№ 1034
гр. Благоевград, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20241200500973 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от А. А.
С., ЕГН **********, срещу решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по
гражданско дело № 579/ 2023 г. на Pайонен съд – Разлог, с което е признато за
установено, че А. А. С., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Х. А.“ № 34, вх. А, ет.
3, ап. 7 дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.
С., район „К. с.”, ул. „Я.” № 23 Б, представлявано от А. А. и И. Е. сумата от
165.44 лв. (сто шестдесет и пет лева и 44 ст.), представляваща остатък от
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Х.
А.“ № 34, аб. 63781, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 23.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и са
присъдени разноски на ответника.
Навежда се възражение, че съдебното решение е недопустимо,
доколкото е постановено но недопустим иск, алтернативно се явява
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с практиката на съдилищата.
Навежда се, че при условие, че част от сумите са изрично признати от А.
С. във възражението, Т. са депозирали искова молба за съвсем различна сума
за главница ( и за признатата част), а за друга, за която е възразено изобщо не
1
са депозирали искова молба и въпреки че за признатата част ищецът няма
правен интерес, защото претенцията не е спорна, съдът е приел, че искът е
допустим, и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение и е
постановил изцяло недопустимо решение.
Поддържа се, че съдът е приел, че облигационната връзка е доказана,
респективно, че А. С. в собственик на процесния имот, въпреки че Т. са
представили нотариален акт на съвсем друг имот / на Таванско помещение/, от
този, за който претендират суми от въззивника.
Навежда се, че първостепенният съд изобщо не е коментирал в
решението си това, че А. С. е депозирал частично възражение и част от сумите
са изрично признати, а Т. С. са предявили иск именно за признати суми.
В резултат на инициирано заповедно производство от заявителя (ищец
пред първата инстанция) - “Т. С.“ ЕАД за сумата от 1 081.38 лв.. РС- Разлог е
издал на 13.03.2023 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. 266/2023г., РС-Разлог.
Сочи се, че въззивника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК до СРС,
срещу издадена Заповед за изпълнение, с което същият е оспорил сума в
размер на 50,00 лв. за главница, за консумирана топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.10.2019г., както и сумата в размер на 13,51 лв.,
представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и сумата в
размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, като изрично е признал дължимостта на всички останали
суми.
Навежда се, че със съобщение по гр.д. 579/ 2023г., по описа на РС-
Разлог, е уведомен ответника, че „Т. С.” ЕАД е предявила положителен
установителен иск срещу въззиваемия-ответник в първата инстанция, за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната
страна за сумата в размер на 165,44 лв., представляващи главница за
топлинна енергия, а по отношение на другите оспорени от ответника суми /
13,51 лв. , представляващи лихва върху услуга за дялово разпределение и
сумата в размер на 19 лв., представляващи лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия /- не е предявила изобщо установителен иск.
Прави се довод, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес
от предявяване на иск за главница за топлинна енергия за сумата над 50,00
2
лв., тъй като видно от депозираното възражение сумата в размер на 829,89 лв.
за главница за топлинна енергия е призната, и съответно издадената заповед
за изпълнение е влязла в сила в тази си част. В тази връзка счита, че
предявеният иск в тази част - за сумата от 115,44 лв. за главница за топлинна
енергия / от предявената претенция от ищеца - 165.44 лв. изважда оспорената
с възражението сума за главница - 50,00 лв. и се получава 115.44 лв./ следва да
бъде оставен без разглеждане, исковата молба да бъде върната като
недопустима и производството да бъде прекратено.
Относно другите оспорени от въззивника суми с възражението, а
именно за 13,51 лв., представляващи лихва върху услуга за дялово
разпределение и сумата в размер на 19,00 лв., представляващи лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, ищецът не е предявил изобщо
установителен иск. Следователно за тези суми заповедта за изпълнение е
следвало да бъде обезсилена, доколкото ищецът не е предявил искова молба.
Поддържа се, че първостепенният съд е допуснал процесуално
нарушение като е разгледал един недопустим иск и е постановил едно
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено дори само на това
основание.
По същество на спора се сочи, че решението се явява и неправилно.
Навежда се, че видно от приложените доказателства относно доказване
наличие на облигационна връзка Т. са представили нотариален акт относно
съвсем различен имот от този, за който претендират суми от доверителя ми и
въпреки това първостепенният съд е приел, че е доказана облигационната
връзка.
В исковата си молба Т. С. претендират конкретни суми от А. С. за
имот, находят се в гр. С., ул. Х. А. 34, вх. А, ез.З, ан.7. Относно доказване
разпределеното в тяхна доказателствена тежест правилно от PC Разлог
обстоятелство, че въззивника е собственик, респективно вещноправен
ползвател на имота, същите представят нотариален акт, койго се отнася
за имот, представляващ Таванско помещение. Прави се довод, че Т. С. са
представили документ за собственост, различен от този, за който претендират
сами суми и следва да бъде прието, че не е доказана изобщо облигационна
връзка между тях и ответника.
Прави се искане пред въззивният съд за обезсилване и отмяна на
3
решение № 197/ 19.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 579/ 2023 г.
на Pайонен съд – Разлог, както и са присъдени разноски на ответника, като
бъдат отхвърляне предявените искове. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Предвид, че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 973/ 2024 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 17.10.2024 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5