена информация на Н.С.. Жалбата ще
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ответната страна на основание
чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.С. с адрес *** срещу
решение изх.№23089573/19.10.2023г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София, с което е отказан достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА Н.Г.С. с адрес *** да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“ №3 разноски по делото в размер на 100 лв. /сто/.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: